Вече знаете, работя в Плевенския театър от два месеца и нещо (като главен драматург, добавям, да не стават обърквации), половината магистрала до там и опасния участък след нея вече познавам наизуст. Опитвам се да наблюдавам хората и града, при все заетостта в театъра и единственият денонощен маршрут – театър-квартира-театър – времето вече го няма – ден, нощ се изтриха…стълби, кабинети, коридори, сцена, актьори в предпремиерна треска, сценични с уморени празни погледи… Ех! И всеки ден си повтарям .- ще оцелея и не, няма да се уморя да обичам театъра и аз в него.

И така:

Там в Плевен времето върви с един оборот поне по-бавно, по-спокойно, за мен красиво в това, но и да не кажа по-примирено, и в лека апатия. Хората извън театъра са притихнали и най-болезненото, сякаш са участници в Бекетова пиеса, сякаш към „предела“ на човешките възможности, както пише Атанас Натев за Бекет през 1972 г. (иначе викат, че бил забранен тогава).

Бекет, който ни показва чрез драматургичния си талант още през 50-те, живопаметен тогава за ужаса на Втората Световна, и затова категоричен за историческия си песимизъм, та Бекет, който ни показва жестоко и категорично „сковаността на човешките сили пред „края“ и отчаяните усилия да бъде избягната мисълта за смъртта, която заместваме с дребните залъгалки на „щастливите дни“. Бекет, който съзря ужаса на Хитлеризма и знаеше, че исторически той ще се пробуди…, а ние все по-апатично ще въртим колелото на историческата жестокост да повтаряме, защото винаги ще има едни, които ще рекат да я забравяме и прекрояваме паметта за нуждите на краткотрайните и алчни настоящи „щастливи дни“.

При всяка възможност разговорям ту с продавачката на плодове, ту с кафеджийката, сервитьорката, таксиметровите шофьори, та даже случайните хора, които ме напътстват докато се губя в града – има стоицизъм, геройски, в това да прикрият отчаянието си, че са забравени, при всичките усилия на големия град да се задържи, ако ще и на ръба на историята, защото са най-бързо умиращия град в България, ми казват те… Забравени сме, госпожа – ми казват, докато ме зяпат право в очите.

И аз, като противовес, като шут в пиеса на абсурда, ги окуражавам, смея се, обещавам им, че сме заедно всички ние, българите, че Да, колкото и да им е странно, ние кривите софиянци жално се надяваме един ден точно те, те да ни помогнат в съпротивата с разбеснелите се демонтажници, те зяпат от почуда, че някой ги брои за хора, а после от мой полуден възторг ще ги поканя на театър, ще търча в дъжда да им подаря билети за театър, те ще зяпат с отворени усти и ще се радват като деца, ще ме изпращат на вратите на магазините си дълго с помахване на ръка и даже малко сълзи в очите, а на мен ми се реве и пищи, че съм неспособна да ги понеса на ръце и си викам – дано имам сили поне мъничко някак да разклатя сала на апатията и отчаянието на хората от града.

И ето, предпразнично се моля, обърнете се към тези хора, които тихо, почти апатично преживяват живота, устремен към „края на играта“.

Не ги подигравайте, не ги подценявайте, те са равни на нас и по-големи от нас, защото първи се сблъскват с бъдещето, което като приливна вълна залива най-последно София. Гледайте тях и виждайте себе си утре!

Много ми е мъчно, че има хора, които в мръсните дни преди Рождество побесняха, разделят, режат на парчета нашия народ, за да оцелеят още няколко месеца във властта.

Чудовищно е, но аз, като все по-мъдър човек, знам, че историята се повтаря, обречени сме на това, това видя и Бекет и като ясновидец ни предупреди за това, ако отрязваме паметта.

Но и знам, че там, там в привидната апатия на „извън София“ има и даже чувам един тътен от дъното на търпението им на геройските им, но притихнали сърца, който приижда и ще дойде денят, в който ще извика – Тук сме!, драги демонтажници!

България е Плевен!

Да живее България!

Защо пиша така дълго, нарочно!

Гергана Пирозова, театрален критик, драматург. Фейсбук

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?