Наблюдава се поредното разделение сред опонентите на Русия на Запад, този път по съвсем реален начин. Към тези, които не искат Урсула фон дер Лайен да изкара втори мандат начело на ЕК, се присъедини френският президент Еманюел Макрон и веднага се впусна в битка, призовавайки да се мисли за „добросъседски отношения с Русия“. Кой ще надделее? А какво да кажем за Русия?

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен несъмнено ще остане в европейската история като твърд функционер, който успешно потуши опитите за антиамерикански бунт и осигури доставките на оръжие за Украйна.

Въпреки противоречивата репутация, която получи като министър на отбраната на Германия, и многобройните съмнения относно политическата ѝ компетентност като гинеколог, Урсула отново и отново побеждаваше опонентите си (също не последните хора на континента) и доказваше на президента на Украйна Владимир Зеленски: тя е този, на когото винаги може да разчита.

Президентът на САЩ Джо Байдън е по-малко ефективен по този въпрос, например в продължение на шест месеца той трябваше да се блъска с Конгреса за транш за Киев. Ако не беше подкрепата на ЕС, режимът на Зеленски може би нямаше да оцелее до пролетта.

Сега самата Урсула, като председател на Европейската комисия, рискува да не оцелее до следващата пролет. Тя разбираше, че по никакъв начин не ѝ е гарантиран втори мандат, затова се опита да се премести в стола на генералния секретар на НАТО, а когато това не се получи, тя се съсредоточи върху запазването на сегашния си пост. Шансове за това има, но силните и конфликтни политици винаги имат много врагове. Фон дер Лайен има особено голям брой от тях – и те стават все по-многобройни.

Сега това не са само евроскептиците като премиерите на Унгария и Словакия Виктор Орбан и Роберт Фицо, въпреки че Орбан е този, който поведе фронта на откритата борба срещу Урсула. Това са лидерите на най-големите държави в Западна Европа.

Сред тях е германският канцлер Олаф Шолф, което може да изглежда странно, тъй като самата Урсула е от Германия. Но за Шолц тя е преди всичко представител на основната опозиционна партия и част от наследството на Ангела Меркел, от което той би предпочел да се отърве.

Италианският премиер Джорджия Мелони, въпреки че подкрепя Урсула по въпросите на конфликта около Украйна, е солидарна с Орбан по въпросите за правата на националните правителства, а отношенията между тях се определят като почти приятелски.

Сега френският президент Еманюел Макрон също се изказа срещу Урсула. Публично, без да влиза в личния живот, но при закрити врати, както твърди “Блумбърг”, позовавайки се на „информирани източници“, той натискал бившия италиански премиер Марио Драги на поста шеф на ЕК, опитвайки се да привлече подкрепата на споменатата Мелони.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

Драги, който някога оглавяваше Централната банка на ЕС и след това технократското правителство като компромисна фигура между евроскептици и еврооптимисти, наистина изглежда като човек, който е в състояние да намали конфликта в Европейския съюз: за известно време той дори успя да направи това с италианците.

„Председателството на Европейската комисия цели да защитава общите интереси, така че не трябва да бъде прекалено политизирано“, обвинява Макрон Урсула. Фон дер Лайен наистина превърна предишния си технически пост в политически, превръщайки се в най-влиятелния ръководител на ЕК в цялата ѝ история. Самата тя смята, че това е голям плюс. Американците, с чиито интереси фон дер Лайен винаги се съобразява, също. Но Макрон сега е против.

Познавайки Макрон, най-очевидното обяснение за случващото се е, че той ревнува. Самият той иска да бъде най-влиятелният в Европа и да гради отношенията със САЩ от името на Европейския съюз като президент на последната му суперсила.

В новата си и „програмна“ (както подчертава Елисейският дворец) реч по темата за външните работи той дори припомни, че Франция има ядрени оръжия, които, оказва се, са гарант за сигурността на Европа и изграждането на отношения с Русия. Това е своеобразна атака срещу Вашингтон и Берлин, където смятат, че гарант за европейската сигурност са ядрените оръжия на САЩ, разположени в Германия.

Този път обаче Шолц подкрепи Макрон, който призова Европа да докаже, че не е „васал“ на САЩ и в бъдеще да не разчита единствено на защитата на Америка. Според френския президент ЕС трябва да укрепи своя суверенитет чрез създаване на собствена военна академия и развитие на отбранителната индустрия, а впоследствие „да установи добросъседски отношения с Русия“.

Тоест той разбира, че пропастта между Европа и Русия е изгодна преди всичко на САЩ. Според “Блумбърг” той дори разбира, че Фон дер Лайен значително е влошила тази зависимост. А заявката на Макрон за „добросъседски отношения“ в бъдеще е като опит да се прекъсне политическата тенденция на Запада, според която нашата студена война с него ще продължи много дълго.

Но има определящ нюанс: по отношение на целите в средносрочен план и Макрон, и Урсула са единни. Французинът, който вчера предложи изпращането на войски на НАТО в Украйна, отново се прояви, но не се промени: за „добросъседските отношения“ Русия трябва да загуби – това е смисълът. „Основното условие за нашата сигурност е Русия да не печели“, отсече Макрон.

Така че за самата Русия изявленията на Макрон не променят нищо. Той се опитва да бъде по-градивен от Урсула, но по основния въпрос на нашите отношения не се различава от нея. Само че за Урсула се знае, че Вашингтон я е помолил да направи това, а Макрон се преструва, че действа както иска.

Строго погледнато, за Русия няма разлика в това дали Урсула ще остане начело на Европейската комисия или някой ще дойде на нейно място. Да, много зависи от САЩ, а и от президентските избори в САЩ. Но за да ръководи ЕС през този сезон определено няма да има „кандидат, който защитава националните ценности“, за който мечтае Орбан.

Много ще зависи от резултатите от изборите за Европейски парламент в началото на юни: назначаването на ръководството на ЕК е почти единственият въпрос, когато нещо зависи от тази имитация на парламента. Евроскептиците планират да дадат жесток отпор на „традиционните елити“ – така че нека я дадат, а Макрон, Шолц и Ко да се опълчат на Урсула, ако искат. На Москва ѝ е все тази.

Но ако това е въпрос на спор, тогава трябва да заложим на Урсула. Бунтът на Западна Европа срещу човека от Вашингтон в нейно лице може би щеше да е успешен, като се има предвид колко грохнал е настоящият лидер на Съединените щати. А действията на Макрон наистина са тревожна „камбана” за шефа на ЕК, несравнима с изцепките на Орбан. А е и важно да запомните кой кой е.

Макрон е човек, който говори много и дърпа одеялото върху себе си, но прави много малко. И дори да направи нещо по външнополитически проекти, накрая винаги е изправен пред провал, което се превърна в проклятие за Париж по време на неговото президентство.

Урсула не е такава, Урсула е кремък. Тя многократно засрамваше тези, които я подценяваха и накрая постигаше своето. Според много обективни данни тя се приближава към краха на политическата си кариера, но вече го е приближавала толкова пъти, че накрая се превърна в онази вещица, която не се дави във вода, но не гори в огън.

Поради разликата в потенциалите, потвърдена от практиката, тя е в състояние да изяде Макрон заедно с вратовръзката му, преди той да ѝ отреже главата.

За неучтивите хора това е напълно основателна причина да си спомнят конфликта между жабата и усойницата. Но в рамките на външната политика учтивостта е ценна сама по себе си и затова пожелаваме успех и на двете страни. Би било хубаво, ако не взимаха пленници.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?