Франсоа Лангле: Глобализацията приключва. Върнахме се в нормалния свят

Перифразирайки Реймон Арон, Тръмп прави история, но не познава историята, която прави. Той се подготвя за друг, протекционистки свят, с по-големи търкания и възраждане на границите. Той е точката на промяна между тези два свята. Самият Тръмп обслужва една много мощна тенденция, която се изразява в нашите общества от десет или петнадесет години. Той отговаря на търсенето на ред и авторитет от населението, което е също знак за недоверие към традиционните елити, които от своя страна защитават свят с по-малко ред и граници, за да се занимават със своите бизнес дела. Не знам каква ще е съдбата на този мандат.

Малко вероятно е да приключи, както е предвидено. Но е вероятно идеите, защитавани от крайния американския президент, след това да бъдат подети от по-благородни политици, в моралния смисъл на думата. Доналд Тръмп е само карикатурно и грубо въплъщение на движение, което го предшестваше и ще продължи след него. Тази тенденция е извън него, казва френският икономически журналист Франсоа Лангле пред „Фигаро“.

– Как трябва да тълкуваме внезапната промяна на Доналд Тръмп, който отложи реципрочните мита за 90 дни, точно в деня на влизането им в сила? Заради финансовите пазари ли го направи?

– Да, очевидно. Миналата сряда положението заплашваше да излезе извън контрол със сриването на американските облигации и високия риск от финансова криза. Имаше и охкания на олигарси тръмписти, които явно не са чели програмата на президента преди да финансират кампанията му със стотици милиони долари и да му се преклонят. Технологичните предприемачи, финансисти и петролни босове от Пермския басейн получиха паническа криза, виждайки как курсът на черното злато се срива в началото на седмицата. Плачът на «Big Oil», «Big Tech» и « Big Money » беше прекален.

Тръмп удари твърде силно. Офанзивата му беше зле премерена, както по своя периметър – всички или почти всички страни в света – така и по своя размах, с безумни мита. Така че той мигна първи. С него ще трябва да свикнем с “бързи и яростни” преговори, като в онези автомобилни състезания, в които два болида се хвърлят един срещу друг и трябва да контролираш страха си, за да се отдръпнеш от пътя в последната секунда преди сблъсъка. Трябва да отбележим също, че към днешна дата Тръмп получи това, което искаше: отваряне на прозорец за световни преговори за продажба на достъпа до американския пазар възможно най-скъпо. В допълнение с универсална такса от 10% като начална точка, която вече е одобрена. Така че да не говорим за поражение. Засега всичко е съобразено с плана на президента.

– Какъв е този план и как да тълкуваме митническата офанзива на американския президент, която доведе до катастрофална борсова сесия в Азия и Европа в началото на миналата седмица ?

– Доналд Тръмп е бизнес маниак, който иска да прави пари от всичко. Обявеното увеличение на митата показва, че периодът на безплатен достъп до американския пазар приключва. Питър Наваро, американският търговски и индустриален съветник, беше определил цената на този нов пазар: той се надяваше да възстанови 600 млрд. долара годишно, за да може впоследствие да намали корпоративните данъци в страната. Така че навлизаме във фаза на наддаване за 90 дни.

Този план не е прищявка, той бележи последния етап от процеса на отслабване на световния господар, който беше Америка. От ерата на Обама бившата американска суперсила еволюира и изпраща едно постоянно послание: ние се оттегляме от световните дела. През 2013 г. президентът демократ постави “червена линия” по отношение на Сирия, преди да даде заден ход и да не нареди удари срещу сирийския режим след атаки с химически оръжия в предградието на Дамаск. През 2016 г. Доналд Тръмп продължи тази политика с обявената цел изолационизъм. Джо Байдън последва неговите стъпки с катастрофалното изтегляне от Афганистан и отказът да изпрати войски да се бият в Украйна.

Доналд Тръмп отива по-далеч в тази логика, като се обръща агресивно срещу своите съюзници, защото иска да постави защитата на Америка преди всичко. В очите на президента на САЩ поддържането на световен ред, подкрепяйки своите съюзници и многостранни организации, като Световната търговска организация, вече не е интересно от гледна точка на печалбите. Това струва твърде много пари в икономически план и твърде много хора във военно отношение. Според британския историк Пол Кенеди САЩ навлязоха в ситуация на “имперско свръхекспониране”, моментът, в който ресурсите на суперсилата вече не са достатъчни за финансиране на военни епопеи в четирите краища на планетата.

