ПОЛИТИКА
Цирк „Борисов” иска отново да краде
Декември 2022 г. е, обаче изглежда като поне три години по-рано. Един човек се обажда в сутрешен блок и назидателно лее директиви какво журналистите да мислят. Тирадата е дълга, шумна, агресивна.
Този голям важен човек се възползва от статута си – журналистите не го прекъсват. Обещава да се отметне от нещо, което само преди седмица е обърнало с краката нагоре българската политика. След час се отрича почти, след още два съвсем: бил ядосан – обещал; вече е спокоен, обещанието пада.
Два дни преди това същият човек е оглавил знаменит дискусионен форум: „Фалшивите новини – атентат срещу истината“. Той е сапьорът знаме, който опазва истината.
Не го е срам точно той да говори за истината. Медиите и въобще обществото също не ги е срам. Отдавна не им минава през ум, че участието в този паранормален спектакъл дори единствено като слушатели е недопустимо – все едно да битуваш в стая с поквара и да няма проблем – има, понеже въздухът е общ.
Човекът, разбира се, е Бойко Методиев Борисов, лидер на ГЕРБ и десетилетен министър-председател. Пропадналото обещание – ГЕРБ да подкрепи евентуално вето на Румен Радев за хартиената бюлетина (поради спецификите на източника никога не се знае пропаднало ли е наистина). Дискусионният форум бе във Враца.
Пак там Борисов се сравни с футболиста Меси – бил най-добър сред възможните министър-председатели. На другия ден българският Меси предлага за премиер периферно име. Със същия патос обяснява, че то е най-добрата възможност.
Целият този абсурд ни връхлита, без още Борисов да е управляващ! Лидерът на ГЕРБ си няма нито мнозинство, нито министри, нито милиони избиратели, които някога му подаряваха сърцата си…. Нищо не зависи от него. И въпреки това е надвиснало туловището на дебелашкия цирк. Представяте ли си какво ще настане, ако управлява, ако зависи от него?
А хипотезата нещата да зависят отново от Бойко Борисов е твърде вероятна. Всичките обсъждани варианти около т.нар. кабинет на малцинството минават през подкрепата на ГЕРБ. Другата опция са нови избори и правителства на Радев. Работата е от „трън на глог“, обществото свикна със злочестата неизбежност.
„Какво да се прави, такива са времената, няма как иначе…“, подклаждат обезверението политици и политолози. Само че най-после трябва да се каже, че дори да няма как вече, беше време, когато имаше как.
Нищо не бе неизбежно. Нито автоматично. Направиха се грешки. А приказките за неизбежността правят така, че да не се извличат изводите от тия грешки. Спестява се фундаменталната поука от цялата криза. Нарочно или неволно се случва – не знам. Но съм сигурен, че без поуката ни чакат още много подобни кризи.
Вече забравихме, но нека си спомним каква бе ситуацията само преди година. Миналия декември Борисов се бе скрил в Банкя, току-що приключил смирените видеа пред икона: „Моля ви, не с лошо, дайте да се помирим!“. Вече бе разбрал, че помирение няма да има, просто защото с ненужен човек не се помирява никой.
Седем месеца България си живееше с уюта и перспективата без Борисов. Той отсъстваше. Наследниците във властта не бяха идеални (кой ли е?), но стана ясно, че тази държава може да съществува и без ГЕРБ.
Реклама
Управляващите правеха и хубави неща, и лоши, караха се, сдобряваха, появяваха се съмнения за корупция, отхвърляха се.. – живот, какъвто води управлението на всяка една демокрация, особено щом е коалиционно.
Най-важното бе, че държавата живя нормално без Бойко Борисов. Протестът и целият политически цикъл по демонтаж на лидера, втори по дълголетие след Тодор Живков, бе успял.
За да продължи и се утвърди това положение, бе нужно едно-единствено нещо – четворната коалиция да се запази. А можеше да се запази само след взаимни компромиси между разнородните участници. Неприятно е да се правят компромиси, но абсолютно щастие няма.
Те са неизбежни – както в политиката, така и в живота на всеки обикновен човек. Винаги са в името на нещо – като цена. Така „нещото“ да бъде оставен Борисов в пенсия бе на цената на компромисите вътре в коалицията. Иначе тя се разваля, той се връща.
На реален терен събитията следваше да изглеждат така: иска ИТН шефския пост в БНБ – даваш го; против е пускането на Македония в ЕС – не търчиш тайно да вкарваш Македония (нямаше да е особена драма – съседите ни щяха да дочакат по-добра конюнктура у нас, както ние за Шенген); БСП е против официалния износ на оръжие за Украйна – не я дразниш (действаш неофициално, както си беше). И т.н.
