ПАРИ
Чрез дигиталните пари Китай контролира гражданите си: от наказания за изневяра до публично опозоряване
Дигиталните пари като форма за контрол на гражданите от държавата е тема, която фактчекърите наричат „теория на конспирацията“ и фалшива новина.
Примерът с Китай обаче доказва, че тази система дава възможност на властите да контролират дори личния живот на гражданите и да налагат санкции. Всеки гражданин и фирма имат социален кредит. В случай, че падне под определен лимит от точки, плащанията могат да бъдат блокирани.
В Китай се изисква минимален социален кредитен рейтинг от 550, за да презаредите своя електрически автомобил, например. Системата за социално кредитиране на Китай се разширява във всички аспекти на живота. Скоро всяко движение на китайските граждани ще бъде изцяло и напълно контролирано от държавата, пишат потребители в социалната мрежа X/Twitter.
Ако кредитите (точките) на гражданите паднат под определен праг, техните снимки и имена се излагат на показ с цел публично порицание. През 2023 г. Китай актуализира системата за социално кредитиране, за да включи дигиталната валута на централната банка CBDC. Сега минималният социален кредитен рейтинг от 650 е необходим за закупуване на храна в този супермаркет с плащане с лицево разпознаване, т.e. ако социалният кредитен рейтинг е нисък, държавата не позволява да купувате храна или да ползвате автомобила си.

Как действа системата за социално кредитиране в Китай и какво означава, според ръководство на Velocity Global за правенето на бизнес в Китай.
Ключови изводи:
Системата за социално кредитиране на Китай дава на физически лица, фирми и държавни органи кредитен рейтинг въз основа на тяхната надеждност.
Лошият кредитен рейтинг идва със санкции като намален достъп до кредит и по-малко бизнес възможности.
Корпорациите, които искат да коригират лош кредитен рейтинг, трябва да подадат заявление за това.
Обяснение на китайската социална кредитна система
Китайската народна република създаде системата за социално кредитиране – която понякога се нарича SCS, SoCS или система за класиране на Китай – за да функционира като унифицирана система, която измерва фирми, физически лица и държавни организации, за да оцени тяхната надеждност.

Целта на китайската система за социално кредитиране е да регулира социалното поведение и да гарантира, че гражданите и фирмите остават „надеждни“ чрез действия като плащане на сметки навреме, спазване на закона и точно отчитане на финансови данни.
Система за социално кредитиране срещу система за корпоративно социално кредитиране
Системата за социално кредитиране на Китай оценява лица, юридически лица и корпорации в Китай, докато системата за корпоративно социално кредитиране се прилага само за предприятия.
Системата за социален кредит се основава на много точки от данни, от финансова кредитоспособност до социални фактори като честност, упорит труд и отдаденост на семейството. Китай има национални и регионални черни списъци, които се основават на индивидуални нарушения, а лошият резултат оказва влияние върху способността на човек да пътува, да бъде нает на работа или да получи кредит.
От друга страна, рейтингът на корпоративната социална кредитна система се основава на фактори, свързани с компании, които правят бизнес или наемат служители в Китай, включително:
Плащане на данъци навреме
Поддържане на правилни лицензи
Изпълнение на мандатите за опазване на околната среда
Покриване на изискванията, приложими за тяхната индустрия
Поведение на бизнес партньори
Като част от системата за корпоративно социално кредитиране предприятията, които не отговарят на изискванията, се поставят в списъка с „нередности“. Списъкът с нередности е стъпката преди да бъдат включени в черния списък, така че фирмите все още имат възможност да подобрят резултата и репутацията си.

Каква е целта на китайската социална кредитна система
Системата за социално кредитиране на Китай има за цел да гарантира, че хората и фирмите, живеещи или работещи в Китай, спазват правилата и разпоредбите, които са в сила там. Чрез налагане на награди за спазване и наказания за неспазване системата има за цел да надхвърли предложените кодекси за поведение и да наложи правила с последствия.
Черни списъци срещу червени списъци в китайската социална кредитна система
Черните списъци се основават на различни нарушения – обикновено или защото физическо лице или бизнес има конкретно нарушение, или заради нисък социален кредитен рейтинг. Бизнесите не се озовават автоматично в списъка за несъответствие, но са заплашени с включване в черен списък, ако не се справят бързо с тези неуспехи.
Системата за черни списъци е сложна. Държавните агенции и местните власти управляват черни списъци, а има стотици в цялата страна. Веднъж попаднали в черен списък, гражданите и фирмите трудно могат да излязат от него. Всъщност премахването от черен списък може да отнеме от две до пет години.
Червените списъци са обратното на черните списъци: хора и фирми с висок социален кредит попадат в червени списъци. Червените списъци са съставени от най-видните членове на обществото в страната; тези лица и предприятия се радват на награди като достъп до капитал и бързо одобрение.
