Джо Байдън изглежда не просто като американски Брежнев, а повече се доближава до образа на Черненко: един покорен заложник на натрапеното му обкръжение, който не смее и на милиметър да се отклони от предварително зададеното му поведение. Върху новоизбрания държавен глава вече тежи клеймото, че е избраникът на елитите и ако това се допълни с усещането, че Белия дом се е превърнал в котерия на задкулисието, популярността на новото управление бързо ще се изпари.

Джо Байдън не спечели. Той бе избран. От формална гледна точка изборът му е напълно законен, но се изгуби усещането за постигната класическа политическа победа. По-скоро се разкри един прекалено изкуствен, прекалено технологичен резултат, който трудно се вписва като елемент от естественото развитие на американското общество.

Establishment-а, медиите, социолозите, неправителствените организации така открито заложиха и работеха за демократите и Байдън, че маргинализираха значението на вота на самите избиратели. В допълнение, създадоха усещането, че изборната битка не премина в условията на равнопоставеност и честа конкуренция между двамата кандидати.

Точно този аспект на изминалата предизборна борба създаде условията за появата на всякакви конспиративни теории, които тепърва ще се развиват и несъмнено ще подкопават легитимността на бъдещото управление. Което прекалено заложи на отрицанието на Тръмп, а не на достойнствата на Байдън. И новият президент ще бъде лишен от онази емоционална обвързаност с привържениците си, на която се радва Тръмп. Затова и бъдещата битка между двата лагера ще се води между една мотивирана и автентична републиканска общност и една амалагма от различни групи, подкрепили кандидата на демократите, но лишени от вътрешна хомогенност.

Че войната между двата лагера ще продължи няма никакво съмнение. Въпросът опира до мащабите и проявите на процеса. А в центъра на сблъсъка ще бъде несъмнено фигурата на Тръмп. Ако той съхрани авторитета си сред Републиканската партия и запази сегашната си подкрепа сред американското общество, победата на демократите може да се окаже пирова.

Защото Тръмп в ролята на загубил кандидат в някакъв смисъл е по-опасен за системата, отколкото ако бе спечелил втори мандат.

Конституционното устройство на Америка показа, че един президент популист може да бъде ограничен да прокарва идеите си в областта на управлението. Но един партиен лидер много по-трудно може да бъде озаптяван от собствените си партийни структури, при това ако се ползва с подкрепата на екзалтирана партийна маса. Все пак много по-лесно е да наложиш авторитаризма в една партия, отколкото в цяла държава. Затова и битката за контрола над Републиканската партия всъщност ще предопредели и политическото бъдеще на Америка.

Разбира се, за републиканските партийни бонзи много привлекателно звучи идеята да изхвърлят Тръмп извън борда на партията. Проблемът е, че няма с какво да го заместят. В навечерието на изборите през 2016 г. те се бяха примирили с победата на Хилари Клинтън и бяха започнали да се концентрират към следващите президентски избори.

Тръмп буквално ги възкреси.

Макар че мнозина републиканци предпочитаха да умрат политически, отколкото да да им сервират наготово подобна победа.

Но партийната маса бе прелъстена от Тръмп. Днешната му популярност сред републиканците надхвърля популярността на Рейгън от 80-те г. на миналия век. А съвременните социални медии позволяват вече на лидера да комуникира директно с избирателите си, без да има нужда от какъвто и да било партиен апарат. Не бива да се подминава и факта, че на тези избори Тръмп получи повече гласове, отколкото събра през 2016 г.

И все пак той засега не успява да вкара Репубиланската партия в позицията на тотална обструкция спрямо обявените изборни резултати. В сянката на водещата новина – изборът на Байден, остана негласният отказ на републиканските лидери да последват конфронтационното поведение на собствения си кандидат. Което вече говори за разкол в партията. Който ще се превърне в първата бариера пред Тръмп да запази сегашните си политически позиции през следващите четири години.

Ако елитът на Републиканската партия възприема Тръмп за товар, който трябва да бъде изхвърлен, то за демократите той е олицетворение на злото. Което трябва да бъде унищожено. Те го стигматизираха и тормозеха през изминалите четири години не толкова защото той бе президент, а защото бе носител на политически маниер, който постави под въпрос основите на американската политическа система, такава, каквато тя същестува поне от втората половина на ХХ век.

