ФОКУС
Даже и в Щатите се изплашиха от кръвожадността на израелците
- Оръжейното изнудване на САЩ удари Израел по слабото място
- Израелците лъжат, че се отбранявали! От Кого? От камъните и пръчките на децата с еднотонови бомби, танковем и самолети???
- Израел изби над 15.000 хиляди невръстни деца и над 34.000 цивилни!
- Ортодоксалните евреи казват, че държавата Израел не ги представя, те не припознават държавата Израел и „правителството на Израел“
- Защо вече 80 години не признават държавата Палестина, организирана от ООН???
Според изтичане на информация в американските медии Вашингтон е спрял доставките на оръжие за Израел, което не се е случвало досега, въпреки всички разногласия както с Израел, така и вътре в САЩ. Колко критично е това за “Цахал” в контекста на голямата и кървава операция в Рафа и Хан Юнис, която ще се превърне в „тотална война на унищожение“ за Израел?

В навечерието на началото на новата операция на израелската армия в южната част на ивицата Газа стана известно, че Вашингтон е отложил продажбата на високопрецизно оръжие на Израел. Това съобщи “Уолстрийт Джърнъл”, позовавайки се на запознати източници. Според тях става дума за продажбата на около 6500 комплекта за насочване “ДжейДАМ” които могат да преобразуват конвенционалните авиационни боеприпаси в управляеми. Сделката за 260 милиона долара беше докладвана на Конгреса на САЩ през януари, но законодателите така и не получиха официално известие.
„Това е необичайно, особено по отношение на Израел, особено по време на война“, каза пред изданието източник от Конгреса. Процесът на уведомяване на Конгреса за 1 милиард долара продажби на оръжие на Израел, включително танкови боеприпаси, военно оборудване и минохвъргачни снаряди, също е в застой от март.
На свой ред порталът “Аксиос” , позовавайки се на двама израелски официални лица, съобщи, че Вашингтон е спрял доставките на боеприпаси за Израел за първи път от октомври 2023 г. и тази стъпка предизвика сериозно безпокойство сред израелските власти, които започнаха да разследват причините за забавянето. Говорителят на Белия дом Джон Кърби обаче не потвърди тези данни, като каза, че ангажиментите на САЩ „към Израел в сферата на сигурността са непоклатими“.
Какво всъщност се случва с американските оръжейни доставки за Израел? Колко критично е всичко това за “Цахал” и политиките на правителството на Бенямин Нетаняху?

Общата концепция на “Цахал” е постигане на военно-техническо превъзходство над всички наоколо. Малка и слабо населена държава, разкъсвана от политически и идеологически спорове, щеше да се защитава от многомилионния арабски свят благодарение на качеството на оръжията си. Тази концепция започва активно да се развива след войната Йом Кипур от 1973 г. – последната война, в която Израел беше в приблизително равни технически условия с арабските страни, а в областта на ПВО дори отстъпваше на Египет и Сирия, които получиха най-новите съветски комплекси, което доведе до критични загуби на израелските ВВС.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro
Израел също изостана в противотанковите оръжия и бойната тактика на пехотата, което доведе до тежки загуби по време на първия опит за контранастъпление в Синай, когато египтяните унищожиха цяла танкова бригада на “Цахал” в близък бой със съветски гранатомети. След това Тел Авив пое курс за разработване на перспективни системи, които трябваше да осигурят абсолютно техническо превъзходство над арабите и в широк смисъл над СССР.
Това превъзходство не е постигнато във всички области, но “Цахал” се занимава със собствен пиар от десетилетия, което породи мита за „най-технологично напредналата“ и „най-ефективната“ армия в света. Последната година показа, че митът си е просто мит.

Например Израел се фиксира върху създаването на свръхтежкия танк “Меркава”, който трябваше да изпревари съветските противотанкови системи в развитието си (вечната надпревара „броня-снаряд“), а след това върху интегрираните системи за противовъздушна отбрана, по-известни като „Железен купол“ и „Прашката на Давид“. В същото време те изоставиха развитието на собствената си авиация поради високата цена на разработката и липсата на собствена индустриална база, въпреки че през 70-те години изтребителят “Кфир”, базиран на френския “Мираж”, беше напълно успешен проект.
Тогава започва разработката на дроновете. Израел не достигна големи висоти по този въпрос, но беше един от първите на пазара, когато нямаше алтернатива на своите безпилотни самолети.
Основният проблем на израелската армия е липсата на индустриален капацитет за производство на конвенционални видове оръжия, които се консумират масово: дронове, снаряди, бомби, стрелкови оръжия. Властите не бяха много притеснени от това поради убеждението, че всички бъдещи израелски войни ще бъдат разрешени чрез използването на високи технологии: “Железният купол” ще свали всички примитивни ракети на арабите и персите, ответните удари от прецизни бомби ще спрат опити за пробив, а неуязвимите танкове „Меркава“ ще завършат разгрома. Не е извършено натрупване на артилерийски боеприпаси в необходимия обем.

