ФОКУС
Le Figaro: Украйна е пред разгром
Икономическият колапс на Русия, на който се надяваха западняците, не се случи
Ами ако Украйна загуби войната срещу Русия? Въпросът е табу сред украинците и техните западни съюзници, защото влече след себе си много неясноти. Но след двадесет и един месеца война, когато военните фронтове са замразени след провала на контранастъплението, някои дискретно задават този въпрос.
Още не сме стигнали до етапа на загубата. Но от няколко седмици се трупат лоши новини за Украйна, срещу която задухаха всички тъмни ветрове на политиката и дипломацията.
Това пише в материал за френския вестник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер.
Първо на военното поприще, където стагнацията не дочака завръщането на есенната кал и зимния студ, за да се настани и да замрази инициативите. Някои видяха в социалните и политически кризи, които разтърсиха Кремъл през годината, възможен крах на руската армия в средносрочен план. Оттогава тази надежда се изпари. „Европейците подцениха военния капацитет на руснаците“, обобщава Альона Гетманчук, директор на мозъчния тръст New Europe Center в Киев.
Руснаците за пореден път доказаха, че притежават изключителна издръжливост, изкована от ужасните години на съветската диктатура,
включително по време на Втората световна война, а преди това и от тежките времена на царския период. Те също така показаха способността си да се адаптират във военната област, където промениха своите тактики според тези на противника, като използват, например, все повече и повече дронове. Оръжейната индустрия е насочена да обслужва военната икономика 24 часа в денонощието и да произвежда боеприпаси в големи количества. В очакване да заработи на пълния си капацитет, приятелски настроени към Русия страни, като Иран и Северна Корея, запушиха дупките във военното оборудване.
Икономическият колапс, на който се надяваха западняците, не се случи. Москва заобиколи санкциите благодарение на подкрепата на своите съюзници.
Социалното недоволство, породено от клането на бойното поле – 150 000 загинали от 24 февруари 2022 г. – беше задушено от финансовите пакети, раздадени на семействата от Кремъл. Що се отнася до обявената от Запада дипломатическа изолация, тя също не се състоя, тъй като т. нар. страни от Глобалния Юг показаха своята подкрепа или поне благосклонния си неутралитет към Кремъл. Парите позволиха и обновяването на бойните сили, без да се прибягва до наборна служба.
Главнокомандващият на украинските въоръжени сили Валерий Залужни призна „безизходицата“,
в която се намират неговите сили днес. Докато украинците чакаха оръжия от Запада, доставяни на капки, руснаците се засилиха и адаптираха, твърди той в интервю за The Economist. „Ние държим позициите си, не губим, но и не печелим“, обобщава бивш високопоставен украински служител.
Втората серия от облаци, които помрачиха небето, беше войната между Израел и Хамас, която накара Украйна да изчезне от медиите
и политическите срещи за 24 часа като с магическа пръчка. Съсредоточен върху източния фронт в продължение на почти две години, Западът отклони погледа си, за да го прикове към бурето с барут на Близкия изток. „Ние участваме в конкуренция с Израел за американски боеприпаси. И ще бъде по-лошо, когато пристигнат американските бомбардировачи F16, защото израелците имат същите
и не е сигурно, че САЩ имат достатъчно бюджет, за да осигурят достатъчно боеприпаси и на двете страни“,
обяснява Павло Климкин, бивш външен министър на Украйна. „Времето е срещу нас“, предупреждава той.
Руските ръководители знаят това. Те се наслаждават на тази сигурност. От няколко седмици те засилват триумфалните си речи. „В момента Владимир Путин е много активен. Той иска да може да предложи на Русия резултат преди президентските избори през март 2024 г. Преди тази дата няма да има руска деескалация в Украйна“, предупреждава Павло Климкин. Руският президент зачестява публичните си изяви и декларации, докато президентът на Думата потвърждава, че Киев няма друг избор освен да „капитулира“ или „да престане да съществува“. Колебанията на лятото, след бунта на Пригожин, останаха в миналото. Представителите на Кремъл в Европа възвърнаха самочувствието си.
Те се възползват от търканията между Володимир Зеленски и началника на кабинета му Валери Залужни.
Те потвърждават силно и ясно, че конфликтът е „война, водена от Съединените щати срещу Русия през Украйна“. Според тях бунтът на Пригожин през август не е оставил и следа върху властта.
