Клеветническата кампания срещу разследващата журналистка Диляна Гайтанджиева не е изолиран инцидент,

а елемент от добре координирана операция, в която личат както интересите на определени геополитически среди, така и почерка на специални служби.

Гайтанджиева е журналист, който си позволява да пита там, където повечето мълчат – и да публикува документи, които директно засягат мрежи на международна оръжейна търговия, като програмата за доставки на оръжия от Източна Европа към Сирия и Йемен, маскирани под прикритие на хуманитарна помощ.

Това разследване от 2017 г., базирано на официални документи, публикувани и от Wikileaks, й спечели както уважението на безпристрастни наблюдатели, така и гнева на структури, свикнали да работят в сянка.

Същото стана и с разкритията ѝ за дейността на американски биолаборатории в Грузия, Украйна и други точки по света – теми, които добиха международен отзвук, особено след 2022 г., когато западни и руски източници взаимно си прехвърляха обвинения, но пропускаха въпроса: какво реално се е случвало в тези обекти?
И точно когато подобни въпроси започват отново да изплуват в обществения дебат, се появява поредната „морална“ атака – този път от базиран в Лондон български журналист. Не с аргументи, не с опровержения, а с етикети, внушения и лични нападки. Макар представян в западни медии като борец срещу дезинформацията, тук той действа не като журналист, а като активен участник в операция за дискредитиране.
Синхронът между публични фигури, съмнителни медийни канали и структури, свързани с разузнавателни интереси, не е случаен.

Ролята на специалните служби в такива кампании е известна – използване на доверени публични лица за „мека“ форма на дискредитиране. Но този модел вече е разпознаваем. Когато едни и същи хора се активират всеки път при неудобни разследвания, те не разобличават лъжи – те прикриват истини.

Свободната журналистика е защитен механизъм на всяко демократично общество. Днес тя е под обстрел – не само от авторитарни режими, но и от уж „демократични“ среди, когато интересите им бъдат засегнати.

Гайтанджиева не е заплаха за обществото – тя е заплаха за онези, които се боят, че обществото ще научи истината.

Апропо, като стана дума за биолабораториите в Украйна, да не забравяме какво каза само преди месец Тулси Габард – директор на Националното разузнаване на САЩ: „Финансирани от САЩ изследвания в биолаборатории по света завършиха или с пандемия, или с друга здравна криза…

Спорид Грозев излиза, чи и американското разузнаване е агент на Кремъл?