LIFE
Нито е хоум, нито е офис – чисто депутатска идиотия

Всичко, навсякъде, наведнъж – така с три думи ще се обърка с работата от вкъщи в най-скоро време. Новите текстове в Кодекса на труда вече са почти в кърпа вързани, въпреки че в социалната комисия на парламента безусловно ги хареса само Георги Гьоков от БСП, а той смята за екзотика човек да работи от вилата на морето. „Очаквахме по-революционен текст“, каза Деница Сачева от ГЕРБ. Но след критиките и тя, и останалите дружно подкрепиха промените, за да се пуска текстът да върви, пък после да се оправя (депутатите му казват прецизиране). Както обикновено, това законодателно безобразие се прави като имитация на изисквани от България реформи, в случая за парите по Плана за възстановяване и устойчивост.
С промените в Кодекса на труда се въвежда изискване мястото на работата от разстояние да се посочва в трудовия договор. Това автоматично означава, че когато отидем в друг град, ще трябва да подписваме допълнително споразумение към трудовия договор. Това пък автоматично означава, че всяка наша стъпка извън уговореното в договора ще трябва да се обявява пред НАП вместо да е просто въпрос на разбиране между работодател и служител. Отделно всяко конкретно работно място извън офиса ще трябва да се опише писмено на работодателя и той да го съхранява в определен срок.
Сегашната свободия, твърдят вносителите,
пречи и кара хората да се страхуват от дистанционната работа.
Работодателят не знаел къде е подчиненият му, а подчиненият нямал сигурност, защото нямал обособено работно място. Затова сме били последни в Европа по работещи от разстояние. С допълнителна регулация министерството смята, че ще отпуши работата от разстояние, по която – каква изненада – сме най-зле в ЕС. Ефектът обаче поразително ще се размине със замисъла – хоум офисът ще стане толкова невъзможен, че сигурно и пандемия няма да може да го възстанови.
Между първо и второ четене на законопроекта Божидар Божанов направи опит да спести „един тон уведомления към НАП“ на хората, но отвсякъде го парираха депутати, които по тези въпроси явно са още във времето на Флинтстоун
По силата на съвременните политически перверзии,
в ПГ на ГЕРБ-СДС решили Деница Сачева знаково да го подкрепи, но останалите да се въздържат – така хем са за революцията, хем за статуквото. Облекченията – далеч от съвършени, се подкрепяха от всички бизнес организации поради липса на алтернатива, но социалното министерство ги разби на пух и прах. Понеже у нас не законите се адаптират към реалността, а обратното.
Божанов предлагаше смяната на мястото в рамките на 6 месеца да не се считат за промени в трудовия договор, а в комисията беше готов да се откаже от шест месеца и да ги замени с 30 дни. Освен това предлагаше мястото на работата от разстояние да не влиза в трудовия договор. Третата му поправка беше всяка промяна да се заявява от служителя и да получава съгласие от работодателя в писмена форма, което може да стане и по имейл без е-подпис. Тези промени поне отчитаха факта, че населеното място не може да бъде важен критерий за работата от разстояние.
Идеята, че на един частен бизнес може да се придаде тласък с допълнителна регулация и административна тежест, сама по себе си е много тревожна диагноза за дефектите в мисленето на нашата администрация и
откъснатостта й от реалността
Всички идеи за облекчения бяха „разбити“ от зам.-министъра на труда Николай Найденов с удивителна „аргументация“. Той заяви, че облекченията, предложени от Божанов, всъщност са затруднения – „вместо един, ще има два документа за обмяна“. Според зам.-министъра, от юридическа гледна точка размяната на документи се счита за сделка, тъй че на практика два разменени имейла представляват промяна в договора. Подгласяха му представителите на КНСБ, според които да се правят промени за по шест месеца с размяна на обикновен мейл „води до голяма несигурност“. Защото как ще се контролира целият този произвол?!