Как работи системата за социално кредитиране
Социалният кредитен рейтинг се покачва от следните дейности:
Дарения на благотворителни организации
Кръводаряване
Помощ за бедните
Изчистване на квартала
Грижа за възрастните членове на семейството
Обратно, кредитният рейтинг намалява при:
Изневяра
Пътни нарушения
Шофиране след употреба на алкохол
Кражба
Народната банка на Китай и китайското правителство събират данни за физически лица и фирми чрез различни носители, включително финансови и държавни записи и онлайн платформи за кредитиране.
След като бъдат събрани, тези данни се анализират и всеки индивид, бизнес и държавна организация получава социален кредитен рейтинг.
Тези с добър социален кредитен рейтинг се считат за надеждни и получават бонуси като освобождаване от депозити за наем, данъчни облекчения, повишения в работата или по-евтини тарифи за обществен транспорт. Тези с лош социален кредитен рейтинг получават санкции под формата на отказ на заем, например, или ограничение на пътуването, или дори публично порицание.
История на китайската социална кредитна система
Сегашната социална кредитна система беше въведена през 2014 г., но корените й се връщат към епохата на Конфуций през 551-479 г. пр.н.е.
Идеологията на конфуцианството подчертава приноса на индивида за доброто функциониране на обществото, като отдава значение на добрия характер. Друга философия, мохизмът, отдава значение на грижата един за друг, докато легализмът набляга на спазването на законите за поддържане на социалния ред.
Тези три философски школи са повлияли на династията Цин от 221–206 г. пр. н. е., по време на която китайската държава прилага меритократична система за оценяване, макар и елементарна.
Системите за публични записи за наблюдение на поведението на хората в крайна сметка се появяват през 20-ти век с „hukou“ през 1958 г., който регистрира домакинствата и наблюдава вътрешното движение в Китай.
Настоящата система за социално кредитиране премина датира от средата на 90-те години, когато Народната банка на Китай започна да споделя информация за финансови кредити с търговски банки.
Кредитната система беше предимно икономическа до 2004 г., когато президентът Джиан Земин въведе системата за социален кредит. Регионалните пилотни програмата стартираха през 2009 г., а черният списък беше създаден през 2013 г.
Китайското правителство прие системата за социално кредитиране в сегашния й вид през 2014 г.
Критики към социалната кредитна система
Системата за социално кредитиране получи остри критики в световен мащаб. Според критиците системата прилича на научнофантастичен роман.
Освен наблюдението на гражданите, включително личния им живот, грешките в алгоритъма или грешките в точкуването могат да доведат до несправедливо санкциониране на хора или фирми.
Що се отнася до класирането на лицата, системата за социално кредитиране на Китай се занимава само с китайски граждани. Това означава, че тези, които посещават страната, не трябва да се тревожат за социалния си кредитен рейтинг, докато са на посещение. Хората трябва да обърнат внимание на системата за социално кредитиране на Китай само ако се преместят от друга страна с виза с намерение да работят.
За корпорациите обаче само правенето на бизнес в Китай носи социален кредитен рейтинг. Бизнесите, които оперират в Китай, получават корпоративен социален кредитен рейтинг въз основа на фактори като данъчни плащания, плащания на дългове, спазване на трудовото законодателство, отзиви от клиенти и отзиви от бизнес партньори.
Как системата за социално кредитиране влияе върху бизнеса
Предприятията, които работят в рамките на системата за социално кредитиране – включително постоянните стопански обекти – трябва да поддържат висок стандарт. Компании, които закъсняват или пропускат плащания на данъци или заеми, имат трудови спорове, не отговарят на стандартите за качество на продуктите или нямат подходящо лицензиране, могат да очакват лош социален кредитен рейтинг.
Бизнесът също носи отговорност за това с кого прави бизнес. Например, компания с добро състояние може да бъде санкционирана, ако извършва бизнес с друга организация, която вече е била санкционирана.
Наказания в китайската социална кредитна система
Бизнесите и лицата с лош социален кредитен рейтинг са изправени пред няколко потенциални наказания.
Поради публичния характер на системата от черни списъци, хората и организациите с нисък кредит могат да се сблъскат с ограничения. Предизвикателствата на ниския социален кредит обаче обхващат и основни нужди, като училище и работа.
По-долу са дадени няколко примера за наказания, които могат да получат лицата и организациите с нисък социален кредитен рейтинг.
Забрани за пътуване: Хората с нисък социален кредитен рейтинг често са изправени пред ограничения за пътуване със самолет или влак в Китай. Забраната за пътуване обхваща и пътувания в чужбина, за да попречи на хората с лош социален кредит да напуснат страната.
