ФОКУС
Байдън превърна Украйна в огромно гробище
Дъглас Макгрегър: Сключете мир, глупаци! Прокси войната на Америка срещу Русия превърна Украйна в гробище
Инкрементализмът е тенденция да се напредва със сантиметри, вместо да се правят смели стъпки, и обикновено това се предпочита от политическите и военните лидери по време на война, тъй като въвеждането на няколко сили в действие излага на риск по-малко хора и на теория обещава серия от подобрения с времето, най-често по силата на изтощението.
През 1950 г. Обединеният комитет на началник щабовете, ръководен от тогавашния генерал Джей Лоутън Колинс, препоръчва къси обкръжения по корейското крайбрежие, които имат за цел постепенното увеличаване на американския и съюзнически анклав, известен като Периметъра Пусан. Идеята е да се спечели време за събиране на достатъчно сили, за да се започне пробив по модела от Нормандия. Но армейският генерал Дъглас Макартър не е съгласен. Той настоява за дръзко, дълбоко обкръжаване, което обещава да отреже на юг от 38-ия паралел корейските сили, които са обкръжили Пусан.

Оказа се, че Макартър е бил прав. Днес знаем, че късите обкръжения са били тъкмо това, което севернокорейското командване е било готово да порази. В ретроспекция е сигурно, че севернокорейците, заедно с китайските си съюзници, са били запознати с оперативната заетост на американските и съюзническите сили по време на Втората световна война. Настояването на Айзенхауер за стратегия на широк фронт, при която милиони войници от множество армии се придвижват паралелно през Франция и Германия към Централна Европа, отговаря на формулата за ниска степен на риск.
В светлината на тази история севернокорейците са имали основание да вярват, че Макартър никога няма да раздели силите си и да започне амфибийна атака далеч зад севернокорейските линии. Това просто е щяло да бъде твърде рисковано. Оперативната концепция за Инчон също така не съответства на начина, по който американските сили са били изпозлвани по време на Гражданската и на Първата световна война – спечелени чрез изтощение, а не чрез маневриране.
През февруари 2022 г. руският президент Владимир Путин заложи на постепенния подход в „специалната военна операция“ в Украйна. Путин ангажира по-малко от 100 000 руски военнослужещи за плитка проникваща атака на широк фронт в страна с размерите на Тексас. След като в продължение на близо 15 години не успя да убеди Вашингтон и колективния Запад, че Москва се противопоставя на разширяването на НАТО на изток, Путин изглежда стигна до заключението, че Вашингтон и съюзниците му от НАТО биха предпочели незабавни преговори пред разрушителна регионална война с неведоми възможности за ескалация на ядрено ниво.
Путин сгреши. Той направи погрешно предположение, основано на теорията за рационалния избор. Тероията за рационалния избор се опитва да предскаже човешкото поведение въз основа на предположението, че хората обикновено правят избори – в икономиката, в политиката и в ежедневието – които съответстват на техните лични интереси.

Проблемът на тази теория е, че хората не са рационални. Всъщност човешкият ум е като черна кутия. Възможно е да наблюдаваме какво влиза в черната кутия и какви решения излизат от нея, но действителният процес на вземане на решения, който се развива вътре в черната кутия, е непрозрачен.
В международните отношения и войната определящите характеристики на човешката идентичност – история, география, култура, религия, език, раса или етническа принадлежност – трябва да заемат важно място и във всяка стратегическа оценка. По причини, свързани с културата, опита и вродения характер, Макартър е бил човек, който поема рискове. Както Питър Дракър напомня на своите читатели, културата е в основата на човешкия капитал. Тези реалности редовно оборват нереалистичните очаквания, създадени от теорията за рационалния избор.
Вместо да пристъпи към масата за преговори, Вашингтон отхвърли предпазливостта, която ръководеше предишните американски отношения с Москва, отчитайки ядрения арсенал на Русия. Политическата класа на Вашингтон, която няма реални познания за Русия и Източна Европа, се присъедини към мнението на покойния сенатор Джон Маккейн, че „Русия е бензиностанция с ядрени оръжия“.

