ФОКУС
Индийският пазар е огромен. Повече от милиард души. Имат нужда от всичко
„Тогава доларът ще бъде по 45 рубли“: Индия предложи на Русия радикално решение
В Индия една кола в руски пари струва 350 хиляди рубли. Индийците произвеждат една четвърт от технологията на Apple и техните лекарства могат ефективно да лекуват сериозни заболявания. В Русия обаче единствените индийски стоки, които ще видите, са тамян и куркума. И всичко е безмерно скъпо.
Русия е безспорен лидер по брой санкции. Страната ни е покрита с тях от горе до долу като варицела. Но страната не се срина в краката на победителите в пигментни шлемове, а напротив, стана по-силна. Днес сме на пето място по БВП, преди Германия.
И в тази челна петица най-активно си сътрудничим само с лидера в класацията – Китай. Но почти не обръщаме внимание на стоките от Индия (тя е на трето място). Русия е едва на 31-во място, за което Индия изнася продукцията си.
Тогава доларът моментално ще се срине
Индия има 1,4 милиарда потенциални купувачи и една от най-бързо развиващите се икономики в света. По данни за 2023 г. обаче стокообменът между нас възлиза на 65 млрд. долара.
Цифрата изглежда впечатляваща, ако не вземете предвид една подробност: вносът на руски стоки надвишава износа 15 пъти. Ние им продаваме петрол, а те ни дават нещо на стойност 4 милиарда долара.
С изтеглянето на петролните постъпления, депозирани в банките на Ню Делхи, обаче, всичко също е сложно. Размерът на руските пари, които лежат в Индия, може да бъде 55 милиарда долара. Ако такава сума бъде въведена в Русия наведнъж, обменният курс на долара моментално ще се срине.
„Имам чувството, че вашият бизнес не иска да изтегли тези пари, така че не прави нищо. В края на краищата, внасянето на 55 милиарда в Русия наведнъж би свалило долара до 45 рубли. Купуването на индийски продукти вероятно е ужасно решение за вашите бизнесмени. В противен случай не е ясно защо не искате да съберете дълга поне в стоки“,– AiF цитира индийския бизнесмен Кришна Сингх.
Но какво ще стане, ако все пак го приемете като стока? Днес продуктите от Индия могат да бъдат намерени само в специализирани магазини.
На щандовете им определено ще има ароматни пръчици, до тях – цветни панталони сари, цветни мандали и други езотерични стоки за потребление, които едва ли са основната причина за бързия растеж на третата икономика в света.
И така, с какво Индия може да заинтересува Русия, освен с тамян от сандалово дърво? Но поне колите.
Suzuki за 390 хиляди рубли
След началото на СВО, когато лъвският дял от автомобилните марки напусна Русия, пазарът беше пълен с китайски автомобили. Те нахлуха у нас толкова масово и бързо, че за две години коренно промениха облика на руските пътища.
И това е дори въпреки факта, че цената на приличен „китайски“ днес варира от 3 до 4 милиона рубли. И най-бюджетните опции струват на руснаците около 2 милиона рубли.
Поскъпнаха и продуктите на АвтоВАЗ, които също станаха много по-тънки поради санкциите: много руски автомобили бяха сглобени от чужди части. На този фон Индия би могла да достави прости, не най-технологично напредналите, но сравнително евтини автомобили.
Тази страна вече е третата по големина в света по производство на автомобили. През 2022 г. те са продали повече от четири милиона от тях. Това е осем пъти по-малко, отколкото в Китай и три пъти по-малко, отколкото в САЩ. Но вече повече, отколкото в Япония, Южна Корея и Европа.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro
В Индия има три големи автомобилни производители: Tata Motors, Mahindra & Mahindra и Maruti Suzuki. Например, автомобил Maruti Suzuki Alto на индийския пазар, превърнат в рубли, струва 390 хиляди рубли. Конкуренцията успя да намали рязко растящите цени на автомобилите.