Училищни забрани: Тези с нисък социален кредитен рейтинг може да се сблъскат със забрани за училище за децата си. Училищата и университетите отказват да приемат ученици или студенти, чиито родители имат нарушения на социалния им кредитен рейтинг като например висок дълг.
Хотелски забрани: Подобно на забраната за пътуване, някои хотели забраняват лица с нисък социален кредитен рейтинг. Забраните за хотели пречат на хората да пътуват по работа или с цел туризъм и ограничават свободата на движение в цялата страна.
Интернет ограничения: Хората с нисък кредитен рейтинг също могат да се сблъскат с по-ниска скорост на интернет като наказание. Ограничаването на интернет засяга способността на индивида да кандидатства за работа, да комуникира с другите и да има достъп до информация онлайн.
Препятствия в кариерата: Хората с нисък социален кредитен рейтинг може да се сблъскат с предизвикателства в кариерата в Китай. Компаниите се консултират с черните списъци, преди да наемат някого на работа, а някои длъжности в правителството са ограничени до тези, които отговарят на социален кредитен праг.
Публичен срам: Като се има предвид публичният характер на системата за социално кредитиране и черния списък, хората с лоша кредитна история често се сблъскват с публичен позор. Регулаторите насърчават практиките на „назоваване и засрамване“, които вредят на социалното положение на хората и възпрепятстват растежа на бизнеса.
Наказанията за нисък социален кредит са тежки в Китай. Въпреки това, от другата страна на спектъра, високият социален кредит носи голяма полза за хората и бизнеса.
Награди в китайската социална кредитна система
Освен финансовите стимули, хората и фирмите с добър кредит могат да спестят време и ресурси по няколко начина:
Добри лихви в банките: Банките често възнаграждават физически лица и фирми с висок социален кредит, като предлагат по-добри лихвени проценти. С по-благоприятни условия на заема, тези с добър кредит имат по-добър достъп до закупуване на жилища и започване на бизнес.
По-малко проверки и одити: Правителството често облагодетелства хора и предприятия с висок социален кредит. Добрият кредит означава по-малко проверки и одити и по-малко контрол като цяло.
Опростени административни процедури: Компаниите, които са класифицирани като „Advanced Certificate Enterprise“ често са бързо проследявани за митническо освобождаване. Данъчните декларации на хората с „A-рейтинг“ също могат да бъдат обработени по-бързо от хората с нисък кредитен рейтинг.
Хората и фирмите се стремят към висок социален кредит по няколко причини: достъпът до нисколихвени заеми, по-малкото наблюдение и бързите одобрения правят много по-лесно правенето на бизнес в Китай.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Свръхбогатите бягат от Лондон, отнасят $160 милиарда
Лондон дълги години беше неформалната столица на световните свръхбогати — град, в който руски олигарси купуваха имения в Мейфеър, индийски стоманени магнати живееха с данъчни привилегии, а арабски инвеститори наливаха милиарди в недвижими имоти.
Тази ера свършва. Данни от Bloomberg Billionaires Index показват за първи път мащаба на проблема: за последните две години от Великобритания са напуснали или разхлабили връзките си свръхбогати, чието общо богатство надхвърля $160 милиарда. Това е повече от комбинираното състояние на милиардерите, които са останали.
Какво предизвика бягството
Коренът на промяната е в едно данъчно правило, старо повече от 200 години: т.нар. non-dom статут (non-domiciled). Той позволяваше на заможни хора, които живеят във Великобритания, но са „с домицил“ другаде, да не плащат данък върху доходите и капиталовите печалби, спечелени извън страната — в продължение на до 15 години.
Лейбъристкото правителство на Кийр Стармър обяви отмяната на този статут, а новите правила влязоха в сила на 6 април 2025 г. Сега чуждестранните доходи са освободени само за първите четири години. Освен това глобалните активи на бившите non-dom резиденти вече подлежат на британския 40-процентен данък наследство.
Резултатът: масово бягство.
Кои напускат
Списъкът на знаковите имена е дълъг:
Братята Дейвид и Саймън Рубен — имотни магнати с по $13,1 милиарда всеки — се преместиха в Монако през 2025 г.
