ПАРИ
Компанията, която има 850 служители в 55 страни и всичките работят от вкъщи
Компанията, за която списание Inc. разказва, е GitLab. При нея никога не е имало идея да работи само със служители от разстояние, но с течение на обстоятелствата се случва точно това.
Когато стартира през 2012 г., технологичният бизнес включва само изпълнителния директор Сид Сиджбранди, който работи от дома си в Холандия. Първото му наемане на служител се случва в Сърбия, а сътрудникът му – инженера Дмитрий Запорожец, който работи в Украйна и който по-късно се присъединява като съосновател. Скоро всички осъзнават ефикасността на избягването на централизираната работна сила. „Наех няколко души в Холандия и те идваха у нас, за да работим“, казва Сид. „Но след това спряха, защото просто няма нужда от това пътуване“.
Сега GitLab е добре известен със своята политика за работа от разстояние. Въпреки че официално е базирана в Сан Франциско, компанията има 850 души персонал в повече от 55 държави и всички работят от вкъщи. GitLab плаща на служителите си да посещават свои колеги в различни части на света. През 2017 г. двама души от eĸипa им ca били дoбpoвoлци дa пpeĸapaт шecт paбoтни мeceцa c 49 paзлични cвoи ĸoлeги на 14 различни места.

Сид споделя, че да има такъв огромен екип от таланти е от съществено значение за драстичния растеж на бизнеса. Компанията, която предлага инструменти за софтуерни разработчици, обявява финансиране в размер на 268 милиона долара през септември като увеличава стойността си до 2,75 милиарда долара. Сид посочва, че техният модел за безплатен ограничен достъп за отделните разработчици и платен пълен достъп за бизнеса е довел до приходи, които са над два пъти повече спрямо миналата година.
Фирмената култура, разбира се, може да бъде трудна за поддържане, когато хората не са на едно място. Служителите на GitLab остават свързани чрез ежедневни разговори в екипа и платформи за работа и комуникация като Zoom и Slack. Сид споделя, че политиката на компанията, която са измислили е много успешна като колегите му също споделят това мнение. В подкрепа на това, през юни компанията за първи участва в списъка на сп. Inc. за най-добри работни места, който се прави чрез проучвания на служители.
Домашните офиси на хората от компанията са добре оборудвани – от поставяне на уеб камери до специални ергономични столове. Работното пространство на самия Сид разполага с висококачествен подкаст микрофон и фон, който може да бъде евентуално сменян по средата на срещите.
Преди 4 години е имало промяна в политиката на компанията, защото инвеститорите са настоявали, че отделите дейности като маркетинг и финанси изискват офис. Така през април 2015 г. GitLab създава свое физическo място в Сан Франциско, но се установява, че няма смисъл от него и не се подновява.
Ето и трите най-добри съвета на Сид за това как да изградите правилната работна култура за такъв тип компания:
1. Приоритизирайте резултатите, а не часовете
Често срещан аргумент срещу отдалечената работа е: „Как можете да гарантирате, че служителите ви работят?“ Сид отговаря с една от основните ценности на компанията: „Измервайте резултатите, не часовете.“ „Не можем да измерим колко дълго работите“, казва той. „Не искаме да го правим. Не искаме вашият мениджър дори да говори за това с вас, освен ако не сметне, че работите твърде много.“
Служители са насърчавани да правят предложения и критики към отделите чрез онлайн заявки. Те бързо се приемат или отхвърлят от останалите и се решава дали да бъдат приложени. Това може да се случва и без обяснения. Тези решения са публично видими, благодарение на желанието на GitLab за прозрачност. Всеки служител има страница с потребителски профил на уебсайта на компанията, която съдържа списък с всяко нещо, с което е допринесъл за нея.
„Много от фирмите се опасяват, че прозрачността ще създаде пълен хаос“, споделя Дарън Мърф старши мениджър в GitLab. „Истината е, че с многото власт идват и много отговорности. Но хората тук признават, че това е привилегия.“
2. Документирайте всичко
Друг класически аргумент срещу отдалечената работа е: „Как се координирате и общувате ефективно в различните времевите зони?““ Отговорът на GitLab е, че трябва да се документира всичко.
