Фрагмент от статия на почетния председател на президиума на Съвета по външна и отбранителна политика Сергей Караганов. Пълната версия на статията ще бъде представена в списание „Русия в глобалните въпроси“.

Изключително опасният свят на следващите две десетилетия изисква корекция на външната и отбранителната политика. Те трябва да се основават на концепцията за „Крепост Русия“ – не автаркия, а максимално възможна независимост, суверенитет, сигурност, независимост, концентрация върху вътрешното развитие.

Европа — някога фар на модернизацията за нас и много други нации — бързо се движи към геополитическа незначителност и, надявам се да греша, към дезинтеграция. Все още си струва да се опитаме да използваме богатия пазар, но основният вектор по отношение на субконтинента е моралното и политическо изключване. Загубили първо душата си – християнството, те губят и плодовете на епохата на Просвещението – рационализма. Освен това европейската бюрокрация, по външни заповеди, сама налага отхвърляне на Русия. Да ѝ благодарим.

Скъсването с Европа не е лесно изпитание за много руснаци. Но трябва да бъде завършен възможно най-бързо. Естествено заграждането не бива да става принципно и тотално. Но разговорите за пресъздаване на европейската система за сигурност са опасна химера. Необходимо е да се изградят системи за сътрудничество и сигурност в рамките на континента на бъдещето – Голяма Евразия, като се привличат заинтересовани и интересни европейски страни.

Политиката на „Крепост Русия“ изисква максимално невключване в конфликти, които ще избухнат по време на продължаващото „геостратегическо земетресение“. Много успешно не бяхме въвлечени в поредните арменско-азербайджански и израелско-палестински конфликти. Но, естествено, не можем да повторим украинския провал, когато антируски елити дойдат на власт в съседните страни или бъдат дестабилизирани отвън.

След като решихме активно (макар и със закъснение) да започнем активни военни действия срещу Запада в Украйна, ние, действайки в съответствие със старите представи, не очаквахме, че врагът ще започне голяма война. И не използвахме активно ядрено възпиране от самото начало. Все още отлагаме. Правейки това, ние не само проправяме пътя за смъртта на стотици хиляди и милиони, ако вземем предвид загубите от рязкото влошаване на качеството на живот на хората в Украйна, десетки хиляди наши мъже. Но също така правим лоша услуга на целия свят. Агресорът, а това де факто е Западът, остава ненаказан. Разчиства се пътят за нови агресии.

Забравихме основите на стратегията за ограничаване. Страната с по-голям конвенционален, човешки и икономически потенциал печели от намаляване на ролята на ядреното възпиране и обратно. Засилването на зависимостта от ядреното възпиране и ускоряването на движението по стълбата на ескалацията има за цел да убеди Запада, че има три възможности по отношение на военния конфликт в Украйна. Първият е да се оттегли с достойнство. Вторият е да бъде победен, да избяга като от Афганистан и да получи вълна от въоръжени, включително побеснели, бежанци. Или – трето – да се вземе същото решение, но само с ядрени удари на тяхна територия и съпътстващия ги разпад на обществата.

В руската традиция – нанасяне на съкрушително поражение на европейска инвазия, последвано от споразумение за нов ред.

Това прави Александър I с Кутузов и дьо Толи през 1812-1814 г. – тогава бяха споразуменията на Виенския конгрес. Следват Сталин с Жуков, Конев, Рокосовски, които отново побеждават общоевропейската армия (този път под ръководството на Хитлер) – беше сключен Потсдамският мирен договор. Но не съм съгласен с аргументите в полза на такъв край на последната агресия. В края на краищата, за да се сключи такова споразумение сега, ще е необходимо да се освободи път за руските Стратегически ядрени сили. И все пак да се търпят огромни загуби. Включително и морални. Все пак това ще е настъпателна война. Надеждно ядрено възпиране и буфер на сигурността на територията на Западна Украйна трябва да служи като гарант за прекратяване на агресията. СВО трябва да продължи до победа. Врагът трябва да знае, че ако не отстъпи, легендарното руско дълго търпение ще свърши. И за смъртта на всеки руски войник ще трябва да се заплати с хиляди животи от отсрещната страна.

Чрез активирането на ядреното възпиране ние не само ще отрезвим агресорите, но и ще окажем безценна услуга на цялото човечество. Няма друга защита срещу поредица от войни и голям термоядрен конфликт.

Руската политика трябва публично да изхожда от факта, че НАТО е враждебен блок, който се оказа агресивен чрез миналите си политики и де факто води война срещу Русия. Следователно всякакви (включително превантивни ядрени) удари срещу нея са морално и политически оправдани. На първо място, това се отнася за страните, които активно участват в подкрепата на киевската хунта. Старите и особено новите членове на Алианса трябва да разберат, че след присъединяването към блока тяхната сигурност е радикално отслабена, а компрадорските управляващи елити ги поставят на ръба на живота и смъртта.