В този смисъл за новото управление е въпрос на живот и смърт да продължи борбата си срещу Тръмп и неговите последователи. Тръмп може да загуби битката за Белия дом, но това дори може да му помогне още по-успешно да продължи да дискредитира американският либерално-демократичен политически спектър. А че той ще прави точно това, няма никакво съмнение. Отказът му да признае победата на Байдън не е просто въпрос на каприз и на наранено самолюбие. Това е акт на обявена политическа война. Която може да бъде по-лесно водена от опозиционни позиции. Особено когато имаш насреща си противник като Байдън. Който изглежда не просто като американски Брежнев, а повече доближава образът си до Черненко. Един покорен заложник на натрапеното му обкръжение, който не смее и на милиметър да се отклони от предварително зададеното му поведение.

В този смисъл, за Америка и света по-важен от избора на Байдън ще бъде кръгът от хора, които ще формират най- близкото му обкръжение. Защото акцентът ще бъде не само каква политика ще бъде провеждана, но и в какъв контекст ще бъде поставена тя. Върху новоизбрания държавен глава вече тежи клеймото, че е избраникът на елитите и ако това се допълни с

усещането, че Белия дом се е превърнал в котерия на задкулисието,

популярността на новото управление бързо ще се изпари. Наред с накърнената изначално легитимност на изборите, този проблем ще бъде втората пречка за осъществяването на една цялостна контра- (Тръмп) реформация. Нещо повече, ако кабинетът на Байдън не се справи с текущите тежки предизвикателства, пред които ще се изправи, не само няма да може да унищожи омразното нему политическо наследство, но даже може да го реабилитира.

И тук не става въпрос за предизвикателството на Корона-кризата и свързаният с нея икономически спад, а за самият имидж, който ще си изгради новата администрация. Байдън се възползва максимално от възможността да бъде галеника на елитите и медиите, но подобен образ неминуемо ще срине популярността му сред масите.

Парадоксално е, но излезлият от едно бедно работническо семейство нов президент намира много по-трудно общ език с обикновенните хора, в сравнение с милиаредера Тръмп. А без ясна и открита комуникация между Белия дом и обществеността, обявеното намерение да се ревизират политиките на Тръмп ще се превърне в оръжие, обърнало се срещу своите създатели.

Също толкова опасен ще бъде опитът радикално да бъде заличена не само политиката от последните четири години, но и нейните носители. Новоизбраната в Конгреса 31-годишна Александрия Окасио-Кортес, вече поиска да се търси отговорност от всички „подмазвачи“ на Тръмп. И което е по-интересно, оказва се, че съществува група, нарекла се „Проект за отговорността на Тръмп“, която е съставила спискък на чиновници, заподозрени, че енергично са подкрепяли политиките на отиващата си власт.

Едно ново управление, обвинявано от политическите си противници, че е оглавило страната по нечестен начин, един нов президент, лишен не просто от харизма, но и проявяващ на моменти неадекватно поведение, трудно ще прокара смислени и радикални промени. Може да се окаже, че новата администрация не само не е разчистила наследството на Тръмп, но сама се е превърнала в непомерна тежест за американския народ и държава.

Ако резюмираме всичко до тук, може да очертаем протичането на следните политически битки в рамките на американското общество:

1) Противопоставяне в национален мащаб по оста „за“ и „против“ Тръмп и неговото наследство;
2) Същото противпоставяне в рамките на самата Републиканска партия;
3) Противоречия в Демократическата партия по оста либерали- социлаисти;
4) Дестабилизация вследствие на ограничената дееспособност на Байдън.

Това са прекалено много и прекалено ключови области на напрежение, за да се предполага, че вълненията в Америка могат да утихнат от само себе си. Напротив, има всички предпоставки те да се усилват. Като първата им жертва ще стане повсеместната загуба на вяра в същестуващия избирателен процес. Голяма част от републиканците вече са разочеровани от него. Ако управлението на Байдън бързо загуби своята популярност и демократите ще погледнат с опасение на изборите. От страх, че те ще реставрират ако не Тръмп, то тръмпизма. И тогава ще настъпи истинският политически колапс на Америка.