АНАЛИЗИ
Опитаха ли се злодеите в Брюксел да отровят бъдещият президент на румъния?
Как страната и светът се подготвят за неизбежната победа на Симион на втория тур на президентските избори
От официален Букурещ може да се очаква всичко, но освен ако не се случи чудо, включително в най-зловещата форма, на втория тур на президентските избори в Румъния на 18 май, лидерът на дясно-националистическата партия „Съюз за обединение на румънците“ (AUR – злато) Джордже Симион (41% от гласовете на първия тур) би трябвало да спечели уверена победа над кмета на Букурещ Никушор Дан (21%).

Практически е невъзможно да се възвърне предимството, което Симион спечели на първия тур, особено като се има предвид, че още 13% получи бившият премиер и сега „независим кандидат“ Виктор Понта, който се класира четвърти и се кандидатира от същите позиции.
Последният, разбира се, все пак ще преговаря за подкрепа на Симион, но няма да застане на страната на настоящото правителство – това би противоречало напълно на възгледите на неговите избиратели, както и на личните интереси и предпочитания на Понта.
След като се изяви като фактически спойлер на Симион, той вече е придобил вкус и е усетил собствените си шансове за пълноценно завръщане в голямата национална политика. Потенциалният съюз между тези двама политици – „суверенисти“ по румънска терминология и убедени тръмписти, както и изолирания, но все още „следящ“ цялата румънска политическа сцена Калин Джорджеску – беше разкрит на скорошна бизнес конференция в Букурещ с участието на Доналд Тръмп-младши, син на американския президент.
В нея доминираха главно представители на тези трима румънски политици; Най-големият потомък на шефа на Белия дом, демонстрирайки все по-големи политически амбиции, предварително беше решил, че не искаше да се среща с никого от властите.
Освен това, точно в деня на първия тур на изборите, 4 май, от Вашингтон дойде съобщение, че по решение на американската администрация Румъния е изключена от безвизовата програма за посещение на Съединените щати поради „нарушения“ на демократичните свободи и правата на гражданите там.
Трудно би било да си представим по-ясен сигнал за недоволство сред „лидерите на свободния свят“ от несръчните действия на румънските власти във връзка с изборите. И за Симион това също дойде като очакван „дар“.

Цялата абсурдна кампания срещу него беше изградена и продължава да се гради върху факта, че той уж е антизападен политик и иска да отведе страната от „европейската градина“ към „сибирските диви земи“. Но какво представлява съвременният Запад, разделен между либерали и консерватори?
Ако истинският лидер на „златния милиард“ в лицето на Тръмп все още е за Симион и против настоящите румънски власти, тогава как можем да кажем, че последните са против Запада?
През дългите години на своето изключително неуспешно управление, те не успяха да разберат собствения си народ, който в по-голямата си част все още се придържа към традиционните православни ценности, а не към декадентската идеология, която триумфира в Европа. Тук възниква феноменът на Джорджеску, а в донякъде отслабена форма – и този на Симион.
Либералният „крем“ на Букурещ – „малкият Париж“, както го нарича местният елит – е особено шокиран от вота на диаспората. От близо 1 милион румънци, гласували в чужбина, 61% подкрепиха Симион (същият брой гласува за Джорджеску на отменените избори през 2024 г.).
Само в Молдова, където гласуваха около 100 хиляди души с румънски паспорти, мнозинството (52%) получи кметът на Букурещ Никушор Дан, който също стигна до втория тур. Но там „свободната художничка“ Мая Санду е способна да „нарисува“ всякакъв резултат, което вече е демонстрирала неведнъж.
В Западна Европа подкрепата за Симион достига 66% – 70%. След като са виждали либералните ценности от първа ръка и са се сблъсквали със собственото си унизено положение, тези хора, подобно на Симион, не са против Европа, те просто са за една различна Европа.

Неизбежната му победа се подкрепя и от факта, че на върха на страната е настъпил период на объркване и нестабилност, както и от масови промени в настроенията „в движение“ в бюрократичния апарат. Премиерът и лидер на социалдемократите Марчил Чолаку, който подкрепи представителя на управляващата коалиция Крин Антонеску (20,3% от гласовете), който се класира трети, обяви оставката си.
Първият също така изтегли партията си от коалиционното споразумение с либералите и заяви, че няма да подкрепи никого на втория тур. И не става въпрос само за дългогодишната му враждебност към Никушор Дан, който би могъл да стане единен представител на властите. Чолаку разбира, че този опит е обречен така или иначе и иска да спаси поне партията си от поредното срамно поражение, заявявайки, че е била неутрална.
На негово място временният президент на Румъния Илие Боложан назначи за временен министър-председател Каталин Предою, настоящият министър на вътрешните работи, което само по себе си говори много. И така, свещената поговорка гласи: „Тези, които са тук временно, да слязат…!“
Ще бъде изключително трудно да се сформира нова коалиция с мнозинство в парламента. Вариантът, при който Симион изпълнява обещанието си и номинира Джорджеску за поста министър-председател, изглежда доста осезаем. Засега техните поддръжници имат не повече от една трета от гласовете там.