Путин не е човек на риска. Но той се отказа от инкрементализма и бързо преориентира руските сили към стратегическа отбрана – мярка за икономия на сили, предназначена да сведе до минимум руските загуби, като същевременно увеличи максимално украинските, докато стане възможно руските сили да се върнат към настъпателни операции. Руската промяна в стратегията даде резултат. Въпреки безпрецедентното вливане на модерно въоръжение, парични средства, чуждестранни бойци и важна разузнавателна информация в украинските сили, проксито на Вашингтон е разбито. Украинските болници са пълни с разбити човешки същества, а украинските мъртъвци се въргалят на бойното поле. Киев е пациент с болно сърце на животоподдържаща система.
Стратегията на Русия за изтощаване постигна забележителен успех, но този успех сега прави конфликта по-опасен, отколкото в който и да е момент от началото му през февруари 2022 година. Защо? Отбранителните операции не печелят войни, а Вашингтон продължава да вярва, че Украйна може да спечели.
Вашингтон занижава украинските загуби и преувеличава руските. Офицери, присъствали на срещи в Пентагона, ми разказаха, че незначителните украински успехи на бойното поле (които почти веднага се обръщат) заемат голямо място в дискусиите, провеждани в генералския щаб, Белия дом и официален Вашингтон. Тези доклади се разглеждат като неопровержимо доказателство за неминуема украинска победа. В този климат щабните офицери не се решават да изтъкват ефективните руски военни постижения или въздействието на разрастващата се военна мощ на Русия.

Западните медии засилват тези нагласи, като твърдят, че руските генерали и техните сили са неефективни, корумпирани и мързеливи, и че Украйна може да победи, ако получи по-голяма подкрепа. В резултат на това може да се обзаложим, че Вашингтон и неговите съюзници ще продължат да доставят оборудване и боеприпаси, макар вероятно не в количествата и с качеството, с които го правеха в последно време.
Варшава, чието лидерство в похода на НАТО срещу Русия се цени във Вашингтон, намира утеха в идеята за руската военна слабост, споделяна от американските властови кръгове. До такава степен, че Варшава изглежда готова да рискува пряка конфронтация с Москва. Според френски източници във Варшава, ако украинските сили бъдат отблъснати, „поляците могат тази година да въведат първата дивизия, която ще включва поляци, балтийци и известен брой украинци“.

Обаче Вашингтон погрешно преценява Москва. Руското национално командване вероятно смята, че действията на Варшава са в синхрон с намеренията на Вашингтон. Заповедта на президента Байдън за увеличаване на вредните надбавки на американските войници, които в момента служат в Украйна (и които не трябва да са там) несъмнено засилват това мнение. Но е много по-вероятно полската опашка да иска да разлае американското куче. Поляците знаят, че военната им намеса в историческата украинска област Галиция ще предизвика военен отговор както от Беларус, така и от Русия, но Варшава също така смята, че въздушните и сухопътните сили на Вашингтон в Европа едва ли ще седят спокойно в Украйна, Румъния и Балтийското крайбрежие, докато полските сили водят губеща битка.
Прокси войната на Америка с Русия превърна Украйна в гробище. Ако бъде удовлетворена страстта на Полша за война с Русия, Полша ще последва украинския пример. Самата идея няма да остави на Москва друг избор, освен да задейства цялата военна мощ на Русия едновременно срещу Украйна, преди колективният Запад да се препъне в регионална война. Сключете мир, глупаци, преди да е станало твърде късно.
Източник: The American Conservative
Автор: Дъглас Макгрегър, The American Conservative
КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!
***
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ФОКУС
РУСИЯ НЕ Е ЕВРОПА!
ТАКОВА ИНТЕРВЮ НЕ БЯХ ЧЕЛ!
