Докато в едни системи избуяха е-точки и портали, други отказват да излязат от Средновековието

Трябва да сме осъществили квантов скок в електронното управление, щом тези дни в „Туитър“ не си актуален, ако не се похвалиш с е-глоба от КАТ – онлайн връчена и онлайн платена. Естествено, системата е малко (или много – според гледната точка) непохватна, често своенравна и изчезва в непланирани почивки, но като цяло дава основание да се чудим как успяхме да саботираме електронните услуги толкова успешно няколко петилетки, та самото споменаване на е-управлението караше публиката да се разбяга, сякаш чумата е дошла.

Днес човек може да си извади куп документи, да получи 300 лв. за първокласника, даже да кандидатства за обществени поръчки и още много неща, без да излезе от вкъщи и по-важното – без да види очите на чиновник. Но повечето електронни услуги остават твърде сложни – и оттам недостъпни, за средностатистическия потребител, а цели системи се държат сякаш не 20, а 200 г. няма да им стигнат да излязат от Средновековието. В тях клетият гражданин си остава не човек, а жертва, и едното гише – този блян от памтивека на Иван Костов – е нещо неприлично, защото на мода още са мокри печати, пощенски клейма, оригинали, заверки и въобще – тормозът.

Честита е-глоба!

На фона на отчайващата събираемост на глобите за нарушения по пътищата, въвеждането на възможност за бързо връчване и бързо плащане на електронен фиш онлайн е, образно казано, като да постигнеш меко кацане на Луната. От 1 163 985 електронни фиша през 2022 г. например, 421 395 са останали невръчени, а 536 577 са с неплатена глоба. Откакто действат новите възможности за известяване с есемес, по вайбър или електронна поща, за няколко седмици са изпратени 205 000 известия за невръчени глоби по телефона (есемес и вайбър) и над 88 000 по имейл. Именно те родиха феномена да си честитиш фиша, както навремето се казваше „Честита баня!“.

Възможностите, малко объркващо, са две. В края на октомври м.г. стана възможно МВР да ни известява с есемес, по вайбър и имейл за електронни фишове през системата за сигурно електронно връчване, а от края на януари шофьорите могат да проверят и платят онлайн дори невръчени фишове само срещу ЕГН и номер на шофьорска книжка в портала на МВР за е-услуги. Който успя да преодолее обичайните бъгове е много доволен (един потребител е писал на Божидар Божанов: „Почувствах се в 22-ри век“), но има и много недоволни, и объркани. Най-честите оплаквания са за сривове, проблеми с плащането, начисляване на такси от посредници, невъзможност да се въведат служебни и лизингови автомобили.

Може би най-сериозният проблем е, че човек невинаги може да види за какво нарушение е глобен и трудно се ориентира откога започват да текат сроковете за плащане и обжалване, защото не е непосредствено ясно от кой момент фишът се счита за връчен (не, не е от отварянето на съобщението във „Вайбър“ – „връчването“ е отварянето на линка към системата за сигурно е-връчване). С други думи, системата е ласкава към желаещите веднага да платят, но не толкова прозрачна за тези, които биха обжалвали. На по-заден план – в тези системи, като много други от същия тип, винаги остава нещо репресивно и мнозина са получили стари глоби в нечовешки ранен час. Както пише една жена във „Фейсбук“ – „2 години чакахте, не можахте ли да изчакате още 2 часа“.

Сбогом на удостоверенията, но друг път

Връчването на е-фишове по телефон и електронна поща е едно от няколко революционни нововъведения, приети миналата година. Голяма част от тези промени разчитат на служебния обмен на информация и прехвърлянето на всички регистри в електронен формат, за да не се превръщат гражданите, по думите на главния е-кръстоносец Божидар Божанов, в куриери на администрацията.

Служебният обмен на информация обаче е класически пример за протакане. Той е задължителен от 13 юни 2008 г., но едва ли сте разбрали това – вероятно оттогава до днес сте пренесли един вагон хартии от едно гише на друго, при това сте си платили за това.

Миналата година подходът бе сменен – вместо да се променят десетките закони, искащи какви ли не удостоверения от граждани и фирми, с един текст в закона за електронното управление служебното събиране на информация бе приравнено с предоставяне на удостоверение от заявителя. За целта в него се дописва, че „задължението за представяне или доказване на данни от страна на заявител на административна услуга се смята за спазено, когато доставчикът на административната услуга събира данните“.

Този текст е в сила от 19 септември 2023 г., но ако не знаете това, проблемът не е у вас. В София например, а вероятно в още много други общини, все още е необходимо да извадите от една общинска структура удостоверение за наследници и да го занесете в друга общинска структура – „Топлофикация“. Таксата е между 5 и 10 лв. В същото време в далеч по-крупната поръчка за ремонт на вагони на БДЖ, обявена по същото време, специално е упоменато, че възложителят няма право да изисква документи, до които има достъп по служебен път или чрез публичен регистър, или които могат да бъдат осигурени чрез пряк и безплатен достъп до националните бази данни на държавите членки.

