БЛОГ
Разводът като прераждане
На практика разводът, или официалното приключване на брака, дава възможност хората да прекратят една токсична връзка, за да създадат нова. Но къде трябва да е насочен фокусът ни – към сключването на брачен договор или някъде другаде, ще стане ясно в следващите редове.
По същество развод винаги е имало, но под друга форма и с друго наименование. Ако приемем, че синонимът на думата развод е раздяла, то без съмнение такава е имало и в миналото.
В традиционното общество например се случва мъже, които са отишли на гурбет в далечни земи и дълго време са живели далеч от семействата си, да се обвържат с друга жена и да им се родят деца, тоест да създадат нови семейства, без да имат фактически развод с първата си съпруга.
В буржоазното и по-специално в градското общество жената увеличава своята автономност, започва да се чувства като дама, което води до увеличаване на различията между партньорите и по-открито заявяване на личните потребности.
При социализма разводът е разрешен, но само след като съдът отсъди кой от двамата съпрузи е виновен, впрочем нещо напълно предвидимо, като се има предвид този тип държавно управление, при който всичко, дори отношенията, е поставено под контрола на държавата.
В условията на демокрация вече е налице осъзнаване на факта, че любовта, разбирателството и други важни аспекти на партньорските взаимоотношения имат своя емоционален контекст, в който рестрикцията на държавата няма място. При социализма държавата се намесва чрез инструменти от типа на така наречения „ергенски данък“, чието цел е подобряване на демографските показатели чрез насърчаване на свързването на хората. На практика обаче тази политика не просто не дава желаните резултати, но и се проваля напълно в опита си да мотивира младите хора да търсят щастливо партниране и „сродната си душа“.
Днешното време дава най-големите възможности за свободен избор в сравнение с когато и да било (не само по отношение на развода, но и във всякакъв друг смисъл).
Междуличностните отношения имат своята динамика, при която хората могат както да се свързват в името на един общ „проект“, така и да се разделят, финализирайки го.
И тук възникват няколко въпроса: „Какво губя и какво печеля от развода?“, „Необходим ли е той?“, „Какво следва за мен след раздялата?“.
За много двойки разводът като потенциална възможност е предпоставка за сключването на брачен договор, който улеснява документалните формалности при евентуална раздяла. От една страна, това е предвидлив начин за уреждане на отношенията, но от друга, на него следва да се гледа само като една от много други възможности.
Далеч по-добре би било фокусът да се постави върху емоционално интелигентните отношения между зрели личности, които са наясно как да преразпределят задачите си и да направят общи приоритетите си (ако имат деца, общ бизнес, общи ангажименти), така че да вървят напред с взаимно уважение въпреки разминаванията, които са неизбежни. Точно тук доста хора не се решават на тази стъпка и прилагат различни оправдания. Като тежката административна част при развод и финансите, които трябва да отделят за подобна стъпка. И на практика това оказва влияние. И тук отново това може да се окаже, като не най-ясния модел, който може да бъде избран за избягване на това предизвикателство. Съществува варианти, в които може да има договор, но ако партньорите са достатъчно уважителни в комуникацията помежду си, той да не оказва сериозно влияние. Защото какво е един развод, ако не трансформация?
С други думи, истинският въпрос е: „Какво аз проектирам в този договор и мога ли да видя нещо отвъд това – нов вариант, който да удовлетворява и двете страни по един справедлив начин?“.
Отговорът е напълно ясен и няма нищо общо с договора, а с взаимоотношенията между партньорите като самостоятелни, зрели личности. Разводът, или раздялата, не е деликвентност или девиация в смисъла на престъпление в рамките на демократичния свят, а нормален етап от отношенията, който може да настъпи. Особено във втория етап на развитие на динамиката в една връзка. Именно за това говори известният психолог Джед Даймънд – за вторичния етап на свързване след първичната страст в двойката, в който хората се опознават истински и усещат дали биха продължили заедно напред.