Великобритания го преживя между 1880 и 1914 г. Днес според Тръмп най-доброто съотношение качество-цена, за да могат САЩ да останат начело, е Maga: «Make America Great Again» (Да направим Америка отново велика). Следователно той пропилява капитала на меката сила, натрупан от неговите предшественици, който им позволи да ръководят световния ред. Една велика сила не може да се обърне срещу всички. Тя трябва да вдъхва доверие и възхищение у своите съюзници. Но Тръмп не го интересува, защото това не е неговата стратегия.

– Пекин обеща във вторник “да се бори докрай” в тази търговска война. Впрочем временното прекратяване на митническите тарифи не засяга Китай, на който бе наложена допълнителна такса? Това началото на китайско-американска ескалация ли е?

– Китай няма да отстъпи, защото вярва, че е дошло времето да утвърди силата си срещу Америка и най-накрая да заеме мястото, което Западът му открадна през 1842 г. с Договора от Нанкин, сложил край на Опиумната война. Това е часът за големия сблъсък. За Пекин Тръмп е само последният, гримасничещ етап на американския упадък, политическата поза на отслабналата суперсила – и това не е невярно. Обратно, според Доналд Тръмп търговската конфронтация е начин да “удари” Китай, да го изолира. Зад тази икономическа война стои китайско-американското съперничество за лидерството на световния ред, което ще бъде големият въпрос в близките години.

Значителните структурни слабости на Китай вероятно карат Си Цзинпин да мисли, че прозорецът на възможността да надделее може би ще се затвори след пет години. Първата слабост е, че китайският икономически модел се основава на свръхинвестирането на компании, свръхкапацитет, свръхчислени компании. Пекин произвежда, за да не прави нищо друго, освен да наводнява пазарите със стоки, които никой не иска, което понижава цените и подхранва един вид световна дефлация. Това не решава проблема с потреблението в страната. Противно на Япония, Тайван или Тайланд, вътрешното потребление не е изместило външното търсене. Защото, за разлика от тези страни, империята отказва да позволи на валутата си да поскъпне, което свива доходите на домакинствата и поддържа зависимостта от външните пазари.

Освен това Китай е на прага на зрелищен демографски срив. Между 1980 и 2017 г. 240 млн. души в активна възраст се присъединиха към редиците на световната работна сила, което обясняваше китайския бум. Днес 10 млн. души между 15 и 64 г. изчезват всяка година. Китай беше заводът на света, той ще се превърне в старческия дом на планетата.

– Дали САЩ гледат на спада на борсовия пазар като на “преходен период” към нова златна епоха и обновена американска мечта?

– За Доналд Тръмп борсовият срив беше много полезен: той размекна партньорите. Този предупредителен изстрел го постави в позиция на силата. Доказателството: светът се втурна да преговаря за митническите тарифи. Но сривът на облигациите все пак го принуди да преразгледа стратегията си. Каква роля изигра Китай в тази масова продажба на американски облигации? Дали искаше да предизвика някакъв “валутен Пъл Харбър” срещу Америка, който може да продължи само с по-нататъшни финансови смущения? Във всеки случай китайците залагат на отслабването на доверието, което вдъхваше доларът, и на международна валутна реформа. Вероятно имат право. Американската свръхсила и нейната мека власт можеха да поддържат фикцията за неограничена финансова мощ, с долара като световна котва. С Тръмп това приключи. Той вече няма съюзници, а само задължени и жертви. Това е съвсем друг свят, много по-крехък отпреди, където неприязънта срещу Америка ще набира сила, което служи на целите на Китай.

– Опитва ли се Тръмп да разизиграе картата на президента на народа срещу финансовите елити? Може ли да проработи тази стратегия?

– Това е безспорно. Видяхме го с постановката с работниците при представянето на митническите такси. Нека не се заблуждаваме: свободната търговия деиндустриализира вътрешността на нашите страни. Тази стратегия имаше двама големи бенефициенти, потребителят и акционерът, но тя причини жертви. Противно на онова, което твърдеше американският икономист Пол Кругман преди тридесет години, който по-късно се отказа от думите си, международната търговия с Китай нанесе щети на заетостта. Анализът на Тръмп в политическата икономия е добър. Митническите тарифи са един от инструментите за възстановяването на покупателната способност на средните класи, проблемът е, че те бяха въведени в безпорядък и по опасен начин с този всеобхватен залп. Но реиндустриализацията ще отнеме време.

– Може ли да се анализира тази последователност като форма на “интелигентен протекционизъм”, който се обръща срещу Европа?

– Перифразирайки Реймон Арон, Тръмп прави история, но не познава историята, която прави. Той се подготвя за друг, протекционистки свят, с по-големи търкания и възраждане на границите. Той е точката на промяна между тези два свята. Самият Тръмп обслужва една много мощна тенденция, която се изразява в нашите общества от десет или петнадесет години. Той отговаря на търсенето на ред и авторитет от населението, което е също знак за недоверие към традиционните елити, които от своя страна защитават свят с по-малко ред и граници, за да се занимават със своите бизнес дела. Не знам каква ще е съдбата на този мандат. Малко вероятно е да приключи, както е предвидено. Но е вероятно идеите, защитавани от крайния американския президент, след това да бъдат подети от по-благородни политици, в моралния смисъл на думата. Доналд Тръмп е само карикатурно и грубо въплъщение на движение, което го предшестваше и ще продължи след него. Тази тенденция е извън него.

– Приключват ли ерата на свободната търговия и разюзданата глобализация? Само отклонение ли бяха те?

– Да, преживяхме отклонение, изключителен микроклимат, който не беше нормален свят и който ще ни си струва учудващ след десет години. Либерално отклонение, чийто граници можем да очертаем. Началото беше падането на Берлинската стена през 1989 г., допълнено от излизането на Китай на световния пазар няколко години по-късно. Тази събития премахнаха геополитическия риск. Изведнъж компаниите се втурнаха в четирите краища на планетата, те глобализираха икономиката. Финалната межда беше инвазията в Украйна на 24 февруари 2022 г., която върна геополитическия риск, което кара компаниите да се върнат у дома. Връщането на Доналд Тръмп на власт ще засили още повече това центростремително движение на компаниите и капитала, от перифериите към техните родни или приятелски земи.

Това отклонение на напреднала глобализация съответстваше на апогея на американската мощ, която вече нямаше съперници. И това не е случайно. Една хиперсила плаши всички останали и следователно кара риска да изчезне. Освен това тя пуска в обръщение световна валута и определя универсалните правила за търговията. Преживяхме това между 1860 и 1914 г. с Pax Britanica (на латински “британският мир”, по модела на Pax Romana, бел. ред). Великобритания беше световният господар преди да бъде прекъсната от атентата в Сараево и неговите последици. Войната в Украйна току-що прекъсна американското превъзходство и върна геополитическия риск в Европа, така както избирането на Тръмп.

Така че преживяхме период на глобализация, какъвто има всеки век. Повече няма да го видим през живота си. Върнахме се в нормалния свят, този, който преобладава най-често, когато великите сили се сблъскват. В който, освен това, в момента короната на световния господар е заплашена. И за първи път от 1492 г. тази корона може да премине към незападен представител – Китай.

Превод от френски: Галя Дачкова

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

• САЩ и Европа, мразейки се, ситуативно се обединиха, за да измамят Русия в Украйна.
  
• На срещата си в Париж те предложиха Москва да се съгласи на примирие със страна, която грубо нарушава всякакви споразумения, знаейки, че Западът няма да забележи.

Сега, казват те, от Русия зависи съдбата на войната и мира и решаването на цял набор от други въпроси. Това е капан, в който Путин няма право да попадне. И има изход от това.

Многостранните преговори в Париж се превърнаха във фарс, унизителен за САЩ . В тях Европа вербално се „присъедини“ към мирния процес в Украйна. Шоуто, което включваше показния и хлъзгав като змиорка френски президент Еманюел Макрон, беше нокаут. Участниците в него разчитат, че ще направи впечатление на по принцип неопитните руснаци, някои от които дори се радват да бъдат измамени, и ще ги принуди отново да играят на „руска рулетка“ с някакви меркантилни изгоди – може би ще им се размине.

В политическия спектакъл на 17 април участваха и държавният секретар на САЩ Марко Рубио и специалният пратеник на Доналд Тръмп Стив Виткоф, които също разговаряха поотделно с френския държавен глава.

В Париж пристигна и делегация от Украйна, ръководена от ръководителя на президентската канцелария Андрий Ермак, министъра на външните работи Андрий Сибиха и министъра на отбраната Рустем Умеров. Тези неспособни да удържат на думата си герои се срещнаха с представители на „коалицията на желаещите“ да изпратят войски в Украйна, включително Германия и Великобритания, координирайки действията си срещу Русия.