Необходима е промяна (включително частично прозрачна) в списъка с цели за ядрени ответни удари. Трябва да мислим по-ясно кого ще съдържаме. Няма сигурност, че за западната глобалистка олигархия заплахата от ответен удар дори на територията на собствените им страни е достатъчно възпиращо средство. Просто казано, тя не се интересува от благосъстоянието дори на собствените си граждани и може да не се страхува от жертвите сред тях.

Може би би си струвало да разгледаме местата, където се събира тази олигархия, като мишени за първата вълна, дори за превантивни ответни удари? Глобалистката олигархия или „дълбоката държава“ не трябва да очаква да бъде спасена като Ной и неговото благочестиво семейство и животни на ковчега.

Основната задача е да се предотврати надигащата се вълна от конфликти, да се предотврати един век войни и тяхната ескалация до глобално термоядрено ниво.

И следователно е необходимо да се върви нагоре по стълбата на ядреното възпиране независимо от войната в Украйна. В продължение на вече предприетите или планирани стъпки, считам, че би било препоръчително бързо да се премине към възобновяване на тестовете за ядрени оръжия. Първо под земята и ако това не е достатъчно, тогава тествайте „Цар Бомба 2“ на Нова Земя, минимизирайки щетите върху природата на вашата страна и приятелските държави от мнозинството от света.

Рано или късно официалната руска политика в областта на ядреното неразпространение ще трябва да се промени. Миналото не беше безполезно: то намали рисковете от неконтролирано използване на ядрени оръжия и ядрен тероризъм. Но това беше несправедливо към много незападни държави и отдавна спря да работи. Исторически, философски, разпространението е допринесло за мира. Ужасно е да си представим какво щеше да се случи, ако СССР и след това Китай не се сдобиха с ядрени оръжия. Индия, след като извърши ядрени опити, започна да се чувства явно по-спокойна в отношенията с по-мощния Китай. Индийско-пакистанският конфликт тлее, но след като и двете страни получиха ядрен статут, мащабът на сблъсъците намаля.

Ограниченото разпространение на ядрени оръжия също може да бъде полезно като бариера пред създаването и използването на биологични оръжия. Повишеното ниво на ядрена заплаха може да се превърне в възпиращ фактор за милитаризацията на технологиите за изкуствен интелект. И най-важното, ядрените оръжия, включително тяхното разпространение, са необходими за възстановяване на функциите на ядреното възпиране, които са престанали да функционират – не само за предотвратяване на големи войни с използване на конвенционални оръжия, но и на надпревара в конвенционалните оръжия. Неядрена война не може да бъде спечелена, ако потенциалният противник има ядрени оръжия и най-важното – готовност да ги използва.

Още сега нарастващата зависимост от ядреното възпиране е необходима, за да се охладят европейските „лидери“, които са загубили ума си, бърборейки за неизбежността на сблъсъка между Русия и НАТО и призовавайки за подготовка на въоръжените сили за това. На тези говорещи и техните слушатели трябва да се напомни, че в случай на война между Русия и НАТО в Европа, от много европейски страни от алианса ще остане малко в първите дни след избухването на конфликта.

Разбира се, разпространението крие и рискове. Но в контекста на възникващия световен безпорядък и преразпределение, те са много по-малки от онези, генерирани от отслабването на ядреното възпиране.

Полицентричен и устойчив бъдещ световен ред няма да възникне без ядрен мултилатерализъм.

Разбира се, някои страни трябва да бъдат окончателно и категорично лишени от правото да притежават ядрен арсенал или дори да се доближат до придобиването на такъв. Германия, която започна две световни войни и извърши геноцид, трябва да стане легитимна цел на превантивен удар и просто да бъде унищожена, ако посегне към ядрена бомба. Но .сега, забравила за чудовищната си история, тя се натъква на такова наказание, действайки като реваншистка държава, основен европейски спонсор на войната в Украйна. В Европа всички страни, участвали в инвазията на Хитлер в СССР, трябва да се страхуват от подобна съдба.

Някои от очертаните предложения ще предизвикат вълна от критики, подобно на статиите за ядреното възпиране от миналата година. Но те се оказаха изключително полезни както за вътрешната, така и за световната стратегическа общност, принуждавайки я да излезе от летаргичния сън на „стратегическия паразитизъм“.

Ако преживеем следващите две десетилетия, избегнем още един век на войни като ХХ век, особено първата му половина, нашите деца и внуци ще живеят в многоцветен, мултикултурен, много по-справедлив свят.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?