Но войната в Газа последва различен сценарий. „Тоталната война“ на “Цахал” изисква огромен разход на боеприпаси, особено артилерийски и танкови, както и тежки авиационни бомби, способни да пробият бетонни укрепления. Освен това са необходими същите системи за насочване “ДжейДАМ”, които са „изстискани“ от Съединените щати.
Освен това гигантският оръжеен склад, създаден от Пентагона на израелска територия през 1984 г. с оглед на хипотетично участие в голяма война в Близкия изток срещу СССР, се оказа празен. През 2022 г. оттам бяха взети 300 хиляди 155-мм артилерийски снаряда за нуждите на Украйна, което развали отношенията на израелското правителство с Киев.
В същото време самият Израел е основен износител на оръжие. Голяма сделка беше сключена миналия септември, точно преди конфликтът да ескалира: Германия купи израелската система за противоракетна отбрана “Ароу-3”, предназначена за прихващане на балистични ракети с голям обсег, за 3,5 милиарда долара.
Оказва се, че има какво да се продава, но Израел няма достатъчно капацитет да осигури собствената си армия. Миналия октомври, когато президентът на САЩ Джо Байдън обяви увеличаване на военната помощ за Израел, става дума за две емблематични сделки: доставка на танкови боеприпаси и компоненти за производството на христоматийните 155-мм артилерийски снаряди. Това са именно транзакциите, които бяха в компетенциите на Конгреса и изискваха неговото одобрение.
Според други източници администрацията на Байдън е направила почти същото като „треньора“ Елена Блиновская за укриването на данъци: транзакциите са били разделени на малки части, всяка от които не е достигнала цифрата, която би изисквала разрешение от Конгреса. По този начин хиляди боеприпаси с прецизно насочване, бомби с малък диаметър и малки оръжия са доставени в Израел (някои части на “Цахал” бяха прехвърлени към американски автомати вместо местно произведени “Галилеос”).

Специална история е авиацията. Ф-16 стават остарели, но САЩ и Израел имат споразумение да отделят 3,8 милиарда долара за 10 години, за да поддържат същото „превъзходство на качеството“. Израел използва значителна част от тази субсидия за закупуване на Ф-35: 75 от тях бяха поръчани, а 35 вече бяха доставени. Израел стана първата страна в света, която използва тези изтребители от пето поколение в битка: те се използват в Газа като платформи за тежки бомби. Те обаче не са участвали във въздушни битки – няма с кого.
Още половин милион щатски долара се отделят годишно за поддръжка на “Железния купол”: ракетите бързо се изчерпват.
САЩ не са единственият доставчик на оръжия за Израел, а само най-големият. Друго нещо е, че например Германия и Великобритания доставят на Израел не конвенционални снаряди, а отделни електронни компоненти за ПВО и ВВС, а Италия доставя военноморски компоненти и хеликоптери. Всичко това е важно, но в контекста на Газа не е първостепенно. Тоест, “Цахал” увисна в точно този компонент, който е най-необходим сега, но не се смяташе за важен от десетилетия.
Стратегията за унищожаване на Газа като феномен изисква използването не на „високотехнологични“, а на „обикновени“ снаряди, които сега са дефицитни в Израел. Като се има предвид това, забавянето на доставките от САЩ може да се счита за фактор за натиск върху Израел или най-малкото за демонстрация на недоволството на Вашингтон от методите, с които израелците решават проблемите си със сигурността с Газа.

Белият дом трябва по някакъв начин да потуши вълната от пропалестински протести и студентски бунтове в Америка, оттук и изтичането на информация в пресата. Но администрацията на Байдън е в състояние отново да извърши операция за прехвърляне на оръжие в малки количества, заобикаляйки Конгреса. Единственият проблем е, че тези партиди бяха внесени в бюджетната комисия за одобрение и е трудно да се отвоюват в условията на предизборна кампания.
Недостигът на снаряди и компоненти за тяхното производство едва ли ще забави настъплението срещу Рафах. Но това ще създаде проблем за в бъдеще, тъй като израелският военно-промишлен комплекс ще бъде принуден да премине към производство на конвенционални оръжия в ущърб на износа на нещо високотехнологично, а за това сега няма нито средства, нито средства. нито капацитета, нито дори работната сила. Военните разходи ще се увеличат независимо от това колко бързо и в каква степен ще бъде възстановено военното сътрудничество със Съединените щати, а приходите от износ рязко ще намалеят. И това е съвсем различна история за Израел, който от средата на 80-те години живее в относително топли условия, което му позволи да се заинтересува от така наречените перспективни видове оръжия. “Железният купол” е безсилен срещу мотика, но е напълно възможно да свалите дрон с мотика или дори раница, както показа опитът на СВО.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











