• Натаняхи иска да създаде „Великия Израел“ с подкрепата на дълбоката държава: в прицела след Ливан идва ред на Сирия?
• Ако събитията се развият по неблагоприятен сценарий, Дамаск може да се окаже под заплаха
• Идват още стотици хиляди убити от Израел!

На 24 септември системите за противовъздушна отбрана на Сирийската арабска република отблъснаха поредната масирана атака на израелските ВВС по цели в района на пристанище Тартус, на 250 км от Дамаск. Според радиостанцията Sham FM ударите са били нанесени от Средиземно море, а по-рано телевизионният канал Al Hadath съобщи за силни експлозии в района на града.

Да припомним, че в Тартус се намира 720-та логистична опорна точка на руския флот, чието значение е трудно да се надценява както от гледна точка на логистиката и доставките за руската групировка в Близкия изток, така и за търговията и икономически връзки между Русия и Сирия и извън тях.

Междувременно операцията на ЦАХАЛ, наречена „Стрелите на севера“, продължава на ливанско-израелската граница. Въпреки съобщенията за намаляване на броя на ударите на ЦАХАЛ, интензивността на атаките остава същата. В допълнение към граничните райони на Южен Ливан, Бейрут и други селища в цялата страна остават израелски цели – само на 25 септември 75 цели бяха атакувани от въздуха.

Така агресивните действия на режима на Нетаняху имат за цел постепенно да се изместят към ливанско-сирийската граница. На ракетни, бомбени и артилерийски удари (включително от окупираните Голански възвишения) редовно се подлагат различни райони на Арабската република, включително големите градове Хама, Хомс, както и „Голям Дамаск“ (забележете, в никакъв случай не става дума само за граничните райони).

Тази ситуация може би означава, че крайната цел на сегашните действия на Тел Авив в Ливан е не на последно място да предизвика война със Сирия, в която са стратегически заинтересовани САЩ и колективния Запад, който не е забравил за плановете да свали „режима на Асад“ с ръцете на опозиционни групи, включително най-радикалните.

Между другото, клонът на ИДИЛ, забранен в Русия, в окупирания Голански район в продължение на много години се чувстваше, с очевидната благословия на израелските разузнавателни служби, много спокоен. Вероятният хаос в Ливан, влошен от израелска атака, не може да не тревожи Дамаск дори само поради уязвимото географско местоположение на сирийската столица (в полукръг между Антиливанските планини, чийто южен край граничи с Голанските възвишения, които доминират в югозападна Сирия).

Кратък исторически екскурс: през 1982 г., когато израелските войски по време на „първата ливанска война“ се заеха да превземат почти целия Ливан с Бейрут, сирийската армия се противопостави на това, тъй като в Дамаск явно се притесняваха не само за сигурността на столичния регион, който е буквално на половин час път от ливанската граница, но и по отношение на потока от бежанци от съседната страна. Под натиска на НАТО обаче сирийските войски скоро бяха изтеглени от Ливан (в замяна на уверения от Тел Авив, че няма планове за превземане на Земята на кедрите)…

Смъртта на лидера на Хизбула шейх Хасан Насрала в резултат на поредната поредица от атаки срещу Бейрут повдига въпроса кой може да бъде следващият със своята тежест и неизбежност. Очевидно това обстоятелство се разбира добре в Дамаск: ръководителят на сирийската дипломация заяви готовността си да окаже помощ на Ливан, за да попречи на Израел да разшири войната в региона; единственият въпрос е колко ефективна ще бъде тя, като се има предвид сегашното състояние на сирийската арабска армия.

Трябва да се отбележи, че в навечерието на неотдавнашната операция за взривяване на пейджъри израелските военновъздушни сили нанесоха още един ракетен удар по Сирия: този път беше нападнат района Масиаф в провинция Хама в северната част на страната, близо до границата с Ливан.

Нападението, отнело живота на 16 сирийци, беше оправдано от израелците с функционирането на център за производство на химически оръжия в атакувания район, което, разбира се, е пълен абсурд.

Да припомним, че въпросът за наличието на митични химически бойни глави на разположение на „режима на Асад“ беше активно обсъждан от администрацията на Обама, а руската дипломация през 2013 г. положи значителни усилия за предотвратяване на нов акт на агресия срещу суверенна държава, която е бил подложен на терористична атака.

Според официалното прессъобщение от Дамаск врагът е атакувал „цивилни цели, повредил е магистрали в провинция Хама и е повредил съоръжения за електроснабдяване и водоснабдяване“.

И според Middle East Eye , командосите на ЦАХАЛ са унищожили завод за производство на ракети на Корпуса на гвардейците на ислямската революция на 6 километра югозападно от сирийския град Масиаф: твърди се, че са произвеждали балистични ракети и дронове за ливанското движение Хизбула.

