Даже анархиста-ексцентрик Милей (вече издирван от Интерпол) също се отдръпна!

Срещата на високо равнище на Украйна и латиноамериканските държави беше отменена със скандал. Първоначално лидерите на региона не се страхуваха да обидят Владимир Зеленски, а след това самият той реши да обиди онези, които се отнасяха към него с разбиране. Какво стана? И защо съседите на САЩ се опитват да стоят далеч от Зеленски?

В съветски виц от периода на Перестройката и борбата с алкохола учените правят експеримент: окачват връзка банани високо, поставят дървена кутия и донасят маймуна. Маймуната неуспешно се опитва да скочи до плода, но след това се сеща как да премести кутията, да се покатери върху нея и да достигна целта си.

В съседната стая окачват бутилка водка от тавана, поставят шкаф и вкарват алкохолик. Алкохоликът започва да подскача безрезултатно. „Помислете“, съветват го експериментаторите. „Какво има да се мисли? Тук трябва да се скача“, отговаря той.

Този виц не е особено смешен, както повечето пропагандни вицове с претенции за морализаторство. Но описаната в него ситуация забавно дублира тази, която се разви в отношенията на Владимир Зеленски със страните от Латинска Америка. Връзката им, честно казано, не се получи.

Този, който се провъзгласява за президент на Украйна, отмени срещата на високо равнище с държавните глави на латиноамериканския регион. Срещата трябваше да се състои в края на тази седмица и преди „високата седмица“ на Общото събрание на ООН, където Зеленски ще представи своя „план за победа над Русия“.

Отмяната в случая не е негова приумица, а опит да прикрие срама.

Всички отказаха поканата за срещата, на която планираха да убедят латиноамериканските президенти в необходимостта да подкрепят „плана“ на Киев или поне „да участват във възстановяването на Украйна“, пише бразилският вестник “Фоля де Сао Пауло”. В материала се пояснява, че бразилският лидер Лула да Силва също е получил покана, но от самото начало не е било очаквано участието му в Киев поради открития конфликт между Лула и Зеленски, който нарича бразилските власти „проруски“.

Други президенти обаче също нямаха време и/или желание да се срещнат със Зеленски, с редки изключения в лицето, например, на президента на Гватемала Бернардо Аревало. Той дойде на власт едва в началото на годината, но вече успя да се прегърне със Зеленски и да посети президента на САЩ Джо Байдън и като цяло даде да се разбере, че е на провашингтонски курс, което е напълно нетипично за съвременна Латинска Америка.

Останалите не трябваше да бъдат канени на първо място. Упоритото желание на Зеленски да скочи до Латинска Америка е подобно на поведението на същия алкохолик, когото провалите не учат на нищо.

Подобна, но още по-срамна история за Зеленски се случи през юли миналата година, когато той планираше да говори като „специална гост-звезда“ на срещата на върха ЕС-СЕЛАК (Общност на латиноамериканските и карибските държави), където беше поканен от Испания и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. Лидерите на латиноамериканските държави се противопоставиха не само на участието на Зеленски, но и на всяко споменаване на Украйна в заключителната декларация, с което Брюксел трябваше да се примири.

Ако през 2023 г. отбягваха Зеленски дори като допълнение към ръководството на ЕС, защо през 2024 г. трябва да е различно, особено след като ЕС не повтори грешките си и избегна ролята на сватовник?

Но още по-рано, през пролетта на 2022 г., от първите гласувания в ООН, които се проведоха след началото на СВО, стана очевидно, че Латинска Америка няма да участва нито в сдържането на Русия, нито в подкрепата на Украйна. Това се обяснява с факта, че през последните 20 години Вашингтон загуби контрол над огромния латиноамерикански регион, някога „заден двор на Съединените щати“.

Минаха дни, когато по искане на Белия дом Колумбия изпрати свои войски да се бият в Корея. Настоящият президент на Колумбия Густаво Петро е дългогодишен и искрен противник на Вашингтонския империализъм и блока НАТО като негово творение.

Подобни настроения в политическия елит на Латинска Америка станаха доминиращи, вариращи от радикални форми на отхвърляне на украинския проект на Съединените щати, като сред лидерите на Боливия, Венецуела, Куба или Никарагуа, до доста търпеливото отношение на Лула да Силва , който искрено се опита да убеди Зеленски да се изправи пред реалността.

