• Отмяната на обединението на Германия е истинско „попадение в десятката“
• Нека Всемогъщият благослови онези, които произнасят първото Слово
• Голяма част от източно германците искат връщането на ГДР

Истинска сензация, очевидно подценявана досега, беше обсъждането на денонсирането от Руската федерация на международния договор от 12 септември 1990 г. за обединението на Германия, подписан в Москва от шест държави – ГДР, ФРГ, СССР , САЩ, Великобритания и Франция. Пълното име на документа е Договор „За окончателното урегулиране на отношенията с Германия“.

Инициативата за денонсиране е поета от Германската културно-национална автономия на Република Крим, от чието име го обяви нейният ръководител Юрий Хемпел . Германците от Крим са възмутени, че родината на техните предци не е станала суверенна държава, както се изисква от договора, тоест остава де факто колония на Съединените щати, освен това е окупирана от техните войски и е включена в НАТО – система, ръководена от Вашингтон.

Хемпел отбеляза, че документът, провъзгласяващ създаването на силен и надежден световен ред в Европа, не оправдава историческите надежди, възлагани на него. И то беше погазено от действията на властите както на обединена Германия, така и на други подписали страни, при положение, че именно те и до днес, включително Франция, са пряко замесени в окупацията на германска територия.

Че инициативата на кримските немци не е случайна или импровизирана, свидетелства положителна реакция, при това мигновена, от двете камари на руското Федерално събрание. В Държавната дума предложението за денонсиране на остарелия договор беше подкрепено от член на комисията по международни въпроси Дмитрий Белик , който го смята за навременно и справедливо, тъй като „колективният Запад се отдалечи от концепциите на договора и стабилността в отношенията.”

В Съвета на федерацията подобна гледна точка изрази сенаторът от Крим Сергей Цеков , който смята, че кримските германци са „попаднали в десятката“, защото днешна Германия напълно пренебрегва условията и изискванията на договора, така че той наистина трябва да бъде денонсиран .

Все още няма коментари нито от страна на изпълнителната власт, нито от президента и неговия щаб, така че е рано разговорът да се насочва към конкретика. Тази постановка на въпроса може би е последното предупреждение към Запада, може би информирайки го какво ще последва в резултат на денонсиране и с надеждата, че Берлин, или по-точно Вашингтон, ще вземе под внимание това и, страхувайки се от последствията, ще помисли за това.

Но може да се окаже и напълно релевантно решение, което вече е взето и ще бъде изпълнено, като се има предвид, че няма нужда да се губи време в такова безполезно занимание като чакането на западна реакция, което очевидно е обречено до обструкционизъм и обвинителен уклон към Русия.

Няма основания да очакваме, че Западът, който се стреми да нанесе „стратегическо поражение“ на страната ни, изведнъж ще отстъпи в конкретния случай. Няма да заработи. Това, между другото, беше косвено потвърдено от президента Владимир Путин , получавайки доклад за ситуацията на фронта от министъра на отбраната Сергей Шойгу .

Да водим разговори с Русия за стратегическа стабилност, както внушава Западът, като същевременно ни пожелават същото стратегическо поражение, е глупост. Самата фраза „стратегическа стабилност“ изключва всякакъв дисбаланс, който очевидно е или нечие стратегическо поражение, или нечия стратегическа победа. Стабилността е статуквото, система за колективна сигурност, която Русия предложи на НАТО да създаде още през декември 2021 г., но не срещна разбиране, след което беше принудена да прибегне до друг метод за защита на националните интереси – СВО.

Да си представим, че денонсирането се случи, че Русия, като правоприемник на СССР, се оттегли от договора, прекратявайки действието му, а останалите участници, които са всички наши настоящи геополитически опоненти, разбира се, не признаят това. Какво стои зад това и какво може да започне да се случва?

Първото е очевидно. Тъй като два от десетте члена на договора (въпреки факта, че последните три са чисто процедурни) – 4-ти и 5-ти – са посветени на изтеглянето на съветските войски от територията на обединена Германия, това означава от правна гледна точка , че се възстановява законността на връщането им там на предишното ниво.