Раздялата може да стане по възможно най-безболезнения начин само ако партньорите са инвестирали в себе си, постигайки автономност, професионално развитие, асертивност.
Същината е в това дали хората са щастливи във връзките, които изграждат. Защото те не зависят от договори. Засега не е измислен документ, чието подписване може да ни гарантира щастие. Поне засега. Затова трябва да си даваме сметка кое всъщност провокира общото градивно свързване.
Това е въпрос на опит, на културни специфики и толеранс към нови подходи. Разбира се, в зряла възраст човек трудно може да смени базовия модел, в който е израснал, но може да проследи причинно-следствените връзки в живота си до този момент и да поработи над други, различни начини за постигане на резултат, променяйки определени свои действия.
Човек винаги може да намери опора в собствените си ресурси (близки и приятели, социална среда) или в подкрепящи специалисти (психолози, семейни терапевти, медиатори) както по време на „хирургичната намеса“, каквато донякъде представлява разводът, така и преди него в стила на превенцията.
Автор: Атанас Нанков

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЛОГ
Понякога най-скъпата грешка в живота ни не е това, че сме избрали неподходящия човек
А времето, което сме изгубили, докато сме се опитвали да се убедим сами, че този човек е правилният.
Хората идват и си отиват. Раздялата сама по себе си рядко е най-голямата загуба. Истинската цена са годините, в които сме чакали, вярвали, оправдавали, давали още един шанс и още малко от себе си.
Времето има една неприятна особеност, то не подлежи на възстановяване.
Да срещнеш човек, в когото едновременно има характер, стойност, емоционална зрялост и онази необяснима химия, която кара сърцето ти да го разпознае, е рядкост. Може би точно затова не бива да се примиряваме с половинчати отношения само от страх да не останем сами.
И най-вече, не трябва да позволяваме на никого да ни държи наблизо „за всеки случай“.
Да ни търси, когато му липсваме, но да не ни избира.
Да ни дава надежда, но не и сигурност.
Да ни държи достатъчно близо, за да не ни загуби, и достатъчно далеч, за да не поеме отговорност за отношенията с нас.

Това не е любов.
Това е резервен план.
А човешкото сърце не е чакалня, в която някой да остане, докато реши дали няма да намери нещо по-подходящо.
Не се съгласявайте да бъдете нечие „може би“, „засега“ или „за всеки случай“, когато можете да бъдете нечие категорично „да“.
Любовта не те държи в резерв, докато проверява дали някъде няма по-добра възможност.
Не те оставя да чакаш между две решения и не те превръща в удобен пристан, към който някой се връща, когато другаде стане бурно и напрегнато.
Не сте резервен план.
И не защото трябва на всяка цена да бъдете нечий първи избор, а защото дължите на себе си да не прекарвате живота си в чакане някой друг най-после да реши стойността ви.
Хората могат да бъдат заменени. Планове могат да бъдат променени.
Животът може да започне отначало.
Но времето е единственият ни истински невъзобновяем ресурс.
Пазете го повече от хората, които не знаят какво искат от вас.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЛОГ
Борбата за оцеляване… повярвайте ми, няма по-мъчително нещо…
НА ВНИМАНИЕТО НА ВСИЧКИТЕ МИ ПРИЯТЕЛИ И ХОРАТА, КОИТО ГИ ИНТЕРЕСУВА КАКВО СЕ СЛУЧВА С МЕН!!!❤️🫶☠️
Пускам този пост от позицията на журналист, който се чувства длъжен да се разграничи от пропагандната машина на поръчковите медии в България.
Пиша това от позицията на човек, който е част от тази пропагандна машина.
Много неща се наложи да преглъщам, много да премълчавам, много да прокарвам като истина, макар и да не са. Години вече станаха… Но напоследък е страшно. И става все по-страшно.
И дойде моментът, в който поредния противоречив казус просто беше капката, оказала се извън чашата.