В сила от миналата есен е и текстът, че заявление за административна услуга от физическо лице, подадено след като заявителят е идентифициран с едно от допустимите средства за електронна идентификация, се смята за подписано. Това бе рекламирано като отпадане на е-подписа за всякакви административни услуги, но, както може би сте установили и сами, слуховете за неговата смърт са преждевременни. Дали ще се изисква той, зависи от нивото на осигуреност на съответната услуга и много администрации все така го намират за незаменим. Е-подписът например е единственият възможен достъп до иначе доста напредналата национална здравноинформационна система. Въпреки че вече има и безплатни варианти, той си остава отблъскващ за много хора и това се признава и от управляващите.

Къде са ни трудовите книжки

Някои облекчения ни бяха продадени на зелено – тепърва ще се пишат подзаконовите им нормативни актове, ще се градят регистри, ще се обменят данни и т.н., а няма нищо по-лесно от това да се отложи нещо, отлагано 20 години. Това е причината да се питате защо пак ви трябва стикер за годишния технически преглед например. Той трябва да отпадне до 31 март по силата на нов текст, с който се въвежда забрана за въвеждане с подзаконов акт (например наредба) на стикери и други физически носители на данни за обекти, които са вписани в регистър.

Още една задача, за чието изпълнение остават два месеца – всички регистри да преминат в електронен формат. Преди две седмици например депутати от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС внесоха промени в закона за насърчаване на заетостта, с които редица услуги и регистри стават електронни. Това обаче е единственият законопроект с такава тематика, внесен в Народното събрание от началото на годината, установи проверка на „Сега“.

По-далечен срок се отпусна и за една от най-недолюбваните отживелици от годините преди Прехода – трудовата книжка. Хартиената й версия ще бъде заменена от 1 юни 2025 г. с електронен вариант, наречен единен електронен трудов запис. През това време трябва да бъде свършена огромна работа, а още при дебатите стана ясно, че нито една институция не я припознава за своя и протакането е в кърпа вързано. Добрата новина – социалната комисия тогава даде заявка, че няма да си остави магарето в калта и не е забравила това. Председателят Деница Сачева (ГЕРБ) е задала тези дни въпрос до социалния министър Иванка Шалапатова докъде е стигнала работата по най-належащата задача – до юни да е готова наредба на МТСП, НАП и НСИ, с която да се уреди вписването в нов регистър на заетостта. И още една изненада – министърът уверява, че работата е в ход и ще приключи в срок.

„Стига с тия 3 месеца, бе! Ще чакате“

Докато обществени поръчки за милиони могат да се разпределят изцяло онлайн, за дребните суми в ТЕЛК и НЕЛК човек все още няма избор, освен да ходи от гише на гише, да чака за мокри печати и да дипли документи. Досущ като олющените коридори, където обикновено са заточени тези кабинети, ТЕЛК и НЕЛК си остават друг свят, въпреки всякакви опити да бъдат издърпани от Средновековието и вкарани в 21-ви век.

Миналата година депутатите задължиха регионалните здравни инспекции да уведомяват хората за изтекли експертни решения 4 месеца предварително, а ТЕЛК – да се произнесе до 3 месеца. Една година по-късно, групите за взаимопомощ отново са пълни с пациенти, които се чудят защо не получават пенсия и питат къде им е писмото (в тази система получателят търси писмото, а не обратното). От едно гише миналия четвъртък се троснали на една жена: „Стига с тия 3 месеца, бе! Ще чакате“. И дано другите гишета не са чули това, защото от 31 март всяка администрация вече ще е длъжна да ни уведомява поне един месец предварително за изтичащи срокове на права и задължения.

Неоспоримо предимство на електронното управление е, че е-порталът никога няма да ви изръмжи „Стига с тия 3 месеца, бе!“. Но това не му пречи за много хора да е също толкова сприхав и недостъпен. Всъщност е-услугите у нас така избуяха (за някои от тях вече имаме по два портала – например НИС и ПИС), че малко започват да приличат на електронна джунгла, населена от враждебни абревиатури. За да се ориентирате в нея, трябва да разпознавате ССЕВ, ПЕАУ, ЕПДЕАУ, ЕПЕП, ЕПЗЕУ, да боравите с визуализации, автентикации, идентификатори и т.н. Трябва да знаете кога ви трябва КЕП и каква е разликата между КЕП и електронна идентичност. В ПЕАУ трябва да имате номер на СУМПС, за да платите невръчен е-фиш, СП или НП. Да, веднъж разгадани, тези е-точки и е-портали със сигурност спестяват време и наистина работят. Но това не им позволява да приличат на все същата стара бюрокрация, само че нагиздена с едно „е“ отпред.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?