Роненето в БСП не е приключило

Напусналите партията и парламентарната група обвиняват Корнелия Нинова, че се грижи само за фаворитите си

След категоричната победа на Корнелия Нинова на първите преки избори за председател на БСП през септември се очакваше, че при социалистите ще настъпи спокойствие и единение, и те ще започнат да се подготвят за предстоящите парламентарни избори. Нищо такова обаче не се случва. Вътрешната опозиция беше сразена, но започнаха необясними на пръв поглед напускания на депутати от парламентарната група, а и на членове по места.

Само две седмици след преизбирането на Нинова шестима народни представители, между които двама нейни конкуренти за поста – Красимир Янков и Валери Жаблянов, обявиха, че напускат „БСП за България” и стават независими народни представители. Петима от тях, включително Янков, напуснаха и партията. Те обвиниха Нинова, че води формацията еднолично и надясно, намеквайки за спекулациите, че сегашната лидерка някога е била член или поне симпатизант на СДС – нещо, което тя многократно опроверга.

Към шестимата, които се самонарекоха „прогресивни социалисти”, се присъедини още един депутат – Чавдар Велинов от Плевен. Мотивите, които той изтъкна, бяха същите. След него от лявата група се „отрони” и параолимпиецът Михаил Христов, който не е член на партията, а е от гражданската квота в „БСП за България”.

Като прибавим и напусналите по-рано двама депутати от коалиционните партньори – земеделецът Спас Панчев и комунистът Александър Паунов, една от големите гордости на Нинова е на път да се спаружи. Тя смята за свой успех, че е успяла да удвои народните представители на последните парламентарни избори – от 39 на 80. Сега обаче те вече са 70, а под сурдинка се мълви, че процесът с напусканията не е приключил.

На пръв поглед няма логика в поведението на отцепниците.

Първоначално тръгнаха приказки, че се готвят да направят нов „истински ляв“ политически проект. Но реални действия в тази посока при „прогресивните социалисти“ не се виждат. До редовните парламентарни избори има около пет месеца, а технологията за създаване на партия също може да е от този времеви порядък, особено при проблеми с регистрацията в съда. При предсрочен вот ще е още по-сложно. С други думи – време няма.

Преди месец Красимир Янков отрече възможността да се присъедини към Гражданската платформа на Мая Манолова „Изправи се.БГ“ и създалата се около нея коалиция от партии и граждански организации. Обяснението му бе, че и Манолова е завила надясно. Само че в последно време пълзят слухове, че се водят такива преговори.

Последният засега напуснал лявата парламентарна група Михаил Христов вдигна по-високо завесата. „Решенията в групата на БСП се вземат еднолично или в много малък кръг от хора, които са приближени на лидера Корнелия Нинова. Те я хвалят, а не я критикуват,

един лидер има нужда повече от критика“, каза той. По думите му „Воденето на политика на инат и винаги като контрапункт на предложенията на управляващите, това за мен не е логично. Не може да се води винаги такава политика“. Христов уточни, че е имало предложения на ГЕРБ, които би подкрепил, но не го е правил заради възприетата политика на социалистите и определи като нелогично изваждането на Драгомир Стойнев от управлението на групата. „Не може хора, с които допреди време сте били заедно, когато изразят различно мнение, да бъдат изваждани“, изтъкна той.

Очевидно има изключително силно напрежение в парламентарната група на „БСП за България“ и то е от самото начало на 44-ото Народно събрание, което някои от депутатите не крият. Според тях Нинова управлявала само с интриги и на принципа „разделяй и владей“.

Давал се шанс единствено на около десетина човека да се изявяват, докато на останалите ролята им била на фигуранти. Имало и списък на партийци, които да бъдат пращани да дават интервюта за медиите, който също бил къс. Дискусиите в партията били елиминирани. Някои от сегашните депутати от БСП, които не били сред фаворитите на Нинова и не виждали шанс да попаднат на избираеми позиции в листите за следващия парламент, се допитвали до отцепниците и давали знак, че също може да се присъединят към тях.

Наблюдатели на политическите процеси смятат, че в БСП и парламентарната й група се развиват сериозни дегенеративни процеси. И с просто око си личало, че Нинова действа субективно и чрез внушения, поради което мнозина се чувствали обидени и пренебрегнати.

Преди две години едно от активните лица на БСП – Жельо Бойчев, внезапно реши да напусне ръководството на парламентарната група. Странното тогава беше, че мотивите му не бяха изложени от него, а от председателя Корнелия Нинова. „Няма драма. Жельо Бойчев остава член на БСП, член на градската организация и с желание активно да работи и да ни помага“, отбеляза лидерката на социалистите. Решението на Бойчев било продиктувано от намерението му да се занимава с частен бизнес, а постъпката му да напусне поста била коректна.

Самият Бойчев каза лаконично, че няма конфликт с парламентарната група, нито с ръководството на партията, решението му е продиктувано изцяло от лични мотиви, но не поясни до колко време се очаква да напусне парламента. Всъщност Жельо Бойчев все още си е депутат, само че от тогава млъкна, не се изказва, не дава интервюта. Дали е съвпадение или не, но този му акт дойде само ден след като стана ясно, че народният представител Спас Панчев от ЗС „Александър Стамболийски“ напуска „БСП за България“ и става независим.

През първия мандат на Нинова постепенно от публичното пространство изчезнаха и други знакови лица на партията, като например Деница Златева, която беше зам.-председател на БСП и служебен министър в правителството на проф. Огнян Герджиков.

Докато воюваше с вътрешната си опозиция преди провеждането на прекия вот, Нинова обвиняваше своите опоненти във връзки с ГЕРБ и Бойко Борисов. Точно по тази линия се тръгна и при отцепилите се от парламентарната група депутати. След напускането на шестимата на 29 септември, обкръжението на председателката обяви, че няма съмнения, че тези хора са „външно стимулирани“. Това бе намек, че някой плаща за разцеплението в БСП, която според социологическите проучвания е „на кантар“ по изборен рейтинг с ГЕРБ.

Един от приближените на Нинова, говорителят на парламентарната група Александър Симов, се изказа, че напускането на членове на БСП и на парламентарната й група по никакъв начин не рефлектирало върху партията. „Напусналите са 16, а в партията са влезли 2 хиляди. Няма как партията да е зле след като на вътрешнопартийните избори активността беше близо 70 процента. След това, резултатите от конгреса за нов Национален съвет ясно показаха посоката на модернизация на партията – нови млади лица получиха доверие от делегатите. Има хора, които не могат да приемат тази модернизация на БСП и които се чувстват лично засегнати от факта, че не бяха избрани в ръководството. Същите тези хора, които напускат днес, можеха да напуснат преди три месеца. Защо не го направиха – защото си мислеха, че БСП споделя техните идеи, но се оказа, че не е така. И сега си тръгват обидени. По-скоро е обида към членовете на БСП някой да си мисли, че има доживотен абонамент за ръководството на партията“, представи Симов своята гледна точка на процесите.

Само че как те ще се отразят на изборния резултат на БСП ще видим след няколко месеца. Тогава ще стане ясно и доколко са верни слуховете, че доста хора в социалистическата партия, включително и председателката Нинова, работят за голяма коалиция, която да включва и ГЕРБ.