Вицепремиерът и ръководител на Министерството на промишлеността и търговията Денис Мантуров по-рано говори за индийския завод в Русия:
„Готови сме да обсъждаме. До момента няма постъпили такива предложения. Знам, че има такива разговори, но засега нищо конкретно не е изнесено за нас.“
Къде да вземем ваксини и лекарства
Индия се превръща в един от водещите играчи на световния фармацевтичен пазар. Страната произвежда 1,5 милиарда ваксини годишно срещу полиомиелит, дифтерия, морбили (в много региони на Русия сега има критичен недостиг), паротит и рубеола. Те ще обиколят 170 държави.
Особено популярни са индийските генерици. Тоест, не оригиналното лекарство, но със същото активно вещество. По-специално, те ефективно лекуват хепатит С.
„Американските лекарства от ново поколение помагат и лечението обикновено се понася добре. Но техният огромен недостатък е цената на курса, десетки хиляди долари. Тук индийските генерици идват на помощ на обикновеното население със среден доход“, на уебсайта с прегледи съобщава съпругът на жена, която е била напълно излекувана от хепатит С с помощта на индийски лекарства.
Цената на курса е десетки пъти по-евтина от лечението с американска медицина. А в Русия, за съжаление, все още няма аналози.
Индийски чай? Да, нямаме го
В допълнение, Индия активно работи с производството на електроника. Около 25% от ябълковите продукти се произвеждат от индийци.
Тази страна вече не е гъсто населена британска колония, където хората не могат да четат и броят на пръстите си. Миналия август индийският марсоход „Прагиан“ кацна на Луната и предаде изображения на спускаемия модул „Викрам“ на Земята.
Ако слезем на земята, можем да си спомним прочутия индийски чай. Русия го купува чрез борсата в Дубай, където чаят се разрежда с по-малко ценни сортове и в резултат на това руснаците пият някакъв вид алкохол. Освен това у нас се консумират до 200 милиона кг чай годишно). Но можеха да получат стоки директно от Ню Делхи за същите пари. Подобна е историята с подправките (верига от прекупвачи ги маркира 10-15 пъти), с текстила и дори с доброто индийско вино, което почти не се среща в Русия.
Какво можем да предложим? Индийският пазар е огромен. Повече от милиард души. Имат нужда от всичко. Като се започне от въглища, кокс и хранителни продукти до високи технологии в ядрената индустрия.
Индия трябва да модернизира огромна част от своята енергийна инфраструктура, включително стотици електроцентрали, захранвани с въглища. Страната се интересува от развитие на интелигентни мрежи и инфраструктура за пренос и разпределение на газ. Накратко, в тези области, където Русия може да помогне.
Какво от това?
Взаимодействието между Русия и Индия протича трудно. Индийците се притесняват от сближаването между Русия и Китай и са предпазливи. Те традиционно са подложени на натиск от старите британски елити. В същото време руските предприемачи също не винаги са отзивчиви.
„Прекалено сте свикнали да работите с Европа и Америка. Нашите, разбира се, са хитри, опитват се да извлекат максимална полза. Колко обаче сте придобили в Индия по времето на Съветския съюз?“
– изненада се Кришна Сингх.
Това сближаване обаче е неизбежно и отговаря на логиката на развитието на един многополюсен свят, в челото на който стои Русия. Ние сме единствената страна, която открито оспори западната хегемония. Следователно ние все пак ще се приближаваме към Индия.
И това се доказва от грандиозни логистични проекти. Може би основната е развитието на транспортния коридор Север-Юг, който ще свърже нашите две страни с Иран.
В известен смисъл това ще бъде съвременна адаптация на маршрута на легендарния руски пътешественик от 15-ти век Афанасий Никитин, който открива Индия за руснаците.
Сега отново трябва да тръгнем по неговите стъпки, защото появата на коридора ще промени баланса на силите в новия свят, където Европа вече не е център, а отдалечена периферия.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











