СВЯТ
Сближаването между Русия и Северна Корея върви по три направления
Отношенията между Москва и Пхенян, които и преди бяха много силни, достигат нови висоти пред очите ни. Това беше потвърдено от посещението на руския външен министър Сергей Лавров в КНДР. Какво беше обсъдено по време на това пътуване и кои ключови области станаха най-важни за взаимодействието между двете държави?
Това е третата среща на високо равнище между Русия и КНДР за последните три месеца. Първо през юли ръководителят на руското министерство на отбраната Сергей Шойгу отлетя за Пхенян. След това през септември Ким Чен-ун пристигна във Владивосток, където се срещна с Владимир Путин в кулоарите на Източния икономически форум. Е, в същото време той посети обекти, които го интересуваха – например космодрома “Восточни”.

Сега Лавров посети Пхенян – първо, по думите му, той проведе „подробни, конкретни преговори по всички въпроси на двустранното взаимодействие“ със своя севернокорейски колега Чой Сон-хуей, а след това се срещна с лидера на КНДР Ким Чен-ун. А в дипломатическата практика такива срещи извън ранг (когато дори не министър-председателят, а министър се среща с държавния глава) обикновено означават, че между страните са установени такива доверителни отношения, когато протоколните въпроси (които за КНДР, както за всяка източна страна са почти свещени) отстъпват на заден план.
“Блумбърг” нарича целта на това посещение подготовка за голяма руско-севернокорейска среща на високо равнище – все пак Владимир Путин прие поканата на другаря Ким да посети Северна Корея. Министърът обаче имаше и други задачи.
Съдейки по официални изявления, Лавров е дошъл да изпълни договореностите, постигнати между лидерите на двете държави. „Президентът на Руската федерация Владимир Путин поиска да му предам моите най-добри пожелания и потвърждение за готовност да изпълним всичко, за което се договорихте. Съответната работа вече е започнала“, каза руският министър на среща със севернокорейския лидер.
Тези думи може да накарат много западни политици да наострят уши. В крайна сметка тези споразумения могат да бъдат най-различни.
Първо, икономическият сегмент. Русия проявява голям интерес към севернокорейската минна индустрия, а също така е готова да участва в инфраструктурни проекти в КНДР.

„През ноември в Пхенян е планирано десетото заседание на Междуправителствената комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество, припомня руският министър.“ Има геоложки проучвания, има и планове за доставка на енергийни ресурси и други стоки, които нашите приятели от КНДР имат нужда“, допълни той. По едно време минният сектор беше един от най-важните елементи на севернокорейската икономика, но през 2017 г. Съветът за сигурност наложи санкции върху износа на различни руди от КНДР.
Второ, можем да говорим за военно-техническо сътрудничество. Американците твърдят, че това сътрудничество вече е в ход. Те казват, че уж разполагат със сателитни изображения, доказващи, че през последните месеци „хиляди контейнери“ с военна помощ са били доставени от КНДР в Русия. Сергей Лавров нарече тези изявления слухове. Във всеки случай както Москва, така и Пхенян имат пълното право да сключват всякакви договори, които не противоречат на задълженията им по международното право.
Трето, говорим за политическо и дипломатическо сътрудничество. По-точно за възможна промяна на вектора на руската политика спрямо Източна Азия като цяло и КНДР в частност. Например Москва и Пхенян се сближават в позициите си по отношение на общите врагове в Източна Азия. Само преди няколко години в руския дискурс беше обичайно да не се набляга твърде много на споменаването на поведението на имперска Япония по време на Втората световна война. Нейните военни престъпления срещу народите на Източна Азия (същите корейци – както северни, така и южни) бяха не по-малко жестоки от тези на германските СС.

Все пак тъй като Япония зае антируска позиция през 2020 г. след оттеглянето на премиера Шиндзо Абе и след това през 2022 г. стана един от основните двигатели на антируските санкции, позицията на Москва беше коригирана. И нейната реторика към японците започна да прилича на тази, идваща от Китай и КНДР.
„За наше общо голямо съжаление, събитията от последните много години показват, че японският милитаризъм и американската хегемония не са изчезнали никъде. Западният колониализъм изцяло остава основна задача и посока на действие на европейците, американците и японците“, каза Сергей Лавров. Поставяйки „европейци, американци и японци“, разделени със запетая, той обедини всички в общ колективен Запад, на който се противопоставят Русия, Северна Корея и Китай.
Освен това, според някои експерти, Москва може да изясни позицията си по отношение на севернокорейската ракетно-ядрена програма.