Противниците ораторстваха, че облекченията ще променят фатално духа на Кодекса, сякаш този дух не е от допотопната 1987 г. и няма въпиюща нужда от здраво разтърсване. Бяха повдигнати въпроси, които не стъпват на никаква реална почва. Без място на работа, изтъкнаха например от ДПС, трудовият договор можело да се окаже граждански. Мястото на работа било неотменим атрибут на трудовия договор, казаха и от КНСБ. Така е, но има малък „нюанс“ – според кодекса въпросният неотменим атрибут в договора е седалището на работодателя, а не всяка паланка, откъдето реши да поработи за няколко дни неговият подчинен, поради което сега няма изискване да се посочва всяко движение на служителя. Нямало да се знае как човек ще се завръща в офиса при необходимост и как ще се осигуряват защитени интернет връзки, твърдеше МТСП (сякаш в бизнеса малки деца управляват други малки деца).
Оказа се, че всички тези колизии всъщност идват от факта, че пишещите правилата и ползващите ги се разминават с 30-40 години във времето. От дума на дума в дискусията в комисията беше изплюто
едно старателно укривано от публиката камъче
Авторите на законопроекта се занимават само с хипотезите, в които работното място е фиксирано. Защо, след като уж отговарят на новите реалности – само те си знаят. Този факт е добре замаскиран в мотивите, където няколко пъти се споменава за „различни работни места“, гъвкавост и пр. Всъщност истинската мобилна работа – иначе казано реалността на хиляди хора, е нещо трето, което тепърва ще се урежда законодателно. „Действително си заслужава идеята да помислим да регламентираме по по-обмислен начин мобилната работа“, каза Найденов. Което
от неговата уста прозвуча направо като заплаха.
Що за птица е работата от разстояние, ако не е мобилна работа? Представете си 80-те години на миналия век и тогавашните технологии, и ще сте пристигнали в това, което нашето социално министерство разбира под работа от разстояние – иначе казано, това е работа от вкъщи на служител, който по принцип има служебно работно място. Тази фиксирана работа от разстояние в голяма степен бе уредена с промени в КТ преди 13 години, които отразяваха общите европейски правила. Новите промени на практика са отстъпление от тези текстове, т.е. връщане в миналото отпреди 2011 г.
Най-удивителното нахалство на тези промени
е, че те трябва да развиват високотехнологичния сектор. По-точно казано, те трябва да хвърлят прах в очите на Брюксел, че правим нещо по този въпрос. В реформа 11 на ПВУ четем следното: „Дистанционната работа се прилага все повече в съвременните форми на заетост. Съществуващият Кодекс на труда не отговаря на съвременните взаимоотношения между работодател и служител в условия на дистанционна работа“. Резултатът подсказва, че авторите от МТСП са разбрали превратно задачата и са отдалечили още повече кодекса от съвремието. При това очевидно знаят това, защото ни обещават истинска реформа. Ама друг път. И като си затварят очите по правилото „дайте да върви“, депутатите стават съучастници в тази измама.
Невероятно е, че според социалното министерство това е пътят България „да се превърне в едно от местата, където „дигитални номади“ да предпочитат да живеят и инвестират своите средства“. Разбира се, че ще стане точно обратното – всички дигитални номади ще се разбягат при първото съчинение „моят хоум офис“.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
EXPRESS TV
Емили Ратайковски не оставя нищо на въображението в дръзки бикини с бразилски прашки

Разбира се, Емили Ратайковски разтърси бразилски бикини с прашки в страната, която й даде името.
Продължавайки бягството на момичетата си в Южна Америка, 33-годишната Ратайковски показа твърдата си дериера на белите пясъчни плажове на Рио де Жанейро в горнище с тропически принт и нахално дъно, както е уловено в поредица от снимки, споделени в неговата социална мрежа на Неделя, 26 януари.
Моделът позира отзад, заснемайки в близък план завидните си извивки, като в едната ръка прокарва пръсти през косата си, а в другата държи чаша бира. Не е изненадващо, че снимка на нейната дългогодишна най-добра приятелка Бабс Жана също беше включена във въртележката на Instagram, облечена в щампован комплект от две части от собствената линия бански костюми на Ratajkowski.