Всички срещи и презентации се качват в YouTube. Когато служителите имат въпроси, те се насърчават да търсят в огромния онлайн наръчник на компанията – дълъг над 1000 страници, преди да събудят колегите си в други часови зони.
Мърф споделя, че събирането на много документация е дейност отнемаща време и която предприемачите често избягват, особено в началото на развитието на компанията, което е проблем, защото ако мине повече време, шансът да се пропусне нещо е голям. Всеки път, когато компанията срещне ново предизвикателство, някой го документира и то бързо става видимо онлайн.
3. Използвайте предизвикателствата като възможности за обучение
Наемането само на отдалечени служители носи неочаквани предизвикателства. Някои нови служители, например, се присъединяват към компанията, въпреки тази политика, а не заради нея. Мърф споделя, че един от последните наети кадри говорила за това колко ѝ липсва социализирането в офисите и различните активности на работното място, докато не осъзнала колко пари е успяла да спести от това, че не трябва да си купува нови дрехи, благодарение на несъществуващия дрескод на GitLab.
Има и друго. Няма смисъл да инвестирате време и ресурси, за да създавате компания в страна, в която имате само един служител. В момента фирмата е в такава ситуация в 20 различни държави, според уебсайта ѝ. Вместо да се запознава с отделните закони и ограничения във всяко отделно място, GitLab работи с местни фирми, които наемат служители от нейно име. Естествено, това струва пари и цените варират в зависимост от различните места, но според Мърф този метод е добър и усилията си заслужават.
ПАРИ
СПУКА СЕ ПОРЕДНИЯ БАЛОН НА КЛЕПТОКРАТА БОРИСОВ!
Европейската Банка „ЗАКОПА“ БОРИСОВ – НАМАЛЯВА ЗАПЛАТИТЕ И ПЕНСИИТЕ!
В последния си доклад Европейската банка за възстановяване и развитие/ЕБВР/ посочи, че България е заседнала в клопката на своята едва мъждукаща икономика и това не й дава възможност да генерира каквото и да било увеличение на доходите.
Ръководството на ЕБВР, която е основния финансов инструмент на ЕС, е категорично, че не може да става и дума за каквото и да е увеличаване на заплати и пенсии. И, че те трябвало да бъдат сложени във фризера, че даже и да бъдат намалени, поне докато в страната не се създаде стабилно развиваща се икономика.
От главната финансова институция на Евросъюза посочват още, че България има нужда от нови стратегии за растеж на икономиката, която в момента едва крета, защото няма нито развита промишленост, нито развито земеделие. Поради тази причина, заявяват от банката, правителството на ГЕРБ разчита само на заеми, за да осигури поне най-неотложните плащания в социалната сфера и към кредиторите.
Топ икономисти на ЕБВР твърдят, че сегашният модел, налаган от кабинета на премиера Борисов, който ползва заемите от европейски финансови институции за изплащане на заплати и пенсии, е възможно най-погрешния модел и по своята същност е анти-икономика. Поради простата причина, че увеличава държавния дълг, без да генерира никакъв растеж на промишлеността и селското стопанство.
И ако държавата продължава да върви по този пагубен път, тя много скоро ще стигне до гръцкия вариант на свръхзадлъжнялост, когато правителството няма да има възможност нито да плаща дължимото на гражданите, нито да обслужва нарастващите заеми, твърдят специалисти от банката.
Това от своя страна ще доведе до нарастващи рестрикции,които кредиторите ще наложат на държавата и нейните граждани, с цел да си върнат каквото могат от дадените пари. И в крайна сметка налаганите рестрикции ще доведат до граждански протести и сваляне на правителството. Но това в никакъв случай нямало да доведе до опрощаване на заемите. И малката балканска държава (разбирай – България – б.а.) и нейните граждани щели да се изправят пред трагичните обстоятелства при рухнала икономика да връщат изтеглените от Борисов заеми, завършват доклада си от финансовата институция.
