Сделката Тръмп – ЕС: компромис или капитулация?

На 27 юли светът чу поредното голямо съобщение от Доналд Тръмп: „Най-голямата търговска сделка в историята“ — този път с Европейския съюз. И както често се случва при подобни анонси от Вашингтон, реакциите в Брюксел варираха от мълчание до деликатна усмивка. Всичко е наред, уверяват ни от Европейската комисия. ЕС запазвал предвидимостта, избягвал търговска война, постигнал компромис. Но дали наистина е така?

Сделката – фактите

Съгласно обявеното, САЩ въвеждат базово 15% мито върху огромна част от европейския износ, включително автомобили, фармацевтични продукти и компоненти за високотехнологична индустрия. В същото време, жестоките мита от 55% за стомана и алуминий остават непокътнати, въпреки надеждите на Брюксел, че ще бъдат премахнати. Изключения ще има – самолетни части, някои химикали, аграрна продукция – но списъкът е ограничен и подлежи на ревизия.

Сделката обаче не се изчерпва с митата. ЕС се ангажира да закупи американски енергоносители на стойност 750 милиарда долара, включително втечнен газ, петрол и ядрено гориво. Още 600 милиарда ще потекат към САЩ под формата на европейски инвестиции, основно в сектори, които пряко конкурират европейската икономика – оръжейна промишленост, IT и иновации.

Официалната версия: победа за всички

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен нарече сделката „прагматичен компромис“, а Тръмп – „историческа победа“. От Вашингтон излъчват самодоволство. Брюксел изглежда… уморен. Официалните изявления говорят за „стабилност“, „предвидимост“ и „диалог“, но отсъства усещането за постижение. По-скоро се долавя облекчение, че най-лошото — митническа война с катастрофални последици — е избегнато.

Но според мнозина анализатори, това облекчение е твърде скъпо платено.

Поглед отвътре: сделка или капитулация?

Евродепутатът Петър Волгин не пести критики. За него става дума не за споразумение, а за поредното поражение на европейската дипломация. „Вашингтон отново показа на Брюксел, че евробюрократите не са способни да договорят нищо смислено…“ – коментира той. Вместо намаляване на напрежението, Европа всъщност плаща – и то скъпо. Плаща с митата върху собствения си износ, плаща със стотици милиарди за американска енергия и оръжия, плаща с капитали, които напускат Стария континент в полза на САЩ.

Волгин посочва и още нещо – интелектуалната криза на европейското ръководство. Урсула фон дер Лайен и екипът ѝ, твърди той, „са професионалисти в говоренето на глупости относно ‘руската заплаха’ и милитаризацията, но пълни аматьори, когато става дума за реалните икономически интереси на европейците“. В Шотландия, където се състоя срещата, „отново ги биха като маче у дирек“.

В подобен дух е и коментарът на политическия анализатор Михаил Кръстев. „Всички изглеждат доволни“, пише той, „но сделката всъщност узаконява четирикратно увеличение на митата върху европейския внос в САЩ спрямо нивата отпреди Тръмп.“ С други думи: това, което сега се представя като „постижение“, преди години щеше да се възприеме като унизителен компромис. Според Кръстев, ЕС е действал не като равноправен партньор, а като слаб играч, принуден да плати, за да не бъде санкциониран още по-жестоко.

„Как Тръмп закопа Европа“

Особено остър в анализа си е предприемачът Васил Василев, който представи детайлен разбор на т.нар. „най-голяма търговска сделка на всички времена“:

– Европа се задължава да разреши безмитен внос на всички американски стоки.
– Европа ще инвестира 600 милиарда долара в САЩ, включително чрез изтегляне на производства от ЕС.
– Европа ще купи енергоносители за 750 милиарда, което ще повиши цените на европейското производство.
– Европа ще закупи американско въоръжение за около 800 милиарда евро, без преговори, без дебат.
– В замяна, САЩ намаляват митата за някои европейски стоки от 30% на… 15%.

Според него, това не е сделка, а икономическа присъда. И то подписана с мълчаливото съгласие на брюкселската върхушка. Василев описва как председателката на ЕК слуша Тръмп „като попарена“, без да бъде попитана, без да реагира. „Изглежда за всички става ясно, че започва обратното броене за съществуването на Европейския съюз“, заключава той.

Въпреки триумфалния тон на официалните съобщения, сделката между Тръмп и ЕС оставя след себе си усещане за асиметрия, отстъпки и политическа безпомощност. Докато САЩ бетонират позициите си като глобална търговска и енергийна сила, Европа изглежда по-зависима, по-уязвима и все по-несигурна в ролята си.

Дали това е разумен компромис или стратегическа капитулация – времето ще покаже. Но вече е очевидно: Вашингтон диктува условията. А Брюксел… подписва.