Внасям промяна в закона още другата седмица, заяви новият шеф на агенцията

„Амбицията ми е новините и информацията от БТА да са безплатни, за което обаче е нужна промяна в закона. Ще предложа още следващата седмица на Комисията по културата и медиите промени в закона в две основни посоки. В момента има 8 точки в закона за това чии актове и обръщения БТА отразява безплатно – на няколко институции. Всички останали трябва да плащат“, заяви новият шеф на БТА – Кирил Вълчев.

„БТА трябва да разпространява безплатно съобщенията на всички финансирани с публични средства организации. Нещо повече – и на организации, които извършват каквато и да е общественополезна дейност от нетърговски характер, даже да не са финансирани с публични средства. Това са юридически лица с нестопанска цел, синдикални организации, работодателски, религиозни, професионални, политическите партии. Също и културни, образователни, научни и спортни. Става дума за нетърговски съобщения. Така искам да се създаде една платформа на информацията за публичните организации в услуга на всички медии в България“, допълни той.

„Става дума за стотици хиляди информации на ден. За другите медии ще остане основната отговорност – да подбират коя информация е важната новина, да подреждат новините, да правят връзките между новините, да ги анализират, да ги коментират. В това БТА няма да замести останалите медии.

Втората ключова реформа обаче, която засяга медиите, е, че те трябва да могат свободно да ползват тези информационни продукти. В момента БТА има собствени приходи до 1,5 млн. лв. в добрите години, в по-лоши години, каквато беше 2020-а с COVID-19, падат до 1 милион“, разкри Вълчев.

„В 13 точки от закона са посочени институциите, които сега имат свободен достъп до информацията. Извън тях остават всички държавни и общински институции, които плащат за информацията. Общо взето, се въртят едни държавни пари между институциите. Плащат посолствата на чуждите държави в България, част от които просто не го правят и България се лишава от възможност да информира достоверно за събитията и позициите в нея. Плащат българските медии, включително финансираните от държавния бюджет БНТ и БНР, които заради недофинансиранията при тях се отказаха от БТА. Плащат всички частни медии, както и чуждестранните. Искам това да се промени.

Остава обаче платеният характер на няколко групи информация – тази, която е свързана с чужди права. Световните агенции, препредавани от БТА, ще останат платени, също и архивите, и специализираният тип услуги като есемес съобщения с новини примерно или проследяването на новини по определена тема.

И да, истина е, срещнах се преди избора с лидерите на всички политически сили и видях подкрепа за това. Заради това се и ангажирах. Когато представих вижданията си в Комисията по културата и медиите, много ясно казах, че изборът ми върви с промяна в закона в този смисъл – България да осигури достоверна информация за всички медии. Не си представям БТА да бъде пропагандна агенция.

Голямата полза за България би била да се представят по света различията в убежденията, сблъсъците на мнения. Защото така всъщност се представя съдържателен обществен дебат и светът ще вижда в България демократична и свободна страна.

Вече съвършено друга линия е, че БТА може да бъде и балканската информационна агенция – с достоверна информация от целия Балкански полуостров“, сподели директорът на БТА.

„Ключово за бъдещето на БТА е технологичното развитие. Поставям си реалистични цели – в рамките на 5 години всяка новина от БТА да бъде в 4 формата – текст, снимка, видео и аудио. И сега БТА има подобни практики. Максим Минчев беше направил инвестиции във видео. Ако прибавим към това, че БТА е пълната, точната, безпристрастната, достоверната, навременната информация, ако прибавим и по-голямото богатство на форми, с които присъства, като се стигне и дотам аудиото и видеото да бъдат дублирани на английски, БТА наистина може да стане информационният център на България.

Знам, че някои медии изпреварват дори новината, преди да се е случила. Да, винаги трябва да се стреми човек към подобрение. Включително и в бързината на информация, но пред бързата лъжа винаги е по-добре да има закъсняла истина. Така че е много важно БТА да остане достоверната медия.

Същевременно трябва да излезе от тази ера на различна информация за различни нива в държавата, както е имало поверителни бюлетини за определен кръг лица от властта. Това не е било само през комунизма, и в царско време се е правило. Но БТА не е разузнавателна служба, за да информира определен кръг лица. Нека разузнаването ползва БТА. Но да се правят различни нива на достъп, е нелепо в съвременния свят“, каза още Кирил Вълчев.

„При държавните медии става дума за десетки милиони. За БТА става дума максимално за 2 милиона лева, за да стане достъпът до агенцията свободен и да се мисли за развитие на кореспондентска мрежа в съседните ни държави. Това са възможности, които България може да си позволи. Вече друг въпрос е, че в БТА трябва да се правят и дългосрочни инвестиции в хората и в технологиите. Имам амбицията достатъчно рано през тази година да представим план за 5 години напред какво трябва да се инвестира в БТА.

Въпросът е да имаш ясен хоризонт какво трябва да се свърши. Като част от него са и кореспондентите в съседните страни, впрочем това беше идея и на Максим Минчев. Това означава петима кореспонденти – в Скопие, Атина, Букурещ, Белград и Анкара. Разбира се, България трябва да има по-големи цели, да мисли за кореспонденти в страни, които определят световния ред. Журналистите там ще трябва да пречупват през българския интерес това, което се случва по света. Всичко това няма да стане веднага като с магическа пръчка. Но нека си поставяме по-големи цели и нещата ще се отплатят“, завърши Вълчев.