ФОКУС
САЩ подготвят Източна Европа за бойно поле при евентуална война с Русия
- САЩ подготвят България за хуманитарни бомбардировки и демократично унищжаване на населението.
- Време е България да заеме твърда позиция за защита на своите интереси
- Защита на идентичността и суверенитета: Бъдещето на България в променящия се Европейски съюз
За нито един българин не трябва да е тайна, че нашата държава е с велика история и традиции. Народът ни се е борил да защити ценностите си, да запази културата и самосъзнанието си, да съхрани цивилизацията си. Цивилизация е точната дума, която определя българина. Повече от 1300 години, той е неразделна част от Европа, като център на просветата и прогреса на планетата. От създаването и разпространението на кирилицата по нашите земи през IX-ти век, на която днес пишат над 250 млн. души по света, до създаването на първия електронен компютър от Джон Атанасов или първия модерен пътнически самолет Douglas DC3, където основно участие има авиаторът Асен Йорданов, България е допринесла значително за развитието на европейската цивилизация.

В днешно време, страната ни е член на Европейския съюз. Това е най-големият икономически алианс в света, чиято първоначална идея, след двете световни войни, беше народите на Европа да изградят трайно разбирателство, чрез създаването на общ пазар за свободна търговия. Първоначално, съюзът беше успешен и на европейския континент цареше невиждан десетилетия наред мир. След падането на Берлинската стена през 1989-та, се появи идеята, че Изток и Запад могат да живеят и да се развиват на общ, честен и равноправен пазарен принцип. За съжаление този блян беше краткотраен. Държавите от Източния блок бързо разбраха, че Западът се счита за победител в Студената война и няма никакво намерение да дели хегемонията си. Пример за това са договорите, от Единния европейски акт през 1986 г. до Договора от Лисабон през 2007 г., както и договорите от Маастрихт (1992), Амстердам (1997) и Ница (2004). Чрез тези актове, първоначалния икономическия съюз се превърна в политическа наднационална машина. Бяха въведени за пръв път гласувания с квалифицирано мнозинство в Съвета по някои въпроси, единна валута, създаването на наднационален изпълнителен орган – ЕК, обща гранична и митническа политика, както и се направи опит да се установи Европейска конституция. Идеята зад всичко това е много проста – суверенните държави, сред които и България, да бъдат превърнати в една огромна „наднационална федерация“, ръководена от нисколегитимни, неизбрани от народа бюрократи. Целта за това е ясна: заличаване на държави, граници, култури и ценности, за да се наложи нов световен ред.
Шошана Зубов: Демократичното общество се превръща в дигитална автокрация
Страните от Източна Европа са първите жертви на тази трансформация на ЕС. Достатъчно е само да се погледне, колко европейските институции имат седалище на запад и колко на Изток. В Европейската комисия на източни държави редовно са давани второстепенни ресори. Достатъчно е само да се види Комисията “Фон Дер Лайен“, където България е с ресор “Еразмус+, иновации и култура“, Гърция с “Европейски начин на живот“, а Чехия и Словакия със съответно “Ценности и прозрачност“ и “Междуинституционални отношения и перспективи“. За справка ресорите на Франция, Белгия, Италия, са “Вътрешен пазар“, “Правосъдие“, “Икономика“, а германка е председател на ЕК. Другите основни постове в Съюза се заемат от французойката Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка и испанецът Хосеп Борел, върховния представител на ЕС за външни работи, а белгиецът Шарл Мишел е председател на Европейския съвет. Ясна е тенденцията, че на Изтока е оставена второстепенна роля при взимането на решения и ръководството на съюза.