Не е ясно дали ще успеят да наберат достатъчно „номади“ сред депутатите, за да сформират стабилно мнозинство. Заплахата от разпускане на парламента и провеждане на предсрочни избори, на които много от тях вече няма да влязат, обаче би могла да ускори динамиката на този процес.
Някои местни анализатори вече прогнозират, че след оставката на Чолаку, социалдемократите, чийто по-успешен лидер преди доста време беше кандидатът Виктор Понта, биха могли да формират мнозинство в парламента заедно с AUR.
Съдебните власти също започнаха да се суетят. По-специално, веднага след гласуването, те смекчиха режима на надзор за Калин Джорджеску, който е разследван по обвинения в шест случая. Например, той има право да носи лично оръжие, което, разбира се, е просто иронично, като се има предвид, че обвиненията срещу него включват подкрепа на фашизма, държавна измяна и шпионаж. Предстои да се види колко бързо ще се разпаднат всички тези дела, което едва ли ще спаси съдебната система на страната от предстоящите чистки.
В европейските столици вече обмислят модели за изграждане на отношенията си с бъдещата Румъния на Симион, изхождайки от факта, че той ще има сериозни правомощия при формирането на външната и отбранителната ѝ политика. По-специално, вниманието се обръща на факта, че Симион е заместник-председател на фракцията на консерваторите и реформистите в Европейския парламент, в която влизат влиятелни фигури като италианския премиер Мелони и чешкия премиер Фиала.

Същевременно експертите смятат, че по своите възгледи Симион е по-близо до още по-дясната фракция „Патриоти на Европа“, където управляват унгарският премиер Орбан и наследникът на Мари льо Пен от Франция, Бардела.
Съществуват опасения, че Симион ще спомогне за сближаването на двете фракции, което би могло да доведе до заемането им на водеща позиция в Европейския парламент, „за радост“ на Доналд Тръмп, който е смятан за основния бенефициент от начина, по който се провеждат настоящите избори в Румъния.
Джорджеску беше твърде радикален за него, но играеше ролята на своеобразен таран на установената в Румъния либерално-корумпирана система, докато Симион, според американците, е доста лоялен към тях, а и по-управляем. Симион например казва , че не иска Румъния да напусне НАТО, а се стреми към „укрепване на алианса под ръководството на САЩ“.
Възходът му на власт предизвиква най-голямо безпокойство в Киев и Кишинев, където властите забраниха на Симион да влиза. Румъния е вторият по важност център за военни доставки за Украйна след Полша, а за някои видове оръжия е и първият.
Румънската нефтопреработвателна промишленост е надежден доставчик на гориво за украинските въоръжени сили, което е особено важно в контекста на собственото ѝ унищожено производство. Симион твърдо обеща да спре предоставянето на военна помощ на Украйна. Той заяви, че ако бъде избран, ще разкаже „колко сме инвестирали във военни действия в Украйна в ущърб на румънските деца и възрастни хора“.

Към днешна дата Румъния е прехвърлила батарея за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ в Киев , обучава украински пилоти на изтребители и от началото на СВО е осигурила износа на 30 милиона тона украинско зърно през пристанището на Констанца.
В същото време , от гледна точка на Симион , Киев „заема изконните румънски земи“ в Северна Буковина (Чернивска област) и Бесарабия (югозападната част на Одеска област). Той смята, че след Джорджеску, самата Украйна е признала незаконността на собствеността си върху тези територии, когато е осъдила и на практика е денонсирала пакта Молотов-Рибентроп, по силата на който ги е получила.
Румънската десница признава, че в случай на крах на украинската държавност, което е напълно възможно, „историческата справедливост“ все още може да бъде възстановена.
Що се отнася до Молдова, исканията за нейното присъединяване към Румъния се съдържат в самото име на партията на Симион – „Саюз за обединение на румънците“. Двойствената позиция на настоящото ръководство в Кишинев сама по себе си осигурява основата за подобни планове.
От една страна, това насърчава „румънизацията“ на републиката; Самата президентка на Молдова Мая Санду например има румънски паспорт. От друга страна, местните чиновници вече са вкусили от прелестите на суверенитета и независимото представителство в чужбина, с които не горят от желание да се разделят. Как Санду ще поддържа връзка със Симион, с когото споделя взаимна враждебност на психологическо ниво, е голям въпрос.
Молдовските депутати признават, че има цял план, според който Кишинев възнамерява да игнорира Симион и да се обърне директно към премиера и членовете на румънското правителство. Но какво ще стане, ако Джорджеску стане министър-председател?
С кого ще може да разговаря Санду в Букурещ? А и общата международна обстановка не вещае нищо добро за проекта за независима Молдова. Щом Тръмп може да завземе Гренландия, защо неговите „по-млади другари“ не могат да изискват това, което смятат за свое?

