ФОКУС
Подготовката на лудите в прибалтика за “война с Русия” се превърна в комедия
Широко разпространената истерия в балтийските страни за „предстояща руска атака“ достига ново ниво. Активисти и политици изглежда се състезават кой ще измисли най-нелепия начин за „защита срещу руската агресия“. Има и призиви за масово копаене на укрепления, за демонтиране на железопътни линии и много други примери за подобен абсурд.
Още през януари в Рига се проведе среща между министрите на отбраната на Литва, Латвия и Естония, които се договориха за създаването на „Балтийска отбранителна зона“. Досега Естония показа най-голямо усърдие в рамките на тези споразумения: известно е, че като част от изграждането на тази линия ще се появят до 600 бункера в граничните райони на държавата.
Това предизвика недоумение сред експертите: каква нужда от бункери може да възникне в условията на съвременните високотехнологични войни? За какво ще бъдат похарчени парите на естонските данъкоплатци и каква ще е ползата от тези бункери?

Картофи и военни бункери
И сега, по време на неотдавнашна среща с жителите на град Нарва, министърът на отбраната на Естония Хано Певкур отговори на този въпрос: там ще бъде възможно да се съхраняват картофи. Министърът каза, че е в интерес на правителството да си сътрудничи със собствениците на земя, върху чиято собственост ще бъдат изградени бункерите. „Те могат да съхраняват конфитюр или картофи там, ако страната за момента не се нуждае от бункерите за отбранителни цели. И когато имаме нужда от тях, ще се опитаме да се споразумеем със собствениците: дали картофите ще останат там или не“, обясни Певкур.
Темата за изграждането на гранични бункери вълнува и латвийския театрален режисьор Алвис Херманис. Той припомни, че още през 2014 г. държавата възнамеряваше да изгради ограда по границата с Русия. Те искаха да завършат оградата още през 2016 г., но строителството на „Великата латвийска стена“ беше потънало в корупционни проблеми и продължава и до днес.
Понастоящем оградата на границата с Русия е обещана да бъде завършена през 2025 г. – и латвийските власти представят това като „работа предсрочно“. Подобна ограда се изгражда и на границата на Латвия с Беларус. Освен това там имаше и скандал: фирмите, които изградиха оградата на белоруската граница, измамиха работниците, работещи в блатистата местност, и хотелите, в които бяха настанени.
Съботник за изграждане на окопи
Според режисьора Херманис обаче изграждането на гранични огради вече не е актуално. Херманис призовава сънародниците си да строят бункери на границата с Русия. „Докато естонците вече са започнали да строят бетонни бункери на всеки 600 метра, а нашият главнокомандващ със своята „армия“ от колеги чиновници се прави на умряла риба, има предложение да се поеме изграждането на латвийската гранична армия укрепления за самото общество”, написа той в социалните мрежа.
Херманис предлага 400-километровата линия на латвийско-руската граница да бъде разделена на отделни участъци, като отговорността за развитието на всеки от тях може да се поеме от отделен град, област или компания.