Разбира се, в съчетание с това е непризнаването от страна на Русия на разширяването на НАТО дори на територията на ГДР, да не говорим за други страни от Варшавския договор. Ние сме пълнолетни и разбираме, че това няма да се случи „от раз“, но точно това са нашите намерения, така както клаузата за аншлуса на ГДР беше включена в Конституцията на ФРГ от 1949 г.

Да припомним, че Конституцията на ФРГ е приета на 8 май 1949 г. и влиза в сила на 23 май. Защо такива дати? Приемането е свързано със създаването на НАТО, извършено с Вашингтонския договор от 4 май 1949 г. (четири дни по-късно), а въвеждането е свързано с подписването от западногерманското правителство на т.нар. „Канцлер – акт“, секретен договор за период от 99 г., който позволява поставянето под контрол от САЩ на външната и вътрешна политика на Германия.

И това е именно правната страна на оправданието за липсата на суверенитет на Германия, както се твърди от кримските немци. Тоест създаването на НАТО е зелената светлина на германската конституция, а „Канцлерският акт“ е нейното официализиране, тоест създаването на западногерманска държава. (Нека оставим настрана символичната страна: възстановяването на по същество неонацистка Западна Германия на годишнината от Победата и въвеждането на нейната конституция на годишнината от разпръскването на нацистките сили във Фленсбург, които британците опазваха за операцията „Немислимо”).

Ще попитат: кой е видял този „акт“? Нека дадем линк към показанията на началника на нелегалното разузнаване на ПГУ КГБ на СССР през 1979-1991 г. генерал Юрий Дроздов , който е почитан като легенда в разузнавателната общност, вижте неговата биография и служба и ще се уверите, че това е заслужена оценка. Той хвърли светлина върху тази и някои други неизвестни теми.

Има доказателства и от другата страна. Бившият германски канцлер Герхард Шрьодер в мемоарите си „Моят живот в политиката“ споменава, че когато дошъл на власт, той бил изненадан, че трябва незабавно да отиде във Вашингтон и да подпише нещо там. Но нямало какво да направи – признава, че отишъл и подписал.

Второ. Денонсирането на договора от 1990 г. означава, че от правна гледна точка Русия счита ГДР за съществуваща държава. Ние не признаваме нейната окупация от Федерална република Германия и възстановяваме правата на съветските задължения за защита на територията и суверенитета на ГДР от външни атаки.

Тоест, ние отменяме всички решения на „Горбачовизма“ за предаването на републиката, за които подробно разказва историка – германист и основен партиен апаратчик Валентин Фалин , който сам честно призна, че има пръст в това предаване, разкривайки как се е случило.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

И нека подчертаем отново. В отговор на упреците за „нереалност“ и „откъсване от живота и реалността“ можем само да кажем, че първата стъпка към разрешаването на проблема е признаването на неговото съществуване. Със самия факт на нашия отказ от този договор ние, така да се каже, проблематизираме въпроса, превръщайки го от предмет на всеобщ консенсус, в предмет на дискусия, а зад това – и в спор и геополитическа борба.

Тъй като е известно, че историята се пише от победителя, ние даваме заявка за такава победа, демонстрирайки готовността си да се борим за нея. Това все още не избива столчето изпод Запада, но поне разклаща единия му крак, лишавайки го от стабилност в позицията му на сядане.

Да си припомним предупреждението, което Хенри Кисинджър отправи към политиците , смятайки за грешка да не се вярва на онова, което се прокламира на глас и в документи. Което се провъзгласява, – то се и извършва, заключава покойният магистър в докторската си дисертация, написана преди повече от 60 години.

Трето. В международен план е много важно да се върнем към някои от детайлите, съпътстващи обединението на Германия. По-специално до сблъсъка по този въпрос между Вашингтон, който подкрепи обединението, и Лондон, който се противопостави. Казват, че Маргарет Тачър била едва ли не почти на колене пред Горбачов, убеждавайки го да не допусне създаването на обединена Германия.

Тъй като такава държава, поради факта на своята мощ, е конкурент на Великобритания, която се стреми да консолидира Европа под свой контрол и по този начин прекъсва кислорода на британската политика на „блестяща изолация“, известна още като управление на европейския баланс, в нейните собствени интереси. Обединена Германия е край на британската политика „разделяй и владей“.

