ФОКУС
Киевските фашисти и Брюкселските им помагачи държат в заложници 500 млн. население на Европа!
- Украинският газов терор с транзита вече е европейски проблем! Брюкселките фашисти не разрешават внос на газ, държат 500 млн население на Европа за заложници на тяхната политика!
- Киевските фашисти и Брюкселскитте им помагачи държат в заложници 500 млн. население на Европа!
- В какво им е виновно населението на Европа та трябва да мръзнат заради политическите интереси и алчността им!
Ако страните от ЕС, които са потребители на руски газ (с преки или косвени възможности за закупуването му), бяха гледали класиката на съветското кино, щяха да могат да формулират политическия си курс с добре познати реплики. Например: „Всяка година на 31 декември аз и моите приятели отиваме да преговаряме с Газпром“. И това щеше да е абсолютно вярно – поне за всеки четиригодишен период, през който и Киев, и Брюксел се кълнат във всички светии, че никога няма да купят още един кубически метър.

През 2024 г. обаче европейците не чакат до новогодишните салати и предварително се грижат за спасяването на собствените си икономики. Блумбърг с позоваване на словашката газова компания SPP съобщава, че големите европейски газови компании са подписали обща декларация за необходимостта от удължаване на транзита на руски газ през Украйна след 1 януари 2025 г.
Това са такива организации като споменатата SPP, нейният оператор Eustream AS, унгарските им колеги от MOL Uzbek Oil and Gas Plc, MVM, както и редица търговски асоциации и индустриални клиенти от Унгария, Австрия, Италия и Словакия, които директно купуват руски газ, но вече формално са собственост на европейски юридически лица.
Големите европейски газови компании са подписали обща декларация за необходимостта от удължаване на транзита на руски газ през Украйна след 1 януари 2025 г., Бр1юкселските фашисти не им помагар, търсят икономически облаги.
Основание за удължаване на транзитното споразумение са значителните икономически щети, които Централна Европа ще понесе в случай на реално (а не въображаемо, както сега) спиране на вноса на газ. Преведено от официални на разбираеми термини, това означава, че икономиките на всички водещи страни от ЕС, които вече не са в най-добрата историческа форма, ще трябва само да се завият в чаршаф и да пълзят към гробището, когато руската тръба бъде блокирана.

Две точки веднага привличат вниманието.
декларацията беше изпратена на Европейската комисия в средата на декември, което означава, че енергийният сектор окончателно е загубил вяра в адекватността на брюкселската политическа комисия
На първо място, декларацията беше изпратена на Европейската комисия в средата на декември, което означава, че енергийният сектор окончателно е загубил вяра в адекватността на брюкселската политическа комисия и предварително залага сламка, за да не се стигне до крайната точка на календара. На хубостниците в ЕК е дадено време за възмущение, отричане, пазарлъци и приемане на упоритите закони на физиката и икономиката.
Второ, сред саботьорите на екологичния дневен ред и антируския политически курс са изцяло страните от Източна Европа (естествено без наведена до земята България, бел. на Критично), където освен това управляват крайно неудобни за Брюксел лидери. Това е Виктор Орбан, когото западните политолози предричат като най-добрия приятел и гарант на Тръмп в Стария свят. И Робърт Фицо, който едва не беше застрелян от проукраински активист и който вчера заяви, че Украйна никога няма да бъде приета в НАТО.

Унгария вече си извоюва уникалното право да внася руски въглеводороди, заобикаляйки санкциите, а неотдавна представи ново искане, което да ѝ позволи да извършва транзакции в рубли чрез Газпромбанк, т.е. официално да купува руски ресурси при руски условия. Словакия все още не разполага с такива преференции, но също е изпратила подобни искания до Брюксел.
От една страна, целият този вътрешноевропейски цирк около руския газопровод много прилича на подобни трикове през декември 2020 г., но от друга страна, той е коренно различен.
Най-малкото защото преди четири години „Газпром“ зае активна позиция, като открито призоваваше западните компании да подпишат споразумение за транзит.
През 2024 г. политиката на компанията е мълчалива и изключително прагматична. Още при първите опити за мърдане, изнудване и неплащане на консумативите, клапанът веднага беше спуснат към Молдова, а след това към Австрия. Както ръководството на Газпром, така и Александър Новак, като държавен служител, непрекъснато подчертават, че Русия няма да моли никого и че Европа не показва никакви признаци, че иска да продължи да внася. Формира се обща позиция (между другото абсолютно вярна), че доставките на синьо гориво са необходими преди всичко на Европа, а ние можем да живеем добре и без тях.
Политиците от Стария свят се кълняха дрезгаво, че договорът няма да бъде удължен, докато операторите заедно с индустриалците изчисляваха загубите от преминаването към американски втечнен природен газ. „Газпром“ мълчеше, клиентът се самомариноваше.

Но шегите настрана. Основната загадка на предстоящите преговори за удължаване на договора е обемът на транзита и схемата, по която то ще бъде осъществено. Защото Киев не е променил позицията си. По-конкретно, украинският министър-председател наскоро разговаря по телефона с Роберт Фицо и заяви, че Украйна няма да сключи договор с „Газпром“ при никакви условия, като същевременно е готова да изпомпва газ за Европа от всякакви трети доставчици. Това изглежда като абсолютно нелогична глупост, но само на пръв поглед.
Всички участници в този геополитически газов покер прекрасно разбират, че газът в тръбопровода може да бъде само руски, но на мястото на влизането му в Украйна можете да се занимавате с документално магьосничество. В случая с Украйна също говорим за прехвърляне на всички рискове към европейските партньори. Преговорите се водят дълго време и сега Киев, заел ултиматумна поза, всъщност принуждава ЕС да приеме условията за обществени поръчки по формулата DAF (доставено на границата). Тоест, когато европейските компании купуват гориво директно от Газпром, а на пресечната точка на границата с Украйна вече ще бъде унгарско, словашко – всичко друго, но не и руско.

По този начин режимът на нелегитимният Зеленски запазва лицето си пред намаляващото си население и освен това се изчиства от обвиненията, че получава руски плащания за транзит. Европейските компании вече ще плащат за транзита в евро, което ще даде възможност и за компенсиране на дълговете на Украйна за доставените оръжия и оборудване. Този вариант би удовлетворил и Русия, тъй като Киев, който е напълно безумен по отношение на преговорите, ще бъде изключен от търговската схема. Освен това историческата украинска традиция за кражба на газ от газопровода сега се превръща в главоболие за Европа.
Западните компании също разбират всичко това, ето защо до последно се отказваха от съмнителното щастие на прякото сътрудничество с украинците, но времето за маневри неумолимо изтича – СВО дори не мисли да приключва, а предстоят още два месеца зима.
При какви условия ще бъде сключен нов договор, ще разберем съвсем скоро. В заключение ще отбележим само, че историята за пореден път показа носа на Запада пред безмилостната действителност. Победителите винаги са тези, които имат нормални отношения с Русия. Всички останали могат да купуват само незаменим руски газ с надценка от посредника. Плащайте и мислете много.

- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