Апотеозът на френското лицемерие

Беше „денят на Макрон“, който, представяйки се за главен „миротворец“, написа за резултатите от него в X:

Ще удвоим усилията си за постигане на мир в Украйна и Близкия изток. Съвместните действия на съюзниците са ключови.

Агенция France-Presse (AFP), цитирайки изявление на администрацията на френския президент, съобщи:

Това бяха конструктивни преговори, които ни позволиха да сближим позициите си.

Съветникът на Макрон каза с намек:

Великобритания, Германия и Франция са на масата за преговори и ние го правим с европейски амбиции.

Американците не остават по-назад

САЩ също участваха в създаването на илюзията за единство на Запада, представяйки на участниците в парижкия фарс, според Държавния департамент, „контурите на траен мир“ в Украйна, които – уау! — бяха приети от европейците „с ентусиазъм“. Изявлението се отнася до „всички страни“ в това отношение, така че вероятно включва и украинците. Америка и президентът Доналд Тръмп искат, казват те, „тази война да приключи“.

Говорителят на Държавния департамент Тами Брус изясни целта на шоуто в Париж. „Светът чака да види дали Русия е сериозна“, каза тя. САЩ са толкова сериозни за това, че дори не могат да ядат, както казваше героят от „Мимино“:

Администрацията на Тръмп е ангажирана с мир и бъдеще, което всички могат да очакват с нетърпение.

За участието си в парижката комедия се отчете и държавният секретар Марко Рубио. Напускайки Франция, той гордо каза пред репортери :

Преговорите бяха много полезни и конструктивни. Франция, Великобритания и Германия могат да ни помогнат… да се доближим до постигането на споразумение.

Белият дом, казват те, е в постоянен контакт с Лондон и Париж по въпроса за уреждането.

Приветстваме техния принос и участие и вярваме, че това е важна работа,

– заключи Рубио.

Въпреки че първоначално тези страни не бяха включени в мирния процес именно поради желанието си да го саботират, да въвлекат САЩ още по-дълбоко във войната и да не позволят нормализиране на американо-руските отношения. Разбира се, това тяхно желание остава в сила.

Вярно ли е, че вече няма какво да се саботира и САЩ искат да въвлекат европейците в преговорите, които са в задънена улица, за да има кой да сподели отговорността за предстоящия им провал? Може би е така. Всъщност Рубио потвърди това предположение, заявявайки:

Съединените щати ще спрат да се опитват да посредничат за мирно споразумение между Русия и Украйна до дни, освен ако няма ясни признаци, че може да бъде постигнато споразумение.

Но самият президент Тръмп, който обеща бързо да прекрати украинската война, все още не се е отказал от надеждата, че Владимир Путин ще се смили над него и ще сключи опасна за страната му сделка. Както го цитира Sky News, той е казал на репортери от преспула на Белия дом:

„Ще видим какво ще се случи. Ще се свържем с тях тази седмица. Това е много скоро .“

Какво им трябва, какво предстои?

Въпреки вътрешните противоречия, Западът, който включва както Европа, така и Съединените щати, винаги е успявал да се обедини срещу Русия. Целта му сега е да нанесе стратегическо поражение на Русия, ако Москва се съгласи с Минск-3.

Европейците също имат отделно своя паралелна цел: да попречат на Вашингтон да напусне прокси войната с Русия в Украйна, ако Москва откаже да участва в поредния опит да бъде измамена.

Следователно помпозността на Запада за „конструктивността“ на преговорите в Париж, че Европа ще „удвои усилията си“ и че САЩ очакват Русия да отговори „тази седмица“ на уж много честно предложение за примирие, е цинична психологическа атака срещу Русия.

Последната е изправена пред важното решение на Тръмп: или да се оттегли от фейковите мирни преговори в Украйна с Москва, като наложи нови санкции на Русия за неподчинение, или да започне да води тези преговори сериозно, без измама .

Какво трябва да направи Русия?

А това е и тест за зрялост и самоуважение за Москва, която в миналото, проявявайки слабост, неведнъж се е съгласявала да бъде измамена от своите „партньори“. Най-добрият начин на действие за Русия сега е да не приема на сериозно американските фалшиви „очертания на мира“ в Украйна, от които уж се вдъхновяват европейците. Защото всичко това са само думи.