Кое е“доброто“ и „злото“ в тия казуси е въпрос на приоритети – ако ти е най-важно коалицията да се запази и Борисов да е в пенсия, правиш съответните компромиси; ако не ти е най-важно, или си въобразяваш, че ще спечелиш после изборите, не ги правиш. Като мандатоносител отговорността бе на ПП, тя избра вторият вариант.
Разбира се, успоредно съществува и едно интересно твърдение: ИТН от самото начало е „бомба, заложена от мафията“; тъй или иначе щеше да взриви коалицията. Но след като Кирил Петков и Асен Василев съвсем открито погазиха обещания към нея и постъпваха против волята й, това твърдение остава само хипотеза.
„ИТН са корумпирани, какви компромиси с тях!“, гласи друго възражение. За да е валидно, следва да приемеш ПП (и останалите) за некорумпирани.
Въобще не снемам отговорностите от ИТН. Но от дистанцията на времето вече е ясно, че тя бе ключът за стабилност в този много крехък период. Нужно бе да се направи всичко възможно да остане в управлението. Не бива да се забравя (а вече е), че тази уж много лоша коалиция бързо се бе еманципирала значително от Радев дори.
С други думи, за да си остане все така в пенсия Борисов, трябваше да се направи всичко възможно четворната коалиция да оцелее. А важната потискана днес поука е за компромисите – представата за живот без тях е детска наивност, че и лицемерна дори.
Всичко това не е само теория. От много акъл на практика се получи така: имахме четворна коалиция чрез доста компромиси, и с още повече, ако трябваше да оцелее коалицията без Борисов; всичко, което се очертава в момента, също е върху много компромиси, но с Борисов (или власт на Радев).
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПОЛИТИКА
Запада заскимтя пред Кремъл
Путин допусна още едно обаждане. Европа се опитва да се върне към преговорите, където не присъства.
На сутринта на 27 октомври финландският президент Александър Стуб и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре се обадиха на Владимир Путин. Разговорът е осъществен в Хелзинки по инициатива на двете скандинавски столици и, както подчерта офисът на Стуб, в координация с Киев.
Веднага след това и двамата се обадиха на Зеленски.
Кремъл потвърди разговора и публикува собствено изявление. Путин напомни на събеседниците си за коренните причини за конфликта, оцени ситуацията в зоната на СВО и говори за хуманитарната операция в Олешки, Херсонска област, и временното прекратяване на огъня.
Страните приветстваха споразумението за тристранни преговори в Абу Даби и се съгласиха да поддържат директни контакти по телефона.
Последният ред е основното заключение. Европейците се обадиха сами, изслушаха руската позиция и получиха съгласие да продължат да се обаждат.
За Хелзинки и Осло това вече е дипломатически успех.

Защо се обаждаш, ако не си поканен?
Седмица преди разговора стана ясно, че Европа няма да присъства в Абу Даби, където преговарящите екипи на Русия, САЩ и Украйна ще се срещнат на техническо ниво през ноември. Специалният пратеник на Тръмп, Стив Уиткоф, посети Путин в Санкт Петербург на 21 октомври и Кремъл се съгласи да възобнови преговорите в този тристранен формат.
На 25 октомври помощникът на президента Юрий Ушаков уточни, че дискусиите ще се проведат с цяла Европа, но ноемврийският кръг ще остане тристранен.
Междувременно европейското издание Politico описа как Брюксел търси „главен преговарящ“ с Путин. Споменаваха се различни кандидати, от Мерц до Драги, но Стуб се очерта като единствения фаворит.
Чешкият президент Петър Павел също призна нещо неприятно. Путин не смята ЕС за партия и не разговаря нито с фон дер Лайен, нито с ръководителя на европейската дипломация Калас, нито с Макрон.
Москва реагира бързо и остро на тези усилия. Дмитрий Песков заяви, че посредничеството на Стуб е възможно, ако той не повтаря европейската позиция.
Условието беше заявено преди разговора и разговорът протече точно в рамките на тези параметри. Стуб и Стьоре изрично уточниха, че говорят от името на своите страни, а не на Европа като цяло.
Лапсусът не е случаен. Според украинските медии европейците все още нямат мандат за вземане на решения, а руската страна не желае да ги види на първата среща в Абу Даби.
Киев се опитва поне да добави представител на ЕС на масата за преговори и да премести срещата с една седмица по-рано. Засега без успех.
