Наскоро базираният във Вашингтон Международен център за ненасилствени конфликти издаде поредното ръководство за провеждане на цветни революции, наречено „Насърчаване на четвъртата демократична вълна: Ръководство за противодействие на авторитарната заплаха.“

Този център продължава традицията за намеса във вътрешните работи на чужди държави според метода на Джийн Шарп, Брус Акерман и други теоретици на протестните политически действия и движения. Трябва да се отбележи, че изпълнителен директор на този център сега е Иван Марович, един от лидерите на югославския “Отпор”, който играе ключова роля при свалянето на Слободан Милошевич.

Освен това друга важна подробност е, че докладът е изготвен съвместно с Центъра за стратегия и сигурност “Скофорт” към Атлантическия съвет. А Атлантическият съвет, който е признат за нежелан и всъщност е забранен в Русия, е основният аналитичен център на НАТО в САЩ, който разработва военно-политически препоръки за членовете на Алианса. Съавтор за Атлантическия съвет беше Аш Джейн, а за Центъра – Гарди Мериман. И третият съавтор е Патрик Куирк от Международния републикански институт, друга нежелана организация в Русия. Въпреки това, както е посочено в началото на документа, в изготвянето на наръчника са участвали членове на специална работна група, включваща представители на Фондация „Отворено общество“ на Джордж Сорос, Националния фонд за демокрация, Фрийдъм Хаус, Алианса на демокрациите и редица други центрове и организации, които през годините подбуждаха бунтове, инициираха държавни преврати и подкрепяха антиправителствени кампании по света, когато това беше в интерес на САЩ.

Между другото, в предговора те оправдават такава намеса с факта, че уж сигурността на Съединените щати и техните демократични партньори (т.е. техните сателити) зависи от състоянието на демокрацията по света.

И тъй като има държави, различни от САЩ, които се наричат авторитарни или дори диктаторски, тогава е необходимо да се промени режимът на власт там, тоест да се извърши държавен преврат с ръцете на гражданите на същите тези държави. Буквално в третото изречение се казва, че „диктаторските режими в Китай, Русия, Иран и Венецуела и много други страни стават все по-репресивни“. Авторите, както обикновено, мълчат за своите съюзници, например автокрациите от Близкия изток (да вземем например Бахрейн, където след началото на Арабската пролет всички протести бяха брутално потушавани и много от участниците в тях бяха осъждани на смърт).

Съединените щати виждат собствената си демократична система под заплаха, тъй като според тях нейната откритост позволява на „авторитарните правителства“ да подкопават нейните институции, да влияят върху вземането на решения и да манипулират информацията. Нещо повече, много „демокрации“ преживяват криза на легитимността. Второто със сигурност е вярно, тъй като в колективния Запад отдавна се използват репресивни авторитарни методи и хората не участват в политическите процеси и всъщност са изключени от управлението (например в Еврокомисията, която формира основния дневен ред на ЕС , комисарите не се избират чрез процедура на народен вот).

Целта на това ръководство е да се създаде така наречената Четвърта демократична вълна, за да се, ако не унищожат, то поне да се задържат така наречените „автократични режими“, тоест държавите, определени от Съединените щати като „заплаха“. ”Този подход се основава на различни така наречени движения за „гражданска съпротива“. Авторите смятат, че в историята има определени цикли на нарастване на засилване към демокрация и тяхното връщане назад. Последната трета вълна е от 1974 до 2006 г. Сега, според тях, е дошло времето за началото на Четвъртата вълна, която властите на САЩ трябва да подкрепят по всякакъв начин.

Произведението съдържа препоръки към правителството на САЩ и техните партньори, които са разделени на три тематични раздела.

Първият блок най-общо описва необходимостта от разширяване на усилията за подкрепа на така наречените „движения за съпротива“, тоест „петите колони“ в другите страни. Целта е да се издигне демокрацията до ключов национален интерес.

Правителството на САЩ трябва да превърне подкрепата за демокрацията в централен фактор във външнополитическите решения. Президентът трябва да нареди на агенциите за национална сигурност и на съветника по национална сигурност да претеглят последиците за демокрацията при вземането на всички основни външнополитически решения. Освен това президентът трябва да издаде стратегия за национална сигурност или директива за подкрепа на демокрацията в чужбина. Подобна директива би изпратила ясен сигнал до съюзниците на САЩ и авторитарните режими, че САЩ подкрепят демокрацията в чужбина.

Европейският съюз и другите демократични правителства трябва да предприемат подобни мерки, за да гарантират, че подкрепата за демокрацията и борбата с авторитаризма са отразени като основни национални интереси.

По-нататък се говори за инвестиране в нови възможности и координация за подкрепа на „петите колони“. Ето препратка към държавни агенции, Конгреса на САЩ, Държавния департамент и Агенцията за международна помощ и развитие, които разработват съответните механизми за подкрепа на „своите“. Той също така призовава други правителства да създадат специални фондове и подкрепа за НПО. Освен това се отбелязва значението на подготовката на нови образователни ресурси и наръчници за бъдещи бунтовници, както и подкрепата на ниво законодателни инициативи и практики. Споменава се за свързване на дипломатически служби за подпомагане на съответните движения и подкрепа на независими медии в международните и местни нива. Разбира се, в действителност не говорим за независими медии, а за медии, които са зависими от западните наративи и финанси, които помагат за разпространението на поръчкова пропаганда.