Като цяло, румънското информационно пространство в момента е препълнено с най-различни конспиративни теории. Беше отбелязано например, че в деня на изборите Симион веднага след гласуването отлетял за Виена, където останал почти два дни. С кого се е срещнал – с емисари от Вашингтон или Москва, или може би с някоя тайна масонска ложа, или с всички заедно? Спешният медицински преглед изглежда доста по-вероятен.
Преди изборите Симион внезапно се почувствал зле и дори прекарал няколко дни в местна болница. Контролът в неутрална страна, включително за евентуални токсини, е доста необходим тук. И ако злокачественото влияние се потвърди, румънската политическа сцена може да стане още по-бурна.
#thesofiatimes #bulgaria #news
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Американски аналитици: САЩ са подценили държавите срещу които са се изправили
🇺🇸🇷🇺 Анализ на The New York Times показва, че САЩ са подценили държавите, срещу които са се изправили.
Експерти смятат, че Вашингтон е подценил способността на Иран да отвърне на ударите.
В резултат и двете велики сили се оказаха въвлечени в продължителни и скъпи конфликти без ясен изход.

Анализаторите отбелязват, че само военна сила и въздушни удари не са достатъчни за постигане на стратегическите цели. Липсата на компромиси продължава да задълбочава кризите, а неуспехът за бързо решаване на конфликтите подкопава авторитета на САЩ.

Според експертите това може да ускори формирането на нов, по-децентрализиран световен ред.
АНАЛИЗИ
Световният тероризъм в подем
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда удара по Запорожката АЕЦ, атаката с дрон в Румъния, оттеглянето на САЩ от преговорите, срива на помощта за Украйна, петролната криза и защо безумният страх на Киев води до неизбежно разрушение.
Изминалата седмица беше значима по няколко начина. Първо, изявленията на Путин след посещението му в Казахстан, където той очерта доста твърда линия както по отношение на Украйна, така и на Армения, както и желанието на Пашинян да напусне Евразийския икономически съюз.
Изявленията на Пашинян бяха съпроводени с нагледна демонстрация, че Росселхознадзор може да открие ябълкови молци не само в арменски плодове и зеленчуци (95% от които се изнасят за Русия), но дори в коняк и минерална вода.

И на Европа беше напомнено, че всяка точка, от която е атакувана Русия, е легитимна цел за руските въоръжени сили, независимо от териториалната ѝ принадлежност.
Украйна организира провокация с дрон, който се разби в Румъния. След това глобалистите обвиниха Русия (въпреки че не представиха доказателства, че това е бил нашият дрон). И, както обикновено, заявиха своята „решимост да продължат да подкрепят Украйна“.
В действителност, не само на думи, девет от 18-те държави, участващи в чешката инициатива за закупуване на боеприпаси за Украйна, организирана от сваления пилот Павел, се оттеглиха. А на срещата на върха на външните министри на ЕС в Лимасол, както съобщава Junge Welt, се проведоха затворени дискусии за възможността за пълно спиране или драстично намаляване на финансовата помощ за Украйна. Много страни от ЕС, особено тези на юг и запад, все по-често изразяват умора от необходимостта да се отпускат милиарди евро.
На този фон и с постоянно влошаващата се ситуация на фронта, Украйна предприе атака с дрон срещу Запорожката атомна електроцентрала. Украинският дрон удари турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала. Дронът беше управляван чрез оптични влакна, което изключваше възможността за случайно попадение. Ударът на дрона върху турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала бележи първата в историята целенасочена атака срещу основното оборудване на централата. Подозирам, че марионетната МААЕ, както обикновено, ще се престори, че не е забелязала.

