Попитайте повечето европейци какво мислят за ЕС и те ще ви кажат, че той е безмилостно скучен. Това са бюрократи с претенциозни очила, които следят за тайнствени разпоредби за кривината на краставиците; непроницаеми коридори в строгите постове в Люксембург и Страсбург; множество съвети, комисии, парламенти и съдилища, чиито точни правомощия са напълно загадъчни за неспециалистите.

Но тази скука е неделима от целта на Съюза като проект за мир. Политическият философ Луук ван Мидделар забелязва в книгата си „Passage to Europe“, че ЕС трябваше да представлява „бягство на историята в бюрокрацията“ – опит да се заменят „непредсказуемостта и патосът“, които дълго време характеризираха отношенията между европейските държави, с „трезво преплитащи се интереси“. Войните щяха да бъдат заменени от консенсус, закон и досадни регулации; потенциално възпламенителните политически и идеологически разделения щяха да бъдат притъпени от тежък технически жаргон и компромис. Произтеклото от това безличие беше въплътено в апокрифната фраза, приписвана на Кисинджър: „На кого да се обадя, ако искам да говоря с Европа?“

Но всичко се променя. ЕС става по-малко скучен и по-малко демократичен и придоби лице: Европейският комисар Урсула фон дер Лайен, която миналия месец потвърди, че ще се кандидатира за нов петгодишен мандат.

„Кралицата на Европа“ е била описвана от недоброжелатели като носителка на „наполеонови“, „диктаторски“ и „властолюбиви“ влечения, които се засилват от личните ѝ особености и пламенното ѝ патрицианско излъчване. Тя, все пак, е жената на Хайко фон дер Лайен, потомък на аристократична фамилия, която е направила богатството си от коприна. Тя е също и жокей на обездка и участва в конни събития, ездаческата ѝ страст е наследена от покойния ѝ баща Ернст Албрехт, един от първите държавни служители в новосъздаващия се ЕС и виден политик в германския ХДС. Когато през 2022 г. понито на Фон дер Лайен беше разкъсано до смърт от вълк, Комисията обяви, че ще промени протекцията за вълците, за да разреши избиването им, за ужас на защитниците на дивата природа. Твърди се, че тази енергична майка на седем деца спи в скромна стая от 25 квадратни метра на 13-тия етаж на сградата Berlaymont на Комисията. Говори се също, че тя поддържа аскетична дисциплина и в други сфери на живота, въздържайки се както от алкохол, така и от месо

Но подобни ексцентричности не успяват да уловят трансформацията, която се случва вътре в Европейския съюз, откакто тя дойде на власт. Всъщност нейното управление се определя от редраматизирането на европейската политика – нещо, което ще продължи, ако тя успее да си осигури нов мандат през юни, което вероятно ще се случи.

Мандатът на Фон дер Лайен беше белязан от така наречените от Пери Андерсън „европейски преврати“ – постепенната агломерация на властта в Брюксел. Дори начинът, по който тя стана Комисар през 2019 г. представляваше пробив на нова процедура, целяща да придаде на изпълнителната власт на ЕС по-голяма демократична легитимност. През 2003 г. френско-германско споразумение полага основите на процес, наречен „Шпиценкандидат“ („водещ кандидат“), при който политическото семейство с най-много гласове на изборите за Европейски парламент осигурява поста Комисар за своя предварително избран кандидат. Но през 2019 г. Фон дер Лайен не беше „Шпиценкандидат“ на Европейската народна партия (ЕНП) – тя беше посочена от лидерите на ЕС Ангела Меркел и Еманюел Макрон. Шпиценкандидатът на ЕНП Манфред Вебер беше възпрепятстван от Макрон, който го смяташе за некомпетентен. Фон дер Лайен, от друга страна, беше дългогодишна лоялистка на Меркел и, както отбеляза Макрон, говореше френски изключително добре. Тогавашната германска министърка на отбраната беше податлива също и на близко военно сътрудничество с Франция и говореше за нуждата от създаване на „армия от европейци“ – още една точка в нейна полза пред Макрон.

С други думи, самото издигане на Фон дер Лайен представляваше тих преврат. Зад красивите словеса за защитаване на демокрацията, всичко опира до това, което Андерсън нарича „тихото уреждане на нещата между елитите in camera, над главите на инертната популация отдолу“. Може би в резултат на това Фон дер Лайен започна да пренаписва собствената си история, заявявайки че е „кандидатствала през 2019 г.“ – имайки предвид кампания, която никога не се е състояла. За Кралицата на Европа както реалността, така и демокрацията са податливи понятия.

Но най-тежкият ревизионизъм на Фон дер Лайен касае външната политика на ЕС. През 2019 г. тя идентифицира създаването на „геополитическа комисия“ като един от основните си приоритети като комисар. ЕС, заяви тя, трябвало да стане голям „геополитически“ играч, за „да формира по-добър световен ред“. Хаосът и кризата изискваха ЕС „да се научи да говори на езика на силата“. След това дойде двойната заплаха от Русия и ново президентство на Тръмп, като и двете придадоха на тези цели по-голяма неотложност. Резултатът е, че ЕС на Фон дер Лайен постепенно се преоборудва за война.

Преди две години официални представители на ЕС нарушиха табуто за финансиране на смъртоносни оръжия, когато решиха да платят за доставянето на смъртоносни военни оръжия за Украйна. И тъй като член 41.2 от Договора за Европейския съюз изрично забранява „разходи, произтичащи от операции с военни или отбранителни последици“, се изискваше известна изобретателност, за да се заобиколи тази пречка. За тази цел ЕС мобилизира Европейския фонд за мир (ЕФМ) – неправилно наименование на инструмент, създаден за финансиране на военни ангажименти в чужбина. За да заобиколи забраната за финансиране на войни, ЕФМ е замислен като извънбюджетен инструмент на стойност 5 милиарда евро.

Но барабанният ритъм на войната не спира до тук. Във вторник Комисията ще представи „мащабна“ стратегия за европейската отбранителна промишленост, която ще преориентира отбранителната индустрия на ЕС към военни действия и ще „промени начина на финансиране и продажба на оръжия“. Фон дер Лайен каза, че тя ще се стреми към „ускоряване на нашия промишлен отбранителен капацитет през следващите пет години“, с акцент върху съвместните поръчки.

Този подход се основава на прецедента на съвместното възлагане на обществени поръчки за ваксините срещу Ковид от страна на Комисията – усилие, което сега се изтъква като модел за успех, но все още тъне в сериозни противоречия. Личните текстови съобщения на Фон дер Лайен и шефа на „Pfizer“ Алберт Бурла за изработване на подробностите по сделката от април 2021 г. за 1,1 милиарда дози от ваксината бяха забулени в тайна и както журналистите, така и Европейската сметна палата бяха блокирани в опитите си да получат достъп до разговора.

Достатъчно е да се каже, че подобен прецедент не предвещава нищо добро за прозрачността на новия мащабен процес на възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната. Нито пък другите му компоненти. Съобщава се например, че новата стратегия ще включва откриването на Бюро за иновации в отбраната в Киев и създаването на нова длъжност на Комисар по отбраната. Много вероятно е новият цар по отбраната да произхожда от Полша или от някоя от Балтийските републики. Радослав Сикорски, сегашният външен министър на Полша, е разлгеждан като топ кандидат. Ако това се случи, ще видим гравитационният център на Европа да се измества на Изток, а по-ястребската реторика и политика на някога наречената от Джордж У. Буш „нова Европа“ ще превземат „старата Европа“. Има и други начини, по които новата отбранителна стратегия на Комисията също ще направи ЕС по-американски: една от предложените мерки копира схемата на САЩ за чуждестранни военни продажби – програмата, която позволява на Вашингтон да подписва директно договори с чуждестранни капитали , като по този начин оптимизира продажбите на оръжия.

Фон дер Лайен търси и други начини, по които да укрепи своята „геополитическа комисия“, подновявайки спящия процес на разширяване на ЕС. Или поне така твърди. Ефективно мъртъв след присъединяването на Хърватия към блока през 2013 г., той по всяка вероятност беше върнат към живот от руската инвазия в Украйна. През юни 2022 г. ЕС разшири статута на кандидатстване на Украйна и Молдова, като този ход беше подкрепен от Фон дер Лайен. Съвсем наскоро тя заяви, че „работим по нашите собствени реформи, за да се подготвим за съюз с над 30 държави членки“.

Разбира се, нямаше споменаване на факта, че приемането е пословично бавно и мъчително: Сърбия е страна кандидат от 12 години, а Черна гора от 14. Междувременно в края на миналия век Турция получи официално статут на кандидат за членство. Но Фон дер Лайен смята, че знае как да накара това да проработи. И това, естествено, ще означава нарушаване на нови табута.

Критиците на разширяването се страхуват, че новите страни членки от Източна Европа ще упражняват правото си на вето при взимането на решения по външната политика, парализирайки Съюза и ерозирайки единството му. Ето защо Фон дер Лайен настоява за премахване на единодушието при вземането на решения в областта на външната политика, което ще замени с гласуване с „квалифицирано мнозинство“ – ход, който според опонентите ще подкопае националния суверенитет, лишавайки държавите членки от заветното право на вето.