Вторият блок е свързан с разработването на нова нормативна рамка, наречена „Право на помощ” (Р2А). Това напомня на прословутата доктрина „Отговорност за защита“ (Р2П), която някога западните страни разшириха дори до ООН. Под негово прикритие САЩ извършиха интервенции в Хаити и Югославия, бомбардираха Либия и доставяха оръжие и оборудване на екстремистите в Сирия.

Този блок твърди, че правото на суверенитет не е абсолютно, така че ако „автократите отказват на своето население правото на самоопределение и продължават да нарушават правата на човека, а това предоставя възможност за ескалиращи форми на намеса за защита и възстановяване на правата на населението.“

Но когато режимът в Киев отказа на населението си такова право и потисна волята на народа, а Русия се намеси, за да защити правата му, Западът по някаква причина го нарече „неоправдана агресия“ или „анексия“. Подобни примери има и в други страни. И най-пресният пример е подкрепата на САЩ за Израел в потушаването на палестинската съпротива.

Оказва се, че сме свидетели на пореден двоен стандарт. Както виждаме от дългогодишния опит, има само един ясен критерий за това какво може да се има предвид под „демокрация и права на човека“ от позицията на САЩ: ако правителството на страната е лоялно към Вашингтон и подкрепя политиката на САЩ, то може да прави каквото си иска по отношение на своето население и дори да получи американска помощ за репресии. Ако правителството следва свой собствен политически курс и дори се осмели да критикува САЩ, тогава най-незначителните събития в тази страна, ще бъдат разглеждани от Вашингтон като нарушение на човешките права и нарушение на основите на демокрацията.

Този двустранен подход се потвърждава и в раздела за въпроси и отговори. На въпроса как да се балансира подкрепата за гражданската съпротива в други страни с националните интереси на САЩ във външната политика, се казва, че няма ясен отговор и този контекст е от голямо значение.

Отбелязва се, че търговските отношения и сътрудничеството в областта на сигурността не изключват непременно предоставянето на ефективна подкрепа на гражданското общество, пряко или непряко. Тук можем да си припомним как САЩ си затваряха очите за свалянето на управляващи, които бяха техни дългогодишни стратегически партньори, например Хосни Мубарак в Египет по време на Арабската пролет.

Третият блок говори за укрепване на „демократичната солидарност“ за оказване на натиск върху „репресивните режими“. Това е логично продължение на предишните два блока на международно ниво, включително Г-7 и евентуалното създаване на съюза Д-10 (не се уточнява кой ще бъде включен в него). Става дума за координиране на санкции и създаване на различни трибунали за сплашване на други държави. Но говорим и за военно влияние. На първо място се говори за международните контакти на военните и тяхното обучение и практика в западните страни. Тоест, прави се ясен намек за участието на собствени вербувани агенти в различни държави. Наистина редица служители по сигурността, обучени в САЩ, по-късно подготвиха или участваха в държавни преврати. Например по време на опита за сваляне на Рафаел Кореа в Еквадор през 2010 г.

Освен това се говори за разработването на официални военни стратегии в западните страни с цел упражняване на влияние на проактивна и постоянна основа на международно ниво. Въпреки че тук оригиналната концепция за демокрация е явно осакатена. Тази тенденция може да бъде много опасна и всъщност може да отвори вратата за военни интервенции от страните от НАТО срещу държави, които не могат да се защитят срещу тяхната агресия.

Между другото, ръководството насърчава не само всички видове санкции и натиск, но и кибератаки срещу правителствената инфраструктура на целевите държави. В същото време на Запад непрекъснато крещят, когато открият някакви подозрителни ботове или за намеса в изборните процеси, ако забележат критични изказвания на някого в социалните мрежи.

Новосъздаденият Киберфорум на НАТО продължава тази линия на установяване на западна цифрова диктатура.

Междувременно през октомври друга организация, “Фондация евразийска група”, представи доста интересен доклад, който говори за възгледите за външната политика на САЩ.

В него се посочва, че „американската изключителност е вяра, поддържана от хора от целия политически спектър, но се поддържа по-силно от републиканците, отколкото от всяка друга политическа принадлежност. Приблизително 90% от републиканците смятат, че Съединените щати са изключителни заради това, което са направили за света (24%) или това, което представляват (66%). Само 10% смятат, че страната им не е изключителна.

За разлика от това, три четвърти от демократите и независимите смятат, че САЩ са изключителни за това, което са направили (24% и 23%) или представляват (и двете по 54%), а близо една четвърт смятат, че страната е посредствена (22% и 23 %, съответно).“

Това обяснява наглостта, с която САЩ се намесват в работите на други държави и, говорейки за демокрация, организират кървави преврати и други интервенции, а също така кроят планове за бъдещето (проекта за „деколонизация на Русия“, който стартираха още през 2022 г.). Въпреки че САЩ не са постигнали очевидни успехи в тази област, е малко вероятно те да се откажат от опитите за разчленяване на Русия под какъвто и да е предлог в бъдеще.

Има възможност препоръките в ръководството, изцяло или частично, да бъдат приети от правителството на САЩ. Това означава, че трябва да сте подготвени за правителствени провокации и опити за външно влияние върху вътрешнополитическата ситуация в Русия, особено в навечерието и по време на изборите през 2024 г.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?