ФОКУС
Ако всички са маскари, Борисов е техният цар
Докато сглобката се руши, ГЕРБ и ДПС правят спойка
Живеем в страната на чудесата. Най-голямата политическа сила – ГЕРБ, се държи като опозиция, нищо, че се води част от (все още) управляващата коалиция. Партия, която уж не е част от властта – ДПС, се натрапва като незаобиколим стожер на коалицията, задава дневния ред и спуска директиви за управлението. ПП-ДБ всячески се мъчи да удържа „сглобката“ – в името на реформите. ГЕРБ и ДПС в синхрон също се трудят неуморно по реформите, но май с идеята да ги отлагат в безвремието и да им пилят зъбите.
Това се виждаше през 9-те месеца на мъката „ротационен кабинет“ и особено ярко лъсна в последните дни, когато предаването на щафетата между участниците в сглобката бе взривено от
задкулисни маневри и стъписващи ходове
Гневът на анализатори, коментатори и обикновени зрители и за дългомесечното скърцане на сглобката, и за мартенската политическа криза е фокусиран върху ПП-ДБ. ПП и ДБ допуснаха много грешки и продължават да правят гафове. Дадоха лош сигнал, когато премиерът Денков прибърза с оставката на кабинета и я подаде на 5-и, а не на 6-и март, както се очакваше. Направи го, когато Бойко Борисов и Мария Габриел отсъстваха от България. Глупаво беше и изригването на Асен Василев за новото красиво лице на мафията и последвалите обяснения от ПП-ДБ, че вече нямат доверие на Мария Габриел и не я искат за следващ премиер, но са готови да работят за продължаване на съвместното управление. Та какво значение има лицето – ново или още по-ново, красиво или не толкова красиво, ако зад него продължава да наднича грозната мутра на мафията?!

Партиите на промяната ни разбиха надеждите, ядосват се дори техните привърженици. Те разочароваха, повтарят по студията всичколози. И подминават тактическите тарикатлъци и „мазните турски“ кафета на Бойко Борисов и Делян Пеевски – защото „тях си ги знаем“.
Кой започна войната
Миналата есен, точно преди местните избори, Бойко Борисов шашна активисти на ГЕРБ от Северозападна България с гневна реч – нахока ги, че не протестират срещу правителството. „Вие все едно живеете на друга планета. Мене ме скъсаха да ме подиграват – Битко Бибитков (Борисов получи този прякор заради премиерските му обиколки с джипката). Горивата минаха на 3 лв., а на мене за 2,20 лв. ми правеха протести…“ Така говореше през октомври лидерът на ГЕРБ срещу съставения само месец по-рано с негово участие кабинет „Денков-Габриел“.
Сега, в разгара на драмите около ротацията, Борисов се изцепи: „Благодарение на ГЕРБ Асен Василев е финансов министър. Ние го защитавахме 9 месеца“. Това не е виц, Борисов наистина го каза. Всъщност финансовият министър е най-атакуваният.
През ноември депутатите на ГЕРБ громяха Асен Василев, че вкарва държавата в дългова спирала. Борисов лично и драматично го призова „да не отваря кутията на Пандора“ с нови заеми. Даже пресметна, че лихвата на 2.3 млрд. евро нов дълг е близо 250 млн. лв. годишно.
Но как да повярваме на тази загриженост, след като самият Борисов като премиер през 2015 г. поиска да загроби България с 16 милиарда лева дълг, а неговият финансов министър Владислав Горанов твърдеше, че това е много разумно.
И препоръка на МВФ се оказа повод за атака. От мисията на фонда повториха старата си идея България да замени плоския данък върху доходите с прогресивно облагане, за да вдигне бюджетните приходи и да намали социалните неравенства – все недоказани ефекти от вдигането на данъци. Лидерът на ГЕРБ обвини Асен Василев, че това било неговият сценарий – да махне плоския данък, затова харчел като невидял държавните пари.
„Безплатен обяд няма! Сега всички ще вадим от джобовете си, за да платим безумната политика на раздаване на пари – масово, за да си готин, да си добър, да си френдли“, заяви човекът, който пръсна милиарди за тупици като АЕЦ „Белене“, недостроената „Хемус“, скъпо, но пък козметично саниране, неукрепени свлачища и надупчени язовири

Финансовият министър бързо затвори устата на Борисов с две ясни изречения: „МВФ говорят за вдигане на данъците в последните 20 години. Нямаме намерение да вдигаме данъците“.
Делян Добрев, който е по-яростна опозиция дори от БСП и „Възраждане“, неспирно клейми „промяната“, че обслужвала руски интереси с петрола и бензина. Асен Василев дори се бил возил на служебна кола на „Лукойл Нефтохим“, възмути се бившият енергиен министър на ГЕРБ. Парадоксът е, че докато Добрев се заяжда за „руски връзки“ на ПП, по любимата рожба на Бойко Борисов – „Балкански поток“, милиарди кубици природен газ текат към Европа, като захранват бюджета на Кремъл.
„Приятелският огън“ се ожесточава
В четвъртък ГЕРБ заедно с ДПС организира 4-часов парламентарен линч на Асен Василев, задето бил пробил дупка за милиард във Фонда за сигурност на електроенергийната система. Дупка има, и то огромна, но най-вече защото фондът се пълни от вноски, които зависят от цената на енергоизточниците, а те поевтиняха много повече от очакваното. Въпреки тези обективни причини всички освен ПП и ДБ награчиха финансовия министър за дефицита във фонда. След което му стовариха невъзможна задача – до 31 март да запуши пробойните. Никой не каза откъде да се вземе липсващият милиард.
Борисов и ГЕРБ обвиниха Асен Василев, че бил прибирал дивидентите от държавните фирми, за да кърпи дупки в бюджета. Да не би борисовите министри Кирил Ананиев и Владислав Горанов да не са го правили?
Друг бивш министър на Борисов – Николай Нанков, се присмива на сегашния министър на регионалното развитие, че е закъсал с „Хемус“ и другите „магистрални“ строителни планове. Всъщност всички знаем, че закъсването е заради порочните договори, наследство от кабинетите „Борисов“. Пътищата са такъв батак, че вече петима министри не могат да се оправят в това наследство, чиято емблема е злополучвата магистрала „Хемус“.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro
Темата саниране на панелки пак е на мода, само че с европейски пари, а герберите напето се хвалят с тяхната програма за „безплатно“ саниране. „Успехите“ бяха изхарчване на 2 млрд. лева за „фасадно“ полусаниране – главно лепене на стиропор и боядисване на блоковете.

Енергийният министър Румен Радев също бе сложен на дръвника. Ясно е защо – задава се голямо „инвестиране“ – АЕЦ Козлодуй 2, преобразяване на Маришкия басейн във „водородна долина“ и още много-много милиарди пърхат на хоризонта – и от българския бюджет, и от европейския. А кой разбира по-добре от енергетика и милиарди от Бойко Борисов и неговия съратник Пеевски.
Само че преди да уволнява Радев, Борисов трябваше да обясни къде е прословутата пътна карта за Балкански/Турски поток – документ от 2017 г., за който Теменужка Петкова, тогава енергиен министър, и днес гузно мълчи.
В първите седмици на некоалицията Борисов редеше нестройни мисли: „В тая сглобка нищо не може да се планира за дълго време. В законодателната власт Кирил Петков се справи добре, дойде със списък със закони, приехме тайминг и се справихме добре. Ако същото направим и в изпълнителната власт… Ротацията е нещо, което ще докаже,
ще прегледаме всеки министър как е работил
И тези, които са по-слаби ще се свалят“, заяви Борисов. Обещаният преглед така и не видя бял свят. Грешка на ПП-ДБ е, че не настояха за публични оценки на всеки министър. Така дадоха шанс на Борисов да обяснява колко некадърен е военният министър и да му се подиграва заради забавена пратка ръкавици за украинските войници. Инак по международни форуми шефът на ГЕРБ не спря да се пъчи колко много помага България на Украйна.
Борисов и Пеевски още през февруари поискаха оставката на Тагарев – заради забавените БТР-и за Украйна. После се разбра, че всъщност любимият им вътрешен министър Калин Стоянов се е замотал с прехвърлянето на военната техника от МВР съм отбраната.
Булгаристански нрави
Борисов, който парадира, че е много набожен, избра точно деня за прошка да взриви ротирането с извънредна вечерна пресконференция, на която обяви война на ПП-ДБ – не лично, използва карето преговарящи дами. Пак тях прати да преговарят, че и да вземат мандата от президента.

Не, не се криел зад гърба на нежната четворка, но бил наплашен: „Те се държат невъзпитано. Ако присъствате на среща, в която Кирил Петков чупи шишета и стъкла на масата, вие ще искате ли такава среща?“ После пък обясни, че не искал да се изправя сам срещу четиримата лидери на ПП и ДБ.
А защо сам – можеше да вземе Томислав Дончев, можеше да покани лидера на СДС Румен Христов – нали е коалиционен партньор. Вместо това го унижи – не го пусна да участва в препирните за ротацията поне за парлама.
След дълги усуквания Бойко Борисов изплю камъчето на конфликтите – ПП-ДБ си слагали техни хора на възлови постове: „Повече в сглобки аз няма да участвам. Не искам да разбирам от медиите коя фирма са вкарали в тол-системата, кой е новият шеф на митниците и на АДФИ, както и за поголовните смени на шефове в НАП по общините. Искам да попитам Кирил Петков, когато ПП притежава еднолично Агенция „Митници“ и НАП, това регулатори ли са, важни органи ли са? Правилно ли е да не съгласуваш с вицепремиера Мария Габриел назначенията?“
На следващия ден Габриел връчи на президента папка с имената на министри, несъгласувани с премиера Денков и партньорите от ПП-ДБ. Това дали е правилно? Чудно е как бившата еврокомисарка ще оправдае в Брюксел тази уникална процедура за съставяне на кабинет.
„Ако няма радикални промени в кабинета, регулаторите и съдебната система, няма да участваме. Ако няма ясно подписани споразумение и механизъм за работа, няма да участваме“, накара се на 6 март Борисов, сякаш не е част от неслучването на промените. „Реформаторът“ каза още, че службите всеки ден залавят шпиони, правят операции, работят прекрасно с чуждестранните партньори – „ако искат да ги сменим, аз ще съм последен с подписа си“.

В истерията около ротирането Борисов потресе с твърдението, че ПП-ДБ били в сговор с ДПС?! Пеевски пък фамилиарничи и нарича Киро и Христо „приятели“, черпи с „турски кафета“, а после ги хока, че искали да срутят правителството и държавата.
Объркани сте от този политически фарс? Явно това е целта – да ни отвратят, да ни докарат до байганьовския извод, че „всички са маскари“. И после да си правят избори без участието на мислещи, но омерзени избиратели. Хайде да не се примиряваме с този сценарий „ала Оруел“.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