(АКТУАЛНО ОТ АГЕНЦИЯ РОСБЛАТ)
Русия ще използва ядрени оръжия, ако европейците не признаят провала си и не „отстъпят“, казва Сергей Караганов, академичен директор на Факултета по световна икономика и международни отношения в Националния изследователски университет – „Висше училище по икономика“. Апокалиптичен сценарий за Стария свят от най-авторитетния експерт е представен в интервю за Росбалт.
— Сергей Александрович, виждаме как се променя позицията на Запада в новия свят. Провалът в Украйна, провалът в Иран – най-яркото потвърждение, че Западът губи влиянието си. Днес дори народите на африканските страни далеч не са робите, за които традиционно се смятат на Запад. Какво се случва?
— В ход е световна война. Западът разпали полумека световна война. Първо американците играеха на война в Украйна, след което я отстъпиха на европейците. След това американците и израелците започнаха операция срещу Иран, и не само срещу Иран, между другото – целта им беше да дестабилизират целия Голям Близък изток и Южна Азия. Това е много дълъг процес. Всички на Запад разбират това. Американците действат хладнокръвно и пресметливо и ние не одобряваме това, но ни е неудобно да кажем, че американците просто са си загубили нервите и се държат като бандити под ръководството на президента.

А европейците, просто заради всичките си провали, които се случват навсякъде, разиграват война. Като се има предвид, че две поколения европейци са били невежи, а демокрацията избира най-лошото, качеството на елита рязко се е влошило. Това е опасна история. Ситуацията се влошава. Но Русия държи ключовете.
— Какво имате предвид?
— Предупредихме американците доста твърдо. Дори при Байдън те вече доставяха оръжия и пари на Украйна, но вече започваха да се отдръпват. Европейците – не. Надявам се, че няма да се налага да наказваме европейците толкова много, че най-накрая да се осъзнаят.
От друга страна, виждам, че нашият президент и нашият външен министър започнаха да казват много сериозни неща, които дори още не сме напълно осмислили. Те казаха, че ако избухне война с Европа, тя ще бъде много кратка. Това означава, че е даден сигнал на най-високо ниво: ще ударим с ядрени оръжия. Надявам се, че след това европейците ще започнат да се отрезвяват.
— Досега ни плашеха през цялото време: Финландия е готова да разположи ядрени оръжия, след това Латвия. Как трябва да реагираме на тези изявления?
— Това са само приказки. Но ако ядрени оръжия бъдат разположени във Финландия или някъде другаде, мисля, че е отговорност на Русия да унищожи тези ядрени оръжия, заедно с всички страни, които се опитват да ги разположат. Трябва да спрем европейците и балтийските държави.
— Ако решат да го направят, това ще ни освободи ли напълно ръцете?
— Да. Но това е силно решение. Много е трудно да се вземе. И фактът, че и президентът, и външният министър започнаха да казват, че ако избухне война, тя ще бъде много кратка, ми се струва много добра стъпка напред. След това, трябва да преместим ядрените си сили по-близо до границите на Европа и допълнително да изменим ядрената си доктрина, за да заявим ясно, че всеки сблъсък с група държави, които ни превъзхождат по демографски, икономически и военен потенциал, изисква от Русия незабавно да използва ядрени оръжия. И трябва да действаме по-решително в Украйна (и започнахме това преди два месеца, донякъде със закъснение).
— Можем ли да заключим, че колективният Запад е значително отслабен в момента, въпреки че със сигурност това е започнало още преди Студената война?
— Западът е значително отслабен, особено Европа, икономически, морално и физически – те губят всичко. Проблемът е, че Европа например търси изход от злополучното си положение чрез милитаризация. За да съживят икономиката, те искат да съживят военно-промишления си комплекс. Това преследвано куче иска да си наостри зъбите. И ние ще бъдем готови да започнем да стреляме и по кучета.
— Европейците вярват, че милитаризацията е практически единственият начин да си възвърнат влиянието. Вярно ли е това? Или това е друга, може би дори фатална грешка?