Те поддържаха доброто настроение през цялата вечер, но не и преди Ратайковски да се преоблече във второ мъничко бикини, този път с гола горна част. Тя направи микро обработка „Направи си сам“, като набра чашките, за да създаде минимално покритие и максимално деколте.
На друго място в публикацията моделът и Жана посетиха бара на плажа в хотел Fasano и изпиха шампанското, докато носеха съвпадащо плажно облекло, което контрастира непослушно и сладко.
Докато Жана, на 33, изглеждаше знойно в леопардови бикини и черен саронг, Ратайковски изглеждаше сладко в игриво горнище с балкон и високо изрязани долнища, които надничаха от спокойните ленени панталони, които тя остави разкопчани, което най-добре показваше загорелите й крайници и стегнатост корема.
Всъщност Ратайковски прекара последната седмица в най-добрия си живот в Бразилия, тъй като това не беше първият път, когато тя предостави на феновете си виртуален подкаст от рая. В понеделник, 20 януари, моделът и дизайнерът на бански костюми вдигнаха топлината в въртележката на Code Red в Instagram, дебютирайки със серия от живи, миниатюрни тоалети, включително още един бикини с бразилски прашки. Когато си в Рио!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
EXPRESS TV
100 г. от рождението на Пол Нюман, синеокият красавец на Холивуд

На днешната дата преди 100 години е роден Пол Нюман – американски актьор, режисьор, продуцент, автомобилен състезател, филантроп, предприемач, носител на многобройни отличия, известен не само с ярката си външност на харизматичния синеок красавец, но и с таланта, упоритостта и дългата си и успешна кариера, с които си спечелва прозвището „един от стълбовете на Холивуд“.
Бракът му с актрисата Джоан Удуърд продължава 50 години от 1958 г. до смъртта му през 2008 г. Запитан навремето каква е тайната на дългия им брак, Нюман отговаря с чувство за хумор: „Ние се оженихме, когато счупените неща не се изхвърляха, а се поправяха“, и допълва: „Не надничайте под килимите, там винаги има много прах“.
Пол Ленард Нюман е роден на 26 януари 1925 г. в Шейкър Хайтс, Охайо, в семейството на американски евреин и имигрантка от Словакия. Говори се, че именно от майка си той наследява невероятната си упоритост, благодарение на която един ден ще стане известен. Още от ранна детска възраст Пол проявява интерес към театъра.
По-късно, по време на Втората световна война, Нюман служи във флота. След демобилизацията си наследява бизнеса на починалия си баща, но още тогава започва да мечтае за кариерата на филмов актьор. През 1947 г. постъпва в училището по актьорско майсторство към Йейлския университет, след което учи и в школата на прочутия Лий Страсбърг.
Първата му главна роля на Бродуей е в „Пикник“ на Уилям Индж през 1953 г. Въпреки успехите на театрална сцена, стремежите на продължават да са свързани с Холивуд.
Кариерата на филмов актьор обаче все още е мираж. В продължение на две години Пол посещава много кастинги, но в повечето случаи получава отказ. През този период той успява да си осигури само няколко второстепенни роли в незначителни телевизионни сериали.
Мнозина на мястото на Нюман биха се отказали. Той обаче продължава упорито да се явява на кастинги и най-накрая късметът привидно му се усмихва. През 1953 г. Пол Нюман получава главната роля в историческия филм The Silver Chalice. След излизането си на екран през 1954 г. лентата получава ожесточена критика и дори е призната за най-лошия филм на десетилетието с всички последствия.
Години по-късно авторитетен филмов експерт ще отбележи, че само природната упоритост на Нюман му е помогнала да устои на чудовищния поток от критики и подигравки, който се изсипа върху него през 1954 г.
В крайна сметка Пол Нюман постига своето и признанието му в Холивуд идва през 1957 г. с ролята на боксьора Роки Грациано в „Там горе някой ме обича“. След този филм кариерата на актьора поема в правилната посока и успехите му се следват един след друг. Сред тях е „Котка върху горещ ламаринен покрив“ (1958) по пиесата на Тенеси Уилямс. Във филма той си партнира с друга екранна легенда – Елизабет Тейлър.