План, написан още през лятото
Този призив не е импровизиран. На 23 юли европейският клон на фондация „Карнеги“ (определяна за нежелана организация в Русия) публикува текст с красноречиво заглавие „Защо Европа трябва да вземе руската дипломация в свои ръце точно сега“.
Авторът директно идентифицира движещата сила зад европейската тревожност: страхът, че пратениците на Тръмп ще постигнат споразумение с Путин, пренебрегвайки главите на европейците.
И там имаше рецепта. Коалицията от европейски спонсори на Украйна трябваше да номинира свой собствен пратеник, а Франция, Германия и Великобритания вече търсеха свои собствени канали за връзка с Кремъл, които не минаваха през Белия дом.
Основната идея на този текст е нещо друго. Европа, според автора, вече не трябва да търси посредничество. Тя трябва да защитава интересите, които съвпадат с тези на Киев или надхвърлят тези на Киев.
Средствата, чрез които тези интереси ще бъдат подкрепени, са заявени директно. По-голямата част от очакванията на Москва от преговорите са уж в ръцете на Европа: отмяна на санкциите, вето върху разполагането на войски на НАТО и ограничения върху военната помощ за Украйна.
Пътят към това Кремъл да разговаря с европейците е очертан в три точки: повече подкрепа за Киев, по-голям натиск върху Русия и по-бързо превъоръжаване.
С други думи, европейският канал към Путин не беше замислен като път към мир, а като инструмент за принуда. Беше необходим пратеник, който да представи на Москва условия, подкрепени с оръжия за Киев, санкции и превъоръжаване, и да запази тези козове, преди американците и руснаците да успеят да ги изиграят без Европа.
Три месеца по-късно този сценарий беше изпълнен почти дословно. Имаше двама пратеници, и двамата от Севера, и двамата бяха призовани в час, договорен с Киев.
Какво ще стане без европейците?
Докато Европа търсеше преговарящ, преговорите между САЩ и Русия бяха напреднали значително. Френският вестник „Le Monde“ описа среща на 9 октомври, на която Витков предложил на украинската делегация „план за регионален просперитет“, включващ пълното възобновяване на транзита на руски газ и петрол за Европа през Украйна.
Същия ден Тръмп обяви закупуването на близо пет милиона тона руско дизелово гориво и поиска Киев да спре атаките срещу руски рафинерии.
Според същия вестник, специалният представител на президента Кирил Дмитриев настоятелно призовава екипа на Тръмп да сключи икономически сделки още преди края на военните действия: енергетика, авиация, редкоземни метали и изкуствен интелект.
Сделката за дизел в Москва се разглежда като начало. Европа научи за нея от пресата.
Именно на този фон дойде призивът от Хелзинки. Европейците почувстваха, че губят не само място на масата за преговори, но и статута си на страна, с която трябва да се съобразяват.
Така че те наваксват: обаждат се сами, викат Зеленски обратно, подчертават важността на деескалацията и ясно заявяват, че са готови за директен контакт.
Кремъл прие тази готовност, но при свои собствени условия. Путин припомни коренните причини за конфликта – разширяването на НАТО и статута на Украйна, които Москва обсъждаше още отпреди 2022 г.
Форматът е определен. В Абу Даби се водят преговори между Русия, Съединените щати и Украйна.
Европа прави телефонен разговор. И чака да ѝ бъде позволено да се обади отново.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПОЛИТИКА
Вътрешнополитически битки в Полша
- Президента сам си пробива път през тълпата.
- Фашиста Туск подкрепян от Брюксел се опитва да заеме властта.
По неизвестни причини, днес полската евродепутатка Ева Зайчоконская-Герник е публикувала в своя профил заповед за отстраняване на Доналд Туск като премиер на Полша.
В това нейно разпореждане пише, че веднага трябва да му се отнемат и институционалните права да ръководи силите за сигурност на Полша.

Нейната заовед-разпореждане е публикувана в почти всички централни полски медии.
Пускам ви фотокопие на това разпореждане,което,според полската Конституция,няма юридическа сила и не може да бъде изпълнено.Но то навярно ще даде началото на нова буря в Полша-това ще проличи в следващите дни.
Ева принадлежи към дясноконсервативната конструкция „Конфедерация“ – политическите полски наблюдатели смятат,че в следващите дни до крайност ще се изостри политическия конфликт между двете главни полски политически групи- „тръмписти“ и „глобалисти“.

