ЕС няма никаква политика по отношение на Украйна. Сляпото подчинение на американския интерес не е политика, а интервю за работа като геополитически сервитьор, нищо повече. Днес либералните медии обичат да повтарят до втръсване опорната точка за „жертвата“ и „агресора“, но истината е, че Германия и Франция имат огромна вина за започването на войната. Това каза в интервю кандидатът за евродепутат от БСП Александър Симов.

Според него е възможен друг Европейски съюз, въпреки че това звучи твърде романтично. Това, което виждаме в момента, е само придатък на политиката на САЩ. ЕС е затънал в баналности и бюрокрация, и с ентусиазъм защитава политика, която вреди на неговите интереси и на интересите на неговите граждани. Нали знаете, че в древногръцката митология Европа е похитена от Зевс, който като бял бик я отвлича, а след това се превръща в младеж и я прелъстява. ЕС е в такава митологична ситуация. Той беше прелъстен от поколения антилидерство, антивизионерство, антиполитика и резултатът днес го виждаме всички

– Господин Симов, не се явявате за първи пък като кандидат за европейски избори, вече бяхте такъв през 2014 година. Защо решихте да приемете предложението и сега да влезете в листата на БСП за ЕП?

– Нека да ви припомня нещо. През 2014 година председател на Европейската комисия беше Жозе Барозу. Още тогава много хора твърдяха, че това е политическото дъно на ЕС и че няма как от ръкава да се извади по-безличен и конюнктурен лидер на Евросъюза. От дистанцията на времето ми идва да се изсмея философски като Милан Кундера: кой да предположи тогава, че следващите шефове на ЕК ще се казват Жан-Клод Юнкер и, пази боже, Урсула фон дер Лайен. Последната вече си представя как още един мандат е начело на Европа, а десницата в ЕС е толкова морално разнищена, така политически нелепа, че ще направи поредна сделка в нейно име. В името на поредното голямо нищо, на мрачното безвремие на ЕС, на стагнацията на здрав разум и последните остатъци от суверенитет на Стария континент.

Може да е твърде романтично, но ми се иска да вярвам, че е възможен друг Европейски съюз. Това, което виждаме в момента, е само придатък на политиката на САЩ. ЕС е затънал в баналности и бюрокрация, и с ентусиазъм защитава политика, която вреди на неговите интереси и на интересите на неговите граждани. Нали знаете, че в древногръцката митология Европа е похитена от Зевс, който като бял бик я отвлича, а след това се превръща в младеж и я прелъстява. ЕС е в такава митологична ситуация. Той беше прелъстен от поколения антилидерство, антивизионерство, антиполитика и резултатът днес го виждаме всички – САЩ защитават свирепо своите интереси, Русия (о, да, много няма да го признаят, но вече е факт) си оформи самостоятелен полюс, Китай дръпва напред, азиатските страни изместват света радикално на Изток, а ЕС продължава да тъне в клетви за вярност към Украйна и в защитаването на политики като прословутата Зелена сделка, които го изместват като незаобиколим фактор в света. Можеше ли някой да си представи в края на 80-те години, че Европа няма да има думата в нито един голям световен сблъсък, но ще плаща цената за всички тях?

– Ситуацията в Украйна драматично се промени от началото на тази година. Смятате ли, че политиката на ЕС по отношение на Киев е правилна?

– ЕС няма никаква политика по отношение на Украйна. Сляпото подчинение на американския интерес не е политика, а интервю за работа като геополитически сервитьор, нищо повече. Днес либералните медии обичат да повтарят до втръсване опорната точка за „жертвата“ и „агресора“, но истината е, че Германия и Франция имат огромна вина за започването на войната. Съвсем наскоро Ангела Меркел призна, че споразуменията от Минск са били лъжа, маневра за печелене на време. В един дебат в рамките на тази кампания споделих своето мнение, че ако Минските споразумения бяха истински, никаква война нямаше да има. Срещу мен се изсипа токсична лава. Просто на някои хора отвън много им харесва да живеят в състояние на война, защото това им осигурява високоморални чупки в кръста и меки китки на постоянно словесно състрадание.