Нюман е номиниран за „Оскар“ десет пъти, като осем от номинациите му са за най-добър актьор. Сред тях са за изпълненията му в „Котка върху горещ ламаринен покрив“, „Хладнокръвният Люк“, „Присъдата“, „Път към отмъщение“ от 2002 г., в който той играе последната си роля в киното.
Първата награда на американската кинокадемия, която Пол Нюман получава, е почетен „Оскар“ през 1986 г. Година по-късно той най-накрая е отличен с приза за главна мъжка роля за „Цветът на парите“ на Мартин Скорсезе.
Нюман не отива на церемонията, шегувайки се, че вече е ходил седем пъти и нищо не е получил, и че ако я пропусне, може най-накрая да вземе нещо, както и се случва. „Това е като да ухажваш красива жена в продължение на 80 години. Накрая тя се съгласява, а ти казваш: „Ужасно съжалявам, но вече съм уморен“.
Сред наградите му освен трите „Оскар“-а – почетен, за най-добра мъжка роля за „Цветът на парите“ и хуманитарен приз „Джийн Хершолт“, са също БАФТА, „Еми“, „Златен глобус“, отличие на американската Гилдия на актьорите, „Сребърна мечка“ от кинофестивала в Кан.
Плод на сътрудничеството на Пол Нюман с друга легенда на Холивуд – Робърт Редфорд, са превърналите се в класика филми „Буч Касиди и Сънданс Кид“ (1969) и „Ужилването“ (1973).
Сред известните филми се негово участие са още „Играчът на билярд“, „Дългото горещо лято“, „Той се казваше Омбре“, „Ад под небето“, „Животът и времената на съдията Рой Бийн“, „Генерално пълномощно“, „Няма балами“, „Писмо в бутилка“.
Нюман озвучава и Док Хъдсън в хитовата анимация „Колите“ (2006) на известното студио „Пиксар“ на „Дисни“.
През дългогодишната си кариера като актьор Пол Нюман е работил с режисьори като Мартин Рит, Джордж Рой Хил, Робърт Олтман, Джон Хюстън, Мартин Скорсезе, Джоел Коен, Робърт Бентън, Сам Мендес. Самият той се изявява успешно и на режисьорското поприще, както и като продуцент. В залеза на кариерата си Пол Нюман заслужено е смятан за един от „корифеите и стълбовете на Холивуд“.
Като автомобилен състезател, отново разчитайки на прословутата си упоритост, той е печелил национални шампионати и е участвал в прочутата надпревара „24-те часа на Льо Ман“ с тима на „Порше“, с който през1979 г. завършва на второ място в генералното класиране.
Пол Нюман е съосновател на компанията за хранителни продукти Newman’s Own, приходите от която отиват за дарения, и на благотворителните организации SeriousFun Children’s Network през 1988 г. и Safe Water Network през 2006 г.
По случай 100-годишнината от рождението на актьора най-малката му дъщеря Клеа Нюман, която тръгва по филантропските стъпки на баща си, обяви 2025 г. за година на SeriousFun – глобална мрежа от 30 лагера и програми за деца с тежки заболявания.
Клеа разказва, че това начинание става част от същността на Пол Нюман и той му посвещава цялото си свободно време. Приемал лагерите като място, където децата могат да избягат от страха, болката и изолацията на живота с тежки заболявания.
„Ако има нещо, което бих могла да ти кажа, то е, че си бил прав“, споделя Клеа Нюман за сп. „Пийпъл“. „Друг добър урок беше да наблюдавам колко неразривно бяхте свързани с мама. Свършихте прекрасна работа, остарявайки заедно и наслаждавайки се на простичките неща в живота“, допълва тя.
Нюман е бил женен два пъти и е баща на шест деца. Бракът му с актрисата Джоан Удуърд продължава 50 години от 1958 г. до смъртта му през 2008 г.
През 2007 г. Нюман обявява, че се оттегля, като крие от всички, че е болен от рак на белия дроб. Той отказва операция, хоспитализация и химиотерапия, решавайки да изживее останалите си дни със семейството си.
