• Един от най влиятелните сенатори, които мразят всичко и всички!

Геронтокрацията в Съединените щати отслабва. Лидерът на републиканците в Сената Мич „Старият гарван“ Макконъл обяви, че ще напусне поста си, който заемаше по-дълго от всеки друг в историята, преди края на годината. Макконъл е всичко, за което светът мрази Америка. Но самата Америка мрази Макконъл много повече.

Мич Макконъл е един от онези, на които се крепи всичко във Вашингтон. Президентът Обама наследи президента Буш, президентът Байдън наследи президента Тръмп, а „старият гарван“ все водеше републиканците в Сената. При решаването на въпроси на войната и мира (и изобщо на всякакви важни въпроси), консервативният елит поставяше начело това старче от известния с уискито щат Кентъки. По време на административни и лобистки битки във високи постове той нямаше равен.

Сега е модерно да се говори за такива хора като „слон“. Макконъл е „слонът“ на Републиканската партия, чийто символ всъщност е слон. Но на външен вид той прилича повече на костенурка – и наистина има черупка, непроницаема за враговете, иначе нямаше да остане сред най-влиятелните хора в САЩ с десетилетия. Много хора мразят и се страхуват от такива хора, но Макконъл някак си особено.

Дори прякорите, с които е известен в медиите, намирисват на страх. Освен „Стария гарван“, това са „Мрачният жътвар“, „Дарт Вейдър“, „Среднощният Мич“, „Ядреният Мич“, „Богатият Мич“ и „Московски Мич“. Ясно е, че няма да те нарекат за добро „Московския“ в съвременните Съединени щати е от омраза.

Макконъл е мразен например от всички, които очакваха ерата на Обама с надежда и обич и които все още имат топли чувства към самия Барак Обама. В САЩ има чудовищно много такива хора, сред убедените демократи 100% от тях. И обвиняват Макконъл, че почти нищо не се е получило за „президента на надеждата“. Лидерът на Сената съсипва десетки от неговите „прогресивни реформи“ – удушава ги с поправки, удавя ги в съгласувания и тихо ги намушква до смърт в кабинета си.

Може да се спори за душеспасителния характер на инициативите на президента Обама. Но Макконъл наистина е такъв. Притежаващ изтънчения талант едновременно на бюрократ и политически интригант, той години наред тъпче със старческите си сандали либералните инициативи.

Поради това Макконъл беше мразен не само от либералите, но и, по-общо казано, от младежта. В нейната среда той имаше образа на портиер, вреден съсед, който се оплаква от силната музика, а също и този, който принуждава Америка да живее според законите, ако не на каменната ера, то на късния феодализъм.

Изглежда, че консерваторите трябваше да обичат Макконъл за същото нещо – като техен човек и ефективен лобист. Но това не е вярно. Тези консерватори, които могат да бъдат наречени „Тръмписти“, също мразят „Стария гарван“.

Самият Доналд Тръмп не е разговарял с Макконъл повече от три години, откакто лидерът на Сената отказа да го подкрепи в опита му да оспори победата на Байдън и да се разграничи от нашествениците на Капитолия. Има студена война между двата „слона“, по време на която бившият президент изправи партията срещу „стария гарван“ и издигна своите фаворити, надявайки се да има лоялно ръководство в Сената по време на втория си президентски мандат.

Тъй като Тръмп оперира основно с омраза, Макконъл стана мразен от милиони поддръжници на Тръмп. За тях той не е лидер на консерваторите в законодателната власт, а представител на елитите, при които Америка е престанала да бъде велика, и олицетворение на „Вашингтонското блато“, което техният рошав идол обещава да „пресуши“.

Сега Макконъл напуска конфронтацията предсрочно и ще изсъхне сам. До края на мандата си през 2026 г. той смята да остане сенатор, но като обикновен сенатор – без партийни позиции и мантията на „сив кардинал“.

В къщата на Тръмп има празник, но радостта, както често се случва с Тръмп, рискува да бъде преждевременна. Макконъл ще напусне голямата политика в същия ден, в който Републиканската партия вероятно ще стане управляваща партия – получавайки мнозинство в Сената и Тръмп в Белия дом. Междувременно той има време да прехвърли властта през „Вашингтонското блато“ и да затрудни живота на враговете си за дълго време. Това е последната му възможност да покаже таланта си на административен лобист – и той несъмнено ще го покаже.

„Все още имам достатъчно гориво в резервоара, за да разочаровам напълно критиците си и възнамерявам да го направя с целия ентусиазъм, на който са свикнали“, предупреди самият Макконъл в същата реч пред Сената, в която обяви оставката си.

Тук „бензинът“ се споменава като част от самоиронията: поне два пъти през последната година „Старият гарван“ замръзва по средата на изречението пред журналисти, след което социалните мрежи се пълниха с шеги дори за свършил бензина – все пак Макконъл е ретро модел. Но като цяло си струва да се повярва на обещанието му: онези, които подцениха „стария гарван“ в миналото, го намразиха още повече по-късно.

В среда, в която тази омраза трябва да струи от всички страни, реакцията на речта на Макконъл в Сената може да изглежда парадоксална. Сенаторите аплодираха някой, който беше причинил много разочарование на поне половината от тях и току-що беше заплашил още повече (и демократи, и тръмписти). Лидерът на демократите Чък Шумър дори тържествено се ръкува със своя заклет враг.

Но тук няма парадокс. Трябва да се биете с опонента си в американската политика по въпроси като всеобщо здравно осигуряване или права на аборт, а след това да пиете шампанско с него на следващия банкет по повод разполагането на войски в някоя страна с петрол или премахването на нелоялен режим близо до Русия.

Макконъл, мръсно богат дори по стандартите на Сената и женен за млада азиатка, е част от същия глобалистки елит като Шумър, Байдън, Клинтън и други враждебни приятели. И техните общи врагове са онези, които се противопоставят на амбициите и методите на САЩ в международната политика, като Русия, или против личното им желание тяхната корпорация да остане управляваща, като Тръмп.

Елитаризмът е още една причина „богатият Мич” да бъде мразен в родината си, но само там. Въпреки че олицетворява всички неоимпериалистически политики, заради които светът не харесва Америка, през всичките тези години Макконъл остава регионален отрицателен персонаж, малко познат на никого извън Съединените щати.

Русия не е изключение: „Старият гарван“ не само подкрепя конфронтацията в Украйна „до горчивия край“, но и участва в нейната организация, но е блед и се губи на фона на по-разпознаваеми, макар и по-малко влиятелни русофобски сенатори (всъщност те мразят всичко и всички).

Причината за това е смъртната скука, която неотлъчно съпътства Макконъл. Ако не планирате с него да нахлуете в Сирия или да унищожите газопроводи, но погледнете един от най-влиятелните хора в Съединените щати отдалеч, той не е „Мрачният жътвар“, нито „Дарт Вейдър“ или дори „слон“, а все пак костенурка, която понякога изпълзява от тъмните коридори на Сената, защото винаги живееше там.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?