Насеф Савирис, най-богатият египтянин — напусна Лондон след промените
Гийом Поза, основател на Checkout.com — също напусна
Норвежкият корабен магнат Джон Фредриксен затвори лондонския си офис и пусна имението си в Челси на пазара за £250 милиона
Исландският първи милиардер Тор Бьорголфсон избра Италия
Германският крипто инвеститор Кристиан Ангермайер — напусна след години в Лондон
Накъде отиват

Свръхбогатите не изчезват — просто се местят на по-гостоприемни места:
Монако — нулев данък върху доходите
Швейцария — ниско данъчно облагане за чужденци
ОАЕ (Дубай) — нулев данък, „златни визи“
Италия — фиксиран годишен данък от €200 000–€300 000 върху ВСИЧКИ чуждестранни доходи, независимо от размера, за срок до 15 години
Кипър — 0% данък върху дивиденти за non-dom резиденти
Числата
$160 милиарда общо богатство е напуснало Великобритания за 2 години (Bloomberg)
Прогнозата на OBR: 10 800 non-dom напускания годишно
Henley & Partners: около 16 500 милионери са напуснали или ще напуснат през 2025–2026
Институтът Adam Smith изчислява: отмяната на non-dom статута може да струва на Великобритания до £111 милиарда до 2035 г. и 44 000 работни места до 2030 г.
През 2024 г. 88 компании напуснаха Лондонската фондова борса
Какво означава това за Нидерландия
Нидерландия наблюдава тези процеси отблизо — и с основателна причина. Страната също е дискутирала промени в данъчното облагане на богатите (дебатът за Box 3), а нидерландският пазар на недвижими имоти вече усеща последиците от данъчна политика, която отблъсква инвеститори.
Един от уроците от британския опит: когато данъчната рамка се промени рязко, заможните хора се местят — и отнасят със себе си не само личните си данъчни приходи, но и инвестиции, работни места, благотворителност и цял икономически екосистем.
Холандски финансови анализатори от De Belegger отбелязват, че напускащите милионери от Великобритания чертаят модел, който може да се повтори и другаде в Европа, ако данъчните политики не балансират между справедливо облагане и конкурентоспособност.
Какво можете да знаете
Ако работите в международна компания с офис в Лондон, промените може да засегнат структурата на бизнеса и разпределението на служители.
За инвеститорите: Лондон губи привлекателност като финансов център, докато Амстердам, Дъблин и Люксембург печелят позиции.
Нидерландия привлече редица компании след Брекзит — тенденцията може да продължи.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
МОЖЕШ ДА ПЕЧЕЛИШ 10 000 ЕВРО НА МЕСЕЦ И ВЪПРЕКИ ТОВА ДА СИ РОБ НА САМИЯ СЕБЕ СИ!
Богатството не се измерва само с това колко печелиш, а с това колко успяваш да задържиш, управляваш и умножиш.
Има три основни финансови правила, които не губят своята стойност с времето.
1. ПЪРВО ПЛАТИ НА СЕБЕ СИ.
Отделяй поне 10% от доходите си. Не спестявай това, което остава след разходите. Планирай разходите си така, че да можеш да спестяваш.

2. НАКАРАЙ ПАРИТЕ СИ ДА РАБОТЯТ ЗА ТЕБ.
Не е достатъчно просто да печелиш. Създавай активи, които генерират доход, вместо единствено да увеличаваш разходите си с всеки следващ ръст на заплатата.
3. ПАЗИ ТОВА, КОЕТО СИ ИЗГРАДИЛ.
Не инвестирай в неща, които не разбираш. Не преследвай бързи печалби, без да оцениш риска. Понякога най-добрата инвестиция е тази, от която си се отказал.
Из – „Най-богатият човек във Вавилон“ – уникална книга приложима в днешно време!
Истинската финансова свобода не започва с висок доход, а с финансова дисциплина.
Можеш да имаш висок стандарт на живот, скъпа кола и луксозен дом, но да продължаваш да работиш единствено за поддържането им.
Бих добавила от себе си – ЯСНО ПОСТАВЕНИ ЦЕЛИ И ЗВЕРСКА ДИСЦИПЛИНА!
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️
Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️
Безкасовите плащания са удобство и ни пестят разходи от таксите за теглене от банкомат, затова все повече потребители преминават към тях.
Навикът да плащаме с карта или през приложение обаче може да ни сблъска с изненадата, че не всички търговци разполагат с ПОС терминал. Това е така, защото повечето от тях нямат такова задължение по закон, а таксите за трансакциите се поемат от тях.

Законът в България вменява задължение за поддържане на ПОС терминал само на наведенията с две и повече звезди, но не и на магазините, например. Следователно, ако търговецът предлага възможност за плащане с карта, той може да определи условия за това.
Добрите търговски практики обаче предполагат потребителите да бъдат своевременно информирани за важните условия при продажбите в обекта.
Ако търговецът реши да въведе изискване за достигане на минимална сума за плащане с карта, той е в прявото си. Но поставянето на предупредителна табела с информация за това се разглежда като добра практика и застраховка за самия него.
В противен случай, ако клиентът научи в движение за подобно ограничение, може да се създаде ситуация с хипотеза за нелоялна практика.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
СЕНЗАЦИЯпреди 4 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 4 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 4 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 3 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











