Среща на директора на „Фолксваген“ с Ердоган е премахнала последните пречки за завода

Херберт Дийс, главен изпълнителен директор на „Фолксваген“

Лична среща между Херберт Дийс, изпълнителен директор на „Фолксваген“, и турския президент Реджеп Тейип Ердоган тази седмица е премахнала последните пречки за строителството в Турция на нов завод на германската корпорация с инвестиция от поне 1 млрд. долара.

Разговорът е бил за намаляване на данъците върху колите и според турски медии е бил поет ангажимент за промяната им от конкретна дата.

„Досега имаше някои малки въпроси като данъчния режим върху продажбите на автомобилите. На срещата беше постигнато почти пълно съгласие. Ако не изникне някакъв проблем в последния момент, инвестицията ще бъде направена в Турция“, казва за „Ройтерс“ турски източник, запознат с хода на разговорите. Източник на агенцията от „Фолксваген“ потвърждава, че високопоставеният служител на компанията, за когото говорят в Турция, е именно главният изпълнителен директор Дийс. За „изключително позитивен“ изход от разговорите съобщават още два турски източника.

Официално в процеса на избор на ново място за най-голямата от години инвестиция на концерна на изток от Германия не е взето окончателно решение. Неофициално медии в редица държави твърдят, че и България е в състезанието, но се коментира също, че това е само карта на германците в преговорите с турците – за да не си мислят в Анкара, че могат да поставят неоснователни изисквания към сделката.

В сряда гостуващият в Анкара чешки премиер Андрей Бабиш каза, че „чуваме, че „Фолксваген“ ще правят голяма инвестиция в Турция“. Чехия се интересува от решението, защото всъщност германците планират да преместят в новия завод производството на модели на „Шкода“ и да прехвърлят в чешките си предприятия модели на „Фолксваген“, произвеждани в момента в Германия. Германските заводи ще бъдат преоборудвани за производство на електромобили и перспективни за бъдещето модели.

© Reuters

Товарният пристан на заводите на „Фолксваген“ в Емден, Германия. Плановете са произвежданите тук модели да се прехвърлят в Чехия и да бъдат заместени с електромобили

Търси се нова формула, която да не раздразни местните производители

Въпросът за данъчния режим е деликатен и за „Фолксваген“, и за Ердоган. За преговори по този въпрос „Ройтерс“ съобщава от средата на август с обяснение, че управляващите в Анкара търсят формула, която да привлече германците, но да не е в ущърб на съществуващите производители в автомобилния сектор на страната.

Миналата година големи имена като „Фиат“, „Рено“, „Форд“, „Хюндай“ и „Тойота“ са произвели в Турция над 1.3 млн. коли.

Но облагането на по-големите и мощни модели с по-високи данъци кара повечето купувачи и местни производители да се ограничават до двигатели с по-малко мощност и по-компактни автомобили. Статистиката за 2018 г. показва, че 96% от колите в Турция са с двигатели с работен обем под 1600 куб.см. За тях се плаща ДДС от 45-60 процента, а за колите с двигатели до 2000 куб.см данъкът се повишава до 100-110 процента, посочва „Ройтерс“.

Не е ясно какво точно намаление или преференции искат от „Фолксваген“ спрямо този данъчен режим. Но на 29 август източник на „Ройтерс“ каза, че проблемът е останал последният за разрешаване и окончателното решение за завода в западната провинция Маниса ще бъде обявено скоро след договарянето по него. „Дори да не бъде приложен веднага променен данъчен режим, достатъчно ще е Анкара да поеме ангажимент да задейства такъв от конкретна дата в бъдеще. Това ще е посланието им към турския президент. Крайното решение ще се материализира съвсем скоро“, каза източникът.

© Reuters

Срив на продажбите с 48%

Покрай преговорите надигнаха глас и местни производители като Али Кибар, собственик на Kibar Holding и партньор в съвместно предприятие за производство на коли „Хюндай“. Пред в. „Хюриет“ той призова правителството бързо да намали данъците и да предприеме други мерки за съживяване на турското производсво на автомобили. „Най-малкото трябва да продължим с пробването на нови формули, които да помогнат на сектора да си поеме дъх.“

Заради състоянието на турската икономика потребители свиват покупките, а валутната криза оскъпи вноса на компоненти за сглобяване на коли в страната. През юли продажбите на леки коли на годишна база намаляха с 66% след спад от 16% през юни, 55% през май и 57% през април. За първите 7 месеца на 2019 г. покупките на автомобили са се свили почти наполовина – с 48% до около 213 000 броя.

Кибар иска понижаване на специалната потребителска такса върху леките и други автомобили. Банките от своя страна би трябвало да отпускат на сектора кредити при по-ниски лихви и да подпомагат продажбите на търговците на коли, допълва бизнесменът.

Реалните предпоставки за неизбежна буря в световната икономика се виждат отдавна, но вече се появиха и първите признаци, че тя е вече на прага.

Професионалистите във финансовата област отдавна сочат признаците за това. Тръмп натегна до краен предел геополитическото напрежение със своята протекционистична политика. Той не само се скара с всички, но и успя да изпокара помежду им останалите важни участници в процесите. Ярък пример за това е търговски спор между Япония и Южна Корея, който вече прераства в откровена война. Набеждаването на Иран за „лошото момче“ вкара допълнителен клин в и без това не добрите междусъседски взаимоотношения на Арабския полуостров. Последица от него е разгарящото се напрежение в Ормузкия проток, свързано с преноса на нефт. Европа е в развод с Великобритания, но и вътре в самият Европейски съюз като че ли отношенията не са по мед и масло.