И наистина, уважаеми читатели, няма правителство в света, което взема заеми, но вместо да ги използва за развитие на икономиката, започва да прави с тях площади, шадраванчета, чешми, градинки и пейки. И това при положение, че стратегически важните отрасли на икономиката са в застой или потъват в небитието. А каква е реалната ситуация с икономиката на България в момента: Нямаме енергетика. Нямаме машиностроене. Не развиваме високите технологии в промишлени мащаби. Земеделието ни изчезна. Какво имаме тогава? И как ще се развива държавата?
Борисов ще си отиде, но кой ще плаща неговите сметки? Със сигурност това ще сме ние и нашите деца. Защото когато трябва да се плащат дългове, държавата се отъждествява със своите граждани. Тя казва: държавата – това сте вие, гражданите. И вие трябва да платите сметката. Но когато трябва да се прибират пари и да се граби от чужди заеми или от богатството на страната, тогава гражданите нямат думата. Те се превръщат в отделни физически единици, с които никой не се съобразява. И единствените, които имат правото да разпределят награбеното, са партийните герберски акули и техните обръчи от фирми, които са яхнали нашата държава.
Прави са от ЕБВР: Никак не е изключено съвсем скоро да се наложи и намаляване на заплатите и пенсиите, дори да се наложи да продаваме българската земя, както гърците започнаха да продават островите си. По простата причина, че ние, българите, вече нямаме никакви предприятия, нито продукция, с която да плащаме нарастващите дългове. А когато това се случи, Западните финансови акули ще доизкупят на безценица остатъка от свещената българска земя и ще ни изгонят от нея като мръсни котета. Само защото сега не протестираме и не се съпротивяваме на онова, което Борисов и неговите пудели вършат в България.
Всяко нещо си има цена. Готови ли сме да платим бакиите, които сега забъркват герберите на Борисов? Ако не сме, трябва да го кажем ясно и категорично. На улицата. Защото вече нищо друго не може да помогне.

ПАРИ
Дойде краят на петродолара
Падането на американския петрол WTI до отрицателни стойности изисква известен коментар. Така че ще се опитам да го дам.
На първо място, тази цена не е за петрола, а за фючърси. И те означават само едно: днешното производство е такова, че няма къде да се складира. Поради епидемията търсенето рязко падна, но производството не. В същото време е трудно и страшно да се съкрати производството, отдавна са взети заеми за него, които трябва да бъдат изплатени. Особено сред производителите на шистов петрол, които трябва непрекъснато да пробиват нови кладенци, за да поддържат общия обем, тъй като тяхната капитализация (и по-специално кредитоспособността) зависи от това. А за сондирането просто са нужни заеми.
В резултат на това текущите отрицателни цени са просто цената на капацитета, в който трябва да наливат петрол тези, които просто го добиват. Но за вертикално интегрираните компаниите изобщо няма такъв проблем: доставят го в собствените си заводи, които произвеждат бензин, масло и пластмаса. И да, те могат да пострадат малко от днешната буря на борсата, но все пак технологичният комплекс няма да отиде никъде. Така главно ще пострадат онези, които искат да ударят джакпота от борсовата паника.
В действителност цената на петрола Брент в Западна Европа днес е по-висока, отколкото беше преди няколко седмици при минимум около 25 долара за барел. Тоест, там няма истерия. И следователно резултатът от днешните вакханалии на цените ще бъде напълно естествен процес: производството ще намалее значително след няколко месеца. По-специално, цялата шистова авантюра ще бъде напълно затворена. И между другото, Игор Иванович Сечин, не се страхувам от тази дума, вече може да отвори шампанското.