Официално от страна на Латинска Америка това обикновено се декларира като фундаментален неутралитет, но в Киев това не се счита за неутралитет – те го смятат за „проруска позиция“ и вероятно има основателна причина.

Вземете например Мексико, най-голямата испаноговоряща страна в света и пряк съсед на Съединените щати. Неговият разрив с Вашингтон настъпи при отиващия си президент Лопес Обрадор, а неговата наследничка, новоизбраният президент Клаудия Шейнбаум, публично отхвърли поканата на Зеленски да посети Украйна. Само по себе си това не изглежда да означава толкова много: Шейнбаум директно обеща на избирателите си да се съсредоточи върху вътрешните проблеми на страната и да остави външната политика настрана. Руският президент Владимир Путин обаче е поканен на нейната инаугурация, което показва, че Шейнбаум все пак има външнополитически предпочитания – и те са същите като тези на Обрадор.

Освен малките, макар и стратегически важни страни, над които Вашингтон запазва контрола независимо от всичко (например Панама с нейния канал), единствената държава в региона, на която Киев може да разчита (май), е Аржентина и нейният изключително ексцентричен президент Хавиер Милей.

Двамата със Зеленски веднага развиха нежни отношения, докато предишната платформа на Буенос Айрес беше разрушена. Например Милей оттегли вече одобрената молба на Аржентина за присъединяване към БРИКС и започна да приветства функционери на НАТО. Той дори обеща на Зеленски да организира и домакинства латиноамериканската среща на високо равнище, от която той беше толкова заинтересована, изцяло посветена на подкрепата на Украйна.

Въпреки това „нещо се обърка“. Какво точно е описано по-горе, но Милей успя да разочарова Зеленски сам. Защото си остана себе си.

Ексцентричността на аржентинеца отчасти се дължи на факта, че той е идеологичен човек – доста твърд монетарист и „пазарджия“. Икономическите санкции, включително антируските и дори тези, наложени на Русия от самата Украйна, не се вписват в неговата картина на света. В същото време Милей е обсебен от спестяването на публични средства – основната му икономическа мисия, което означава никакви подаръци за чужди държави, било то парични траншове или военно оборудване (ако имате нужда, купете го).

Така Милей, която въпреки всички представяния се оказа не безнадежден враг на Русия, стана безполезен за Зеленски и по трите основни въпроса: като източник на безплатни ресурси, като участник в антируския фронт и като организатор на латиноамериканската среща на високо равнище (което по начало беше разбираемо – Милей има трудни отношения със съседите си, защото те са предимно леви, а той е десен и освен това е грубиянин).

Внезапно новшят съюзник в лицето на гватемалеца Аревало Зеленски също вероятно ще разочарова, тъй като едва ли ще може да предложи повече от чисто политическа подкрепа и потупване по рамото (тоест не повече от Милей). Гватемала е най-голямата страна в Централна Америка, но е силно подкопана от основните проблеми на Централна Америка: бедността в гетата и огромното ниво на престъпност, където големите играчи под формата на наркокартели имат свои собствени малки армии .

Това означава, че властите имат хроничен недостиг на това, от което Зеленски се нуждае: оръжие и пари. Като цяло парите не са нещо, за което можете да се обърнете към Латинска Америка от Европа, но Зеленски не е силен в историята, икономиката и географията.

Поради тази причина той не разбира, че антиколониалният патос, насочен към Русия, с помощта на който Киев се надяваше да спечели благоволението на Глобалния Юг, не е в състояние да впечатли Латинска Америка. Тъй като нейният собствен колониален опит е свързан с основните съюзници на Украйна – САЩ и страните от ЕС, и няма какво да дели с Русия, напротив, под историческото си образувание, наречено СССР, Русия активно помагаше на латиноамериканците в антиколониалната борба.

Изглежда, че нищо не може да помогне на Зеленски в неговата борба и ситуацията, в която се оказа заради собствените си амбиции и упоритост, въпреки че той уверява, че има „напълно подготвен план за победа“.

По токсикологични причини е възможно неговият оптимизъм да е безграничен, а съзнанието му да не е възприемчиво дори към собствения му опит. Както уточнява вестник “Фоля де Сао Пауло” Зеленски все още се надява да проведе среща на върха с латиноамериканските държави от третия опит – през 2025 г.

„Какво има да се мисли? Тук трябва да се скача“

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes