Свидетели сме на деградация на лидерството

„Демокрацията“ и пазарната икономика у нас са уродливи,казва знаковата личност на прехода проф. Димитър Луджев в специално интервю

– Проф. Луджев, в далечната 1990 г. Вие бяхте сред активните участници на Кръглата маса между управляващи и опозиция, на която те трябваше да решат как да бъде осъществен преходът от тоталитаризъм към демокрация и от планова към пазарна икономика. В качеството Ви на доктор на историческите науки как мислите, имаме ли нужда днес от преподредба на политическата система?

– По онова време основна задача на мирната революция в България, както и на тези в цяла Източна Европа, беше смяна на системата. Сега нямаме нужда от подобно нещо. Има обаче необходимост от модернизация, от усъвършенстване. Защото днес демокрацията и пазарната икономика у нас са уродливи.

– А каква е причината – липса на лидери и служинаж в чужда полза или нещо коренно различно?

– Въпросът е много сложен. Всичко в края на краищата опира до водачите, до онези, които правят политиката. В доклад на Световната банка от 1997 година за постиженията на страните от Източна Европа се казва, че има големи различия в резултатите на отделните бивши комунистически държави. Констатирано е, че това се дължи на исторически, икономически, културни, религиозни и всякакви други причини. Като основен принцип е изтъкнат капацитетът и енергията на националните лидери в процеса на реформите.

А по това какви лидери си избира един народ, съдим за неговата пригодност за демокрация. За съжаление в България имаме деградация на лидерството. През 1989 – 91 година, когато се извърши първата вълна от либерални реформи, и в СДС, и в БСП имаше сериозни новатори – подготвени професионалисти за изискванията на времето. За съжаление, след това реформаторите и в синьо, и в червено не бяха на ниво. В СДС взеха връх т. нар. „кинжали“ – гласовити антикомунисти със задна дата, както ги нарече Петър Дертлиев. Защото никой от тях не беше участвал в дисидентското движение, а голяма част впоследствие се оказаха и сътрудници на Държавна сигурност. А в БСП начело излязоха младите апаратчици и бивши комсомолски дейци като Жан Виденов, Дончо Иванов и т. н.

В хода на персоналната промяна на политическото лидерство в България фактически се извърши процесът „Пари – власт – пари – власт“. Новобогаташите си купуваха власт. Така в България се получи политическият капитализъм, както го нарича Андрей Райчев. Аз казвам, че това е партийно-клиентелистки модел. При него партиите загубиха идеологиите си. Превърнаха се във властови инструменти, които хрантутят своята клиентела, назначавайки я в различни институции на властта – държавни, общински и т. н. Това започна при управлението на Иван Костов, когато областите у нас от 9 станаха 30. Целта беше да се настани синият актив на важни позиции. Костов мислеше, че това ще укрепи властта му, но то доведе до обратни резултати. Първата вълна произведе огромна корупция, след това нещата продължиха в този си вид. Ширеше се безхаберие.

– А какъв е днес изходът от политическата криза при наличните лидери?

– Добре ще е да се стигне до споразумение. Всички партии са наясно, че не могат да управляват сами. Над 60 процента от избиретелите не гласуват, което е своеобразен вот на недоверие към тях. Има натиск към партийните лидери да вървят към диалог, да се стигне до национално решение на ситуацията. Защото новите избори едва ли ще доведат до промяна. Но аз не виждам една по-едро скроена фигура, както казваше Захарий Стоянов. Човек, който да има визията за това какво трябва да се прави в България. А дребните фигури не са годни за диалог. Те гонят своите амбицийки. Трябва да си скроен както някои личности през 1990 година, които действително надмогнаха ужасяващата конфронтация – много по-тежка от сегашната – седнаха на Кръглата маса, после във Великото народно събрание и стигнаха до полезни за нацията споразумения.

– Вие бяхте вицепремиер в правителството на Димитър Попов, министър на отбраната в това на Филип Димитров, пръв политически съветник на Желю Желев. Кои са най-важните заслуги на тези политици?

– Желю Желев беше голяма личност, една от малкото крупни фигури с мащаб и визия за развитието. Той създаде СДС и го направляваше до момента, в който новоизлюбените антикомунисти го отстраниха. Димитър Попов беше качествен човек, с удобен характер за тогавашната ситуация. Но той не беше лидер. Неговата роля се свеждаше до това да балансира в правителството между кадрите на СДС и БСП. Умееше да говори, но дотам.