Стармър, Макрон и Ко чакат Русия да се възмути от явната измама и тогава, обидени в уж най-добрите си чувства, американците ще се върнат към активна подкрепа за Киев и ще увеличат натиска върху Москва.

Затова Русия не трябва да се възмущава, а просто да си върши методично работата в Украйна, подкрепяйки собствената си правота с факти за крещящата неспособност на Киев да преговаря, на която западняците няма какво да противодействат, и в същото време „ изкушавайки “ американците, преди да са се скарали сериозно с тях, с перспективи за икономическо сътрудничество.

Това е единственият начин да се събори пропагандната пяна, вдигната от западняците, без да се нанасят много щети и да не попаднете в капана, който са подготвили за Русия – че вече всичко зависи от Москва, че топката е в нейното поле. Но в същото време не трябва да забравяме да заявим: да, ние, руснаците, също ужасно искаме мир, но нито едно от нашите условия не е изпълнено – не виждате ли?

Именно в този дух беше направено изявлението на постоянния представител на Русия в ООН Василий Небензя. Говорейки пред журналисти след закрити консултации на Съвета за сигурност на ООН, той припомни:

Имахме опит за ограничено прекратяване на огъня по обекти на енергийната инфраструктура, който не беше спазен от украинската страна. При тези обстоятелства да се говори за прекратяване на огъня на този етап е просто нереалистично.

Какво от това?

Друга среща в същия състав по украинския въпрос е планирана за следващата седмица в Лондон, съобщава АФП. Това означава, че дотогава западняците и Киев разчитат да „отстранят“ реакцията на Москва на съботата в Париж.

Ако Путин се съгласи на „Минск-3“ , те ще отпразнуват стратегическа победа над Русия в столицата на страната, която е оперативен куратор на Киев, сякаш подчертавайки заслугата му в това.

Ако Москва откаже празното „примирие“ и не иска отново да бъде измамена, решавайки да тласне Украйна към истинска победа, Лондон ще пусне всички кучета върху нас. И за това също е най-подходящото място. Тази дилема наистина ще бъде разрешена много скоро.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Тръмп кара китайците да си спомнят за Мао все по-често и по различни причини.

Както е известно, отношението към великия кормчия в Китай се определя от формулата „30 процента грешки, 70 процента заслуги” (всъщност тя принадлежи на самия Мао, въпреки че той я приложи към Дън Сяопин и просто по-късно я използваха по отношение на самия лидер) – тоест основно положително. Но има нюанси, повече за това по-късно.

Първо, за това как Мао сега отговаря на Тръмп: през последните дни официалният представител на китайското външно министерство Мао Нин (не е близка роднина, но принадлежи към същия клан като основателя на КНР) вече няколко пъти публикува видеоклипове и снимки с изявления на великия кормчия в социалните мрежи. Това беше отговор на търговската война на Тръмп срещу Китай – и кавичките не бяха избрани произволно. През 1952 г., по време на Корейската война (която всъщност е американо-китайска война), Мао заявява:

„Колко и да продължи тази война, ние никога няма да се предадем. Ще се бием до пълна победа.“

Няколко дни по-късно Мао Нин си припомни друго изказване на нейния велик съименник, този път от 1964 г.: „САЩ са хартиен тигър. Не им вярвайте. Те могат да бъдат пробити с един удар.“ Тя добави свой собствен коментар към това изявление:

„Китай никога не блъфира – ние виждаме през онези, които блъфират“. Въпросът е ясен: Пекин няма да мигне, няма да се огъне или отстъпи, няма да се поддаде на блъфа на Тръмп и ще спечели търговската война със САЩ, както и конфронтацията с тях като цяло.

Много от изявленията на Мао са широко известни, особено за „хартиения тигър“. Отношението към тях на Запад е доста арогантно – кой знае какво е казал главният китайски комунист. Той вярваше в победата на световния комунизъм и поражението на западния империализъм – какво да очаквате от него?

След смъртта му Китай възприе пазарната икономика от Запада и там вече нямаше социализъм – възглед, който беше широко разпространен на Запад. Но въпреки че Мао винаги е говорил за борбата между комунизма и капитализма, може да се погледне на изявленията му и в геополитически аспект.

И тогава ще се окаже, че е бил прав: САЩ не успяха да спечелят Корейската война (т.е. Китай – между другото, заедно със СССР – постигнаха относителна победа, запазвайки Северна Корея), а войната във Виетнам САЩ загубиха напълно десет години след като Мао ги нарече „хартиен тигър“. Те загубиха не само от виетнамците, но и от Китай и СССР, които помогнаха на Северен Виетнам. Така че Мао знаеше за какво говори.

