-Г-н Попиванов, защо премиерът Бойко Борисов се конфронтира с президента за датата на изборите – нали точно ГЕРБ критикуваха Румен Радев, че е посочил 28 март?

-Най-видимата страна на тези странни промени това е пиарът. Т.е.,

игра по схемата – Зайо, защо си с шапка, Зайо, защо си без шапка.

Ако изборите са на 28 март – как може 28 март, трябва по-късно. Ако са по-късно – защо по-късно, трябва да са на 28 март! С други думи, каквото и да беше казал президентът, със сигурност от ГЕРБ ще отправят критики към него, за да го поставят в отбранителна позиция, в която президентът трябва да се обяснява и да се оправдава, да няма инициативата по отношение на структурирането на дебата за изборите, на правилата на изборите… Да няма думата по тези въпроси, а да трябва през цялото време да се обяснява защо иска да отмени изборите, защо иска да накара хората да се разболяват, като гласуват по време на пандемия и т.н.

Едно класическо средство, използвано от властта, за да притисне президента до ъгъла и да не му позволи да бъде деен участник в тия процеси.

-Според някои ваши колеги Румен Радев иска някой друг да поеме отговорността за решението му за изборите. Има ли резон в това твърдение?

-Президентът никога не е криел своята отговорност по тези въпроси. Вярно е, че той посочи от самото начало датата 28 март с оглед на това, че тя отговаря не само на Конституцията и на неговите правомощия – а той не е длъжен да съгласува тези дати с никого, не е въпросът някой да е съгласен или несъгласен с тях (говорим за този двумесечен срок между 26 март и 26 май) – но посочи тази дата, за да може да отговори на обществените очаквания.

През лятото на 2020 г. имаше масови протести в София и цялата страна, които искаха оставката на правителството. Те не постигнаха тази оставка, но активните граждани на България ясно посочиха, че искат колкото се може по-рано да има промяна в начина, по който се прави политика в България.

Следователно, колкото по-рано е датата за едни парламентарни избори, толкова повече президентът отговаря на тези очаквания по-рано да се случи промяната. Заедно с това обаче се разрази една мощна кампания, която целеше да вмени на президента вина, че в неясна ситуация, диктувана от пандемия, диктувана от ограничителни марки, диктувана и от страховете и притесненията на хората, той фактически постъпва безотговорно. И освен това не се консултира с всички останали замесени страни – повтарям, той не е длъжен да го прави. Но в крайна сметка той се съгласи на този тип действия, започна едни консултации, започна обсъждане по въпроса дали тази дата не може да бъде изнесена в друго време.

Каквото и да направи, според мен тук Радев сбърка. За това, че започна да се съобразява с критики и обвинения, отправени към него. Каквото и да направи, той със сигурност няма да получи аплодисменти от страна на управляващите.

Там конфликтът е открит, те водят война срещу държавния глава поне от началото на миналата година насам и в този смисъл независимо от датата все ще бъде обвинен за нещо. Така че няма причини да търси компромис. Важното оттук нататък колкото се може по-скоро тази окончателна дата за изборите да стане факт, да стане известна, за да може и политическите сили, и изборната администрация да имат ясен хоризонт за подготовка, защото това ще бъдат по-необичайни от всички други избори.

-Обективно погледнато, кой има по-голям интерес от ранни избори – големите партии, малките партии…?

-По принцип анализите, които съм видял, сочат, че интересът е най-вече на управляващите. Защото кризата, в която България уверено навлезе, има различни измерения – здравни, икономически и социални.

Със всеки следващ месец икономическите и социалните измерения ще стават все по-осезаеми и все по-тежки. И по-неприятни за управляващите. С други думи – ще насочват общественото недоволство към правителството на Бойко Борисов.

Единствено здравната ситуация му позволява на Борисов да играе по някакъв начин и да представя себе си като основен източник на стабилност.

Така че е в интерес точно на ГЕРБ изборите да бъдат колкото се може по-рано, преди обществото да е усетило тежките последици от несправянето с кризата.

От друга страна обаче според мен това са пак сметки без кръчмар. Защото, ако са верни прогнозите, че в такава ситуация ще има ниска избирателната активност, ние няма как да знаем тази ниска избирателната активност в каква посока ще заработи. Защото не е ясно кои хора точно ще излязат да гласуват, кои групи ще решат, че изборите не ги интересуват изобщо и кои ще се мобилизират именно заради пандемията и кризата и ще излязат. Така че да търсим победители при ниска активност е много преждевременно.