Трябва да се отбележат само два принципни момента. Първият е, че механизмът на ценообразуването на петрола, създаден от транснационалните банки, е толкова отделен от реалната индустрия и реалното търсене на петролни продукти, че поради чисто вътрешни (тоест финансови) механизми той влезе в колапс. А основните жертви ще бъдат дори не малките петролни и преработвателни компании, а банките. Тъй като магията им избледня много, те не могат да държат в стабилно състояние толкова важен пазар като петролния.
Както казват опитните хора, „доларът е необходим на света, за да може Саудитска Арабия да продава петрол на Китай“. Или, за простота, петродоларът управлява света. И така, този свят, подобно на петродолара, свърши. И ако всичко приключи, ако капитализацията на петролните компании се върне към нормалните стойности, свързани с печалбата, производството и резервите (грубо казано, като “Роснефт”, а не като “Шеврон”), тогава не петролните компании, а банките ще загубят. Които бяха именно основните бенефициенти в процеса на увеличаване на капитализацията.
И потребителите, и “Роснефт” ще спечели, разбира се, която никога не е било „своя“ за финансовия интернационал и затова силно губи от основните си западни колеги в капитализацията. Ах да, Игор Иванович, как подредихте всичко и този път. Наистина демонична фигура на нашето време! Интересното е, дали той вече знаеше всичко това, когато обясняваше, че нямаме нужда от ОПЕК+?
И второто нещо е не по-малко важно от първото. Настоящата ситуация показва, че в Западна Европа и Съединените щати вече не може да има единично ценообразуване. Тоест цените ще започнат да се определят на регионалните пазари. По-специално това се отнася до пазара, който контролира Китай. И е обяснимо защо: Смятам, че Китай е готов да приеме излишния петрол за съвсем приемливо доплащане от САЩ. Изключително в името на защитата на околната среда, разбира се, Грета Тунберг ще му помогне.. Не е напълно ясно дали САЩ ще се съгласят. И ако не са съгласни, тогава ще трябва да ограничат влиянието си на този пазар. С всички последствия.
Но това означава, че петродоларът е приключил. А няма ли петродолар – няма нужда от единна доларова система, петролът ще започне да струва различно на регионалните пазари. Тоест механизмът, възникнал през 1944 г. в западния свят на конференцията в Бретън Уудс и който се разпространи в целия свят през 1991 г., вече не работи. Да, нов вероятно ще се появи малко по-късно. Всъщност, затова започнах преди около година и половина да говоря не само за „нова Ялта“, но и за „нов Бретън Уудс“. Но сега вече е ясно какво ще се появи.
Така че отрицателната цена на фючърсите на петрола само в САЩ не означава нищо. Но тя е ярък признак, че процесите на унищожаване на системата на световния долар, за които писах в продължение на много години, са достигнали определен мащаб, при който са станали видими за всички.
ПАРИ
Евтиният петрол направи Америка сговорчива
Новата сделка за петрол OPEC + е извънредна. Не само това, износителите на петрол се споразумяха за безпрецедентен обем на съкращаване на производството, многократно по-висок от предишните квоти.
Така също се увеличи широтата на покритие. За първи път в историята САЩ и пет други страни, които не сав картела, се присъединиха към OPEC +. Защо петролът не скочи до 60 долара?
Страните от ОПЕК + се договориха да намалят производството на петрол с 10 милиона барела на ден през май-юни 2020 г. Това означава, че всички страни ще намалят 23% от производството си. От юли до декември 2020 г. намалението ще бъде 8 милиона барела на ден, което означава намаляване на производството с 18% от всеки член. И през 2021 г. и до април 2022 г. – с 6 милиона барела намаляване от страните от ОПЕК + или с 13,8%. Постепенно членовете на ОПЕК + ще отслабят юздите за намаляване на производството, тъй като се надяват да възстановят търсенето на петрол, благодарение на подобрението в пандемията.
Москва счита сделката ОПЕК + за приключена. „Президентът Путин оценява много положително договорения документ, който се превърна в компромис на 22-те страни, участващи (в преговорите)“, заяви говорителят на руския президент Дмитрий Песков. Според Кремъл решението на ОПЕК + ще има положителен, стабилизиращ ефект върху световните енергийни пазари.