Но Мао имаше и „тъмна страна“ – и Китай изпита нейното въздействие през втората половина на 60-те години. Тогава започва „културната революция“ – чистка и погром на партийни и номенклатурни кадри, култура, образование, опит за възстановяване на цялата система на управление на страната под лозунга за борба с „капутистите“ („тези, които следват капиталистическия път“, за един от лидерите на които е обявен Дън Сяопин).

Символ на „културната революция“ стана Червената гвардия – гимназисти и студенти, които пламенно подкрепяха новия курс на Мао. И сега Тръмп и тръмпистите се сравняват с червената гвардия в Китай, защото се опитват да прочистят правителствения апарат, да променят самата идеология и да изместят либералните идеи от държавните органи и университетите.

Тоест Тръмп днес е Мао на Културната революция, „лошият Мао“. И това е въпреки факта, че чистката на американските глобалисти е по-скоро изгодна за Китай.

Наистина, Тръмп разбива онези, които са за глобализацията, тоест подчиняването на Китай на единен глобален либерален проект – но в същото време сред тръмпистите, тоест новите американски националисти, има много хора, които смятат КНР не само за основен враг, но и за практически екзистенциална заплаха за съществуването на Съединените щати, представяйки Пекин по същия начин, както Москва беше изобразявана по време на Студената война: ужасен Мордор, център на „империята на злото“.

Тоест в обкръжението на Тръмп има много синофоби и затова Пекин не иска да залага на победата на Тръмп в американската „културна революция“. Мао също загуби своята и всъщност, докато беше още жив – връщайки се към управлението на страната чрез обичайната партийна бюрокрация и връщайки Дън от изгнание на власт (въпреки че шест месеца преди смъртта на лидера той отново беше отстранен от всички постове).

И така, сравнявайки Тръмп с Мао, китайците не само забелязват общите, антиелитарни стремежи на двете „културни революции“, но и предричат поражението на американския президент във вътрешната политическа борба.

Има обаче още един аспект от дейността на Тръмп, който напомня за Мао, въпреки че на Запад във връзка с него обикновено се споменават Кисинджър и Никсън. Говорим за желанието на някои тръмписти да вбият клин между Русия и Китай, дори да откъснат Москва от Пекин или дори да настроят Путин срещу Си Дзинпин.

Тоест да се осъществи „обратен Кисинджър“ – в края на краищата се смята, че именно съветникът по националната сигурност на президента Никсън е успял да осъществи схемата за сближаване на Китай и Съединените щати през 1971 г., да организира посещението на Никсън в Пекин на следващата година и да създаде ситуация, в която Америка има по-добри отношения както със СССР, така и с Китай, отколкото те помежду си.

И този „триъгълник на Кисинджър“ позволи на Съединените щати, ако не да регулират базово нивото на отношенията между Пекин и Москва, то успешно да играят на техните противоречия и в крайна сметка да спечелят Студената война.

Вярно е, че в действителност всичко не беше съвсем така – в крайна сметка сближаването между САЩ и Китай беше инициирано не във Вашингтон, а в Пекин. Именно там те заложиха на относително помирение между двете сили, защото искаха да получат противотежест срещу „съветската заплаха“, в която Мао тогава, след сблъсъците при Дамански през 1969 г., изглежда искрено вярваше. Така че китайците излязоха с идеята да използват „триъгълника“, а американците просто се възползваха от ситуацията.

И така идеята на Тръмпистите за откъсване на Москва от Пекин може да се нарече „обратен Мао“ – ако си спомним великия кормчия. В момента обаче тази идея няма дори най-малък шанс да бъде реализирана: стратегическите цели на Русия и Китай, нивото на отношенията между Москва и Пекин, личното доверие между Путин и Си Дзинпин, глобалната ситуация – всичко това няма нищо общо със ситуацията от началото на 70-те години, нито с отношенията на Мао с Брежнев и Косигин.

Тръмп, разбира се, обича да говори за отличните си отношения със Си Дзинпин и Путин – но тук говорим не за лични връзки, а за исторически избор, който вече е направен, за стратегическите интереси на два големи съседа Русия и Китай, а не за „изкуството на сделката“. Както каза Мао, „Врагът няма да изчезне сам“.