Парламентарната група на „Възраждане“ внесе законопроект, предлагащ медиите, журналистите и гражданите, получили над 1000 лева финансиране от чуждестранен източник за година, да бъдат регистрирани като „чуждестранни агенти“ от Министерството на правосъдието.

Проектът, озаглавен „Закон за регистрация на чуждестранните агенти“, бе внесен от „Възраждане“ в деловодството на парламента в четвъртък. За този законопроект лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заговори още при скандалната си пресконференция в БТА, когато поиска посочени от него репортери да напуснат събитието.

В проекта вносителите посочват, че целта е „осъществяване на държавен контрол и регулация на прозрачността и публичността спрямо източниците и целта на извършваните преводи и предоставяно безвъзмездно материално подпомагане от чужбина“. Ако законът се приеме, той ще се прилага при:

– публично разпространяване на информация чрез средствата за масово осведомяване (медиите);

– извършване на разяснителни, обучителни, информационни, агитационни и други кампании;

– предоставяне на социални, потребителски или други услуги свободно или по силата на закон, както и при всяка дейност с нестопанска цел в частна или обществена полза;

– реализация на проекти, насочени към или засягащи отделни социални групи от обществото и финансира от външни източници.

Изключение ще се прави за дейностите, финансирани със средства от ЕС, както и за дейностите, извършвани от организации, занимаващи се с религиозни дейности, за спортни клубове, застрахователни дружества, финансови институции и търговски дружества, подлежащи на лицензионен режим извън този по Закона за радиото и телевизията. Няма да се вземат предвид и търговски приходи от чужбина.

В законопроекта се подчертава, че за „физически лица, свързани с чуждестранни агенти, се считат основателите, ръководителите, участниците или служителите на организации, определени като чуждестранни агенти, както и собствениците, съдружниците и акционерите в търговски дружества, определяни като чуждестранни агенти“.

Публичен електронен регистър на „чуждестранните агенти“

„Възраждане“ предлагат и да се създаде публичен електронен регистър на „чуждестранните агенти“, към който всяко задължено лице да декларира, че получава подпомагане от чужбина в 15-дневен срок.

Според законопроекта Министерството на правосъдието е длъжно в 7-дневен срок от получаването на уведомлението да изпрати информация то Агенцията по вписванията или регистър БУЛСТАТ, които да впишат лицето като „организация с чуждестранно подпомогане“ и да посочат след наименованието на лицето – „чуждестранен агент“.

Лицето може да бъде заличено от регистъра само след изтичането на петгодишен срок след регистрацията му, ако междувременно в този срок не е получавало други средства от чужбина.

Всяка седмица публичният регистър е задължен да предоставя на Съвета за електронни медии (СЕМ) и на Министерския съвет (МС) актуална информация от базата данни за лицата, регистрирани като „чуждестранни агенти“.

Ограничения за „чуждестранните агенти“

На обявените за „агенти“ се забранява да извършват дейност в държавни и частни детски градини, училища и центрове за личностно развитие, в социални домове, в обекти на МВР и на министерство на правосъдието, както и в Българската академия на науките (БАН), пише в проекта на националистите.

На „чуждестранните агенти“ и свързаните с тях физически лица им се забранява да извършват творческа дейност за сметка на държавния или местния бюджет, да участват в обществени поръчки, да участват в проекти на държавната и местната власт и да извършват оценки върху околната среда. Забранява им се да участват в политически дейности, лобиране или предизборна агитация под каквато и да е форма, както и дейности по оказване на влияние върху всяка част от обществеността на България. Освен това подлежат на ежегоден финансов одит, който следва да бъде публикуван в регистъра за „чуждестранни агенти“, предлагат вносителите.

Потенциални административни наказания

В случай че дадено лице не се декларира като „чуждестранен агент“ в 15-дневен срок, то се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. за физически лица и от 5000 до 10 000 лв. за всички други субекти.

При повторно нарушение глобата е от 5000 до 10 000 лв. за физически лица и от 15 000 до 20 000 лв. за всички останали, иска „Възраждане“.