Урсула фон дер Лайен иска да отпадне правото на вето на страните членки
Без да се задоволяват с това, брюкселските бюрократи се опитват да ограничат още повече ролята на Изтока, както и личните свободи на обикновените хора. В ход е проектът “Европа на две скорости“, чиито основни цели са намаляване на броя евродепутати, намаляване на еврокомисарите, лишаване на определени страни членки от ресори в ЕК, отнемане на правото на вето на страните в Съвета на ЕС. В ход са също и проектите за дигитално евро, чрез който всяка транзакция на всеки европеец ще може да бъде проследявана, а парите в брой де факто ще изчезнат и “военен Шенген“, който ще направи от ЕС придатък на НАТО и ще го подготви за плацдарм срещу евентуален конфликт с Русия.
Какви ще са последиците за България и страните от Изтока от горепосочените стратегии на Брюксел?
На първо място, най-вероятен сценарии е на България да и бъде едностранно наложено, по задкулисен начин еврото като валута. Това ще бъде в контекст, в който страната ни не покрива официалните критерии от договора от Маастрихт, но както се видя от изтеклите записи на ППДБ, Урсула фон дер Лайен “би помогнала“ дори при такъв сценарий. Всъщност това няма да е първия път, в който България е привлечена по заобиколни пътища към евроинтеграцията. Страната ни не покриваше копенхагските критерии и въпреки това стана член на ЕС през 2007 г., като в резултат на неконкурентноспособната ни икономика, индустрията ни беше досъсипана.
Защо България е тласкана към еврото, въпреки волята на над 600 000 българи за провеждане на референдум по въпроса, който скандално не беше допуснат?
Отговорът е ясен – еврозоната е в криза още от гръцката дългова криза, световните транзакции в евро спадат за сметка на американския долара и други валути като китайския юан, страните от еврозоната като Италия, Гърция, Португалия и Испания са с огромни бюджетни и търговски дефицити, външните им дългове, надвишават 100% от БВП, а финансовите институции и фондове, които им отпускат кредити, все повече увеличават лихвените проценти поради влошаващия се кредитен рейтинг. Трябва да се отбележи, че еврозоната няма никакъв шанс да продължи своето съществуване, освен ако не разширява постоянно своя пазар към други държави, които да станат солидарни с дълга на страните от еврозоната. След Хърватия, следващите държави, в които брюкселските бюрократи искат да наложат еврото са Румъния и България. С въвеждане на еврото ще последва и постепенно установяване на цифровото евро, с което всяка една трансакция, всяка една сметка, лихвен процент, данък, глоба или такса ще бъдат контролирани и следени централизирано от Франкфурт.

Други последица за България и за Изтока ще бъде намаляването на броя на евродепутатите в Европарламента. На България повторно ще и бъде наложено, да намали своите представители под претекст, че населението и намалява. То не намалява, а емигрира към западна Европа, поради ниския стандарт на живот, за който отчасти е виновно преждевременното ни приемане в ЕС, но критериите за разпределяне на членовете на ЕП отново са направени, за да облагодетелстват западните страни за сметка на Изтока. Впрочем, в подобна ситуация ще се окажат и страни като Унгария, Словакия, Хърватия, Румъния, Литва, Латвия, Естония и Гърция.
Що се отнася до Еврокомисията и броят еврокомисари, ако Европа на две скорости успее, това означава или понижаване на статута на българския еврокомисар на второстепенен или пълното лишаване на България от ресор в ЕК. Тъй като брюкселските бюрократи считат, че ЕС ще продължава своето разширяване, то няма да има място за ресори за всяка страна и определени държави могат да бъдат лишени от място в ЕК. Съдейки по второстепенните ресори, които са давани на Изтока, то България ще е една от първите, които ще пострада.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro
Отнемането на правото на вето в Съвета на ЕС по въпроси, касаещи външните работи, правосъдието, разширяванията ще означава, че България ще бъде лишена от последния си способ да влияе в процеса на взимане на решения в ЕС. Други страни като Унгария, Словакия, Хърватия и Полша ще бъдат също тихи наблюдатели по въпроси като приемането на нелегални мигранти, финансирането на чужди конфликти и режими, подписването на договори за безмитна търговия с трети страни и налагането на противоречиви нрави и ценности.
Роберт Фицо: Словакия няма да подкрепи новия пакт на ЕС за миграцията
Военният Шенген от своя страна е точното определения за това какво чужди сили като САЩ искат за бъдещето на ЕС. Подобряване на инфраструктурата, но не с цел търговия, а с цел намаляване на бюрократичните бариери като митнически проверки и инфраструктурни ограничения за придвижване на военна техника, уеднаквяване на процедурите за трансграничен военен транспорт, улесняване на “военната мобилност“ и готовност за справяне с “потенциални заплахи“.