Елитите се обединиха зад Владимир Путин, чието преизбиране тази пролет вече е до голяма степен осигурено. „Украинският въпрос ще бъде решен на бойното поле. Няма да преговаряме. Очертава се военно поражение за Украйна. Това трябва да се случи до май“, обяви техен представител. Поддръжниците на Кремъл
разчитат на „недостига“ на мъже в Украйна, както и на „умората“ на европейците и американците.
Но също и на края на мандата на Джо Байдън, така дългоочакван в Москва. „Доналд Тръмп не е лесен партньор, но ще се споразумеем с него“, каза един от тях.
Парализиран от ядрените заплахи на Русия, страха от ескалация на конфликта и страха, че украинците ще се втурнат директно с оръжията си към Крим, който трябваше да бъде червена линия за Владимир Путин, Западът разпредели военната помощ за Украйна с пестеливост, колебание и закъснения. Тази подкрепа позволи на Киев да устои на руската инвазия в продължение на двадесет и един месеца. Но това не беше достатъчно, за да му позволи да спечели. Днес, докато Съединените щати се оказват принудени да реинвестират в Близкия изток и
следващите президентски избори биха могли да прозвучат като погребален звън за помощ за Киев,
украинският въпрос отново преследва европейците.
Те не са намалили своя ангажимент, особено икономически, към Украйна след избухването на новата война между Израел и Хамас. „Не трябва да бъркате войната. Европейците са ангажирани в Украйна, а не в Близкия изток. И днес няма признаци за разединение, дори от Германия. Защитата на Украйна все още се смята за екзистенциален въпрос, защото Русия постави под въпрос реда за сигурност на континента“, казва френски служител. Но ако думите винаги са налице, жестовете остават бавни и колебливи. Обещанието за предоставяне на един милион боеприпаси до пролетта на 2024 г. досега е изпълнено само на 30%. Преходът към военна икономика, обявен от някои европейски ръководители, не се състоя.
Обещанията за геополитическа Европа и стратегическа автономия си останаха лозунги, не особено популярни извън Париж.
„Проблемът е, че в Европа няма чувство за спешност. Големите столици чакат американските избори и се надяват междувременно да се случи чудо в Украйна. Всички вярват, че украинците могат да издържат още година-две без допълнителна помощ. Но това не е вярно. Не можем да се борим до последния украинец“, предупреждава Альона Гетманчук. За разлика от европейците, които изпитват толкова трудности да излязат от пацифисткия балон, в който ги затвори Студената война, украинците, които са на фронтовата линия, си представят план Б, ако победата се забави дълго.
„Влизане в НАТО без член 5, докато си върнем чрез дипломация окупираните територии.
Трябва да сме амбициозни, но и реалисти. Вече нямаме 100% положителен сценарий. Но има ли Западът стратегия за Украйна?“, пита украински официален представител, докато сигналите за срещата на върха на Атлантическия алианс във Вашингтон през юли 2024 г. са все по-малко оптимистични.
Поражение на Украйна заради липсата на западна мобилизация обаче би имало много сериозни последици.
Това би насърчило продължаването на империалистическия проект на Кремъл в другите бивши републики на СССР.
Това ще отслаби, като разруши неговите ценности и принципи, лагера на западните демокрации, предизвикан от този на автокрациите, водени от Владимир Путин и Си Дзинпин. „Ако Съединените щати се откажат от Украйна, те ще бъдат провокирани по същия начин от Китай. И ако Европа позволи това да се случи, това ще бъде смъртта на нейния проект“, предупреждава френски официален представител.
Няма много време за европейско пробуждане.
Сегашната американска администрация става все по-открито раздразнена от бавността и нежеланието на Европа по военни и стратегически въпроси.
Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом би било черешката на тортата за Кремъл.
„Имахме късмета да имаме добра американска администрация и да разчитаме на военни запаси от Студената война. Всичко е свършило. Днес трябва да се събудим и да реиндустриализираме континента. Защото дори нова администрация на Байдън няма да има същия европейски ангажимент като днешния“, предупреждава източник от Елисейския дворец. Но ако се потвърди най-вероятното – нито украинска победа, нито поражение, следователно продължителна война – европейските страни ще трябва да демонстрират устойчивост.
Руската армия обяви, че ще увеличи военния си бюджет със 70% през 2024 г. в сравнение с 2023 г. „С парите, с които разполага Кремъл, руската армия може да издържи няколко години на фронта“, предупреждава бившият външен министър Павло Климкин.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