Но именно темата „Украйна“ показва някаква демонологична промяна в ЕС. Уверяваха ни, че това е съюз, създаден в името на мира. Но днес, в момента, в който заговориш, че е време за мир, веднага се появяват обичайните полуинтелектуалци в цяла Европа, които те обвиняват за агент на Кремъл, путинист, слуга на Русия. Мирът е сатанизиран. Гласовете за мир биват посипвани с киселина, а в някои случаи даже заглушавани с куршуми, както стана с Роберт Фицо в Словакия. Така ЕС се вкара в собствения си капан и на хоризонта не виждаме никакъв начин за излизане от него. Нелепите и комедийни изяви на Макрон, че ще праща войници на фронта, дори в собствената му държава се посрещат със здравословна ирония и гърч.

И в задачата се пита – къде е изходът? Такъв няма. Нелепото твърдение – „Украйна трябва да победи“, е най-антиукраинският слоган, който някога съм чувал. Защото с тази фраза „високоморални и нежни хуманисти“ ни казват, че са готови да приемат избиването на всички украинци в името на тази митична и неидваща победа. Съвсем очевидно е, че конфликтът няма да има военно решение. Че дори и всички урсули фон дер лайени по света от сутрин до вечер да повтарят обратното, това няма да доведе до желания резултат.

Ние от БСП от първия миг обявихме, че сме за мир. И докато много други в опиянение развяваха знамето на Азов и прекръщаваха улици на „Героите на Украйна“, ние знаехме, че на бойното поле ситуацията ще е съвсем различна. Днес режимът на Зеленски е напълно компрометиран. Много говорим за западната оръжейна помощ, но пропускаме един малък факт – украинците не искат да умират за своя нелегитимен президент, не искат да ходят на фронта, за да подаряват живота си на режим, който ги разглежда само като инструмент за рекет за нови и нови помощи. И на този фон ЕС се провали драматично. И този провал ще е очевиден до две-три години. По темата Украйна ЕС прояви тежък самоубийствен инстинкт и цената ще я плащаме всички.

– Темата, която поставяте, е много голяма и достатъчно неприятна. Но как виждате своята роля в тази промяната на ЕС, нима един отделен глас е достатъчен?

– В рамките на тази кампания взех участие в няколко дебата по европейската тематика, а в единия от тях стана дума за всички парливи въпроси в България – войната в Украйна, отношенията ни с РСМ, опитите за премахване на правото на вето. Радан Кънев, евродепутат от ЕНП, започваше всяко изложение по темата с думите: „Нали знаете, че темата не е от правомощията на Европейския парламент“. В случая това не е критика към Кънев, това е недоумение пред институционалната структура на ЕС. Най-големите проблеми пред ЕС не са обект на демократична дискусия и прозрачност. С други думи абсолютно съм наясно, че много често ЕП е една куха институция без особена власт, в която много хора се стремят да попаднат, за да се настанят в най-луксозния ол-инклузив политически пансион на Стария континент.

С други думи – отделен човек в ЕП, а и цял ЕП, много трудно може да промени нещо и няма смисъл да заблуждаваме избирателите. Красиво е да кажеш „ ще променя нещата отвътре“, но това е романтична лъжа. И все пак ЕП е голяма трибуна. Индивидуалните гласове могат да бъдат чути, ако са достатъчно настоятелни, гръмки и не допускат компромиси със своите ценности. И смятам, че точно гласовете на левицата могат да бъдат решителни в някакъв завой в ЕС. И да, прекрасно си давам сметка за политическото състояние на традиционната европейска левица днес и нейните опити постоянно да плува в розов вакуум и облаци. И все пак левицата е основен носител на част от най-болезнените теми на ЕС, на които никой друг не иска да обръща внимание.

– Кои са тези теми?

– Например – бедността, работещите бедни на Стария континент. Именно социалната несигурност, абсолютно калпавата миграционна политика, която сериозно подби цената на труда в ЕС, доведоха до възхода на крайнодесните партии. Те обаче не предлагат решения. Поставят някои верни диагнози, но тяхната цел не е да лекуват проблема, а да трупат точки върху него, да го изсмукват в името на голямата конюнктура. В платформата на ПЕС сме записали, че основен наш стремеж е делът на работещите бедни в ЕС да падне под 5 на сто.

Второ – ние се отнасяме все към големите теми, които тревожат Евросъюза, но какво правим с работните места. Това е тема важна, както за България, така и за ЕС. Така де – покрай едни записи разбрахме каква заплата взима „шефчето на „Бейкролс“ и както се казва, дай боже всекиму. Заради това настояваме за приемането на пътна карта за създаването на нови и добре платени работни места.
Левицата е гласът на трудовите хора. Те са в основата на нейната политика и е време да ги спечелим обратно на своя страна. Нека да не ги оставяме да стават плячка за политически експерименти, които не само няма да подобрят живота им, но сериозно ще го влошат.

