Нов световен ред от Евразия: Русия, Китай и Индия с обща визия.

Изминалата седмица в Евразия бе белязана от три ключови събития: годишната среща на ШОС в Тяндзин, парада за Деня на победата в Пекин и Източния икономически форум във Владивосток. Както отбелязва журналистът и анализатор Пепе Ескобар в статия за Zero Hedge, очакванията бяха големи, но резултатите ги надминаха – очерта се нова визия за глобалното управление и геоикономическото бъдеще на Евразия.

ШОС и завръщането на тристранния формат Русия–Индия–Китай

В Тяндзин Организацията за Шанхайско сътрудничество (ШОС) затвърди ролята си като алтернатива на западния „ред, основан на правила“, който според Ескобар се е превърнал в „хаос без правила“. Срещата събра 10 пълноправни членове, 2 наблюдатели и 15 партньори – със силно азиатско участие – за обсъждане на мирното развитие и нови направления в енергетиката, чистите индустрии и изкуствения интелект.

Кадърът на седмицата – може би и на десетилетието – бе тристранното ръкостискане между Владимир Путин, Си Дзинпин и Нарендра Моди. Това бе символично завръщане на оригиналния формат РИК (Русия–Индия–Китай), предложен от Евгений Примаков още през 90-те. Както професор Джан Вейвей от университета „Фудан“ отбеляза във Владивосток, Централна Азия вече се разглежда не като „геополитическо проклятие“, а като „географска благодат“.

Китайската визия: търговия вместо война

На срещата в Тяндзин Пекин подчерта концепцията „Make Trade, Not War“ – „търговия, а не война“, насочена към общото благо. Китай не се стреми да замени Pax Americana със собствен хегемоничен модел, а да изгради „общност на споделена съдба“. Манипулации от страна на Запада – било с Тибет, Хонконг, Синдзян, Южнокитайско море или Тайван – не променят курса на Пекин, който остава на пътя на цивилизационна инклузивност, посочва Ескобар.

Енергия, коридори, развитие: нова логистична архитектура

От Тяндзин до Владивосток нишката се разви в три направления: нефт и газ, транспортни коридори и мащабно икономическо развитие. Пример за това е мегапроектът „Силата на Сибир-2“, който ще пренасочва газ от полуостров Ямал – първоначално предназначен за Европа – към Китай. След години на спорове за маршрута, бе избран пътят през Монголия. Това е стратегическа промяна в глобалния енергиен баланс.

На пленарната сесия във Владивосток Владимир Путин подчерта значението на енергетиката и свързаността. Особено внимание бе отделено на интегрираното развитие на Арктика и руския Далечен изток. Панелите, водени от експерти като Владимир Панов (зам.-председател на Държавната комисия за Арктика) и Алексей Лихачов (генерален директор на „Росатом“), очертаха амбициозен проект: създаването на устойчива арктическа транспортна система с ледоразбивачи, нови технологии и ИИ-базирани прогнози.

Ескобар определя това като „раждането на нов логистичен ред“, в който Русия има ключова роля.

Владивосток – бъдещият Хонконг?

Форумът във Владивосток показа, че градът може да се превърне в стратегически център за интеграцията на Глобалния юг. Според анализатори той има всички предпоставки да стане „следващият Хонконг“.

Херман Греф, шеф на „Сбербанк“, разкри, че банката вече е втората по обем транзакции в света, след JPMorgan. Китайският учен Вен Ван подчерта, че страната се намира в процес на „деамериканизация“ в образованието и технологиите, изграждайки собствена система от знания. Това отваря огромен потенциал за финансово и икономическо сътрудничество с Русия.

Междувременно, Арктика се очертава като възможна зона за икономически диалог между Русия и САЩ. Въпреки геополитическото напрежение, там може да се оформи платформа за съвместни проекти, включително в района на Аляска.

„Това е демонстрация, че три велики сили, представляващи три велики цивилизации, признават общността на своите интереси в редица области“, заяви руският външен министър Сергей Лавров след символичното ръкостискане на Путин, Си и Моди.

Както обобщава Пепе Ескобар в Zero Hedge, тези няколко дни показаха ясно, че се формира нов глобален ред. От енергийните мегапроекти и арктическите коридори, през интеграцията на Евразия, до финансовата децентрализация – това е бъдеще, което вече е започнало.