През последните дни се наблюдава ескалация на социалното напрежение във връзка с новите нормативни актове на изпълнителната власт, касаещи ограничаване разпространението на коронавируса и най- вече с практическото им тълкуване и прилагане.

Към настоящия момент десетки хиляди български граждани отчаяно се опитват да се доберат до домовете си в София, подложени са на принудително, унизително и продължително чакане в километрични колони по входно- изходните пътни артерии на столицата.

Без /на този етап/ да коментираме цялостната стратегия и тактика на управляващите в борбата със сериозната опасност, се спираме на няколко актуални момента:

На 20.03.2020 г. със заповед РД- 01-143/20.03.2о20 на министъра на здравеопазването, на входно изходните пътища на областните градове МВР изгради контролни пунктове за проверка на преминаващите. В нея изрично е упоменато, че се допуска преминаването на лица, само в „случаи на неотложност на пътуването, наложено от полагане на труд в населеното място, здравослони прчини на пътуващия или негови близки, завръщане на настоящия или постоянен адрес“ и т.н.

Оставяме настрана ефективността на подобни мерки. Защото например, от София до Перник /25 км/ пътуването е с посочените ограничения, а в рамките и територията на Софийска област няма проблем хората свободно да се придвижват от Драгоман до Копривщица, Самоков и др. /120- 150 км/.

В декларациите, които съгласно посочената заповед гражданите представят на контролно- пропускателните пунктове се попълват редица лични данни, но по- важното е друго:

-Посочва се постоянен и настоящ адрес.

-В т.1 фигурира полето „живея на следния адрес“. А под него в скоби е посочено (Изписва се адреса, на който деклараторът пребивава, в случаите когато живее на адрес, различен от постоянния или настоящия му адрес.)

Т.е., априори се допуска, че гражданинът на практика може да не живее на постоянния си или настоящ адрес.

-т.4 се попълва с пояснението под нея (тук деклараторът собственоръчно изписва, че не работи, в случай че не упражнява трудова дейност).

Т.е. се допуска, че гражданите могат да пътуват и преминават през КПП и без да упражняват трудова дейност.

-т.5 регламентира пътуването и по други причини: „Други обстоятелства, налагащи неотложно придвижването ми извън населеното място, в което се намира адресът, на който живея или работя“ В скоби отдолу: (посочва в какво точно се изразява неотложността за пътуването – здравословно състояние на пътуващия или негови близки, завръщане на настоящия или постоянен адрес или други причини)

Това беше нормативната база, въз основа на която до 17 април се осъществяваха пътуванията между областните центрове в условията на извънредното положение.

В дните преди Великденските празници десетки хиляди души напуснаха столицата, минавайки през контролно- пропускателните пунктове, представяйки попълнени декларации. В тях са посочени различни причини за пътуването. Щом хората са преминали, значи конролните органи са приели декларираното за истина. Ако има граждани, които са попълнили неверни данни, задължение на администрацията е да установи това, да го докаже по надлежен ред и да търси административна или наказателна отговорност от извършителите.

След това „пропускане“ на огромни маси от хора да напуснат съвсем законно и регламентирано столицата започна „хокането“ и заклеймяването им.

На 16 април 2020 г. на извънредна пресконференция Националният оперативен щаб обяви новите мерки. Съобщи /около 23:30- 23:40 ч/, че след около 20- 30 минути се забранява влизането и излизането от София на автомобили с посочени изключения. Позова се на заповед на министъра на здравеопазването.

От 00:00 ч. на 17 април това започна да се прилага. Самата заповед РД-01-224/16.04.2020 се появи публично /в сайта на МЗ/ след повече от 9 часа. В нея се посочваха изключенията. А в точка 2 се казва: „За гражданите, които отиват и се връщат от работа с личен автомобил се допуска влизане и излизане от територията на град София в интервалите от 6:00 до 8:00 ч. и от 18:00 до 20:00 ч.“

В предходната точка 1 е разрешено преминаването по всяко време на „служебни автомобили и автобуси, превозващи служители до и от местоработата им“.

През последните 2-3 дни /по време на празниците/ тази заповед на практика се тълкуваше произволно, неаргументирано и свободно от постовете по контролните пунктове. Извън посочените часове не бяха допускани служебни автомобили, превозващи работници и служители до предприятия, имащи стратегическо значение. Ако смяната на един човек, живущ в София и работещ в Ботевград свършваше в 8 ч. сутринта, той трябваше абсолютно неоснователно да чака до 18 ч., за да се прибере в къщи. Нелогично и несвързано с нормални мерки против епидемията, на практика се затормозява функционирането на икономиката на държавата.

За съжаление, в тази обстановка представители на изпълнителната власт и управленските структури си позволиха да се гаврят с българските граждани.

Вътрешният министър Младен Маринов със зле прикрито садистично удоволствие от ТВ екрана си позволи да каже „Хайде сега, да видим тези които са излъгали, как ще се върнат в София“.

На 19 април т.г. главният секретар на МВР Ивайло Иванов в предаването „Беновска пита“ заяви: „Когато и някой да е напуснал, тогава са важали други правила, действаме по новите правила в заповедта“. С една дума- напуснал си законно столицата, но вече има нови правила и не можеш да се върнеш. Не се нуждаят от коментар и нелепите му думи: „Жалко за тези хора, които погазиха правилата и отидоха при близките си без да знаят заразени ли са или не“.

С една дума, хората на МВР, които легитимно пропуснаха гражданите да напуснат столицата, в момента нелигитимно възпрепятстват същите хора да се приберат в нея. Десетки хиляди софиянци, излезли при едни правила, сега са принудени да лъжат, за да се приберат по домовете си.

Очевидно е, че това е част от друга „игра“. Населението трябва да се държи в подчинение и страх. Трябва да се дисциплинира. Моментът е изключително подходящ. „Раята“ и стадото трябва да слуша.

Със сигурност, обявеният брой на заболели от коронавирус през близките дни ще скочи драстично. Инструментите за отчитане, броят направени тестове, броят на установените случаи са в ръцете на управляващите. На хората трябва безапелационно да се „набие в главата“, че покорството и послушанието са единствения начин за спасение. И че трябва да слуша. Защото иначе ще чака на опашки по пътищата и ще плаща глоби.

А на бизнеса, да се внуши че не върви ли по правилата ще има проблеми.