Признаците вече са налице. Индексът на глобалното индустриално производство е забавил сериозно темпа си и от 52 през декември 2018 г. вече е едва 49.3. Всяка стойност под 50 вече е знак за тревога. Индексът на услугите също вече клони към 50. Новите поръчки както и инвестициите също намаляват и не вещаят нищо добро. Темпът на глобалното нарастване на БВП се понижи от 3.7% в края на 2018 г. до 3.2% в момента. Друг ясен признак, че се задава буря са инфарктно близките стойности на доходността на 2-годишните и 10- годишните щатски облигации. В момента те са съответно 1.57 % и 1.58 процента.

Тук е момента да отбележа, че те са и перфектен предвестник на предстояща рецесия. Когато доходността на 10-годишните книжа е по-ниска от тази на 2-годишните, това е един от признаците, че се задава буря на икономическата сцена. Това се случи в края на 70-те и в началото на 80-те години. След това се повтори в края на 80-те и началото на новото хилядолетие. Все още е жив спомена за голямата рецесия от 2008, , наричана дори депресия. А точно преди нея, в края на 2006 и началото на 2007-а доходността на 2-годишните книжа бе по-висока от тази на 10-годишните.

Пазарните участници предусещат бурята и се опитват да спасят парите си, пренасочвайки вниманието си от корпоративните към държавните ценни книжа. В следствие на разпродажбата на корпоративни книжа, в рамките на последният един месец световните борсови индекси се оцветиха в червено като Down Jones Industrial Average и DAX потънаха с по 7%, а NIKKEI и Hang Seng съответно с 6% и с 11 на сто. В същото това време инвеститорите безогледно купуваха държавни ценни книжа, повишавайки цената им. Доходността им, която е в обратно пропорционална зависимост, се устреми надолу.

Щатските 10-годишни облигации вече се търгуват с 6 долара по-скъпо спрямо месец по-рано, а немските с минус 4.6 евро. Полските, румънските и руските евро-облигации поскъпнаха с по 3 евро, а унгарските и гръцките с по 2 евро.

Цените и на българските държавни книжа, търгувани на вътрешен и международен пазар продължават своя устрем нагоре. Най-дългосрочната ни облигация с падеж през 2035 г. поскъпна с 4.6 евро за последният месец , а тези с падеж 2028 г. и 2027 г. – с по 2.2 и 1.7 евро. Доходността им пък се понижи съответно с 30, 25 и 22 базисни точки и в момента е на немислимо ниските доскоро нива от 1.26%, 0.25% и 0.14% на годишна база. Облигацията ни с падеж 2024 г. носи отрицателна доходност вече четвърта седмица, като в момента е минус 0.05% годишно. Най-краткосрочните ни книжа – с падежи 2023 г. и 2022 г. отдавна са на червена територия, но продължават да „копаят“ дъното и в момента са на нивата от минус 0.12% и минус 0.25% годишно.

Няма регистрирана сделки с ДЦК на вътрешния вторичен пазар, като една от причините е, че който се е сдобил с такива, едва ли ще иска да се раздели с тях точно сега, преди бурята. При задаващата се финансова буря е най-добре да се инвестира в държавни облигации, в злато и в пари в брой.

Това на практика е начисляване на лихви върху лихви, постановяват върховните съдии

„Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ“, постановява съдът.

ВКС специално коментира хипотезата на преструктуриране на кредита заради влошено финансово състояние на длъжника и уредбата ѝ във вече отменената наредба на БНБ, която действа от април 2008 г. до май 2014 г. (Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск). „Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от 3 април 2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.) не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД“, постановяват върховните съдии Емилия Василева, Костадинка Недкова (докладчик) и Анна Баева. Т.е. и в периода, в който капитализацията на главница и лихви е била нормативно уредена възможност, тя е била забранена за просрочените лихви.

Върховните съдии обаче постановиха, че олихвяването на просрочено задължение за такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм.

Делото, заради което ВКС отговори на тези въпроси, е по спор между длъжник и банка за кредит, сключен през 2007 г., по който до 2013 г. са подписани серия от анекси за „служебно преоформяне“. С тях просрочени лихви са прибавени към главницата на първоначалния кредит. Две съдебни инстанции постановяват, че това води до анатоцизъм, който е допустим само при двустранни търговски сделки, а в случая клиентът на банката е физическо лице. И окръжният, и апелативният съд в Пловдив постановяват, че уговорките за капитализация на просрочените задължения, направени в допълнителните споразумения, са нищожни.

Така банката поставя пред ВКС въпроса дали уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за преструктуриране на кредитно задължение по Наредба № 9 от 3 април 2008 г. чрез прибавяне на просрочените задължения за лихви и такси към размера на редовната главница представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД.

„В нито една от разпоредбите на чл.13 от Наредбата не се съдържа правило за начисляване на лихви върху лихви, поради което Наредба № 9 от 3 април 2008 г. (отм.) не се явява наредба на БНБ по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, установяваща възможност за олихвяване на изтекли лихви“, заявява ВКС в решението си. И подчертава: „Анатоцизмът не представлява финансова отстъпка, като целта на забраната му е да се предотврати бързото нарастване на дълга. Идеята, заложена в чл.13 от Наредбата, е с преструктурирането на дълга на длъжника, който има финансови затруднения, да се направи възможно изпълнението на задълженията му, а не да се утежни неговото състояние чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които от своя страна се начислява възнаградителна лихва“.

В решението ВКС напомня, че анатоцизъм е допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи. БНБ не е приемала наредба по чл.10, ал.3 ЗЗД. Така единственият нормативен акт, който дава възможност за начисляване на лихва върху лихва, е Търговският закон (в чл. 294, ал.2) и затова уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между търговци.