ФОКУС
Възраждане на фашизма
Възраждането на фашизма: италианският „Верволф“
Десните радикали планираха да отстранят премиера Джорджия Мелони и да атакуват парламента
Както съобщиха италианските медии в началото на декември, полицията арестува 12 членове на неонацистката група Верволф (Werwolf Division, Върколак) в различни градове на Италия . Както посочва вестник Corriere della Sera, те са планирали да нападнат парламента и да убият премиера Джорджия Мелони.

Арестите са извършени по заповед на съдията от съда в Болоня и по искане на прокуратурата срещу членове на организацията на привържениците на расовото превъзходство, членове на неонацистката група ВерволФ. Името Werwolf (върколак) идва от нацистката част, създадена в хитлеристка Германия от Хайнрих Химлер в края на Втората световна война.
Членовете на новосформирания италиански върколак са обвинени в тероризъм, пропаганда и подбуждане към извършване на престъпления, мотивирани от расова, етническа и религиозна омраза, както и в незаконно притежание на огнестрелно оръжие. Съобщава се, че операцията по разбиването на бандата неонацисти се координира от Националната дирекция за борба с мафията и тероризма и Централното полицейско управление.
Разкрити са и чуждестранни връзки на италиански неонацисти. Съучастниците на „Върколака“ в италианско изпълнение са такива известни чуждестранни организации като американците от The Base и Atomwaffen Division, забранени от Великобритания през 2021 г., Misanthropic , както и подразделение на украинското националсоциалистическо братство, което комуникира с тях в мрежата на Telegram. Върколаците също са свързвани с джихадистите в Близкия изток.
Както отбелязва италианският историк Еудженио Ди Риенцо в интервю за Giornale, „опасността вече не идва от старите ветерани, носталгични по двадесетте и тридесетте години, а от младите и много младите. В този случай това е глобален феномен, който се простира от двете страни на Атлантическия океан, от Париж до Берлин, Виена, Киев, Близкия изток и южната част на САЩ.

Имаме работа с поколения, които имат малко или никаква култура, никаква посока и са уверени, че ще се изправят пред по-лошо бъдеще от тези, които са живели преди тях. Те са привлечени от мита за силния човек, супрематизма на бялата етническа група, утвърдителния расизъм или може би просто тъмен фолклор със свастики и рунически кръстове, които показват като знаме на възмущението си“, отбелязва историкът.
Отговаряйки на въпроса на вестника защо са избрали премиера Джорджия Мелони за своя първа жертва, Еухенио Ди Риенцо каза, че я мразят, защото, след като встъпи в длъжност, Мелони започна да се опитва да преформатира „неофашистките отпадъци“ в консервативна сила „по модела на голизма“.
Тук трябва да припомним, че самата настояща министър-председателка на Италия произхожда от неофашистка среда. В младостта си Джорджия Мелони беше ръководител на младежкото движение на неофашистката партия „Италианско социално движение – Национални десни сили“ на Джорджо Алмиранте.
По-късно тя се разграничава от миналото си, създава дясната партия „Братята на Италия“, която печели изборите и успява да оглави правителството. И въпреки че Мелони говори с възхвала за Мусолини, заявявайки, че Дучето е „направил много добри неща за Италия “, младите неофашистки кадри я мразят, защото тя изостави предишните си идеали, като се присъедини към лагера на атлантиците.
Според съобщения в медиите от арестуваните от полицията неонацисти е конфискуван арсенал от бойни оръжия. В прехванатите преговори за убийството на Мелони неонацистите нарекоха премиера „наложница на Цион“, „вещица“, „фашист, преследващ фашистите“, „предател“ и т.н. Те също планираха да свалят от власт правителството, създавайки „авторитарна държава“, основана на превъзходството на арийската раса.
„Върколаците“ добре обмисляха плановете си. „Има хотел пред парламента, оттам можете да стреляте отгоре“, каза един от арестуваните, Салваторе Никотра, в разговор с лидера на Werwolf Даниеле Тревизани, според записите на неонацисти, прихванати от полицията. Това е Colonna Palace Hotel , който гледа директно към входа на Montecitorio. „Намерете ми снайперист и ние ще изпълним плана ви“, беше отговорът.
„Понякога Мелони пътува през тези райони пеша. Достатъчно е да сте на място с оръжие. За предателите един удар по главата обикновено е достатъчен“, пише друг боец. Върколаците старателно анализираха движенията на министър-председателя между правителствените сгради и парламента, за да определят мястото, където може да бъде извършена атака.