А Филип Димитров се оказа доста противоречива фигура. Наред с някои свои положителни качества, които прояви като зам.-председател на СДС когато се опитваше да спре разцеплението, като министър-председател той не беше на ниво. Нямаше професионалната подготовка, визията, широтата. Затова се стигна до този катастрофален край на управлението на СДС.

– Как беше закрита политическата полиция и впоследствие Държавна сигурност?

– Политическата полиция е Шесто управление на ДС. На 25 ноември 1989 година току що избраният първи секретар на БКП Петър Младенов има среща с ръководния състав на МВР и казва на ген. Антон Мусаков да бъде закрито Шесто управление.

Второ управление – контраразузнаването – е майката на Шесто. То се се бори с идеологическата диверсия, с враговете на народа и т. н. Трето управление е ВКР – военното контраразузнаване. После ген. Семерджиев го прехвърли в армията и аз го закрих. ВКР буквално беше политическа полиция в полицията. То се занимаваше с бившия партиен състав, с висшия команден състав в армията и в МВР. Четвърто управление се води икономическо, но наред с икономическите диверсии и шпионажът, те следяха стопанските ръководители.

Първо управление се занимаваше с емиграция. На него дължим смъртта на Георги Марков и други атентати. То води борбата и с всякакви външни влияния и взаимодействие между диктатурата и българските дисиденти и интелектуалци. Така, че направих тази огромна организиция на ДС, създадоха се уж нови структури, които да работят за държавния интерес като на мястото на Второ, Шесто и Четвърто беше Националната служба за защита на Конституцията по германския модел, която трябваше да се занимава с вътрешната сигурност на държавата. Първо управление беше прехвърлено към президента и беше превърнато в Национална разузнавателна служба. Но фактическата ликвидация дойде през март 1991 година, когато приехме постановление за преструктуриране на МВР и по тази причина по мое предложение Желю Желев освободи шефовете на всички управления.

Фактическата ликвидация на старата политическа машина на ДС беше при правителството на Филип Димитров.

– В книгата Ви „Революцията в България 1989 – 1990. В Пантеона на времето“, издадена съвсем наскоро твърдите, че перестройчикът Михаил Горбачов е искал Тодор Живков да бъде сменен. Но преди това се е занимавал с отношенията между САЩ и Русия. Можем ли днес да направим подобен исторически аналог след победата на Доналд Тръмп в Америка?

– Сложно е. Горбачов искаше революционна промяна във външната политика на Съветския съюз (СССР). Баланс на интересите, сътрудничество между нациите, изграждане на общ европейски дом, сигурност. Той говори че тази система трябва да бъде базирана върху универсалните човешки ценности – правата на човека. Казва, че насилието не трябва да бъде използвано за решаване на политически проблеми и всички народи да имат право на самоопределение. Иска доктрината „Брежнев“, която даваше право на СССР за намеса във вътрешните работи на сателитите, да е мъртва.

Това даде възможност за избор на много държави – Кръглата маса и изборите в Полша, Кръгла маса и многопартийна система в Унгария и т. н. Горбачов и неговият кръг от реформатори правеха всичко възможно да отстранят диктаторите и да модернизират режимите в Източна Европа. Под натиска на Горбачов си отиде Ерих Хонекер, Густав Хусак, както и Тодор Живков.

А връзката, която можем да направим към днешна дата, е че тогава с посредничеството на Джордж Буш особено при срещата в Малта в началото на декември, 1989 г. , Горбачов казва: ние повече не сме врагове, не сме противници, ние ще бъдем партньори. Буш казва: ако вие не използвате сила, ние няма да заплашим вашата сигурност. Да де, ама, тази постановка трае до администрацията на Бил Клинтън, който се върна към политиката на експанзия на НАТО на Изток. Още тогава американски конгресмени казаха, че това ще доведе до конфликт и ето го днес. Първопричината за войната в Украйна в момента е експанцията на НАТО на Изток. От там тръгна конфронтацията.

Аз съм се срещал с всички големи държавници на онова време, водил съм делегации в САЩ, но не си спомням някой да е управлявал такъв натиск върху нас. Да ни каже: това правете, а това не. Сега ми е жал да ги гледам. Каквото кажат менторите им от Вашингтон и Брюксел, това започват да повтарят. Някои от тях, разбира се евроатлантически формации.

– Има ли почва за нови истински лидери, които да създадат за пореден път модерна България?

