След поредното безобразие възниква въпросът не пъди ли нарочно държавата ни украинските бежанци

Безумията на представителите на държавата не са едно-две. Не са и от днес. Но през последните десетина дни видяхме един трудно предполаган позор. Става дума за това, че държавата взе едно само по себе си скандално решение, като скандалът бе удвоен до самоунижение, след като тя не събра смелост да го съобщи публично. Така видяхме държава, която решава, но крие. Не се мотивира, не опровергава дори – просто мълчи. И то по тема, която засяга хиляди хора. Не, това трудно може да се нарече държава! Със сигурност не са институции, носещи отговорност. Прилича на поведение на

тийнейджър, криещ цигарите от родителите си

Впрочем, доста повече доблест има при тийнейджърите.

Казусът засяга украинските бежанци у нас, ползващи програмата за настаняване. Към момента те са около 13 000. Страшно много неразбории им се стовариха през последните месеци, трудно могат да се изброят. Затова ще посочим едрите щрихи на сагата сега:

На 15 ноември изтекоха условията по досегашната програма. Ден по-късно правителството реши да отговори положително на апелите на бежанците – удължи я до 24 февруари. До въпросната дата подслонените в хотелите може да не се местят; новопристигналите обаче задължително ще бъдат настанявани в държавните бази, като в повечето случаи ще престояват и в центъра в Елхово. Веднага след решението правителствената пресслужба съобщи на всеослушание за удължената програма. Спестен бе обаче фактът, че тя продължава… без изхранване.

Нито вафла, нито чай от държавата –

такива са новите условия. Трябва да се отбележи, че хора бяха оставени да гладуват още на 16-и, тъй като, както стана ясно, старите условия важаха до 15-и. Но проблемът продължи и след решението на кабинета. Това провокира журналисти и доброволци да потърсят защо. И проверката установи, че тихо, кротко, на практика – тайно, храната е изпаднала от програмата.

В държавните бази настанаха буквално покъртителни гледки. Там, да припомним, се приютяват току-що влезли в България хора. Има и социално слаби, възрастни, болни, които не могат да си позволяват доплащане в хотелите. За мнозинството от тях е непосилно да си осигуряват сами храна. Допълнителен проблем е, че в част от базите готвенето по стаите е забранено. И се получиха следните картини:

Немощен възрастен човек плаче,

защото няма храна за него; току-що избягало от войната семейство с бебе се чуди какво да прави… Положението бе спасено някак от доброволци – за кой ли път жертвоготовни. БЧК също достави храна в някои бази. В хотелите ситуацията бе подобна. Два-три дни след 15-и хотелиерите доброволно предоставяха храна, после сложиха ценоразпис (или го промениха, ако за яденето се е доплащало).

Няма нужда да се обяснява какво се случваше с хората в Елхово, за които и без това първият досег с България са фургоните там. Ясно е – глад.

А през това време от правителството – нито звук, нито стон. Украинците се чудеха какво става – мълчание. Доброволците звъняха на контактните телефони – „Нищо повече не знаем“. Хотелиери искаха да разберат как ще се реши батакът – оплакаха се впоследствие, че министърът на туризма Илин Димитров прекъснал вайбър връзката с тях. Димитров

с Мъск намери време да говори,

но по темата – не. Вицепремиерът Иван Демерджиев, ръководител на цялата организация около бежанците, раздаде десетки интервюта по стотици теми – и от него мълчание за храната. Запитахме пресслужбата на кабинета и Министерството на туризма – пак нищо. Тук трябва да се направи уточнението, че всяка отговорна власт би следвало да защитава решенията си, дори да са грешни, непопулярни, дискусионни… „Еди какво си направихме, защото…“. Или: „Не коментираме, скоро ще обясним“…. Умопомрачителното мълчание е принос в управленския инструментариум.

Все пак успоредно се случи друго – неформален опит да се шушне на журналисти, че изхранването въобще не е спирано. Липсвала такава повеля в решението от 16-и. Което е

дебела лъжа.

За спирането не е нужно специално нареждане, защото в правителствените решения подробно се посочва какво покриват предоставяните от държавата 15 лв. по програмата. Така в решението си от 20 май (досегашните правила) правителството е изредило, че те включват подслон и тридневно хранене. В решението от 16 ноември: само подслон. Допълнително в още един абзац се уточняват други конкретики – ноемврийският акт отново се спира единствено на подслона. Главата бе заровена в пясъка именно при тази пределно ясна фактология.

Интересен е въпросът защо тогава не се получи голям обществен скандал.

Та това са си безумия за оставки!

Преди три месеца например всичко това най-малкото щеше да причини огромна дандания. Отговор защо сега нещата протекоха мирно и тихо няма как да бъде даден. Но успоредно са налице три обстоятелства, които донякъде обясняват нещата. Първо, не всички журналисти и доброволци разбраха веднага, че иде реч за централно спиране на храната – първоначално се предполагаше за по-дребни неуредици – нормално е да се объркат, след като не всеки има време да чете и сравнява десетките страници от правителствените решения. Второ, теми като падналата ракета в Полша, намирането на Сашко от Перник и Световното първенство по футбол се оказаха обществено по-интересни. Трето, парламентарните формации, подкрепящи украинските бежанци, не им е много до тях тия дни, защото се занимават с тъкмене на „правителство на малцинството и надеждата“.

Така бавно и полека хиляди украински бежанци бяха оставени на произвола. А са налице и много други проблеми след 16-и. По новите правила например, за да останеш в хотел като част от програмата, не бива да го сменяш; но някои хотели смятат да затворят в следващите дни, други вече са затворили – не се знае хората от тях ще участват ли занапред в програмата. За кабинета обаче проблеми няма, понеже, очевидно е, няма и тема.

Като се има предвид, че мъките бяха предхождани от още мъки („ще ви местим, няма, не се знае….“) основателен става следният въпрос: Не пъди ли настоящата власт нарочно украинските бежанци?

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