— Милитаризацията със сигурност не е решение за Европа. Просто трябва да разберем, че нашият европейски век (благодарение на Петър за това), трябваше да е приключил преди век и половина. Нашата политика спрямо Европа сега е политика на строго сдържане, максимална изолация. Трябва да установим санитарен кордон за Европа: да я обградим с оръжия и ако наистина се потрепнат, решително да се придвижат към унищожаване на няколко държави.
— Русия е едно, но ще имат ли по-неподготвените страни от Глобалния Юг, глобалното мнозинство, силата, ресурсите и смелостта да се борят и да защитават нов световен ред, свободен от западната хегемония, и да предотвратят повторение на историята със същата колонизация?
— Светът наистина се движи към по-голяма свобода. Единственото нещо е, че не сме признали напълно, че сме дали свобода на страните от Африка. Ние извадихме основите на тяхното икономическо и политическо господство, тяхното военно превъзходство, изпод краката на Запада. Ето защо Западът се разпада. Но, да, трябва да се уверим, че Западът няма да се разпадне и да повлече със себе си останалия свят.
— Ще се опитат ли да си възвърнат превъзходството, мислите ли?
— Американците — да, опитват се да направят нещо, но изгарят всичко на същия континент.
Териториите, където бяха те. Повтарям, те предизвикаха войната в Европа, те предизвикаха голямата война в Близкия изток, те подхранват тези войни. Следователно, те трябва да бъдат съпътствани възможно най-спокойно и сдържано, тъй като някои елементи на сътрудничество са възможни.
И европейците трябва да бъдат твърдо сдържани и готови да ги накажат. В края на краищата, трябва да помним, че Европа е люпилнята на всички човешки злини: войни, геноцид, национализъм и всичко най-лошо.
Но сме изправени и пред огромен, много труден проблем: да разберем, че да се наричаш европеец днес е морално срамно и интелектуално глупаво.
— В същото време експертите не могат да се споразумеят какъв ще бъде светът: биполярен или триполярен? Многополюсността, честно казано, все още е под въпрос: ако две или три държави не могат да намерят общ език, постигането на единство за десетки държави ще бъде още по-трудно.
— Светът ще бъде много разнообразен. Ако Америка иска голяма война, ние ще я спечелим и светът ще бъде разнообразен, културен и пъстър. Наистина харесвам този нововъзникващ свят. Това се случва, отчасти, защото освободихме света от западното иго.
— А какво е мястото на Русия в този разнообразен, пъстър свят след 10-20 години?
— Ще живеем великолепно, защото най-накрая се погрижихме за себе си, най-накрая завършихме европейското си пътешествие. Трябва да го завършим веднъж завинаги и да разберем, че не сме европейци, че да си европеец е срамно. Трябва да се развиваме и да разбираме, че духовността, която е най-близка до нас, се намира до голяма степен на юг — Палестина, Византия, мюсюлманският свят, будисткият свят. Трябва да разбираме, че политическата система е дошла от Изток и че бъдещето е на Изток.
Ако разберем това, ще живеем много добре, защото целият свят се нуждае от нашите ресурси, от нашата сила. Трябва бързо да победим Украйна и Европа. И трябва да се развиваме преди всичко.
– Чувал съм много експерти да казват, че не можеш да се довериш на никого в политиката. И дори в доверителните ни отношения с Китай, не всеки вярва в това и очаква някакъв трик от Пекин. А камо ли европейците и американците. И все пак, има ли някой, на когото можем да се доверим в съвременния свят?
– Имаме доста доверителни отношения с китайците, споделени интереси. Решихме всички спорни въпроси. Просто трябва да разберем, че Русия е голяма евразийска цивилизация – нашето бъдеще е там. И единствените хора, на които можем да се доверим, са нашите въоръжени сили.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 4 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 4 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 4 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 3 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