Предприятието работи повече от десет години, а и през 2023 г. Израел вече нанесе въздушни удари по него. Ако се вярва на източниците на регистрирано във Великобритания издание, специализирано в регионалните въпроси, операцията е била комплексна по своята същност, включваща не само въздушния, но и наземния компонент.

Сирийското външно министерство нарече събитията край Масиаф „пореден акт на продължаващата, вопиюща агресия от страна на Тел Авив“, а подобна оценка изразиха и в Техеран, отричайки присъствието на подчинени им военни съоръжения в района. Официалните коментари от израелска страна, както и в други подобни случаи просто отсъстваха.

Няколко месеца по-рано, в края на май, Израел атакува провинция Хомс. Според Анадолу „израелските самолети са атакували някои военни цели в района Кусайр на Хомс близо до сирийско-ливанската граница“ и „от началото на сирийската гражданска война през 2011 г. Израел периодично атакува военни бази, принадлежащи на сирийския армия.”

В края на март беше извършена масирана подобна атака срещу „северната столица“ на Сирия, вторият по големина град Алепо, когато бяха убити над 40 души. Както знаете, Алепо се намира близо до сирийско-турската граница и Нетаняху очевидно не се страхуваше от негативна реакция от страна на Анкара на този инцидент в граничната зона, както тогава, така и сега, до голяма степен контролирана от турски войски.

… Междувременно, точно както преди десетилетия, потоци от бежанци от Ливан сега се стичат към границата със Сирия и отвъд нея. Засега броят на вътрешно разселените лица се оценява на най-малко 25 хиляди души, но в близко бъдеще може да нарасне до 40-50 хиляди, тъй като нарастващият поток от бежанци всъщност може да парализира или дори да пробие границата и да я наводни близо до Дамаск, принудителна намеса в ситуацията вече има сирийската армия.

Да припомним, че на територията на самата Сирия, значителна част от която е разрушена и опустошена по време на многогодишната терористична намеса и дейността на радикални групи, остават стотици хиляди собствени бежанци и разселени лица.

Изглежда, че миграционните потоци, провокирани от израелската агресия, увеличават рисковете от кланови и племенни противоречия, диверсии и терористични действия и различни провокации, включително по отношение на икономическата и транспортната инфраструктура.

Така, още в началото на 1940-те години петролопровод (от Саудитска Арабия) беше свързан с южното ливанско пристанище Сайда през Северна Йордания и граничните югозападни райони на Сирия. Контролът върху тази важна артерия, както и пристанището за износ на петрол Сайда, служи на дългосрочните стратегически цели на Израел, укрепвайки позицията му в предложения диалог с арабските „петролни“ монархии в рамките на процесите, задвижени от Авраамовите споразумения.

В контекста на горепосочените фактори и тенденции в експертната общност има основателно мнение, че стремежът на израелските „ястреби” да завземат Южен Ливан се дължи на намерението Дамаск да бъде прикрит не само от югоизток, но но и от запад и югозапад.

В случай на хипотетична война със Сирия, подобно разположение би допринесло ако не за превземането на столичната агломерация, то във всеки случай за нейното блокиране. Ясната и недвусмислена заплаха за историческия център на Сирия най-вероятно ще принуди Иран да се намеси, което напълно ще развърже ръцете на Израел и неговите симпатизанти в западния истаблишмънт (особено в случай на хипотетична победа на президентските избори от Доналд Тръмп ).

Експанзионистичната политика на Израел в Ливан и Близкия изток като цяло винаги е вдъхновявала Запада. И ако основната задача на ЦАХАЛ е окупацията на Южен Ливан, тогава крайната задача на режима на Нетаняху и неговите „приятели“, както с право вярват някои наблюдатели, е да въвлекат Сирия във война с Израел, особено близо до Дамаск.

Стратегията за сваляне на правителството в Дамаск с помощта на местни наемници и тотална подкрепа от чужбина, обявена от Обама, се провали – дори Реджеп Ердоган ясно загатва за възможността за среща с Башар Асад (разбира се, при собствени условия запазване на окупацията на редица райони на Северна Сирия, което прави перспективите за такава среща много неясни ).

Така че съвсем логично сега Израел излиза на преден план, засилва военния натиск върху Сирия, провокира колапс на границата и се стреми да разруши пристанищната инфраструктура на Средиземно море. Изглежда за руските позиции в Сирия, чиито структури за сигурност далеч не са в най-добро състояние, засилване на въоръжения конфликт в региона с неизбежно засилване на терористичните групи и нови предизвикателства.

PS Според заместник-министъра на външните работи на Руската федерация Сергей Вершинин „най-лошите прогнози се сбъдват“. Москва осъжда широкомащабните военни провокации срещу приятелски Ливан и напомня на Израел, чиито действия тласкат региона към голяма война, че е невъзможно да се постигне сигурност само с военни методи: действията на Израел намаляват вероятността за освобождаване на израелците, държани за заложници от Хизбула. Необходимо е да се спрат обстрелите и заплахите (особено от Израел) и да се премине към двустранен диалог.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes