Идеологически правилната музика спасява Байдън

Зъл американски публицист обиди жена, която привлича тълпи от хора на концертите си и е известна на почти целия свят, като цяло – Тейлър Суифт. Обвинението е ясно и разбираемо, като се има предвид, че нарушителят е републиканец и тръмпист. И така, тази певица я натискат в гърлото на всички, тя е навсякъде и звучи от всяко желязо, а демократите активно обсъждат , че тя ще излезе в подкрепа на Джо Байдън на изборите и ще спаси него и демокрацията като цяло.

И тогава нашият автор изброява, точка по точка, проявите на политическия „активизъм“ на Тейлър в пълно съгласие с ключовите точки от програмата на „събудените“ леви демократи. Тя се бори за климата на планетата (въпреки че лети със собствен самолет и не смята да спира да гори гориво по повода). Тя е феминистка, мрази „господството на мъжете“, бори се за правата на ЛГБТ и т.н. И единственото хубаво нещо в тази ситуация, казва нашият тръмпист, е, че някой е прекалил. И може би демократите толкова открито са превърнали Тейлър в свое оръжие, че точно преди изборите ще вземе да втръсне на всички окончателно.

Ако, за ваше щастие, не знаете нищо за тази прекрасна жена, нека ви напомня: тя е „човек на 2023 г.“ според списание “Тайм”. Тоест, тя е надминала целия свят по своите заслуги – политици, генерали, идеолози, магнати, учени… И тук има смисъл внимателно да се вгледаме как са формулирани нейните заслуги от този рупор на демократите.

Тя „слива изкуството и търговията, освобождавайки енергията на историческата сила“. Тя е първата поп звезда, спечелила милиард долара. Милиард. Шегата настрана.

Освен това тя е първата в историята, която е „личност на годината“ от света на изкуството. И това ни „събужда да мислим“ за това кой притежава нашето „културно изразяване“. В същото време тя е част от „меката сила“ на САЩ.

Общо взето, пред нас е идеологически последователен музикант в духа на настоящия дневен ред – либералка, глобалистка и т.н. Отлежаването ѝ е от отдавна – от 2009 г., когато започва възходът на кариерата на тази 33-годишна певица, която сама пише музика и текстове. Има, няма да повярвате, подробна справка по тази тема, съставена от вестник “Хил”, по години и етапи на творчество. Информацията не е за това какви песни и албуми са написани, дали са добри или лоши, а за какви политически теми и през коя година е говорило момичето.

И от това досие научаваме, че в младостта й се е случвало какво ли не – дори е била харесвана от някои американски „расисти и нацисти“, защото типичната арийска блондинка, освен това, свиреща кънтри – принадлежащо към страната и това е собствено, американско, оригинално нещо. Но след това преодолява русото и след време – през 2017 г. – предприема действия за преследване на сексистите мъж и оттам нататък всичко тръгва по правилните релси и напълно в рамките на правилната идеология.

И тук започват въпросите – за нас, на първо място, тъй като в Русия разговорите за „с кого сте, майстори на културата“ станаха оживени. Колко добре се смесват политиката и културата? Например половината Америка смята Тейлър за страхотна певица, защото има правилните възгледи, но другата половина не може да я трае, защото тя има същите възгледи. Това добре ли е (за тях, за световната музика) или лошо? Дали културата в идеалния случай е нещо, което обединява обществата, или обратното?

След това има друга история, свързана с факта, че политиката често прави мечешка услуга на културата, защото може – както в случая с Тейлър Суифт – да прекали. И човекът се пита: струва ли ми се, че момичето е политическа конструкция, празно място и не прави нищо гениално, или е защото ние с нея имаме различни възгледи?

В случая фактът, че е заработила един милиард и е „човек на годината”, е чист пропаганден излишък – това е очевидно. Но – тук преминаваме в сферата на чисто личното възприятие – има и е имало музиканти, от които настръхваш. Сред живите са Пол Маккартни (с когото мнозина имат силни различия във възгледите си), преди това Ленард Коен, Франк Синатра, преди Синатра Руди Вали и т.н. Настръхвай колкото искаш. Пеенето на нашия „човек на годината“ не ме кара да настръхвам. И възниква въпросът: може би някой трябва да възстанови настръхването, в противен случай неистовата политизация на културата ще я избие в зародиш, ако не се защитим.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?