• Финансовият министър успешно удвои враговете си
• Дори коалиционните партньори на Асен Василев се заканиха сериозно да префасонират бюджета и данъчните закони
• Мнозина се усъмниха, че Асен Василев нарочно пуска в обращение разни данъчни екзотики, за да отклони вниманието от далеч по-сериозни и всеобхватни промени в налозите.

С коалиционни партньори като ГЕРБ на финансовия министър Асен Василев не му трябват врагове. Но той полага неимуверни усилия не само да си ги създаде, но и да ги обедини срещу себе си. Предложените от МФ промени в данъчните закони за догодина пораждат смут и критики от всички страни – еднакво недоволни са и бизнесът, и синдикатите, неприятно изненадани са и опозиция, и коалиционни партньори.

Ясно е, че при толкова раздути бюджетни разходи от различните коалиции, които ни управляват през последните години, задачата на финансовия министър се усложнява и той трябва да търси нови и нови приходи в хазната. Този път обаче Асен Василев надмина и най-смелите фантазии. И съвсем забрави обещанието си, когато за първи път стана финансов министър – да не тормози фризьорки и дребни предприемачи, а да си събира налозите от едрите риби с големите обороти и с обществените поръчки.

Във внесените в парламента промени в данъчните закони има

купища екзотични и съмнителни като ефективност идеи

за увеличаване на приходите в хазната – данък бакшиш, донос-бонус, безплатен обяд, събиране на касови бележки, облагане на гъбари и билкари … Дори коалиционните партньори на „Продължаваме промяната“ от „Демократична България“ ги обявиха за неприложими и безмислени. От ГЕРБ пък първо ги определиха като отчаян опит на финансовия министър да си върже бюджета за догодина, защото вече е изпуснал тазгодишния. След това обвиниха Василев, че иска да вкара в капан ГЕРБ с всички негативи от управлението на държавните финанси след ротацията през март. И дадоха да се разбере, че не само данъчните закони, а и самият бюджет трябва да претърпят сериозни корекции, за да не бъде развалена „сглобката“. ГЕРБ обаче забравят, че и те са виновни за раздутите бюджети в последните години.

„Напълно безсмислено и не си заслужава труда да събираш и регистрираш в НАП хиляди касови бележки с платено ДДС, за да получиш два-три лева месечна отстъпка от данъка върху доходите“, коментира Георги Ганев от „Демократична България“. Същото е мнението му и за данък бакшиш. Според Ганев е абсолютно невъзможно е да се обложат с 10% бакшишите в заведенията, защото няма как да се контролират – освен ако не се запише в самите касови бележки, че сметката се завишава с определен процент „сервиз“. Подобен допълнителен налог ще породи и много колизии – клиентите са против да плащат бакшиш, ако да не са останали доволни от обслужването, сервитьорите също роптаят, защото се намалява разполагаемият им доход.

За сметка на това финансовият министър подви опашка и се отказа да върне 20%-ния ДДС за ресторантьорите от началото на следващата година. Така собствениците на заведения и през 2024 г. ще продължат да трупат завидни печалби, възползвайки се от ниския данък, въпреки постоянно покачващите се им цени.

От БСК дори виждат още по-голям проблем с официализирането на данък върху бакшиша. Според дефиницията това са „плащания за добро обслужване, които не са предварително определени, и които са получени при и по повод изпълнение на трудовите задължения на служителя, включително когато не са платени пряко от работодателя“. Не е изключено държавната и общинската адмнинистрация, като НАП, КАТ, ГИТ и др. да започнат да си искат такива плащания от гражданите, допускат от работодателската организация. И предупреждават, че

това си е чисто легализиране на корупционни практики.

Също толкова спорна е разпоредбата клиентът да не плати, ако не получи касова бележка. Първоначално Василев предвижваше тя да действа само за консумацията в заведение, но впоследствие я разпростря за всички търговци, които отказват да дават касови бележки. Лесно може да си представим какви сблъсъци може да се получат, ако клиент си тръгне без да плати стоката от магазина или от фризьорския салон, защото търговецът или фризьорът не са му издали касов бон.

На нож се приема и идеята финансово да се стимулират хората, които донасят на НАП информация, че някой укрива сделки и обороти, за да си спести данъци и осигуровки. Финансовият министър постави праг от 100 000 лв. на укритите задължения към бюджета, за да парира заливането на данъчната адмнистрация с кокошкарски доноси, но това не печели привърженици на идеята. Бизнесът излезе с аргумента, че подобни разпоредби има в редица други закони, а приходната администрация разполага с достатъчно инструменти за контрол върху събираемостта на данъчните приходи.