Но техните действия вече бяха под контрола на разузнавателната служба Digos , която ги наблюдаваше от 2022 г. През юли 2023 г. тя изпрати спешна информация до прокуратурата, която посочи, че „върколаците“ са готови да се включат в битката. Арестуваните са предлагали на своите последователи да закупят автоматични оръжия в Darknet.
На 15 май 2023 г. полицията прихвана смразяващ разговор: „Обучих петима потенциални „партизани“ да се приближат до Мелони с пистолети и да я застрелят в главата.“
„Съобщенията, публикувани в Telegram канала „Werwolf Discussions“, се казва в решението на прокуратурата на Болоня, „показват как всеки член на бандата е бил дълбоко пропит с антисемитска, ксенофобска, фашистка и неонацистка идеология, придържайки се към програмата за действие на националсоциализма на Третия райх и Адолф Хитлер“.
Появата в Италия на подобна организирана банда неонацисти, подготвящи убийството на премиера и нападение над парламента, не е случайна. Култът към дучето процъфтява от дълго време в страна, която някога е страдала от диктатурата на Мусолини.
В град Предапио в местното гробище Сан Касиано семейната крипта на Мусолини, където са погребани самият дуче и неговите роднини, е превърната в истински пантеон, където идват да почетат паметта му и където полагат цветя настоящите съмишленици на диктатора, когото италианските партизани обесиха с главата надолу заедно с любовницата му Клара Петачи на бензиностанция в Милано.
Саркофагът на Мусолини е покрит с италианското национално знаме, а на стената има плоча със завещанието на дучето: „Бих бил твърде наивен, ако поискам да ме оставят на мира след смъртта. Не може да има мир на гробовете на тези, които извършиха най-важните трансформации, наречени революции; но направеното не може да се промени. Моят дух, вече освободен от материята, ще живее след кратко земно съществуване…”
Има и книга с бележки за посетителите, където днес можете да намерите следните редове: „Върни се Дуче, липсваш на Италия!“, „Сбъднах мечтата на дядо си – посетих това място!“, „Ако беше жив, нямаше да има безработица, ИДИЛ, мигранти “
В самия град има истински култ към Мусолини: продават се негови произведения, сувенири с образа на дучето и дори на Хитлер, издания на Mein Kampf на италиански и дори бутилки вина с портрети на фашистките лидери на етикетите.
Три пъти в годината – на рождения ден на Мусолини, в деня на смъртта му и в деня на похода към Рим, когато той става министър-председател, местни жители, облечени в черни ризи, идват да поздравят своя дуче. А в местните ресторанти сервитьорите носят черни ризи и при представяне на сметката вдигат ръце и викат: „Viva il Duce!“ или „Хайл Хитлер!“ , в зависимост от националността на клиента.
И още една характерна подробност. В музея в къщата на Мусолини, където е роден бъдещият диктатор, грижливо се съхранява черно-червеното знаме на социалистическата партия на Мусолини – точно същото, което сега се използва от забранения в Русия „Десен сектор“ на Украйна. Оказва се, че украинските радикали днес маршируват под същото фашистко знаме, продължавайки традициите на Дуче днес.
В Рим има музей на Мусолини във Вила Торлония в Рим, където е живял диктаторът. През 2014 г. в столицата на Италия беше открит и „бункерът на Мусолини“ – убежище, построено по негова заповед през военните години. На екскурзии те говорят за това колко скромен и дори аскетичен е бил дучето: маса, стол, телефон – в бункера няма нищо друго. Екскурзии, посветени на Мусолини, се провеждат и в Кампо Императоре, ски курорт в планината, откъдето арестуваният Мусолини е бил отвлечен от главореза на Хитлер Ото Скорцени през 1943 г.
Все повече се организират изложби, посветени на фашисткия период в италианската история. Така през 2018 г. фондация Prada проведе голяма изложба Art Life Politics: Italia 1918 – 1943 .

