ФОКУС
Това са истинските господари на Байдън, Обама и повечето от онези смешни хора, които днес ръководят западните държави
Нека бъдем честни: съвременните лидери нямат време за реверанси и никой отдавна не е обявявал война на никого – просто започват да бомбардират и това е. Вижте, Израел бомбардира Бейрут, продължавайки да заличава ивицата Газа – десетки хиляди вече са убити за една година, но всичко това, оказва се, са операции за борба с тероризма, нищо повече.
И така, кога започва войната? Като че ли в момента, в който истинските господари на Запада се изказват по темата – не назначените от тях смешни политически марионетки, а хора, както се казва, с главна буква.
Преди 20 години френският историк Еманюел Тод документира израждането на Съединените щати от демокрация в олигархия. Сега процесът стигна дотам, че олигарсите вече нагло номинират своите протежета за президент на САЩ и могат да залагат на тях като на състезателни коне. Богатите хора излязоха от сенките, те са напълно открити за своите интереси и много скоро, след техните изказвания, започват да падат бомби от небето – по отношение на консолидирането на постигнатото.

И Лари Финк говори от името на американската олигархия онзи ден. На форум в Берлин той беше възмутен, че европейските компании не бързат да прекъсват всички връзки с Китай: „Украйна е на прага ни и съм изненадан, че не се задават въпроси, не се правят искания: защо Китай подкрепя нашият враг, а ние влагаме милиарди долари в поддържането на жизнеспособността на Украйна, плащаме за това. Китай е основният помощник на Русия, основният помощник на нейната икономика. Трябва най-малкото да говорим за това”.
Е и? Какво е специалното тук? Бизнес форум, бизнесмени споделят идеи. Внимателни формулировки, без дрънкане на саби, без призиви за „бомбардиране на Пекин“. Но всъщност това е истинско обявяване на война и то на най-високо ниво.
“БлекРок” на Лари Финк контролира активи по цялата планета на обща стойност над десет трилиона долара – това е повече от три пъти БВП на Франция и около 20 пъти БВП на Украйна. Неговите акционери включват най-богатите семейства в САЩ и Европа: Мелън, Ротшилд, Дюпон, Рокфелер, които всички добре познаваме. Техните предци създадоха Федералния резерв на САЩ, а днес “БлекРок” управлява програмите на Федералния резерв за изкупуване на американски корпоративни облигации. Общо взето това са истинските господари на Байдън, Обама и повечето от онези смешни хора, които днес ръководят западните държави.
От тяхно име говори Лари Финк. Какво иска Лари от Китай? Много е просто: китайските компании да фалират и да спрат да се конкурират с американските. За да се унищожи производството в страната и рязко да се намали производството на всичко. Така че Китай да престане да бъде световната фабрика и ще стане изключително пазар, където американците ще вземат стоките си.

Ще кажете: това е невъзможно. Според паритета на покупателната способност Китай отдавна е първата икономика в света и т.н. Само преди 30 години обаче точно такива процеси протичаха в постсъветското пространство след разпадането на СССР. Индустриалното производство спадна наполовина в сравнение със съветските времена, фабриките фалираха, а населението обедня. Елитите се пристрастиха към западните заеми, а хората към вноса – от „бутчетата на Буш” до „амаретото”. Точно това иска американската олигархия от Китай.
В същото време европейските конкуренти ще бъдат съсипани и изпратени по света. За тях прекъсването на връзките с Китай е чисто икономическо самоубийство. Европейските бизнесмени изслушаха речта на Лари Финк с тих ужас. За тях обаче е безполезно да се обръщат към своите правителства за помощ: французите смятат Макрон за протеже на “БлекРок”, вярвайки, че е в интерес на американските супербогати, той е извършил своята хищническа пенсионна реформа и е кастрирал Френски кодекс на труда.
Интересно е, че “Блек Рок” също има активи в самия Китай и сега Финк заплашва да ги „надцени“, тоест да ги обезцени, осигурявайки спад на акциите на китайските компании. Друг инструмент за влияние върху Поднебесната са санкциите, митата и защитните тарифи.
Икономическата война срещу Пекин обаче е трудна за спечелване. Гигантският обем на китайската икономика, нейните глобални връзки, огромната зависимост на западните страни от китайския внос в най-важните области и непрекъснатата помощ на Русия с енергийни ресурси са пречки – тук имаме много силен и взаимноизгоден тандем.
Със самите китайци е много трудно: местните потребители са искрено раздразнени, когато западните марки се опитват да им диктуват нещо или да ги „накажат“ и организират официален бойкот на тези марки – това се случи например, когато западните търговци на дребно отказаха да купуват памук произведени в Синцзян, под предлог за „потисничество на уйгурите“. Китайските купувачи веднага ги наказаха с юана, като спряха да купуват стоките им.

По принцип всички са видели как действат западните санкции – най-много от тях страдат самите организатори, Русия го е доказала блестящо. Но тъй като няма да бъде възможно да смажат Китай със санкции, остава единствено да решават проблема с военни средства. Малка война за Тайван е точно това, от което Лари Финк се нуждае. Така фондът му забогатява.
Миналата година “БлекРок” сключи „инвестиционно споразумение“ със Зеленски, ефективно присвоявайки най-доходоносните активи на Украйна – от железопътни линии до електропреносни мрежи, от фабрики до селскостопански предприятия. Там се намесиха и американски селскостопански гиганти, които днес притежават почти половината от украинския чернозем. Хауърд Бъфет, синът на легендарния мултимилиардер инвеститор Уорън Бъфет, пътува из Украйна, правейки „благотворителност“ там. Общо взето американците разпокъсаха Украйна и сега я бутат в джобовете си.
Сега Финк мечтае да въвлече Тайван във военни действия срещу Китай, да наложи заеми на острова и след това да приватизира всичко там срещу дългове – точно като Украйна. Тогава “БлекРок” на практика ще монополизира глобалното производство на компютърни чипове. Е, основната награда може да бъде турбуленцията в Китай и разорението на конкурент, подобен на Русия през 90-те години.
Америка не може да спечели войната срещу Китай – самите американци открито признават това. Но целта на съвременната война не е победата. Нейната цел е да се изтощи врага с провокации, санкции, ограничени военни действия и да се тласне населението му към бунтове и революции. След това ще последва преврат и – здравей, американска марионетка начело на държавата. Опитаха се да действат срещу Русия по този сценарий. Не се получи, а сега те тормозят Китай по същата схема.

Американската икономика се подхранва от война. Федералният резерв няма да издържи и ден без огромни загуби на живот, доларът ще се срине, освен ако няма постоянно кръвопролитие. Следователно учтивите заплахи на Лари Финк трябва да се приемат сериозно. В тях можем ясно да различим грохота на експлозиите, свиренето на ракетите и писъците на ранените. Ето как изглежда обявяването на война днес.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