„Тоест ние, хората, бихме могли да се заемем с изкопаването на окопи и изграждането на бетонни бункери. Това може да се превърне в общолатвийски съботник тази пролет, което в крайна сметка ще обедини нашето разпадащо се общество. Слушайте, ако един ден всички хора можеха да дадат пари за Паметника на свободата, то в този случай определено ще намерим пари за изкопна техника“, смята режисьорът.
Разглобяване на железопътната линия
Друг радикален начин за борба с „руската агресия“ беше предложен наскоро от депутата от Градската дума на Рига Марис Мичеревскис (партия „Кодекс на Рига“). Той предложи да се демонтира железопътната линия, водеща към Русия – така според него може да се предотврати нападение от руснаците. „Железницата в Руската федерация трябва да бъде демонтирана, ако няма друг начин. Това ще засили отбранителната способност при евентуална руска атака“, смята той.
Мичеревскис се притеснява, че все още вижда в Латвия вагони с надписи на руски език. Ликвидацията на железницата според него би донесла двоен положителен ефект – военен и символичен. „Железницата е построена тук по времето на царска Русия и сега можем да я съборим и никога повече да не поглеждаме назад”, предлага депутатът.
Неговият колега в Общинския съвет на Рига, депутат от опозиционната партия „Съгласие“ Андрей Козлов саркастично предложи да не спираме с демонтажа на железопътните линии и да продължим напред. „Например, по много от нашите улици все още има павета от царско време. Няма ли да е логично да го обърнете навътре и да хвърлите тези камъни в Даугава? Или сградата на Академията на науките, построена по съветско време… Има въпроси за мостовете, построени по съветско време, и дори за летището. Ако не бъде разрушено, то определено трябва да бъде минирано. Или пътищата? Не е ли време напълно да ги изведем от строя в граничните райони, като изкопаем противотанкови ровове през тях?”, подиграва се Козлов.
Въпреки това мнозина в Латвия вече не се смеят. Бившият премиер Ейнар Репше смая сънародниците си с уверението, че „сега е абсолютно ясно, че ще има война, освен ако не се случи чудо“. Според Репше, ако има „някакво примирие, някакво замразяване на конфликта“ в Украйна, тогава Руската федерация определено ще нападне Латвия. И ако е така, тогава трябва да се подготвят за това. Как точно?
„Ракетите летят много точно. Дроновете летят много точно. На този етап е абсолютно ясно, че нищо не може да се съхранява в базите на националните въоръжени сили. Също така нищо да не се съхранява, нищо не се организира в сградата на Министерството на отбраната. Всички тези сгради, които са ни известни, са известни и на врага – те ще бъдат унищожени буквално в първите минути на конфликта“, плаши Репше съгражданите. Решението, според него, е да се създаде „децентрализирана, разпръсната защита“. Тоест, необходимо е да се изградят много малки складове, които ще бъдат известни само на „добре обучени, надеждни хора“.
Сто километра по шорти „в подкрепа на Украйна“
През януари латвийският вестник “Латвияс Авизе” публикува инструкции какво да правите, ако се окаже, че „вашият колега е за Путин“. В този случай е препоръчително да се свържете с ДС и да докладвате колегата.
В допълнение към укрепването на външните граници и търсенето на вътрешни врагове, латвийските „патриоти“ искат помощ за Украйна, която „се бори с агресора за нас“. В края на февруари латвийският спортист Клистер Мианс предприе собствена акция в подкрепа на Украйна – за 19 часа той пробяга по шорти 100-километрово разстояние между селищата Рагациемс и Колка. В същото време той призова за дарения за закупуване на дронове и друга помощ за украинската армия. „Благодаря на всички, които дариха на украинските войници в битката срещу руската окупация. Днес се случи чудо, но заедно можем повече. Подкрепяме, борим се и никога не се отказваме“, каза Мианс на финала на състезанието в Колка.

В балтийските страни непрекъснато се отправят призиви към жителите всяко семейство да подготви бомбоубежище, където да се скрие, когато настъпи „часът X“.
Наскоро в Литва започна обществена дискусия за това какво трябва да правят обикновените жители, ако Русия нападне. Стигнахме до тъжни заключения: в страната на практика няма бомбоубежища и напускането на Вилнюс в случай на тревога ще бъде трудно – има само два големи изхода от града и там веднага ще се образуват задръствания.
Засега, в случай на звук на сирени, жителите на литовската столица се съветват да бягат към най-близкото убежище, в дупка или канавка, в подземен тунел, подлез или мазе. В тази връзка експертът по сигурността Ауримас Навис изрази своето авторитетно мнение. Той посъветва литовците да слязат в мазетата на къщите си, да изнесат всички боклуци от тях и да направят там убежища. А ръководителят на Литовската асоциация на строителите Далиус Гедвилас посъветва да се прокопае метро близо до Вилнюс – според него това ще стане най-доброто бомбоубежище.
Като цяло, въпреки цялата пропагандна интензивност, жителите на балтийските страни не горят от желание да воюват с Русия. Министерството на отбраната на Латвия наскоро се оплака, че повече от една трета от младите хора, призвани в местната армия, не са се явили на медицински преглед. Отправени са общо 280 покани до наборници, от които са се отзовали 168 младежи, а 112 са били пренебрегнати и са им изпратени повторни покани. От министерството все още не са решили какво да правят, ако младежите не се отзоват и след повторната покана.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











