БЛОГ
Знаете ли защо България се проваля?
Успехът е лош учител. Но още по-страшно е, когато нечий успех е заради внимателно дундуркане на любимеца от страна на влиятелни мама/тати, Държавна сигурност, задкулисие и криминални организации.
Такова отроче вярва, че всички сме му длъжни и извисяването към слънцето му се полага по ген. Наричаме го ДС-аристокрация.

Проблемът е, че любимецът никога не е имал успех, а илюзия за такъв. Той е посредствен, но е убеден, че е гений. Той е привилигерован, но е убеден, че е постигнал всичко сам. Той няма ценности, но гледа на себе си като мерило за морала.
Успехите са си негови, за провалите винаги има друг виновен.
Самовлюбен нещастник!!!
Ето такива ни инсталират до ден днешен. Цялата политическа менажерия е нацвъкана с “лидери”, които настояват за неповторимост, но винаги някой ги е катапултирал във висините. Някой им е създал красива биография. Някой им е дал фасон. Някай ги е залял с пари.
Знаете ли, че зад всички нови лица от 2021 насам попадам на едни и същи бивши ДС-ченгета? А знаете ли, че тези ДС-ченгета са създали и Доган, Борисов, Пеевски и разни умрели герои като Илия Павлов?

Това е, дами и господа.
Ние търкаме обувки по площада, а ченгетата ни инсталират нови месии, които имитират война със старите месии.
Ето, затова все циклим на едно място. Бягаме напред като хамстери, и когато спрем и се озърнем, осъзнаваме, че сме все в същата клетка. България тъпче като кон над празни ясли!
Има ли добра новина?
Оказва се, че има.
Старите ченгета са обучавани с години, те са умни и потайни, продукт на ДС. Но ще измрат до няколко години.
Средната вълна месии хитри, но прости нарциси. Продукт на улицата. Те са намразени от хората и им остава къс политически живот.
Новата вълна месии са хем глупави, хем разглезени, продукт на елитни училища и привилигерован живот. Лапнали дулото на пушката, те се самоубиват пред очите ни и гледат тъпо, неразбиращи какво става.
Трите поколения мошеници ще изчезнат почти едновременно.

И скоро.
Отрочетата няма да наследят България. Кометата на собствената им глупост, алчност и нарцисизъм пада и ще помете едновременно внуци, бащи и дядовци.
Нашата задача е да ускорим тяхната политическа смърт и да поемем управлението на държавата в здрави ръце.
Родината ни заслужава да я поверим на държавници, които се отчитат на хората, медиите, гражданските организации и издигналите ги партии. С много акъл и още повече смирение.
И най-вече – на лидери, които съзнават, че те трябва да обичат хората, а не хората – тях!
БЛОГ
Върнахме се в България след 20 години в Холандия – вече съжалявам, хорската злоба и алчност ни отблъснаха
Здравейте.
Името ми е Красимира и съм от град Ловеч. Искам да споделя с Вас колко съм разочарована от решението, което взех. Мъжът ми просто се съгласи с мен, а не трябваше.
Цялото семейство заминахме за Холандия преди 20 години. Тогава синът ни беше на 3 годинки. Сравнително лесно се адаптирахме към новата среда, свикнахме бързичко. Помогна ни и това, че имахме спестени пари и в началото не се притеснявахме за нищо. Ние имахме хубава работа, а детето скоро си намери приятели.
Честно да ви кажа, не разбрах кога се изнизаха 20 години.
Ние сме работливо семейство, не сме спирали да се трудим. През годините сме си позволявали почивки до близки и далечни места. Може да се кажа, че бяхме доволни от живота си.
Преди около 2 години обаче, не знам какво ми стана и започнах да тъгувам за България. Убедих мъжа си да се приберем. Синът завърши в Холандия и реши да остане там. Той вече е голям мъж и нямаме право да му се бъркаме. Уважихме решението му. Със съпруга ми събрахме багажа и се прибрахме в родния Ловеч.
Първият месец мина доста бързо и приятно – видяхме се с всички близки, роднини, приятели… Проблемите започнаха след това. Започнаха да ме дразнят всякакви неуредици, хорската злоба и алчност.
Чашата преля, когато една сутрин се събудих и видях как са ми изкоренили всички цветя! Бях решила да създам красива цветна градинка пред нас и наистина успях. Не знам кой е решил, че коренчетата му принадлежат и беше изкоренил всичко.
Казвам ви – побеснях! Започнах да викам, а мъжът ми не знаеше как да ме успокои…
След тази случка имаше и други. Тук всеки бърза за някъде, бута се, вика и дори не ти се извинява. Понякога има проблем с интернета, звъня на оператор, все обещават, че проблемът скоро ще се разреши и нищо. Едно и също се повтаря постоянно.
Сигурно повечето от вас ще ми кажат, че това са битовизми и се сблъскват с подобни неща всеки ден, но аз не съм свикнала. По-скоро бях отвикнала!
Както исках да сме на родна земя, вече се замислям дали да не се върнем в Холандия.
Не знам дали аз съм станала прекалено чувствителна, или средата не е такава, каквато беше преди години.
Разочарована съм.
Красимира
LIFE
💔„Когато любовта вече не е на мода…💔“
❗️Все по-често забелязваме едно болезнено изместване на ценностите.
Младите момичета не мечтаят за любов, приятелство и вярност.
Те мечтаят за стоки.
💔„Когато любовта вече не е на мода…💔“ pic.twitter.com/HvbJpcsjTR
— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 10, 2026
За лайфстайл.
За одобрение в социалните мрежи, което да ги валидира като „успешни“.
❗️Суетата се е превърнала в новата религия, а финансовият параметър – в моралната координатна система.„Кой е той?“ – не се пита с интерес дали е добър, умен или честен. Пита се: „Колко има? Какво кара? Къде ходи?“
❗️Любовта вече не е чувство, а стратегия. Приятелството не е подкрепа, а временен алианс. Вярността – остарял аксесоар, заменен от „опции“.

