Ако при първата COVID вълна Борисов се справи добре, сега той е абсолютно неадекватен

Някой трябва да плати цената за този хаос. Почти всички политически лидери са под карантина – от президент до местна власт. Съдебната система постепенно затваря врати. Здравната система е в колапс, докторите са уморени от неравната битка. Колите на “Бърза помощ“ в София идват, след като пациентът си е отишъл – не защото се мотаят, а защото не достигат при 500 сигнала на ден, половината от които за ковидни. Кризисният център в Инфекциозна болница праща пациенти там, където не искат да ги приемат. Доктор и сестра се грижат за 50 болни в ”Пирогов“. Министър търси легла по нощите. Умират вече и млади хора без съпътстващи заболявания.

Обществото не вижда в здравната система спасение, а проблем

Ако имаш симптоми, не ходиш да си правиш PCR – и защото е скъпо, и защото може да пипнеш ковид, докато висиш часове на студа на опашка, и защото резултатите ще ти излязат след дни, а в офиса ти чакат болничен веднага… Вече няма смисъл от тестове – така или иначе ще се лекуваш вкъщи. GP-тата вече преслушват кашлица по телефона, 112 няма да реагира навреме, пък и за под 38.5 градуса било безсмислено да занимаваш специалистите. Свободните легла свършиха, докторите са недостатъчни, за да обгрижат всички, вече зоват студентите да лекуват. Затова седиш вкъщи, пиеш самоназначени илачи, “предписани” по съвети на умници във форумите, и се молиш да те подмине. Така спасяваш себе си, пък и роднините – ако си болен, ще карантинират и тях, т.е. няма да могат да ходят на работа поне десет дни, а това са пари.

Покрай здравната

започнаха да гаснат и останалите обществени системи

Училищата затварят врати. Всички са единодушни – учителите няма да издържат. Заради предългите години, в които професията се неглижираше, средната възраст на българския учител се вдигна до такава степен, че днес повечето от половината са на рискови години. Учителите се страхуват да преподават в тази обстановка и това е повече от разбираемо.

Оставете другото – вирусът влезе в армията въпреки изолацията на поделенията. Сега над 200 висши офицери, от които поне 17 генерали, са недееспособни.

За всичко това някой трябва да плати.

Със сигурност не хората от линейката, която пристига късно само за да констатира поредната смърт. Не и докторът, който преценява, че болен човек може да седи два часа пред вратата му, докато най-накрая благоволи да го приеме. Не е виновен и министърът на здравеопазването, който хем все е още нов, хем беше искрен в болката си около всички тези трагедии.

Трябва да плати този, който проспа месеците,

в които трябваше да подготви всички тези системи за кризата. Той е един – Бойко Борисов.

През март Борисов се справи добре – и ние отчетохме това. Шиеше маски, освобождаваше спирт от резерва, правеше щаб след щаб, като в същото време обикаляше поредната “Арена”, за да види дали походните легла ще се съберат. Най-важното – имаше мерки срещу кризата. Тези мерки бяха като боздуган срещу термит – и затова писахме, но важното е едно – свършиха работа. При първата вълна България се справи много по-добре от много други европейски страни и това не бе видяно само от тежки опозиционери, които не признават фактите.

Един куп политици от страни, които също се справиха прилично при първата вълна, се къпеха в народна любов по онова време и капитализираха това, като отидоха на избори и ги спечелиха категорично. Борисов имаше възможност да направи този политически ход, можеше да се яви на избори след първата вълна и да ги спечели. Той пропусна този шанс.
По-лошото е, че пропусна месеците, през които народът спасяваше летния сезон. Вместо да бъде направен преглед на оперативните планове, да се видят наличностите и да се проиграят всякакви варианти, включително и при ужасно натоварване на системата, Борисов прегърна идеите на доц. Мангъров и каза, че

трябва да си живеем с вируса, а не да се затваряме

Прекрасно, ние вече си живеем с вируса. Микробуси на пожарната разкарват болните. Ние сме в “безпрецедентно тежък момент”, отчита Борисов, без да си дава сметка, че сам ни докара до ръба. Опитва се да се оправдае с някакви “началници” от ЕС, които му казали да не затваря, но европейците отдавна предприеха мерки – едни притвориха, други затвориха, трети заключиха вратите. Тук се огъват пред лобисткия натиск на тоя или оня.

Борисов очевидно не е готов да подаде оставка сега и това си е негова работа. За нас, останалите, важно е не кой ни управлява, а накъде сме тръгнали –

тръгнали сме към пълен батак

Борисов е притеснен. Онзи ден свика виртуално министрите и беше повече от изнервен. Или може би лечението му дава някакви странични ефекти – той рисуваше свят, в който ние не живеем. Държавата и народът трябвало като юмрук да се свият и да ударят… коронавируса, може би. В неговия свят той е направил всичко, което трябва да се направи, но подлият вирус бил толкова коварен, че въобще не се съобразявал с постиженията му. Вместо да поеме отговорност и да остави хората да преценят кой да управлява кризата, Борисов хем обясни колко мъдро ни води през кризата (за разлика от неразумните западняци), хем призова „лекарите с имена“ да застанат пред болниците и да приемат пациенти. Ако борбата с ковид е тъп бял фургон, пред който се вие опашка – всичко е точно, изпълнена е задачата, няма нужда от мерки. Сега, в паниката, Борисов предприема ходове – оставя бели фургони пред всяка болница. Сега, когато ежедневно се диагностицират по 3-4 хил. души, Борисов зове пискливо “да защитим народа“, ”да спасим хората“. Правилно! Правилно казва, че проблемът не е финансов, че има пари. Тогава какво няма? Няма организация, няма правила, няма нищо освен ”мазнинката” на Борисов, която очевидно не помага на никого. При първата вълна Борисов и НОЩ съвсем правилно казваха, че основната цел на мерките е да не се претоварва здравната система.

Сега мерки няма, система – също

В утопията, която е съвсем реален свят за хора като Борисов, всеки, който критикува, иска преврат. Затова единственото важно нещо за Борисов е да се държи със зъби и нокти за властта, да издрапа до изборите. “Все още” сме първа политическа сила, напомня той и се самонадъхва: “До март-април ваксина ще има”. Може и да няма, Борисов. Може и да не свърши работа тая ваксина.

Проблемът би трябвало да е ясен за всеки – щом в края на октомври имахме ръст от 80% на двуседмична база, при който здравната система изпуши, кой би гарантирал, че през януари, когато дойде сезонният грип, положението ще стане по-добро. Никой. Напротив – всеки разумен човек е наясно, че в този момент се създава армия от сблъскали се със здравната система, които не могат да намерят топли думи за управлението. Ежедневно се увеличава армията от “превратаджии“, които ще вземат властта на Бойко в края на март догодина.

Всеки ден е загуба за ГЕРБ.