Асоциацията на износителите на петрол ОПЕК+ реши доброволно да намали производството на петрол през 2024 г. с почти 2,2 милиона барела на ден. Освен Саудитска Арабия и Русия, това решение беше подкрепено и от други страни, които са част от картела. Чрез тези мерки доставчиците на петрол очакват да постигнат по-високи цени, но Русия ще получи най-голяма полза от това споразумение.

Кой колко пожертва

На 30 ноември чрез видеоконферентна връзка се проведе среща на министрите на енергетиката на членки на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и присъединените към тях държави (ОПЕК+), на която беше взето решение за доброволно намаляване на производството на петрол. Най-голям принос трябва да има Саудитска Арабия , която в момента дели с Русия позицията на световен лидер по обеми на износ на петрол. Производството му ще бъде намалено с 1 млн. барела на ден – до 9 млн. барела на ден, което съответства на задълженията, които Рияд пое още през юни.

Русия също така ще намали износа си с общо 500 хиляди барела на ден, включително 300 хиляди барела на ден на самия петрол и 200 хиляди барела на ден за петролните продукти. Освен това още няколко държави се присъединиха към доброволното намаляване на производството на петрол. Сред тях са Ирак, който ще намали доставките на черно злато с 223 хиляди барела на ден, Обединените арабски емирства – със 163 хиляди, Кувейт – със 135 хиляди, Казахстан – с 82 хиляди, Алжир – с 51 хиляди и Оман – с 42 хиляди.

Така общо доставките на черно злато от страните от ОПЕК+ ще бъдат намалени с 2,196 млн. барела на ден. Както следва от официалното изявление на асоциацията на износителите на петрол, доброволното ограничение на производството ще бъде в сила от 1 януари до 31 март 2024 г.

Впоследствие, за да се поддържа стабилността на пазара, тези доброволни намаления ще бъдат модифицирани в зависимост от пазарните условия,

– се казва в съобщението.

Изпитаният метод

ОПЕК е практикувала намаляване на производството на петрол под една или друга форма и преди. Например след победата на Израел във войната Йом Кипур през октомври 1973 г. редица арабски страни в знак на протест наложиха ембарго върху доставките на петрол за западните страни, които подкрепяха Тел Авив. В резултат на това за по-малко от година цените на петрола се учетвориха – от $3 на $12 за барел в тогавашните цени, провокирайки енергийната криза от 1973-1974 г.

Първото намаляване на производството на петрол с участието на немюсюлмански страни беше Виенското споразумение, сключено през декември 2016 г. След повече от две години на ниски цени на петрола (от есента на 2014 г. до края на 2016 г.), членовете на ОПЕК и редица износители на петрол, които официално не са част от картела, подписаха споразумение за намаляване на производството на петрол. Това допринесе за формирането на неформалния съюз ОПЕК+ и постепенното възстановяване на цените на петрола.

Асоциацията на износителите на петрол използва същия механизъм по време на пандемията от коронавирус. Намалението, одобрено през пролетта на 2020 г., беше рекордно от 1973 г. насам, възлизащо на 9,7 милиона барела на ден.

С какво споразумението е полезно за Русия?

Официалната цел на това споразумение е да подкрепи световните цени на петрола, за да избегне падането им поради намаляване на доставките на черно злато. В крайна сметка, когато избират да продават много, но евтино или малко, но скъпо, повечето производители, особено когато става въпрос за невъзобновяеми суровини, предпочитат втория вариант.

Но за Русия това споразумение е най-изгодно във връзка със Специалната военна операция и многобройните санкции, наложени от колективния Запад срещу страната ни . Те включват така наречения „таван на цената на петрола“, който беше одобрен от страните от Г-7 още на 2 септември 2022 г. В съответствие с него Русия няма право да продава петрола си за повече от $60 за барел, в противен случай ще бъдат наложени санкции и на купувачите.

Буквално месец след решението на Г-7 – на 5 октомври 2022 г. – ОПЕК+ одобри намаляване на производството на петрол от членовете на картела с 2 милиона барела на ден. В резултат на това целият свят беше изправен пред перспективата или да се съгласи да купува петрол от Русия, пренебрегвайки условията на „тавана на цените“, или да се сблъска с недостиг и мощно покачване на цените, изпълнено с повторение на енергийната криза от пролетта на 2022 г.

В резултат на това до края на септември тази година цената на основния руски експортен сорт петрол Urals се повиши до 86 долара за барел, с повече от 40% над „тавана“, установен от страните от Г-7. Въпреки че, според Министерството на финансите на Руската федерация, това не попречи делът на приходите от петрол и газ в руския бюджет да намалее през януари-септември тази година до най-ниското ниво от 16 години – 28,3%.

Сметната палата обясни това с бързия ръст на непетролните и газовите приходи – с 26,1% спрямо януари-септември миналата година, както и с намаляването на износа на природен газ след взрива на газопровода „Северен поток“ от украинските военни .

Въпреки това нарастващите цени на петрола станаха една от причините за намаляването на бюджетния дефицит на Русия. Въз основа на резултатите от януари-септември 2023 г. той възлиза на 1,7 трилиона рубли. Например за периода януари-май той достигна ниво от 3,41 трилиона рубли.

Освен това покачването на цените на петрола, съчетано с други мерки, преди всичко въвеждането на норма за задължителна продажба на валутни печалби от най-големите руски износители, допринесе за стабилизирането на обменния курс на рублата. Ако в началото на октомври курсът на долара достигна 102 рубли за $1, то още в средата на ноември той падна под 90 рубли.