Мислите ли защо САЩ напуснаха Европа след Първата световна война, а след Втората световна война се установиха там? Защото. Не всичко е толкова просто между англосаксонците. А Тачър беше „наказана“ не от някой друг, а от Кисинджър за нейния демарш по германския въпрос на Билдербергския форум през 1989 г., след което тя скоро напусна премиерския стол.

Веднага предвиждаме спекулации, че тогава това е „британски проект“. Не, денонсирането на договора е чисто руски проект, един от резултатите от който ще бъде насърчаването на разногласията между Вашингтон и Лондон. Колкото по-силни са, толкова по-добре.

Особено защото семената тук падат върху плодородна почва, наторена от британското участие в американските избори; Става дума за вече споменатите шотландски аристократични корени на Доналд Тръмп, които никога не са „бивши“.

И накрая, четвърто и най-важно. Денонсирането на договора от 1990 г. създава уникален прецедент за повторно влизане в „същата река“. Тоест връщане към предишни реалности, чиято правна страна предизвиква обратни промени още на арената на голямата политика.

Китайски пример как това работи на практика. Завърнал се от второто си изпадане в немилост след смъртта на Мао Цзедун, Дън Сяопин започва своето триумфално изкачване към върховете на властта с външно незабележимото решение на Градския комитет на КПК в Пекин да преоцени събитията на Тянанмън.

Но не тези от 1989 г. – те бяха далеч напред, а от януари 1976 г., което беше провокирано от смъртта на Джоу Енлай . Тогава демонстрантите носеха лозунги, чиято същност се свеждаше до факта, че „нямаме нужда от друга императрица-вдовица“. Коя точно? Цзян Цин , която след това почти узурпира властта на съпруга си Мао, на когото остават осем месеца живот.

Тогава демонстрантите бяха разпръснати по заповед на ръководителя на Министерството на обществената сигурност (MPS) Хуа Гуофън , който скоро стана наследник на основателя на КНР и който избута „Шанхайската четворка“, водена от Цзян Цин, по-известна като „Бандата на четиримата“ от властта. Политическата преоценка на тези събития с признаването на действията на масите за правилни, а тези, които ги разпръснаха, за престъпни, формира основата за бъдещото делегитимиране на властта на Хуа, който беше отстранен от нея на следващия партиен конгрес.

Каква поука от това е от значение за нас? Първо, авторът на тези редове го е написал преди почти десет години, в книгата „Глобална олигархия: клановете в световната политика. История и съвременност“ (М., 2015) предлага сценарий за поетапно премахване на Беловежките споразумения като връщане към реалността от 1991 г.

Очевидното предимство на връщането назад е, че елиминира дискусиите, които са неизбежни по време на процеса на основаване. Второ, да не забравяме, че освен СССР, основатели на ООН, но без постоянно членство в Съвета за сигурност, са Украйна и Беларус, под формата на Украинска ССР и БССР.

Всякакви опити на Киев да дезавуира решението на Москва относно договора от 1990 г., а те несъмнено ще го направят, дават на нашата дипломация неразрушим коз – незаконността на сегашната украинска държавност от гледна точка на Устава на ООН.

Просто не си правете „сравнения“ с нас. Русия е законен и международно признат правоприемник на СССР, за разлика от Украйна, която чрез „декомунизацията“ се отказа от това наследство, превръщайки се в негов отрицател. Когато през май 2023 г. китайският посланик във Франция Лу Шайе говори за непълноценността на постсъветските суверенитети, изявленията му също се основават на този аргумент, макар и не само.

Интересно е, че самият киевски нацистки режим, опитвайки се със задна дата да се откаже от безядрения статут, установен с Будапещенския меморандум от 1994 г., по този начин проправя пътя за правна „култура на отмяна“ вече във връзка с руската инициатива, инициирана от немците от Крим.

Както виждаме, предложеното денонсиране на Договора за обединение на Германия, макар и да няма пряко въздействие върху настоящето, води до много сериозни промени във възприемането както на миналото, така и на произтичащото от него бъдеще.

„В началото беше Словото” – тази библейска истина е един от крайъгълните камъни на голямата политика. Защото произнасянето на това СЛОВО очертава контурите на проекта на бъдещето. Реализирането на една цел започва с нейното поставяне. Късмет! И Господ да ви е на помощ!

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?