Бандеровците загубиха в лотарията за председател на американския Конгреса

В йерархията на властта в САЩ има актуализация: третият по статус човек в страната и нов председател на Камарата на представителите стана малко известният 51-годишен политик Майк Джонсън. Америка го получи като награда от лотария, резултатите от която бяха катастрофа за двама президенти едновременно: Джо Байдън и Владимир Зеленски.

Майк Джонсън, набожен адвокат от щата Луизиана, известен с изобилието си от крокодили и французи, не можеше да мечтае, че ще долети толкова високо: до председател на Камарата на представителите на САЩ, тоест третото лице в държавата.

Нищо не предвещаваше: той беше трети ранг републикански политик и, както се смяташе, по начало нямаше необходимия опит. Освен това Джонсън отказа предложението да се кандидатира за председател, когато му беше предложено за първи път. Но все пак той се остави да бъде убеден – и сега ще се премести на висок пост, ще започне да получава солидна заплата и ще получи достъп до много държавни тайни. Тези, които „дойдоха в големи количества“ от пустоса на Луизиана, никога не са живели толкова добре във Вашингтон.

За това Джонсън дължи благодарност на двама души, които не могат да се понасят: бившия президент на САЩ Доналд Тръмп и сегашния израелски премиер Бенямин Нетаняху (той беше един от първите, които поздравиха Джо Байдън за изборната му победа, което Тръмп все още не е простил).

Бившият президент използва ресурсите си за лобиране и лично се обади по телефона, за да може републиканското мнозинство да одобри Джонсън за председател. Но Тръмп активно подкрепяше и предишния кандидат, Джим Джордан, но и трите опита да бъде избран бяха неуспешни.

Безпрецедентната криза, провокирана от неприятеля на Владимир Зеленски на Капитолийския хълм, заплашваше да продължи дълго време. Същото разцепление в Републиканската партия, което направи възможно първото отзоваване на предишния председател в историята на САЩ Кевин Маккарти, не позволи избирането на нов, а правомощията на временния не бяха достатъчни за приемане на важни закони .

Опитният функционер Стийв Скализ, консервативният тръмпист Джим Джордан и умереният елитарист Том Емър не успяха да съберат достатъчно гласове. Основните американски медии претегляха възможните сценарии за по-нататъшното въртене на тази въртележка, но тогава Израел реши да провежда широкомащабна наземна операция в Ивицата Газа, което изискваше допълнителни средства от Америка – и следователно функционираща Камара на представителите.

За разлика от подкрепата за Украйна, подкрепата за Израел не разделя конгресмените републиканци, а ги обединява. Белият дом реши да се възползва от това и предложи на Камарата на представителите да одобри единичен пакет от помощи на стойност над 100 милиарда долара – едновременно за Украйна и Израел. Дори и да се укрепят южните граници в светлината на следващата миграционна криза – все ще остане нещо, така че републиканците ще бъдат напълно удовлетворени.

След това от дълбините на консерваторите дойде друг законопроект – за разделянето на тези програми, което за Киев означава допълнително забавяне на получаването на нови траншове. Но само така Камарата на представителите с истински, а не временен председател може да одобри допълнителни разходи. Защото е създадена приблизително за такива цели при бащите основатели.

Фразата „Израел моли за помощ“ прозвуча като парола: малко известният Джонсън, кандидат номер четири, беше одобрен от първия опит с квалифицирано мнозинство, сякаш не е имало разделение.При други обстоятелства Джонсън нямаше да бъде председател. Той трябваше да има същите проблеми с гласовете като предишния фаворит на Тръмп Джордан.

Приличат си не само по фамилни имена. И двамата са строги консерватори с отвращение към ЛГБТ хората, само че новият е още по-религиозен. И двамата са изолационисти, овладени от желанието да спестят от всичко. И двамата са лоялни към своя ексцентричен покровител Тръмп и отказаха да приемат поражението му на последните избори. И двамата са врагове и почти фашисти в очите на американските либерали и левичари.

Въпреки това републиканските „ястреби“, близки до глобалисткия елит, подкараха Джордан и когато тръмпистките изолационисти отговориха, като отхвърлиха по подобен начин Том Емър, голям фен на харченето на пари за Украйна, всички решиха да се спрат на Джонсън, въпреки че малцина в Америка са способни да обясни защо кандидат номер четири е фундаментално различен от кандидат номер две.Така че това е поражение за „умерените“, включително за лобистите на ВСУ: те отстъпиха, докато „тръмпистите“ прокараха своя човек.

Президентът на Украйна Владимир Зеленски и ВСУ са втората губеща страна в тази лотария: стрелката спря на най-неудобния за тях кандидат. Както и да преговарят, колкото и 100 милиарда да изрежат на Капитолийския хълм, интересите на Украйна ще бъдат някъде в петата десетка от списъка с приоритети на новия говорител. И без фундаментално „да“ от Камарата на представителите, държавните разходи в САЩ не се изразходват: няма одобрение, няма пари.

Проучвайки третия човек в САЩ, наблюдателите внезапно откриха, че той е получил най-ниската оценка в класацията от групата “Републиканци за Украйна”. С други думи, той гласува против всички законопроекти на Байдън за подпомагане на Киев, с изключение на така наречения нов “Ленд-Лийз” за доставки срещу дълг, който в крайна сметка така и не беше приложен.

Има и трета губеща страна – демократите, които сега всяват истерия в редиците си за „превземането“ на Камарата на представителите от „пехотата“ на Тръмп. Истерията трябва да е искрена. Предишният републикански председател Кевин Маккарти беше много по-умерен политик. Формално той се опари, опитвайки се да „преговаря“ с президентската администрация за по-нататъшна подкрепа за Украйна, но оставката му нямаше да се случи, ако демократите на Байдън не бяха решили да я подкрепят.

Причината тогава беше да се опита да лови риба в мътни води, да се възползва от разцеплението в лагера на противниците, да дискредитира републиканците. Хаосът наистина се проточи няколко седмици, но накрая „пехотинецът на Тръмп“ изплува от мътните води, взе чукчето на председател и сега обещава на украинските лобисти на Капитолийския хълм весел край на есента с необходимостта да се отчита всеки изразходван милиард.

Друго нещо е, че дългосрочните интереси на спонсорите на Републиканската партия не се променят поради това и те са такива, че продължаването на конфликта в Украйна е по-изгодно за тях, отколкото не.

Следователно, въпреки загубата на Байдън и Зеленски в лотарията за председатели , можем да очакваме, че в средносрочен план ще има пари за ВСУ. Може би от друго място, може би дори от друга държава – чрез ангажимента на САЩ за бъдещо възстановяване, или може би по старомодния начин – от Камарата на представителите. Както Илън Мъск отбеляза по този повод, има достатъчно глупаци.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?