На G7 се налага да търпи

Естествено, всички решения за намаляване на производството на петрол, започнали миналата есен, предизвикаха изключително негативна реакция сред членовете на Г-7. Това се дължеше отчасти на факта, че високите цени на петрола и, като следствие, на бензина и дизеловото гориво, поддържаха висока инфлация в западните страни, и отчасти поради категоричния провал на опитите на САЩ и ЕС да накажат Русия за започването на СВO.

Въпреки това Г-7 беше принуден да толерира неспазването на „ценовия таван“ за руския петрол и нефтопродукти, за да не се изправи пред още по-сериозни последици под формата на скок на инфлацията и влошаване на икономическата ситуация.

В началото на декември, помощник-държавният секретар на САЩ по енергийните ресурси Джефри Паят каза, че Вашингтон се стреми да постигне 50% намаление на руските приходи от петрол и газ до 2030 г. Само че преди година същите тези господа бяха планирали това ограничение да се постигне още през 2023 г.

Дружелюбните износители

Трябва да се отбележи, че намаляването на добива на петрол не е единствената услуга, която ОПЕК и особено лидерът на картела Саудитска Арабия са предоставили на Русия. Една от причините, поради които страната ни успя да избегне огромен бюджетен дефицит и много по-сериозно обезценяване на рублата, беше увеличаването на доставките на петрол и петролни продукти за азиатските страни, които не подкрепиха санкциите на колективния Запад.

Основният нов пазар беше Индия. След въвеждането на таван на цената на петрола и най-вече ембарго върху доставките на руски петрол за ЕС, Индия увеличи вноса на черно злато от страната ни над 20 пъти. В същото време Саудитска Арабия и някои други страни от Персийския залив рязко намалиха доставките си на петрол за Индия, но увеличиха износа за ЕС.

В резултат на това Русия и членовете на ОПЕК, благодарение на връзките, установени от 2016 г., всъщност „размениха традиционните си пазари“, което позволи на Москва да избегне рязко намаляване на приходите от износ на петрол.

В очакване на рецесия

Разбира се, желанието да се помогне на Русия далеч не е единствената причина, поради която редица членове на ОПЕК+ удължиха и разшириха споразумението за намаляване на производството на петрол. Много икономисти се опасяват от началото на нова икономическа криза през 2024 г., която може да бъде сравнима по мащаб с Голямата рецесия от 2008–2009 г.

Това се отнася преди всичко за еврозоната – според анализатори от американската агенция Bloomberg през 2024 г. икономиката на валутния съюз може да падне с 3,8–5%. А 2023 г. не беше особено успешна за много страни – например в Германия всички водещи икономически институции очакват спад на БВП с 0,4–0,6% до края на тази година.

Икономическите кризи обикновено водят до намаляване на търсенето и, като следствие, до спад на цените на енергията. Точно това се случи през 2008-2009 г. За Русия това също е изпълнено с нов кръг на отслабване на рублата, тъй като обменният курс на националната валута все още е чувствителен към промените в цените на петрола, въпреки намаляването на дела на приходите от петрол и газ в общите бюджетни приходи.

Предварително намалявайки производството на петрол, ОПЕК+ се „застрахова“ в случай на сериозни проблеми в световната икономика, което ще избегне твърде рязък спад както на цените на петрола, така и на обменните курсове на националните валути на страните, които го изнасят, включително на руската рубла.

Но има и минус

Като всяка монета, споразумението за намаляване на производството на петрол от ОПЕК+ има и своята обратна страна. По-ниското предлагане и по-високите цени стимулират производството в страни извън картела. И основният противник на ОПЕК в случая е Вашингтон.

В момента САЩ са най-големият производител на петрол. Както следва от последния месечен преглед на Министерството на енергетиката, американските производители на петрол са произвеждали средно 12,92 милиона барела на ден през септември. По данни от ежеседмичните доклади, през втората половина на ноември производството на петрол там е достигнало рекордното ниво от 13,24 милиона барела на ден.

Това обаче не е достатъчно, за да разклати позициите на ОПЕК+. Освен това в момента Вашингтон е в много уязвима позиция . През 1975 г., непосредствено след енергийната криза от 1973-1974 г., Конгресът одобри създаването на стратегически петролен резерв, предназначен да стабилизира цените – когато цените се покачваха рязко, черното злато беше доставяно на пазара от предварително натрупаните запаси.

През последните две години покачващите се цени на петрола принудиха Съединените щати да черпят силно от резерва, което го накара да падне до най-ниското си ниво от август 1983 г. Това много сериозно ограничава възможностите на Вашингтон да влияе върху нивото на цените на петрола както в самата страна, така и в целия свят.

Какво от това: с черното злато в светлото бъдеще

Отношенията, изградени през последните десетилетия с други членове на групата страни от БРИКС, особено с Индия и Китай, партньорите от ОПЕК+ и държавите от Глобалния юг позволяват на Русия да запази своя дял в световните доставки на петрол дори пред лицето на западните санкции.

„Дупката“, пробита в западния „таван на цените“ на петрола, благодарение на това взаимодействие, помага за решаването на редица важни проблеми: увеличаване на инвестициите в собственото развитие, особено в производствената и отбранителната промишленост, намаляване на руския бюджетен дефицит и при това в същото време се избягват твърде силни колебания в обменния курс на рублата.

Това ще предотврати по-нататъшното ускоряване на инфлацията в Русия, което ще бъде от полза както за националната икономика, така и за благосъстоянието на гражданите.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?