– Откъде и какво да се появи? Къде в Европа се е случвало някой човек, който 15 години е бил в подземието, в ъндърграунда, в някаква полулегална групировка, да стане министър-председатели да управлява 10 години? Как е възможно? Това е полуграмотен човек! Дори и един цар не знаеше какво точно иска. Дойдоха млади хора. И какво се оказа? Инфантили. Красиви, умни, жълтоплочници. Те не можаха да направят нищо сериозно в управлението. И то не защото не искат, а защото нямат капацитет. Те не знаят какво се е случило тук през 1990 година и не искат да знаят.

– Каква е прогнозата Ви за утрешна България?

– Освен да отговоря с думи на Петко Славейков: „И взорът не види добро ли, зло ли отсреща иде“.

Не виждам откъде ще се появят фигури, които да променят плачевната ни ситуация. Ние сме в трагично положение. Не знам дали българите си дават сметка. Имаме милион и половина наши сънародници навън. Предимно млади и в активна възраст българи. Това е огромна загуба на генетичен материал. Имаме и плачевна образователна система.
– Кой кого предаде през всичките 35 години на прехода в България?
– Не знам дали да го наречем предателство или немокаетлък? Те толкоз можеха. Това е истината. Какво значи предателство? Ще го кажа с думите на голям наш общественик и мой приятел – покойният проф. Николай Генчев. В края на 90-те години той ми каза следното: „Мите, Митееее, за къде си тръгнал? Ти искаш една нива, обрасла с плевели, да ражда жито“. Ако говорим условно, тогава плевелите бяха заели около половината от нивата. А сега всичко е бурени! Откъде да се роди житото?

Предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация имаха ефект: Западът започна да се разпада, преди да стигне до нов кръг на ескалация

Приказките за разрешаване на украинската армия да атакува тила на Русия със западни ракети с голям обсег на действие изглежда бяха нещо от миналото, тъй като Вашингтон никога не подкрепяше идеята. Но лидерите на редица европейски държави все още упорито се връщат към тази тема, отбеляза икономическият наблюдател Юрий Пронко .

Така френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Кийр Стармър са решени да окажат натиск върху Белия дом и да изтръгнат от него съответното разрешение за Въоръжените сили на Украйна, пише The Telegraph.

Сега политиците се активизираха, защото разбират, че все още е възможно да се постигне споразумение с настоящия лидер на САЩ Джо Байдън – той вероятно ще иска да подкрепи по някакъв начин смислено Украйна в крайна сметка, за да не обезсмисли цялата си предишна политика, но ще бъде необходимо да се постигне същото от избрания президент на Съединените щати Доналд Тръмп

Вероятността от нова ескалация на конфликта в Украйна в навечерието на смяната на властта в САЩ оцени на живо старши преподавател в катедрата по теория и история на журналистиката на Филологическия факултет на Руския уневирситет Дружба на народите, експерт на Руския съвет по международни отношения (РСМО) Камран Хасанов .

Подкрепиха я. Но сега демократичното правителство се сменя в Америка – и европейските страни мислят какво да правят. В краткосрочен план те могат да разчитат само на това, което Байдън може да им предложи; в дългосрочен план те могат да разчитат само на себе си.

Съответно Париж и Лондон се надяват, че настоящата администрация на САЩ ще има време да повиши рязко лихвите, преди да напусне и да поеме много по-значителни рискове.

Той ще предприеме стъпки, които вече няма да оставят изход за Тръмп, тъй като ще има много сериозно нарастване на ескалацията на конфликта и ще бъде много трудно да се свали този висок градус. Разбира се, лидерите на ЕС не харесват, че републиканците се ангажират с някакъв сепаратен мир, дори и това да не устройва съвсем Русия. Все пак в техните очи това, разбира се, е неприемлива отстъпка пред Москва, поражение, угодничество, както се казва, на руския империализъм. По-специално за Великобритания,– каза Хасанов.

Кямран Хасанов прогнозира, че европейските ястреби ще засилят натиска върху Джо Байдън през следващите няколко месеца. Те ще се опитат да постигнат максимална подкрепа за Украйна, преди да дойде Доналд Тръмп. Снимка: Царград

Загубата на територии от Украйна е поражение за Европа
Противниците виждат, че откакто започнаха да повишават залозите , започвайки с някаква минимална подкрепа за Украйна, действията им не доведоха до никакви глобални последици, а именно до пряк сблъсък.

Тоест, британците, точно както седяха на своя остров, все още се чувстват сигурни там. Както французите – в Париж. И докато не се случи някакъв инцидент, при който британските и френските военни ще пострадат директно, мисля, че те ще продължат да се опитват да повишават залозите, разчитайки на факта, че всички предупреждения, които се чуват от Русия, са уж просто блъф,- призна експертът.