В последните дни се пускат материали с обвинения към Русия като стопроцентов причинител на ударите с дронове в Черно море, като стопроцентов причинител на целенасочени атаки срещу България.
От дни премиерът Радев тръби, че няма нито едно конкретно доказателство,че Русия стои зад атаките в близост до нас и призовава медии и политици да не отправят конкретни обвинения, тъй като си играят с огъня, подстрекаващи към включване на България във войната.

Руското посолство също излезе с изявление, че следи публикациите в медиите и изявленията на политиците за обвинения срещу Русия относно атаките, предупреждавайки за вземане на мерки от Москва.
Не отричам, че може да е така. Но няма нито едно доказателство. Няма и такова, че не е Русия.
За сметка на това обаче, има доказателства, и то какви! !!, че в Киев корупцията е по-голяма от тази в която и да е страна, че няма документи черно на бяло къде да отишли всички милиарди, които ЕС, части от които са и наши пари, е предоставил на Украйна.
Да, и в Русия има корупция, и то огромна – и там излязоха доказателства, има и сума ти уволнени генерали. Но ние не помпаме Русия с пари и оръжие. Към нейната корупция нямаме отношение. Това не са нашите пари. Но в Украйна са.
Ние обаче, като медии, заставаме на едната страна, бълваме и хулим, наричайки агресор само единия участник в конфликта, и без значение фактите, сипем информация от лъжи, представяйки я за истина.
В последния случай с дроновете в Черно море, това означава само едно: ние, медиите, сме част от отговорните за опитите за въвличане на страната ни в конфликта.
За съжаление, аз се оказвам част от всичко това. И не наблюдавайки просто колегите си, а директно, от първо лице, съм участник. Без да го искам, отвратена, омерзена, разкъсваща се вътрешно от мълчаливи викове на гняв и бунт.
В собствения си профил публикувам видеа и своя неистов вик за спиране на таи безумна война, а всъщност….се оказвам част от машината, предизвикваща я.
И понеже с всеки изминал ден се съсипвам все повече от тази вътрешна битка, от мъчителната борба между ценностната ми система и въвличането в настоящата медийна лошотия и изродена вече журналистика, възнамерявам съвсем скоро да се оттегля. За да спя най-после спокойно. Знаете ли, че от месеци почти не спя… Това, да се бият в теб чувството ти за справедливост с борбата за оцеляване… повярвайте ми, няма по-мъчително нещо…
Да, знам, че съм добър журналист. Да, получавам всеки ден отзиви колко различни от останалите и интересни новини поднасям. И затова много ме боли, че трябва да кажа край. Но това е реалността в нашата малка, любима моя държавица.
Надявам се да не съм засегнала някого с моите новини и все пак да съм съхранила още някак себе си, да съм запазила онова дете, което тропа с крачета и казва: не е честно, няма да я играя повече тая игра!
Та, мили мои, дори и с риск да потъна във финансов колапс и да не се справя с оцеляването – АЗ НЕ ИСКАМ ДА Я ИГРАЯ ПОВЕЧЕ ТАЗИ ИГРА!
………………………
Накрая искам да цитирам части от публикация на икономиста и политик Кузман Илиев, който вчера написа:
“Истинска забава е войната, защо да не се включим?! Какво се мотае Радев, защо ни е страх? М?
Виктор Николаев, Поли Златарева, Мира Иванова, Цънцарова – всички с право са потресени и искат мощен военен отговор тук и сега. БТВ също едва издържа тази страхлива и полегнала позиция! ….
…
Дано не им се сбъднат полюциите на тези обезумели хорица, но натам вървим.
Бог да пази България, а тази шепа клоуни, която застрашава милиони българи, щеше да е само една екстравагантна тумба, ако не беше толкова агресивно креслива и нагла.”
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЛОГ
🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“
Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.
Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.
Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.
Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.
И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.
Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.“
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
СЕНЗАЦИЯпреди 4 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 4 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 4 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 3 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