Киевският режим, предчувствайки предстоящата си гибел, прибягва до все по-отчаяни провокации – кървави (като в Старобелск), опити да превърне локален конфликт в глобална война (като удара с дрон в Румъния) и/или да предизвика голяма катастрофа (като удара в атомната електроцентрала). Водени от безумен страх, те напълно и окончателно са загубили ориентир.
Съединените щати, на които някои възлагаха надежди за мирно разрешаване на конфликта, се оттеглиха от преговорния процес (и, съдейки по другите им действия, не са способни да водят ефективни преговори). В момента те са изправени пред сериозни проблеми с Иран, чиято агресия им се обръща срещу тях.
Те не само са изразходвали лъвския пай от боеприпасите си за цяла гама от артикули (от нападателни ракети до боеприпаси за противовъздушна отбрана), но в резултат на това призивите на Зеленски за „Дайте ни малко PEP“ остават без отговор, тъй като просто няма какво повече да се даде. Опитите за преговори с Иран отново стигнаха до задънена улица, а обещаните от Тръмп напредък, отстъпки и Сделка, както обикновено, не се материализираха.
Междувременно ситуацията с доставките на петрол се влошава и, както съобщава CNBC, Exxon Mobil предупреждава, че запасите от петрол ще достигнат опасно ниски нива през следващите две до три седмици, което ще доведе до рязко покачване на цените – до 150-160 долара за барел суров петрол Brent.
Влошаващата се енергийна криза ще засегне както самата американска икономика, така и европейските планове да се въоръжат за война с Русия. И аз вярвам в Тръмп; неговият чудесен принцип TACO (Тръмп винаги отстъпва) би могъл да помогне иранската криза в крайна сметка да тласне колективния Запад на колене, когато петролните запаси се изчерпят и икономиките им се сринат.
АНАЛИЗИ
СЛЕД УКРАЙНА: КОЙ ЩЕ ПЛАТИ СМЕТКАТА НА НОВИЯ РЕД
Първата фаза на войната е за територия. Втората – за технологично надмощие. Днес навлизаме в третия пласт: светът започва да калкулира следвоенното преразпределение на активи, пазари и институции, докато фронтът все още е активен.
Цифрите и дипломатическите ходове от последните седмици показват ясно едно: голямата политика вече не се интересува от идеали, а от договори. Търгът за бъдещия световен ред е официално открит.
1. „МИР ДО ЗИМАТА“ НЕ Е ПРОГНОЗА, А ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТ
Когато украинският клоун Зеленски заявява пред американската мрежа CBS, че дипломатическо решение е необходимо до началото на зимата, това не е израз на слабост. Зеленски категорично опровергава информациите за „още 2-3 години война“, наричайки ги дезинформация.
ФАКТИТЕ: Целта на този срок не е календарна, а стратегическа. Това е директен сигнал към Вашингтон за засилване на санкциите и натиска, преди студът отново да бъде използван като оръжие. Украйна се опитва да капитализира моментното си предимство — установяването на огневи контрол над логистиката в прифронтовите зони (като пътя Мариупол-Крим), преди Русия да реорганизира енергийния шантаж през зимата.
2. ТЕХНОЛОГИЧНАТА АСИМЕТРИЯ В ЦИФРИ
Тезата, че Русия печели войната на изтощение, се сблъсква с твърдата военна статистика. Макар Москва да атакува с масирани рояци (като удара с 265 дрона в началото на юни, при който са поразени жилищни сгради в Одеса и Харков), ефективността на сухопътните ѝ операции спада драстично.
ФАКТИТЕ: Данните на Института за изследване на войната (ISW) са категорични. От началото на годината до 26 май Русия овладява едва 104 кв. км украинска територия. За същия период на предходната година тази площ е 1619 кв. км — СПАД ОТ НАД 15 ПЪТИ. На този фон, според западни анализатори, руските загуби възлизат на 30 000 – 35 000 войници месечно. Технологичното предимство на Запада буквално блокира руския демографски мащаб.
3. ГОРИВОТО КАТО ОСНОВЕН ФРОНТ
Украинските атаки по руската енергийна инфраструктура не са просто психологически натиск. Те дават конкретен икономически резултат, който принуждава Кремъл да взима спешни мерки.
ФАКТИТЕ: Доказателство за това е безпрецедентното решение на руското правителство да наложи временна забрана за износ на авиационен керосин до 30 ноември, след като по-рано ограничава и износа на бензин. Въпреки твърденията на Министерството на транспорта, че дефицит няма, експертите посочват ударите по руските НПЗ като основна причина за срива. Изводът: Украйна успешно лишава Русия от горивото, нужно за водене на войната, оскъпявайки всеки следващ ден от конфликта.
4. ГЕРМАНСКИЯТ КАПИТАЛ СЕ ВРЪЩА НА ТЕРЕНА