Присъединяването на шест държави износителки на петрол към тази сделка, които досега никога не са участвали в регулирането на пазара на петрол заедно с ОПЕК, беше революционно. Канада, САЩ, Норвегия, Колумбия, Бразилия и Аржентина трябва да намалят производството с 5 милиона барела на ден. Това се случи за първи път в историята.
„С думи, това изглежда като абсолютна революция в координацията на производството. Това е безпрецедентно както по отношение на дълбочината на съкращаване на производството, така и на широчината на покритие. Въпреки това, ситуацията на срива в търсенето изискваше точно такива изключителни стъпки “, заяви Александър Купчичевич, водещ анализатор на FxPro.
За сравнение: в рамките на предишната сделка на ОПЕК + говорихме за намаляване на добива на нефт само с 1,8 милиона барела на ден от всички членове на организацията, съчетано с Русия (формално не е член). Сега се очаква да се намали производството в размер на 15 милиона барела на ден. Шестнадесет играчи вече се присъединяват към 22-те износители на ОПЕК +, участващи в предишната сделка.
Василий Танурков обаче, директор на корпоративната рейтингова група на ACRA, вярва в това, че „…те не стигнаха до революцията, въпреки че това без съмнение е изключително събитие, провокирано от извънредни обстоятелства: точно такива страни като САЩ, Канада, Норвегия нямаха голям избор.“
Основният минус е, че за шест износители на петрол, които не са членове на ОПЕК +, това споразумение не е правно обвързващо. И ако нарушат обещанията си, тогава цялата сделка ще полети. Ако тези шест държави започнат да увеличават производството и възникне такова изкушение, когато цените на петрола се повишат, тогава членовете на ОПЕК + могат да откажат да изпълнят споразумението. Това е крехкостта на такова уникално споразумение на страните износители на петрол.
„Бяха като без билети, така си и останаха. Е, Америка все още не е направила задължителни ограничения. Те имат долар – резервна валута, която могат да отпечатват безкрайно, за да подкрепят компаниите си, имат технологии за добив на петрол и могат да наложат санкции надясно и наляво срещу тези, които не са съгласни с тях. Но Бразилия ли е страна със супер силна икономика? Защо Бразилия смята, че трябва да бъде извън сделката? Освен арогантността, това не може да се обясни “, заяви Станислав Митрахович, старши изследовател във Финансовия университет при правителството на Русия и водещ експерт в Националния фонд за енергийна сигурност.
Според него, в допълнение към факта, че новите участници може да не намалят производството, когато коронавирусът приключи, ситуацията се подобрява и цените на петрола започват да се покачват, членовете на ОПЕК + ще продължат да бъдат обвързани със задължения, докато измамниците от тарифите няма да го направят.
„Огромният състав на участниците е както сила, така и слабост. Сега рискът ще надвие пазара, че демарш или „различно мнение“ на една от страните може да съсипе цялата сделка “, отбелязва Купцикевич.
Танурков не изключва възможността новите държави да откажат съкращаването през 2021 г. след стабилизиране на пазара.
Тази сделка обаче има неоспорими предимства. Основният плюс е, че дори и да нямаше тази транзакция, тогава необходимостта от премахване на обемите от свръхпроизводство нямаше да отмине. „Ако не беше споразумението, след няколко седмици или месеци все пак щяхме да чуем, че различни страни, включително Русия, намаляват производството. Това би било неизбежно, тъй като няма да остане място в складовете за съхранение на гориво “, казва Митрахович.
Вторият плюс е, че без сделка цената на петрола, която вече е на катастрофално ниски нива от 25-30 долара за барел за Brent, би паднала още повече – до 10 долара или по-ниска, допълва експертът.