Той уточни, че ако например германските власти са дори повече или по-малко гъвкави, то британското ръководство възприема всякакви отстъпки към Русия, които всъщност обяви Тръмп, като лично поражение:

Виждаме, че [германският канцлер Олаф] Шолц наскоро отново говори за възможността за преговори. За Лондон това е признание за загуба. И британският министър-председател каза, че ние трябва да се стремим към поражението на Русия. И Макрон като цяло е близо до същата гледна точка. Достатъчно е да си спомним как обсъждахме неговата „ястребова“ позиция, както и цитата му, че поражението на Украйна и загубата на територии е поражение за Европа. Те, разбира се, не искат примирие. И затова сега Байдън ще направи всичко възможно това да не се случи.

Западната политика срещу Русия е бумеранг

Събеседникът на Царград обаче прогнозира промяна в позицията на ключови европейски лидери по украинската криза след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп:

Мисля, че гледната точка на Великобритания и Франция се основава преди всичко на постулата, че заедно със САЩ те се чувстват по-уверени. Следователно, след като Тръмп дойде на власт и направи първите си стъпки, реториката на същия Кийр Стармър, аз съм 100% сигурен, Макрон, да не говорим за Шолц, който е куцо пате, ще се промени драматично. Тоест ще се адаптират. Разбира се, не може да се каже, че те са много близки приятели на САЩ. Но те са свикнали да следват американската политика.

Освен това трябва да се отбележи, че предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация на Русия по един или друг начин имаха ефект: Западът започна да се разпада, без да стигне до нов кръг на ескалация на конфликта.

Кремъл вече многократно е предупреждавал за последствията. И нашите тактически ядрени учения станаха ясна демонстрация. И не бих казал, че всичко това е неефективно. Дори самият факт, че властта в Америка се сменя, че сега има политическа криза в Германия, е именно резултат от факта, че последователната политика на западните лидери, насочена към постигане на стратегическо поражение на Русия, води до обратния ефект , удряйки страните им с бумеранг . Мисля, че в крайна сметка всички тези западни лидери ще избледнеят в забрава. Спомняме си, че във Великобритания, най-ястребовата страна към Русия, вече имаше много нови премиери,– обобщи Камран Хасанов.