– Добре, но какви ще са вашите лични каузи в ЕП?

– Смятам, че ЕС е голям длъжник по отношение на свободата на медиите. Именно от ЕП дойдоха десетки резолюции, които ограничиха правото на хората да се информират и да получават различни гледни точки. Забраната на руските телевизии е не просто медиен, а политически позор. Крайно време е да приключим с тази идеология на фактчекърството, която превърна медиите от четвърта власт в боен отряд на политическите елити.

Аз съм роден в Стара Загора. Отдавна не живея там, но все още имам достатъчно познати, за да знам с каква тревога наблюдаваха всички опити въглищните централи да бъдат спрени. Защото така изисквала църквата на Зелената сделка, която властва в ЕС. Нали си спомняте протестите на миньорите и всички опити на правителството на Николай Денков и Делян Пеевски да ги излъже и успокои. Това ще е голяма битка в следващия ЕП и тя трябва да бъде водена в името на тези хора, защото те трябва да получат перспектива и спокойствие за себе си. Превръщането на тези райони в икономически зони с нулеви данъци е добра стъпка, но е само стъпка номер едно. Аз смятам, че трябва да бъдем и по-крайни. България трябва да воюва, за да запази своята въглищна енергетика, защото така правят и други държави, които изживяват себе си като суверенни. Ние имаме отговорност първо към българския народ и след това към всички останали.

– България стана член на ЕС през 2007 година. Каква е вашата равносметка за изминалите години?

– Ех, сега да бях Георги Господинов, можех да извъртя цял естествен роман за това как сме част от най-богатия, най-желания, най-прекрасния, най-светлия съюз в историята. Но от такава нелепа патетика никой няма нито полза, нито обществен смисъл.
Наскоро прочетох една статия на бившия чешки премиер Иржи Парубек, който хладнокръвно, точно и много обективно правеше своя анализ за 20-те години на Чехия в ЕС.

ЕС безспорно дава предимства. Младите могат да пътуват, да учат в европейските университети, да се развиват. Аз искрено им завиждам – това е огромно предимство.

Но си спомням и как певците на ЕС ни го продаваха в зората на демокрацията – те ни казваха, че влизаме в клуба на богатите и че попадаме в онази политическа Аркадия, където големите проблеми са отменени. 17 години по-късно България продължава да е най-бедната държава в Евросъюза. Държавата с най-бедния регион в целия ЕС – Северозападния. И колкото и всякакви самозвани телевизионни икономисти да твърдят, че никога не сме живели по-добре, всъщност усещането на българите е точно обратното.

В ЕС живеят около 1000 български семейства. Всички останали живеят в ЕС само по телевизора и новините им са единственият досег с него. Понякога много ми се иска поне един политик да беше застанал пред обществото и на висок глас да обяви: „Европейският съюз трябва да е за всички“. Как да се възторгваш от ЕС, в държава, в която заплата от 1200 лева минава за добра в огромни части от нея?

Именно липсата на реалното осъзнаване на всичко това инжектира евроскептицизъм в нашето общество. Представяха ни ЕС като блян, а той се оказа организъм, в който има сблъсъци на национални интереси и политики. България не беше готова за това. В своя пик тя роди единствено Бойко Борисов, който вероятно може да мине за голям политик на местна почва, но там, навън, се ръководеше от принципа „правим каквото кажат началниците!“ Резултатът е пред очите ни – България така и не успя да формулира собствен интерес в ЕС, а даже и там, където плахо се опита да го постави, като в случая с РСМ, бързо се остави да й извият ръцете и да й наложат политика отвън.

Можем да утре да си говорим за величието на ЕС и ще бъдем прави и медиите ще ни обичат. Но вече е време да говорим за проблемите, защото в противен случай тези проблеми ще го загробят.

Александър Симов е роден през 1977 година в Стара Загора. Завършил е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Дългогодишен журналист във вестниците „Стандарт“, „Земя“, ДУМА, „Галерия“. През 2017 година е избран за народен представител в 44-ото Народно събрание, а след това и в още три парламента. Член е на Националния съвет на БСП, заместник-председател на БСП-София. Носител на наградата за политическа журналистика „Георги Кирков“. Женен.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes