ФОКУС
Макрон заплашва с война Русия
- Макрон заплашва с война Русия, за да замрази конфликта: Ето как Западът се опитва да се спаси от поражението в Украйна
- Военният експерт Подберезкин: Макрон заплашва Русия, за да замрази конфликта в Украйна
Абсурдните по своята наглост нападки на редица западни лидери по адрес на Русия и заплахите за изпращане на контингенти в Украйна се чуха в различни вариации през последните няколко седмици. В същото време в големи западни медии се появяват публикации, че сред елитите на някои страни се засилват настроенията за бързо започване на преговори за разрешаване на украинския конфликт.
По радио „Комсомолская правда“ (radiokp.ru) разговаряхме за това с Алексей Подберезкин, директор на Центъра за военно-политически изследвания, професор в MГИМО.

КОЙ ИСКА „ЗАМРАЗЯВАНЕ“?
– Има мнение, че някои „здрави сили“ в Стария свят не искат да чакат Тръмп да дойде на власт в САЩ, желаещ по-бързо да „закрие“ конфликта в Украйна, а Европа ще се опита да постигне споразумение със самата Москва, без никой да не я натиска отвъд океана заради това.
– Съгласен съм, че ситуацията се развива в тази посока. Липсват им ресурси за мащабни действия. Никой, нито материално, нито идеологически, в Европа не беше готов за такива мащабни военни операции.
– И така, тази обща неподготвеност ли е основният аргумент за преговори за почивка?
– За да се борят в коалиция, много неща трябваше да се решат предварително. Номерът на Макрон с „изпращането на контингенти“ може да е логичен в този случай: мнозина на Запад сега искат „замразяването“ да започне възможно най-бързо.
– Просто защото днес условията за Киев и Запада може да са по-благоприятни за тях, отколкото утре?
– Да, разбира се! И в този случай действията на Макрон, заплахите му да изпрати определени военни части на НАТО – те се вписват в тази тенденция. Те ще се стремят да прехвърлят конфликта в етап на отбранителни действия – поне до края на годината. Или още по-добре преди началото на следващата година. Да се опитат да концентрират натрупаните ресурси за въоръжените сили на Украйна по нов начин.

ВЪЗМОЖНА РЕАКЦИЯ
– Но Макрон също ни напомня, че Франция също е ядрена сила и тези заплахи някак си не се вписват добре в идеята за замразяване, нали?
– Франция има способността да води военни операции без ядрени сили. Е, да предположим, че Макрон даде заповед на Националната гвардия или Френския чуждестранен легион да се насочат към Одеса, заедно с части, обучени да провеждат минно-експлозивни дейности…
– Да, да приемем – и какви ще бъдат нашите действия?
– Можем да реагираме различно. По-специално, има възможност за атаки не само срещу тези части на Петата република, разположени на тези украински територии.
– Не сме сигурни за вероятния характер на въоръжената конфронтация?
– Точно сега вероятно не. И всъщност до ден днешен почти всички основни западни съюзници на Париж, заедно със САЩ, между другото, категорично отричат прякото си участие в конфликта. Те казват, че това не е битка на НАТО, това не е битка на техните страни.
„Но в същото време те увеличават степента на участие в тези военни действия.
– Границата, чертата тук е важна. Отговор на директен въпрос: момчета, вие тук воювате ли? Ако е така, тогава не само вашите наемници стават мишени за нашите ракети. Но и вашата територия. Франция, изпращайки инженерен полк, може да извърши голяма глупост. Френските сапьори са военнослужещи на страна-членка на НАТО. С всички последствия от този факт.
– Може ли територията на френските отвъдморски владения или самата Франция да стане цел за ответни действия?
– Никой не знае сега как ще реагираме, освен няколко човека. В допълнение към ядрените оръжия има прецизни ракети с голям обсег, които могат да достигнат както Рейн, така и Сена. От нашите военноморски кораби „Калибрите“ могат да ударят не само бункерите в района на Лвов .

РЕСУРСИТЕ СА НА СВЪРШВАНЕ?
– В нашето предаване през 2023 г. вие казахте, че Киев и европейските му съюзници изчерпват ресурсите си, но е март 2024 г. и военните действия продължават – И какво ти тук „замразяване“ да има?
– Няма никакви противоречия. Нашите войски до голяма степен смазаха потенциала, който Киев имаше през 2023 г. Тогава не можехме да си представим например инициативата на Чехия, която „изведнъж“ с пари на ЕС извади половин милион снаряда от складовете на неизвестна „трета“ страна. И този пример не е единственият.
Освен известните субекти на конфликта се оказва, че са замесени не само страните – членки на НАТО. Някои страни тайно, чрез контрабанда, снабдяват Киев с оръжие и оборудване за добри пари. Същият милиардер Мъск е само един от представителите на големи бизнес структури, военно-технически спонсори на киевския режим.
– Какви примери?
– Частни инвеститори на един известен остров в Югоизточна Азия събраха повече от милиард долара и ги изпратиха във фонд за подкрепа на Украйна. Или, да кажем, десетки бронирани машини са изпратени от Австралия – в допълнение към „официалните“ доставки. Както и от Португалия.
– Когато се правеха оценки на военно-политическата обстановка в Украйна през 2022 г., броят на бойните самолети в украинските ВВС се оценяваше на не повече от 200 самолета.
– По данни от сводките, над два пъти повече от тях са били свалени.
– И откъде са дошли?
– Почти всичките им съветски самолети са предоставени на Киев от бившите страни от Организацията на Варшавския договор. Тези Су-25, Су-27 и МиГ-29 – те останаха на въоръжение в страните от Източна Европа (и не само), а сега се заменят с американски и други самолети на НАТО. Що се отнася до танковете, само Полша успя да даде на въоръжените сили на Украйна почти цяла дивизия бронирана техника.
Но в началото на 2024 г. Западът беше принуден да признае: военно-промишленият потенциал на Стария свят не беше готов за нови предизвикателства. След като са изчерпали запасите, които са имали в складовете си, те казват, че се нуждаят от минимум 7 милиона снаряда, но са произвели само 1 милион.

ЗАЩО ВСУ СЕ ДЪРЖАТ?
– Доколко нуждите на Украйна могат да бъдат задоволени от Запада?
– Сега – максимум една трета от това, което беше миналата година. Дори да се договорят с Индия или друг голям доставчик чрез посредници. Затова имаше стратегическа пауза. За украинските въоръжени сили това заплашва с колапс.
– Но украинските въоръжени сили устояват и дори контраатакуват?
„Засега им помага фактът, че линията на съприкосновение е леко извита в нашата посока и маршрутите са под техен контрол. ВСУ все още могат бързо и ефективно да прехвърлят ресурси в горещи зони.
– Шефът на НАТО Столтенберг каза, че западните доставки са позволили на Украйна да се опита да атакува Черноморския флот?
– Когато не предприемаме активни стъпки за ескалация, даваме инициативата на другата страна, тогава ескалацията от тази страна само се увеличава. Могат да измислят нещо още по-лошо. Само една остра реакция ги спира. Например действия в Западна Африка – в Мали, в Буркина Фасо.
Там работеха ЧВК, ние не избутахме французите, но те станаха… по-внимателни. И когато говорим за френско величие, си струва да напомним на Макрон, че режимът на Виши беше съюзник на Германия и се бори срещу СССР през Втората световна война, а френските есесовци защитаваха Райхстага през април 1945 г. Само благодарение на Сталин, Франция става велика сила с постоянно представителство в Съвета за сигурност на ООН.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