С други думи, превръщането на Европа, и по-точно източната и част, в поле за предстоящ конфликт с Русия. В официалните документи на САЩ, Русия е посочен като основен геополитически съперник, но тъй като САЩ, а и Западна Европа не граничат с Русия, не желаят да виждат техните деца в ковчези, то за тази цел ще бъдат използвани източноевропейските народи – чехи, словаци, словенци, българи, румънци, унгарци … Източна Европа е умишлено подготвяна за бойно поле в една евентуална конфронтация с Русия.
САЩ обявяват Черно море за зона на стратегическите си интереси, планират постоянно военно присъствие
За да не се случи този реално апокалиптичен сценарии е нужно източните държави да заявят, че искат да бъдат част от ЕС, но само при условие на равноправие между Изтока и Запада в разпределянето на отговорностите и процесът на взимане на решения за съдбата на съюза. Това минава през следните структурни промени в ЕС :
– Реформиране на ЕК и Съда на Европейския съюз, съставени от неизбрани бюрократи и съдии, и връщане на държавите членки на тяхната независимост и контрол върху собствените им закони и бюджети;
– Пълно преструктуриране на европейската миграционна политика като се върне правото на всяка страна да определя сама, дали желае или не да приема мигранти на своя територия;
– Възстановете върховенството на националното право над европейското, с цел да се избегнат скандални текстове като Истанбулската конвенция, която е противоконституционна, но от Брюксел се опитват да я наложат силово в българския правен ред;
– Вземане на решения с референдум по въпроси във всяка страна член, за членуването в алианси, съюзи (вкл. парични, икономически или енергийни) и организации, както и по въпроси, отнасящи се до бъдещи разширявания на ЕС;
– Отхвърлянето на проекта за цифрово евро и установяването на правото за плащане в брой, като основно право в ЕС;
– Денонсирането на несправедливи споразумения за свободна търговия като тези с Меркосур, Украйна, Кения, Канада, отговорни за катастрофалния търговски баланс на ЕС и съсипването на европейското селско стопанство и прилагането на огледални клаузи във всеки търговски договор на ЕС с трети страни с цел да се защити европейския потребител и европейската индустрия;
– Запазване на основните индивидуални свободи чрез отхвърляне на плановете на Европейската комисия за цифровите портфейли, цифровите здравни досиета, цифровите шофьорски книжки;
– Гарантиране на свободата на словото, чрез премахване на Акта на ЕС за цифровите услуги, както и премахване на всички ограничаващи свободното изразяване на мнение мерки, наложени от Европейската комисия в социалните мрежи и пресата. Също така и възстановяване на анонимността на потребителите и забраната за съхранение на данни.
– Обединяване на европейските държави към паневропейски стратегически проекти за съвместно изграждане по примера на Еърбъс, с цел ЕС да бъде конкурентноспособен на Китай и Америка в областта на науката и високите технологии.

Текущата политика на ЕС, особено що се отнася до новите членки от Източна Европа, изисква сериозно преосмисляне, с цел да се гарантира, че всички държави са равнопоставени партньори в съюз, който цени и защитава тяхната национална идентичност. Време е България и другите източноевропейски държави да заемат твърда позиция за защита на своите интереси, като настояват за структурни реформи в ЕС, които възвръщат властта и решенията на национално ниво и гарантират, че всяка страна може да ръководи независимо своята политика и икономика в рамките на общия пазар. Това не само ще спомогне за по-балансираното развитие на всички европейски държави, но и ще осигури устойчивост и дългосрочно благоденствие на европейската общност, основано на взаимно уважение и равенство.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