Но дори и Фон дер Лайен да получи желаното, което ще подкопае и непримиримостта на Унгария, е малко вероятно това да означава бърза лента за членството на Украйна. Поради това вътрешни хора от ЕС отхвърлиха подновения ѝ разговор като „доброжелателен сигнал“, а други посочиха, че абсорбирането на земеделска сила като Украйна ще бъде извънредно скъпо и рискува да провокира нови фермерски протести из целия континент. Полша, която преживя месеци на демонстрации заради пренасищането с евтино украинско зърно, в момента е сред най-отявлените привърженици за запазване на правилото за единодушие при вземането на решения в областта на външната политика и политиката за сигурност на ЕС. Други защитници на ветото казват, че единодушието насърчава по-трудните преговори и спомага за постигането на консенсус. Мидделаар се съгласява, отбелязвайки че „психологическата убеденост, че имаш възможност да блокираш резолюция, ако наистина си против нея, е онова, което прави консенсуса възможен“. Освен това, както пише Андерсън, „Алхимията на Съюза е постигането на единодушие чрез заплаха от мнозинството“.

И накрая, дори идеята за независима европейска отбранителна индустрия и външна политика да изглежда доста предвидлива в сегашния геополитически контекст, подходът на Фон дер Лайен не е. В момента нейната реторика и действия не са нещо много по-различно от имитация на овехтелия неоконсерватизъм, така ценен от някои във Вашингтон. Тя не се опитва да артикулира собствената си визия, или пък да предложи реална алтернатива, а по-скоро цели да запълни теоретичния вакуум, оставен след оттеглянето на САЩ със собствената логика на залязваща империя.

Но подхождането към отбраната с мускули служи също така и на политическа цел от по-личен интерес. В навечерието на изборите за Европейски парламент през юни т.г. Фон дер Лайен ухажва и европейската десница. Това бележи промяна от 2019 г., когато тя бе смятана за нещо като либерал в германския ХДС. Тогава тя подкрепяше джендърски въпроси като грижа за децата на работещи майки, както и зелените политики. Когато дойде юни обаче, популистката десница е тази, която се очаква да просперира.

Важно е да се отбележи, че Фон дер Лайен прави увертюри само на специфична част от европейската десница – фракцията, която е про НАТО. Разделителната линия тук е ясна, Фон дер Лайен критикува AfD, Марин льо Пен и Герт Вилдерс от групата „Идентичност и демокрация“ (ID), но приема членовете на групата „Европейски консерватори и реформисти“ (ЕКР), в която влизат италианската партия „Братя“ на Джорджа Мелони и полската PiS.

Няма почти никаква субстанциална разлика между двете групи в каквото и да е, освен за НАТО: ID е критична към алианса, докато ЕКР се състои от някои от неговите най-горещи привърженици.

За онези крайнодесни, които сега прегръщат НАТО, приемането на атлантическата външна политика има определен смисъл: тя предлага своеобразно пречистващо опрощение и билет за влизане в политическия мейнстрийм. Да вземем „Шведските демократи“ и „Финландците“ (преди това „Истински финландци“), които сега са членове на ЕКР. И двете партии преди бяха против членство в НАТО, но през последните години изоставиха това противопоставяне, когато видяха ясно, че властта е на хоризонта. Шведската център-дясно коалиция разчита на подкрепа от Шведските демократи за мнозинството си в парламента, а Финландците сега са част от консервативна управляваща коалиция. И в двата случая една достатъчно пронатовска позиция е политически златен прах. Всички останали предполагаеми принципи и ценности изглежда са предмет на договаряне.

И най-важното е, че това важи и за двете страни. След сближаването си през последните месеци, Фон дер Лайен прегърна твърдото отношение на Мелони за имиграцията: миналата година двойката пътува до Тунис, за да постигнат споразумение за ограничаване на напускането на имигранти и заедно обиколиха приемния център за мигранти в Лампедуза. И двете пътувания бяха израз на промяната в сърцето на ЕС – докато сегменти от популистката десница се придвижват към основното течение по отношение на външната политика, центърът се измества надясно по повечето други въпроси, особено по отношение на миграцията.

Точно както Фон дер Лайен, така и ЕС като цяло е креатура на идеологическата пластичност, която постоянно отразява събитията от другата страна на Атлантическия океан. В САЩ, докато страната се укрепва за собствените си избори, много от либералите, които някога осъждаха „децата в клетки“ като доказателство за фашизма на Тръмп, сега подкрепят двупартийните предложения за засилване на граничната сигурност в замяна на продължаване на военната помощ за Украйна. По този начин един не толкова скучен ЕС изглежда по-американски, управляван от властна кралица, която взима пример от Вашингтон. В стремежа си да създаде блок, който „се е научил да говори на езика на силата“, Фон дер Лайен рискува постепенно да превърне един бюрократичен проект за мир в пленник на собствения си милитаризъм.

Лили Линч е писателка и журналистка, живееща в Белград.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?