Накрая само ви припомням,че и премиерът Туск , и президентът Навроцки са си крайни русофоби и омразата към Русия е единствената им допирна точка…
На последната снимка е Ева Герник-последната засега в нейния профил във Фейсбук.Снимката и е от нейното участие в защитата на Конституционния съд и отбраната му от силите,изпратени от Доналд Туск…
ПОЛИТИКА
Предполага се, че Радев започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски
Радев (с благословията на САЩ, всеки, който завършва военна академия в Щатите трябва задължително да подпише за агент) започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски точно преди изборите в неделя и преди избора на ВСС в събота.
А притиснатият до стената Делян отвръща хаотично с последната бухалка, която все още контролира в София (СГП и Ваня Стефанова), като хвърля Божо на амбразурата, за да прикрие собствения си разгром в Белица и Кърджали.
Във последните 2-3 дни Радев (през МВР и ДАНС) удари три кмета на Пеевски – Димитър Гавазов (Сунгурларе) и Радослав Ревански (кмет на Белица, зам.-председател на ДПС и личен „ковчежник“ на Пеевски), а тази сутрин полицията прибра и кмета на Кърджали Ерол Мюмюн.
Доскоро Пеевски държеше цялата прокуратура като монолит и МВР не можеше да задържи негов човек за повече от 24 часа.
Вчера и днес обаче Окръжна прокуратура – Бургас (оглавявана от Георги Чинев, който в събота е кандидат за член на новия ВСС!) демонстративно мина към Радев, повдигна обвинения за търговия с влияние и поиска постоянен арест за Ревански и Гавазов.

Затова вчера Радев триумфално обяви на Министерския съвет: „Най-сетне се намериха смели прокурори на окръжно ниво! Ще стигнем до върха на олигархичната пирамида!“.
С този ход 3 дни преди изборите Радев прави мощен предизборен пиар за своята кандидатка (Йотова).
Пеевски обаче все още държи върха на прокуратурата в София (Софийска градска прокуратура) и заместничките на Сарафов: и.ф. главния прокурор Ваня Стефанова (чийто 6-месечен мандат изтича днес!) и поемащата поста от утре Магдалена Лазарова (избрана навремето във ВСС директно от парламентарната квота на ДПС!).
Затова в паниката си днес сутринта щабът на Пеевски задейства Стефанова в последния ѝ работен ден.
Папката на Божо стои готова на бюрото на Стефанова от 1 септември (когато самият той поиска да му свалят имунитета). Тя я вади точно в часа, в който арестуват кмета на Кърджали!
Новината създава внушението, че прокуратурата е разкрила нещо ново срещу Божанов и той се крие зад имунитет, но истината е точно обратната. Това не е ново дело, а старото, скалъпено обвинение от март 2025 г., още тогава когато Сарафов за пръв път му поиска имунитета, Божо сам се отказа от него в първия възможен ден, за да влезе делото в съда и да катастрофира там.
Прокуратурата умишлено бави топката близо два месеца и и.ф. главен прокурор Ваня Стефанова внася искането точно днес, в последния си работен ден на поста и буквално 3 дни преди първия тур на президентските избори в неделя!
Единствената цел е медиите да гръмнат три дни преди вота със заглавието „Прокуратурата поиска имунитета на Божидар Божанов“. Преди минути Божо обяви, че още днес отново подписва отказа от имунитета си.
Самото обвинение е пълна бутафория. В обвинителния акт няма подкуп, откраднати пари или присвояване. Обвиняват го по чл. 282 от НК („престъпление по служба“), че през май–юни 2022 г., като министър на електронното управление, бил дал на директора на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ флашка с техническа спецификация за обществена поръчка за 18 млн. лв., с което уж нарушил вътрешните правила на министерството.
Цялата история беше пришита към внезапните „спомени“ на следващия министър Александър Йоловски.
Божо се държи адекватно и не плаче по студиата, не се крие зад депутатската банка и не търси задкулисни сделки за имунитета си, а сам ги предизвиква да внесат искането, за да ги освети в съдебната зала. В съда това обвинение с „флашката“ ще се разпадне с грохот, защото е юридически абсурд.
––
Три дни преди президентските избори и два дни преди съботното гласуване за нов ВСС, два силови клана си разменят удари с държавни институции като с винкели на селски събор.
Радев ползва ГДБОП, ДАНС и преориентиращи се окръжни прокурори, а притиснатият до стената Пеевски отвръща с единствената бухалка, която все още контролира – отиващата си днес Ваня Стефанова.
А вие в неделя отново си изгладете празничните дрехи и отидете гордо да упражните правото си на глас, за да попълните статистиката в мафиотската война.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
СЕНЗАЦИЯпреди 4 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 4 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 4 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 3 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