❗️Причината? Възпитаваме поколение в култ към външното. Учи се, че стойността идва отвън – от телефони, от дрехи, от „неговата карта“. Никой не казва на едно момиче, че тя е достатъчна такава, каквато е.
💔Не казваме, че да обичаш истински, да бъдеш себе си и да търсиш смисъл – е по-силно от това да търсиш „спонсор“.Но… дали вече не е късно да върнем истинските ценности?

БЛОГ
Дърво без корен
Беше пролет на 1987 година, но пролетта не се усещаше в сърцето на баба Станка.
Тя седеше на старата пейка пред блока — същата пейка, на която беше седяла почти всяка сутрин през последните двадесет години. Бетонният блок се издигаше над нея като огромен шкаф с чекмеджета, във всяко от които живееше нечий живот. Прането по балконите се полюшваше леко от вятъра, сякаш поздравяваше деня.
Станка гледаше нагоре.
На третия етаж някога беше нейният дом.
Там, зад стъклата, преди много години се чуваха смях, детски стъпки и мирис на топъл хляб. Синът ѝ тичаше по коридора, удряше топката в стената и тя винаги му се караше, без всъщност да е ядосана.

Снимки: Росен Коларов
После времената се промениха.
Синът замина. Първо в София, после някъде далеч. Писмата станаха по-редки, а накрая останаха само спомените. Апартаментът продадоха, за да започне нов живот някъде другаде.
Но Станка остана.
Всеки ден идваше на тази пейка и гледаше нагоре към балкона, на който вече се сушеше чуждо пране. Чужди цветя растяха в саксиите. Чужди хора минаваха зад пердетата.
Тя се чувстваше като дърво без корен — изтръгнато от собствената си земя, но все още стоящо.
Един малък вятър премина по двора и разлюля тревата. Станка се усмихна леко.
Не защото беше щастлива.
А защото знаеше нещо, което новите хора в блока не знаеха.
Този двор помнеше.
Пейката помнеше.
И дори бетонът на стария блок помнеше всички животи, които някога са били тук.
Станка погледна още веднъж към третия етаж, после бавно се изправи, подпирайки се на бастуна.
И тръгна.
Но сянката ѝ остана за миг върху пейката — като последен корен, който все още държи земята.
Снимки: Росен Коларов
Разказ и редакция: Иван Велинов
Разказа може да слушате тук
-
ВОЙНАпреди 4 седмици„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 2 месецаВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ВОЙНАпреди 2 месецаИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 1 месецРАДЕВ РАЗКРИ: ПЕЕВСКИ АМЕРИКАНСКИ АГЕНТ-ПРЕДАТЕЛ!