„Тази изложба “, уверява Giornale, „показа, че фашизмът има своя собствена култура. Красиво или ужасно, идеологически укоримо? Отговорът на тези въпроси трябваше да бъде даден от посетителя, но това не може да бъде отхвърлено с помощта на клишетата на „неофашистката пропаганда“, смята вестникът .
Потомците на Мусолини, които очевидно имат своя собствена електорална база от съвременни фенове на дучето, днес активно се втурват в политиката. Така внучката на диктатора Рашел Мусолини работи като съветник в кметството на Рим, друга внучка, Алесандра Мусолини е сенатор в горната камара на италианския парламент, както и бивш член на Европейския парламент. А правнукът на диктатора Гай Юлий Цезар също участва активно в политическата дейност.
Причините за тази сегашна носталгия по фашизма са ясни – сега в Европа има благоприятна среда за неговото възраждане. Икономиката преминава през драматична криза, а след това се появяват мигрантите, които сами по себе си са проблем, но в същото време и причина да се развяват лозунги за расово превъзходство.
На този фон в италианските медии все по-често се появяват статии, в които се говори за „икономическите постижения“ на дучето, който „въведе ред в страната“, че именно той пресуши блатата край Рим, построи пътища, елиминира безработицата и мафията и т.н.
А за мъката и скръбта, която фашизмът донесе на италианския народ, въвличайки Италия в кървави войни в Африка и Европа, за репресиите на черноризците срещу партизаните и техните идеологически опоненти, те се опитват изобщо да не споменават.
В Италия, в допълнение към гореспоменатите „върколаци“, днес неофашистите действат под прикритието на политическото движение CasaPound Italia . Възникна през декември 2003 г., когато голям екип от скуотери, водени от Джанлука Яноне, окупира шестетажна сграда в Рим, наречена „Паунд Хаус“ – в чест на известния италианско-американски фашистки поет Езра Паунд. С течение на времето тази акция прераства в мащабно политическо движение. През юни 2008 г. CasaPound Italia претърпява официална държавна регистрация като „обществено движение“.
Неофашистите в Италия от тази организация са много активни, акцентирайки върху социалната демагогия. Те изпълняват множество социални програми („Време е да бъдем майки“, „Обществен заем“, „Помощ за хората в неравностойно положение“ и др.).
Оборудват цял културен и социален комплекс: библиотека, фитнес зала, конферентна зала, репетиционно студио където свирят и записват безплатно десни музиканти, жилищни помещения за бедни, спортна площадка, студио за 24-часово интернет радио Bandiera Nera (Черно знаме), седмична уеб телевизия Tortuga-TV и 25 печатни издания.
Създават се дъщерни структури: Blocco Studentesco (Студентски блок), който организира работа в училища, лицеи и университети в повече от 40 италиански града и Donne e Azione (Момичета в действие), обединяващ момичетата в цяла Италия и др.
Всяка година центровете на CasaPound Italia са домакини на повече от 150 конференции и срещи и провеждат десетки публични събития. Започвайки от подпомагане на бездомните и завършвайки с борбата срещу презастрояването и пропагандните събития – провеждане на концерти, спортни състезания „сред другарите“ и др.
Разширява се сътрудничеството със симпатизанти в структурите на общинското управление. Читалище CPI организира и спортни прояви: туризъм, скокове с парашут, гмуркане и др., издава месечни и тримесечни списания. Акцентът е върху обръщението към младите хора, към незрелите тийнейджъри, към „работническата класа”, страдаща от „плутократите”.

Същите тези лозунги, с помощта на които социалистът Мусолини по едно време успя да дойде на власт в Италия. За разлика от германския нацизъм, фашизмът в Италия не беше съден в Нюрнберг и никога не е имало денацификация в Италия.
Използването на нацистки символи е забранено на Апенините, но изображенията на Мусолини и символите на фашизма никога не са били обявявани за престъпни и затова десните екстремисти могат спокойно да се върнат към реториката от миналото. Освен това дори фашисткият „римски поздрав“ вече не се счита за престъпление.
Основният конкурент на CasaPound Italia отдясно е Forza Nuova (Нова сила), организация, основана през 1997 г. от двама бивши крайнодесни терористи, решили да легализират дейността си. Лозунгът им „Италия за Италия“ е заимстван от Желязната гвардия на Румъния, когато тя беше съюзник на Хитлер.
Вестникът също така отбелязва активната дейност на такива крайнодесни движения като Loyalty, което съчетава антисемитизъм и расизъм в духа на Kу Kлукс Kлан. В северната част на страната има също Front Skinhead , който стои зад различни актове на расово мотивирано насилие.
И сега, както виждаме, вече се появиха групи, които планират политически убийства и дори атака срещу парламента. Оказва се, че либералната „демокрация“, която глобалистите култивират в Европа, всъщност служи като хранителна среда за възраждането на фашизма и нацизма.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