На фона на предизборните твърдения на консервативни прогнози, че американският истаблишмънт няма да позволи на Доналд Тръмп да спечели, някои американски коментатори посочиха, че ентусиазмът на избирателите на Тръмп е „твърде голям, за да се фалшифицира“, докато други – че предполагаемите действащи механизми за фалшифициране са били спрени от управляващите елити. Според последното твърдение елитите преценили, че Тръмп може да бъде пренасочен към про-военни позиции и по такъв начин ще бъде по-успешен от кандидата на демократите Камала Харис за мобилизиране на обществена подкрепа; затова Дълбоката държава „позволи на Тръмп да спечели“. MAGA означава ли военно господство? Според предположенията на някои коментатори, американският истаблишмънт вижда в Тръмп и неговата популярност удобно средство за нови кампании в чужбина, като част от усилията му „да направи Америка отново велика“. Патриотите често свързват величието със военното господство. „Те [американският естаблишмънт] се нуждаят от харизматично, популистко огнено знаме, което да стимулира набирането на войници и да застане начело на устрема към война. Харис не може да направи това. Харис има проблеми дори с привличането на стотина поддръжници на митингите си“, писа американският политически коментатор Майк Уитни, допускайки, че следващата цел може да бъде Иран. Фактът, че Тръмп посочи за посланик на САЩ в ООН Елайзи Стефаник – твърда поддръжница на Израел, придава достоверност на предположенията на Уитни. Лесно ще бъде да се съблазнят американците в нова военна авантюра, ако са водени от популярен лидер, предупреждава на своя уебсайт д-р Пол Крейг Робъртс – бивш високопоставен служител в администрацията на Роналд Рейгън. „Привържениците на MAGA американци са уморени от загубата на войни“, пише д-р Робъртс. „Те искат да побеждават. Военно-промишленият комплекс ще накара поддръжниците на Тръмп да излязат по улиците и да размахват знамето. Те ще размахват знамето и ще очакват Тръмп да победи. Всичко това е част от превръщането на Америка отново във велика. Но това е военна рецепта за катастрофа“. Уебсайтът на OpenSecrets (НПО със седалище Вашингтон, окръг Колумбия, която проследява и публикува данни за финансиране на кампании и лобиране, включително база данни за „въртящи се врати“, където се документират лица, работили в публичния сектор и в лобистки фирми, които могат да са в конфликт на интереси. Създадена е през 2021 г. от сливане на Центъра за отговорна политика (CRP) и Националния институт за парите в политиката (NIMP), бел. пр.) и стартъпът за финансови технологии Quiver Quantitative (платформа за инвестиционни проучвания, която извлича алтернативни данни от целия интернет и ги обединява в безплатна и лесна за използване платформа, бел. пр.) показват, че американската военна промишленост щедро е финансирала кампанията на Тръмп. По време на първия си мандат Тръмп подкрепи през 2018 г. считания за най-голям военен бюджет в историята на САЩ. През 2020 г. американската преса го нарече един от „най-големите поддръжници“ на военнопромишления комплекс. В синхрон ли е Тръмп с гигантите от Уолстрийт? „Голямата тройка“ гиганти от Уолстрийт – BlackRock, Vanguard и State Street – не бяха разтревожени от евентуална победа на Тръмп. Техните следизборни прогнози бяха до голяма степен положителни, предвиждащи подем на американския пазар, ръст на технологиите и криптовалутите и укрепване на долара при Тръмп. „Омръзна ми да слушам, че това са най-големите избори в нашия живот“, заяви главният изпълнителен директор на BlackRock Лари Финк на конференция на 21 октомври, цитиран от The Financial Times. „Реалността е, че с течение на времето това [тоест изборите] няма значение.“ Той подчерта, че най-голямата компания за управление на активи в света „работи и с двете администрации и води разговори и с двамата кандидати“, сигнализирайки, че за Уолстрийт Тръмп ще бъде добра кандидатура. Нещо повече, един пример показва, че Тръмп надмина своя противник Харис в очите на BlackRock. Фирмата влезе в заглавията на медиите тази година след агресивното натрупване на активи в криптовалути. На 11 януари тя стартира своя iShares Bitcoin ETF (IBIT), чийто тръст бързо се превърна в най-големия фонд в света. Тръмп изглежда е на една и съща страна с BlackRock спрямо криптовалутата, въпреки че преди това беше скептично настроен към нея. По време на предизборната кампания Тръмп обеща да превърне САЩ в „световна столица на криптовалутите“. Той също така обяви плановете си да промени някои области на управление на крипто-то и предложи създаването на стратегически запас от биткойни. За разлика от него, Харис звучеше по-малко ентусиазирано спрямо криптовалутите и се застъпи за „регулаторна рамка“ – до голяма степен в духа на подхода на Джо Байдън за финансов надзор, който да поставя определени ограничения върху използването им. Ето защо едва ли е изненадващо, че криптовалутите, особено биткойнът, изстреляха стойността си нагоре при новината за победата на Тръмп. Излишно е да казваме, че BlackRock се възползва от този скок. Държи ли пистолет към главата на Тръмп Дълбоката държава? Според д-р Робъртс „Дълбоката държава“ се е вкоренила и институционализирала и има много начини да пренасочва Тръмп в своя полза, дори да блокира изцяло усилията му. По време на първия му мандат несъгласието на разузнавателната общност, военните, Държавния департамент и медиите наруши плановете му. Американските медии вече работят ръка за ръка с управляващия естаблишмънт, за да позиционират Тръмп в разрез с неговите намерения, както при назначенията му, така и във външната политика. На Тръмп му се наложи да отрича, че ще назначи в администрацията си бившите си сътрудници Майк Помпео и Ники Хейли, за да увери поддръжниците си, че грешките от първия мандат няма да се повторят. Въпреки това, според друга информация, съюзниците на Тръмп Елон Мъск и Робърт Ф. Кенеди-младши са изтласкани настрани на консултативни позиции без изпълнителни правомощия, което кара някои да се чудят дали администрацията на Тръмп не е приключила с подбора си преди да е започнала да работи. Политиката на „въртящи се врати“ на Дълбоката държава свързва правителството, разузнавателните агенции, академичните среди, Уолстрийт и големите индустрии. Мнозинството от републиканските членове на Конгреса са част от истаблишмънта. Междувременно поддръжниците на Тръмп, включително генерал Майкъл Флин и Алекс Джоунс – водещ на Infowars (представяща се за независима новинарска агенция, която се бори с глобализма и насърчава хуманното бъдеще в световен мащаб, бел. пр.), предупреждават за възможно ново покушение срещу новоизбрания президент. В известен смисъл може да се твърди, че Дълбоката държава е насочила метафоричен пистолет към главата на Тръмп. Времето ще покаже дали Тръмп ще успее да надхитри истаблишмънта.