По всичко личи, че поредният опит да се свали прагът на разплащанията в брой от 10 000 на 5000 лв. като мярка срещу сивата икономика, и този път ще бъде неуспешен. Работодателските организации вече се обявиха срещу това с дежурния аргумент за липса на банкомати, ПОС-терминали и добра интернет свързаност в малките населени места. И с право отбелязват, че

най-големите печеливши ще са търговските банки с високите си такси

за парични преводи, а също така и за инсталиране на ПОС-терминали и за всяка отделна транзакция през тях, платими от търговците. Дори от ДБ дадоха да се разбере, че не са склонни летвата да се вдигне чак до 10 000 лв. И чакат финансовото министерство да ги убеди, че тази мярка ще доведе до изсветляване на икономиката.

Самото финансово министерство явно също не разчита много на повечето от данъчните нововъведения, защото срещу тях не е посочило очакван допълнителен приход в бюджета за догодина. Най-вероятно, защото е невъзможно да бъде измерен ефектът от данък-бакшиш, донос-бонус или другите подобни. Най-общо е посочени, че от затягане на данъчния контрол догодина се очакват допълнителни приходи от ДДС и корпоративен данък в размер на 740 млн. лв.

Няма никакви разчети и какъв би бил ефектът от друга данъчна промяна, предизвикала ожесточени критики и от работодателите, и от синдикатите – гражданските договори по-лесно да бъдат приравнявани на трудовите, с което сериозно ще се увеличи данъчно-осигурителната им тежест. По начина, по който в момента са разписани новите текстове, НАП ще придобие огромни правомощия сама да преценява кога една свършена работа е трудово правоотношение и да изисква заплащането на по-високи осигуровки и данъци. Народни представители от различните партии вече обявиха, че този текст трябва да бъде преработен и да се гарантира, че само действително прикритите трудови договори ще излязат на светло и няма да пострадат хората, които спорадично предлагат труда си и особено тези със свободни професии.

Мнозина се усъмниха, че Асен Василев нарочно пуска в обращение разни данъчни екзотики,

за да отклони вниманието от далеч по-сериозни и всеобхватни промени

в налозите и проблеми със събираемостта им. Най-голямата интрига обаче Василев се опита да завърти с местните данъци и такси. За да не се стовари гневът на данъкоплатците само върху неговата глава, той тихомълком вкара в данъчните промени възможност общинските съвети да завишат приходите си от местни данъци и такси, без да вдигат ставките. С промяна на формулата за определяне на данъчната основа, така че да се доближи до пазарната стойност на недвижимите имоти и осъвременяване на всеки две години, собствениците на придобити отдавна жилища ще бъдат натоварени със значително по-високи данък сгради и такса смет.

Тази данъчна промяна няма как да влезе в сила още от догодина, но разрази достатъчна буря, за да бъде бързо отхвърлена от парламента. А за исканата промяна има резон – общините отдавна се оплакват, че са спънати от закона да осъвременят данъчните оценки на имотите, въпреки че пазарните им цени, особено в големите градове, се покачиха поне с 50% в последните десет години. От друга страна, се появява и неравнопоставеност между собствениците на един и същ тип жилища – за новопридобитите се плаща много по-висок данък сгради и такса смет.

Вместо да сложи темата на масата за обсъждания и да се намери приемливо решение, което да не води до рязко повишение на данък сгради, Василев вкара промяната в закона за местните данъци и такси и се оправда, че е по искане на общините, а приходите от този налог влизат в общинските бюджети, не в националния. Неслучайно направи това след местните избори – нито една партия или кандидат-кмет не биха седнали предизборно да обсъжда евентуално покачване на местни данъци и такси. Но министърът на финансите можеше да обясни поне, че подобна актуализация на данъчните оценки ще се направи чак от 2025 г., когато най-после ще се промени и схемата за определяне на такса смет. Тогава тази такса ще зависи не от данъчната оценка на жилището, а от количеството изхвърлен боклук. Така за собствениците на големи къщи и апартаменти, може да се окаже, че сумарно данък сгради и такса смет ще са с по-ниски размери, независимо, че данъчната оценка ще бъде увеличена.

Самото МФ явно

няма илюзии, че това предложение ще бъде прието,

защото и тук няма никакви разчети какъв би бил ефектът от осъвременяването на данъчните оценки на недвижимите имоти и за самите платци, и за общините.

По всичко личи финансовият министър панически се опитва да закърпи бюджета. При заплахата за „разглобка“ явно и предложените данъчни промени, и самият бюджет ще бъдат сериозно префасонирани в Народното събрание. Тепърва ще разбираме какво ни очаква догодина.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?