Новите участници като САЩ, Канада и Бразилия също имаха малък избор: беше възможно или да се присъединят към сделката и да намалят производството, като по този начин подкрепят цените, или да не се присъединят към сделката – но все пак ще намалят производството, само че на по-ниски цени и това означава най-лоши последствия за собствената им нефтена индустрия, казва Василий Танурков.
Как работи сделката ще зависи от много фактори. От това кога приключва епидемията и вносителите започват да възстановяват търсенето. От това, доколко честно страните по сделката ще я спазват. В същото време обемът на свръхпроизводство в близко бъдеще може да нарасне от 10-15 милиона до 26 милиона барела на ден. Това означава, че намалението на транзакцията няма да покрие целия спад на търсенето.
Следователно, пазарите реагираха слабо на приключването на сделката. Петролът не се повиши до 60 долара за барел, а рублата не се засили до 63 за долар. Те все още са в червената зона. В петък обаче петролът не се търгуваше на повечето световни борси, така че малко по-положителна реакция може да последва в понеделник.
На фона на срива на световната икономика и прогнозите за много постепенно връщане към живота, няма смисъл да се мисли за стабилно връщане на нефта до 60 долара за барел, смята Купцикевич.
„В краткосрочен план пазарът на петрол все още ще има много значително превишение на предлагането, запасите от горива ще продължат да нарастват до юли 2020 г. Следователно, докато цените на петрола остават под натиск и значително увеличение на цените е възможно само с премахването на карантинния режим и възстановяването на глобалното търсене “, казва Василий Танурков.
Според прогнозата му цените на суровия петрол Brent ще останат под напрежение през следващите три месеца, но дългосрочната картина изглежда много по-положителна. Ако страните от ОПЕК + продължиха да увеличават производството, то средната годишна цена на Урал през 2020 г. ще бъде 25 долара за барел, а през 2021 г. ще останат доста ниски цени – около 35 долара за барел. Благодарение на сделката обаче може да се очаква, че тази година средно ще има 35 долара за барел или дори по-високи, а през 2021 г. петролът ще нарасне до по-удобните 50 долара за барел или повече, прогнозира Василий Танурков. Освен това той изхожда от факта, че през 2021 г. ОПЕК + ще преразгледа обема на намалението от 6 милиона барела на ден в посока на намаляване.
С други думи, без сделка Русия би трябвало да живее за 25-35 долара за барел в продължение на две цели години, което е дори по-ниско от заложените в бюджета 40 долара. Това би означавало липса на допълнителни приходи от износа на петрол, бюджетен дефицит и необходимост от изразходване на натрупаните резерви на Националния фонд за богатство. Рублата в този случай може да се обезцени и доларът да струва до 100 рубли.
Сделката ще предостави възможност за навлизане в пътя на растеж още през следващата година.
„Увеличението на цените на петрола до 35 долара за барел при средно годишно изражение ще даде на федералния бюджет около 1 трилион рубли приходи от нефт и газ в сравнение със сценария, без да се подписва сделка, когато петролът струва средно 25 долара за барел“, – казва Дмитрий Куликов, заместник-директор на групата за суверенни оценки и макроикономически анализи на ACRA.
След увеличението на цените на петрола можем да очакваме засилване на рублата. „Но това укрепление вече няма да бъде толкова силно, колкото може да се очаква. Защото спадът на износа на петрол ще попречи на растежа на валутните приходи, които ще се търгуват на вътрешния валутен пазар “, обяснява Куликов.
Разчитането на връщането на рублата обратно на 63 за долар в обозримо бъдеще не си струва. Коридор 70-80 изглежда по-адекватен на съществуващата макроикономическа картина, смята Купцикевич. Оттокът на чуждестранни инвестиции и падащото търсене на руски суровини ще ограничат възстановяването на рублата до нивата, които бяха в началото на 2020 г., добавя той.
Що се отнася до руските петролни компании, рентабилността на най-големите играчи ще намалее тази година, но като цяло петролният и газовият сектор ще поддържа финансова стабилност, изчисли Танурков.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 2 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