Пол Нюман умира на 26 септември 2008 г. на 83-годишна възраст. До него са неговите деца, близките приятели и любимата му съпруга.
Запитан навремето каква е тайната на дългия им брак, Нюман отговаря с чувство за хумор: „Ние се оженихме, когато счупените неща не се изхвърляха, а се поправяха“, и допълва: „Не надничайте под килимите, там винаги има много прах“.
През 2021 г., оповестявайки, че ще публикува мемоарите му, издателство Алфред А. Кнопф написа: „Чрез гласа на Нюман и други гласове книгата улавя парадоксалното и неспирно издигане на звезда, бореща се със съмнения и притеснения, че отстъпва на Марлон Брандо и Джеймс Дийн, но въпреки това се издига над статута на красавец и става носител на „Оскар“, шампион по автомобилизъм, социален активист, и предприемач, чиято филантропия генерира почти милиард долара за благотворителни каузи“.
В България мемоарите на Нюман излизат със заглавието „Необикновеният живот на един обикновен човек“.
Пол Нюман ще остане в историята не само като холивудска легенда, но и като забележителен човек. Самият той казва: „Искам да бъда запомнен като човек, който се опитваше да бъде частица от своето време, да помага на хората да общуват помежду си, да бъде достоен в живота си, да израства като личност. Винаги трябва да опитваме, това е най-важното“.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
LIFE
ЗНАЕТЕ ЛИ ЗАЩО НАРИЧАМЕ МЕСТАТА, КОИТО ПРЕДЛАГАТ ХРАНА „РЕСТОРАНТИ“?

През 1765 г. ханджия на име Досие Буланже отваря ресторант в Париж и окачва следния знак на вратата:
„Ела при мен ти, който ще се трудиш и ще възстановиш стомаха си“
През 1765 г. не е имало много парижани, които са знаели как да четат френски, още по-малко латински, но онези, които са знаели, че Буланже, собственикът, е казал:
„Елате в къщата ми, хора с уморени стомаси, и аз ще ви възстановя.“
Фразата беше толкова успешна, че оттогава всички ресторанти по света се наричат „РЕСТОРАНТИ“.
Освен с вкусната гастрономия, станала известна в цяла Франция, Буланже зарадва своите посетители с вкусни десерти, приготвени от самия него, а поради известността на своите сладкиши Буланже е и „виновникът“, че във Франция пекарните се наричат „пекарни“.
Думата РЕСТОРАНТ скоро се утвърждава и най-реномираните готвачи, които дотогава са работили само за частни семейства, крале и министри, също отварят собствен бизнес или са наети от нова група малки предприемачи: РЕСТОРАНТИ.
Терминът „РЕСТОРАНТ“ идва в Съединените щати през 1794 г., донесен от френския бежанец от революцията Жан Батист Жилбер Пейпалт, който основава това, което ще бъде първият френски ресторант в Съединените щати, наречен „Реставраторът на Жулиен“.
Има много любопитни неща в тази история, една от тях е „Мисията да връщат духа, усмивката и здравето”, която имат работещите в ресторант, това е благородна, похвална и специална мисия… Замисляли ли сме се колко е специална е готвач в ресторант, готвач в магазин за газирани напитки или приятелски настроен сервитьор, който е търпелив с нас, докато ние постоянно променяме мнението си какво искаме да ядем?
Всеки един от нас е специален в това, което прави, ако успеем да разберем дълбочината на приноса на работата си за общото благополучие, пазач, портиер, рецепционист, телефонист в кол център… Какво възстановявате? на кого помагаш Какво добавяте към нечие благополучие, щастие и здраве? Това трябва да е големият въпрос за всяка работа.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
БЛОГпреди 5 месеца
Новата съпруга на бившия ми съпруг неочаквано се свърза с мен – това, което написа, ме накара да пребледнея
-
EXPRESS TVпреди 5 месеца
Той е световна кинолегенда, но днес живее като отшелник
-
БЛОГпреди 4 месеца
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ИНТРИГИпреди 5 месеца
Найденови дават лъжливи показания. Лечева оневинява Божков по делото за „убийствата“?