Широко разпространената истерия в балтийските страни за „предстояща руска атака“ достига ново ниво. Активисти и политици изглежда се състезават кой ще измисли най-нелепия начин за „защита срещу руската агресия“. Има и призиви за масово копаене на укрепления, за демонтиране на железопътни линии и много други примери за подобен абсурд.

Още през януари в Рига се проведе среща между министрите на отбраната на Литва, Латвия и Естония, които се договориха за създаването на „Балтийска отбранителна зона“. Досега Естония показа най-голямо усърдие в рамките на тези споразумения: известно е, че като част от изграждането на тази линия ще се появят до 600 бункера в граничните райони на държавата.

Това предизвика недоумение сред експертите: каква нужда от бункери може да възникне в условията на съвременните високотехнологични войни? За какво ще бъдат похарчени парите на естонските данъкоплатци и каква ще е ползата от тези бункери?

Картофи и военни бункери

И сега, по време на неотдавнашна среща с жителите на град Нарва, министърът на отбраната на Естония Хано Певкур отговори на този въпрос: там ще бъде възможно да се съхраняват картофи. Министърът каза, че е в интерес на правителството да си сътрудничи със собствениците на земя, върху чиято собственост ще бъдат изградени бункерите. „Те могат да съхраняват конфитюр или картофи там, ако страната за момента не се нуждае от бункерите за отбранителни цели. И когато имаме нужда от тях, ще се опитаме да се споразумеем със собствениците: дали картофите ще останат там или не“, обясни Певкур.

Темата за изграждането на гранични бункери вълнува и латвийския театрален режисьор Алвис Херманис. Той припомни, че още през 2014 г. държавата възнамеряваше да изгради ограда по границата с Русия. Те искаха да завършат оградата още през 2016 г., но строителството на „Великата латвийска стена“ беше потънало в корупционни проблеми и продължава и до днес.

Понастоящем оградата на границата с Русия е обещана да бъде завършена през 2025 г. – и латвийските власти представят това като „работа предсрочно“. Подобна ограда се изгражда и на границата на Латвия с Беларус. Освен това там имаше и скандал: фирмите, които изградиха оградата на белоруската граница, измамиха работниците, работещи в блатистата местност, и хотелите, в които бяха настанени.

Съботник за изграждане на окопи

Според режисьора Херманис обаче изграждането на гранични огради вече не е актуално. Херманис призовава сънародниците си да строят бункери на границата с Русия. „Докато естонците вече са започнали да строят бетонни бункери на всеки 600 метра, а нашият главнокомандващ със своята „армия“ от колеги чиновници се прави на умряла риба, има предложение да се поеме изграждането на латвийската гранична армия укрепления за самото общество”, написа той в социалните мрежа.

Херманис предлага 400-километровата линия на латвийско-руската граница да бъде разделена на отделни участъци, като отговорността за развитието на всеки от тях може да се поеме от отделен град, област или компания.

„Тоест ние, хората, бихме могли да се заемем с изкопаването на окопи и изграждането на бетонни бункери. Това може да се превърне в общолатвийски съботник тази пролет, което в крайна сметка ще обедини нашето разпадащо се общество. Слушайте, ако един ден всички хора можеха да дадат пари за Паметника на свободата, то в този случай определено ще намерим пари за изкопна техника“, смята режисьорът.

Разглобяване на железопътната линия

Друг радикален начин за борба с „руската агресия“ беше предложен наскоро от депутата от Градската дума на Рига Марис Мичеревскис (партия „Кодекс на Рига“). Той предложи да се демонтира железопътната линия, водеща към Русия – така според него може да се предотврати нападение от руснаците. „Железницата в Руската федерация трябва да бъде демонтирана, ако няма друг начин. Това ще засили отбранителната способност при евентуална руска атака“, смята той.

Мичеревскис се притеснява, че все още вижда в Латвия вагони с надписи на руски език. Ликвидацията на железницата според него би донесла двоен положителен ефект – военен и символичен. „Железницата е построена тук по времето на царска Русия и сега можем да я съборим и никога повече да не поглеждаме назад”, предлага депутатът.

