• И само на съдебната ли?
• Полицейски синковец помита петима с АТВ в Несебър, майка и синът й се борят за живота си в реанимацията.
• Майката е в клинична смърт…

Синковецът обаче светкавично е пуснат под домашен арест. Местната прокурорка (според медийни публикации – фейсбук приятелка на родителката му) удобно пледира само за „средна телесна повреда“.

Пробата за алкохол и дрога не е взета на местопрестъплението, а по-късно, в участъка. Няма запис от охранителните камери. Подозира се, че е дадена от трето лице.

Таткото на убиеца, пак според медийни публикации, е закрилян лично от шефа на ОДМВР-Бургас Владо Маринов, който по непотвърдена информация, освен скъп приятел, бил и съсед в Несебър на ченгетата Георги и Роса Бургазлиеви – родителите на Никола.

„Хората в Несебър се страхуват от семейство Бургазлиеви. Никола Бургазлиев паркира автомобила си на полицейския паркинг“, пише Николай Попов, бащата на трагично загиналата при катастрофа Сияна.

Да, максима е, че у нас, особено в малките градове, полицията, прокуратурата и съдът са се сраснали с организираната престъпност и се обслужват взаимно. Шефът на полицията е местният бос на мафията, и обратно.

И тук се намесва „центърът“. Сарафов разпорежда делото да бъде поето от Националната следствена служба. Прави го едва на осмия ден, защо ли?!

Ще кажете – е, сега поне ще има справедливост.

Въпросът е, че „центърът“ е също толкова пробит, като периферията, ако не и повече.

Самият Сарафов няма право да разпорежда, каквото и да било, тъй като след 21 юли престана да бъде легитимен и.ф. главен прокурор. И това е разписано в закона.

Прокурорската колегия във ВСС, която също е нелегитимна и извън мандата си, обаче не се съобразява със закона и търпи Сарафов на поста му. Това е така, защото ВСС е придатък на политическата мафия и управляващите партии ГЕРБ и ДПС.

И това продължава с десетилетия, през целия „преход“, потвърждавал го е и бившият главен прокурор Иван Гешев.

И стигаме до Параграф 22: „центърът“ не може да наложи справедливост „по места“, тъй като самият той се явява символ на несправедливост и функционира в режим на делегитимация.

Всички са в симбиоза, крепят се взаимно, цялата система е проядена, „малката“ неправда е функция от „голямата“. Произволът в Несебър е възможен заради тоталния произвол в Бургас и София.

И произволът не се вихри само в репресивния апарат, той е стил на управление в цялата държавност. Народното събрание е избрано след фалшифицирани избори (според решение на Конституционния съд), а кабинетът е назначен с гласуване на избраното с фалшификация Народно събрание!

Извън мандатите си тунеядстват и шефовете на БНТ, Върховния административен съд, Българския олимпийски комитет, половината регулатори.

И май на никого не му пука – апатично броим труповете, фалитите, съсипаните животи и бизнеси…Пренебрежима статистика на всеобщия разпад в държавата на „победилия евроатлантизъм“…А всъщност на разпасания феодализъм.

Банално е да цитирам Димитър Димов и неговия „Тютюн“, но нищо не се е променило: „над околийския началник стоеше областният, над областния – министърът, над министъра – правителството, а над правителството – мафията, невидима, всемогъща и безчовечна“.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