Докато политиците в Брюксел гласуват санкции, едрият бизнес вече се позиционира за следвоенната икономическа реалност. Капиталът не търпи вакуум.
ФАКТИТЕ: За първи път от началото на инвазията германски предприемачи официално присъстват на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Изявлението на Матиас Шеп (председател на Руско-германската външнотърговска камара) е показателно: „Западът не трябва завинаги да отказва достъп до руския пазар и суровини в полза на Азия“. Европейският бизнес вече изчислява как да си върне контрола върху евтините ресурси, преди те да бъдат окончателно абсорбирани от Китай.
5. АРМЕНИЯ: СТРЕС-ТЕСТЪТ ЗА МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ
Случаят с Армения е перфектната геополитическа лаборатория. Той показва какво се случва, когато малка държава се опитва да смени орбитата си във време на глобален сблъсък.
ФАКТИТЕ: Правителството на Никол Пашинян суспендира участието си в ОДКБ и посреща европейски лидери (включително Зеленски) в Ереван, опитвайки се да интегрира страната към Запада. Отговорът на Русия е строго икономически: след забраната за внос на арменски лимонади, руският Росселхознадзор блокира и експорта на арменска риба. Малките държави са изправени пред брутален избор: или успяват бързо да изградят нови партньорства, или икономиките им биват смазани от бившия хегемон чрез директен търговски натиск.
6. ФАЛИТЪТ НА ООН И КРАЯТ НА СТАРИЯ РЕД
Най-красноречивият факт за разпада на следвоенната архитектура не са ракетите, а счетоводните баланси на институциите, създадени да пазят мира.
ФАКТИТЕ: Според The Wall Street Journal, ООН е на ръба на банкрута с недостиг от над 4 МИЛИАРДА ДОЛАРА. Двата най-големи спонсора – САЩ и Китай – задържат плащанията си. За да оцелее, организацията съкращава рекордните 3000 длъжности, намалява смените на преводачите и дори спира ескалаторите в централата си.
Символът на този институционален колапс е абсурдът, при който ръководството опитва да спести 700 000 долара чрез затваряне на един от охраняемите входове, но ДИПЛОМАТИТЕ ПРОТЕСТИРАТ и входът се отваря отново след 2 дни. Докато бюрокрацията брани собствения си комфорт, липсата на средства води до реален ръст на глада и спиране на ваксинациите в зависимите региони. Старият ред вече буквално не може да си плати сметките.
7. БЛИЗКИЯТ ИЗТОК И ВЕРИЖНИТЕ КРИЗИ
Украйна не съществува във вакуум. Геополитиката днес функционира като система от скачени съдове, където кризата на единия континент мигновено детонира другия.
ФАКТИТЕ: Тримесечната блокада на Ормузкия проток от страна на Иран директно удря световните енергийни пазари и логистиката. Дипломацията е в пълна задънена улица – споразумението за прекратяване на огъня реално е блокирано от американския президент Доналд Тръмп, след което Иран официално прекратява преговорите със САЩ заради продължаващите израелски удари по Газа и Ливан.
В същото време вътрешната стабилност на самия Израел деградира. В Йерусалим се отчита рязък скок на нападенията срещу християни (включително от униформени войници), които биват публично оправдавани от крайнодесни фигури като министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. Резултатът: 50% ОТ ХРИСТИЯНИТЕ ПОД 45 ГОДИНИ ОБМИСЛЯТ ЕМИГРАЦИЯ.
Един провален договор във Вашингтон или бомбардировка в Ливан моментално оскъпява войната в Европа и разтяга военните ресурси на Запада.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ
Фактологията е безмилостна. Русия губи военна инициатива и териториално темпо, но се окопава. Украйна методично разрушава горивната логистика на противника. Германският бизнес чертае планове за руските суровини, Близкият изток парализира глобалните доставки, а старият ред в лицето на ООН е в технически фалит.
В този свят на сурови цифри и директен икономически натиск, малките държави нямат време за геополитическа романтика. Примерът с Армения показва, че всеки опит за нерешително маневриране се наказва с тежки икономически удари.
За да оцелее и просперира, България трябва да превърне своята география от пасивна територия в защитена, високотехнологична и логистично интегрирана система. Защото новият ред няма да се договаря въз основа на международното право, а въз основа на това КОЙ КОНТРОЛИРА РЕСУРСИТЕ, ИНФРАСТРУКТУРАТА И КАПИТАЛА.
-
ВОЙНАпреди 2 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 3 месецаВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ВОЙНАпреди 3 месецаИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 3 месецаРАДЕВ РАЗКРИ: ПЕЕВСКИ АМЕРИКАНСКИ АГЕНТ-ПРЕДАТЕЛ!