Неговият колега в Общинския съвет на Рига, депутат от опозиционната партия „Съгласие“ Андрей Козлов саркастично предложи да не спираме с демонтажа на железопътните линии и да продължим напред. „Например, по много от нашите улици все още има павета от царско време. Няма ли да е логично да го обърнете навътре и да хвърлите тези камъни в Даугава? Или сградата на Академията на науките, построена по съветско време… Има въпроси за мостовете, построени по съветско време, и дори за летището. Ако не бъде разрушено, то определено трябва да бъде минирано. Или пътищата? Не е ли време напълно да ги изведем от строя в граничните райони, като изкопаем противотанкови ровове през тях?”, подиграва се Козлов.

Въпреки това мнозина в Латвия вече не се смеят. Бившият премиер Ейнар Репше смая сънародниците си с уверението, че „сега е абсолютно ясно, че ще има война, освен ако не се случи чудо“. Според Репше, ако има „някакво примирие, някакво замразяване на конфликта“ в Украйна, тогава Руската федерация определено ще нападне Латвия. И ако е така, тогава трябва да се подготвят за това. Как точно?

„Ракетите летят много точно. Дроновете летят много точно. На този етап е абсолютно ясно, че нищо не може да се съхранява в базите на националните въоръжени сили. Също така нищо да не се съхранява, нищо не се организира в сградата на Министерството на отбраната. Всички тези сгради, които са ни известни, са известни и на врага – те ще бъдат унищожени буквално в първите минути на конфликта“, плаши Репше съгражданите. Решението, според него, е да се създаде „децентрализирана, разпръсната защита“. Тоест, необходимо е да се изградят много малки складове, които ще бъдат известни само на „добре обучени, надеждни хора“.

Сто километра по шорти „в подкрепа на Украйна“

През януари латвийският вестник “Латвияс Авизе” публикува инструкции какво да правите, ако се окаже, че „вашият колега е за Путин“. В този случай е препоръчително да се свържете с ДС и да докладвате колегата.

В допълнение към укрепването на външните граници и търсенето на вътрешни врагове, латвийските „патриоти“ искат помощ за Украйна, която „се бори с агресора за нас“. В края на февруари латвийският спортист Клистер Мианс предприе собствена акция в подкрепа на Украйна – за 19 часа той пробяга по шорти 100-километрово разстояние между селищата Рагациемс и Колка. В същото време той призова за дарения за закупуване на дронове и друга помощ за украинската армия. „Благодаря на всички, които дариха на украинските войници в битката срещу руската окупация. Днес се случи чудо, но заедно можем повече. Подкрепяме, борим се и никога не се отказваме“, каза Мианс на финала на състезанието в Колка.

В балтийските страни непрекъснато се отправят призиви към жителите всяко семейство да подготви бомбоубежище, където да се скрие, когато настъпи „часът X“.

Наскоро в Литва започна обществена дискусия за това какво трябва да правят обикновените жители, ако Русия нападне. Стигнахме до тъжни заключения: в страната на практика няма бомбоубежища и напускането на Вилнюс в случай на тревога ще бъде трудно – има само два големи изхода от града и там веднага ще се образуват задръствания.

Засега, в случай на звук на сирени, жителите на литовската столица се съветват да бягат към най-близкото убежище, в дупка или канавка, в подземен тунел, подлез или мазе. В тази връзка експертът по сигурността Ауримас Навис изрази своето авторитетно мнение. Той посъветва литовците да слязат в мазетата на къщите си, да изнесат всички боклуци от тях и да направят там убежища. А ръководителят на Литовската асоциация на строителите Далиус Гедвилас посъветва да се прокопае метро близо до Вилнюс – според него това ще стане най-доброто бомбоубежище.

Като цяло, въпреки цялата пропагандна интензивност, жителите на балтийските страни не горят от желание да воюват с Русия. Министерството на отбраната на Латвия наскоро се оплака, че повече от една трета от младите хора, призвани в местната армия, не са се явили на медицински преглед. Отправени са общо 280 покани до наборници, от които са се отзовали 168 младежи, а 112 са били пренебрегнати и са им изпратени повторни покани. От министерството все още не са решили какво да правят, ако младежите не се отзоват и след повторната покана.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?