„На определен етап, докато имахме традиционен световен ред, той до голяма степен се основаваше на принципите на неразпространение на ядрени оръжия, на факта, че ядрените оръжия бяха разрешени само на членовете на Голямата петорка. Следователно претенциите на Северна Корея към ядрения клуб бяха разбрани, но не и приети. Москва можеше да спори с Вашингтон относно мерките за санкции, но концепцията „нова стъпка на Северна Корея в тази посока означава нови санкции“ не беше поставена под въпрос“, казва например Константин Асмолов, водещ изследовател в Центъра за корейски изследвания към Института на Китай и съвременна Азия на РАН.
Сега ситуацията вероятно ще се промени, смята експертът: „Днес руската позиция е следната: ние подкрепяме санкциите, които бяха в сила, но започваме да тълкуваме тези формулировки по-общо и започваме да търсим правни дупки в правилата.“ И нито Русия, нито Китай вече няма да се присъединят към никакви санкции срещу КНДР.
Западните страни, разбира се, са уплашени от този подход. „Санкциите, наложени от водещите демокрации на Путин и Ким, ги сближиха, което може да направи света малко по-опасен, отколкото е“, пише “Блумбърг”. Те ги доближиха до „непобедимите другарски отношения“, както ги нарече севернокорейският външен министър Чой Сон-хуей.
Освен това някои експерти започнаха да говорят за създаването на своеобразна ос Русия-КНДР-Китай. Като противовес на другите два проамерикански регионални триъгълника – САЩ-Южна Корея-Япония и Австралия-Великобритания-САЩ (или АУКУС).

Говоренето за ос обаче изглежда преждевременно. Позициите на Москва, Пхенян и Пекин наистина се сближават. Всеки от участниците в двата проамерикански триъгълника наистина е враг на Русия, КНДР и Китай. Все още обаче няма смисъл да говорим за тройна ос. Оста се нуждае от официални споразумения за съюз – но такива няма. Необходима е единна външна и отбранителна политика – но и те не се очертават. Все пак позициите на страните извън източноазиатския регион са доста различни.
От друга страна, ос не е необходима. И Москва, и Пекин, и особено Пхенян, оценяват твърде високо собствения си суверенитет и разбират, че в ерата на многополюсния свят най-изгодната конфигурация са ситуационни партньорства, основани на интереси. Когато страните, които си имат доверие, координират политиките си по въпроси от взаимен интерес. Без формални задължения и разходи, свързани с тези задължения. „Ние не сме приятели с никого срещу никого, а само в името на насърчаването на взаимноизгодни и интересни проекти“, обясни руският министър.
Всъщност точно това очевидно е правил Сергей Лавров в Пхенян. Обсъдил е с другаря Ким как Русия и Северна Корея могат взаимно да гарантират сигурността и интересите си в Източна Азия.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
СВЯТ
Италия и Франция спорят за отварянето на границите
Рим за пръв път отчете най-ниска денонощна смъртност
Италия и Франция влязоха в задочен спор относно отварянето на границите между страните от ЕС като част от разхлабването на мерките срещу коронавируса.
„От 3 юни ще бъде възможно да се придвижвате между държавите от ЕС без задължителна карантина за пристигащите в Италия. Това ще създаде условия за възобновяване на туризма“, обяви италианският премиер Джузепе Конте, цитиран от местните медии.
Срещу това обаче възрази френският вътрешен министър Кристоф Кастанер. „Важно е да можем да водим координирана дискусия на европейско ниво, особено в Шенгенската зона. Днес това не е така. Решението на Италия не съвпада с това, което трябва да правим, за да се работи в съгласие“, заяви Кастанер пред телевизия BFMTV в отговор на въпроса за решението на Рим да отвори границите. Кастанер смята да обсъди въпроса с италианския си колега.
Джузепе Конте посочи още, че до 3 юни ще останат ограниченията за движение между италианските региони. С наближаване на тази дата ще се оцени възможността за свободно движение въз основа на епидемиологични данни. „Ако те позволят, ще бъде възможно пътуването из цяла Италия“, заяви премиерът. Конте обясни, че от 18 май ще може да се пътува свободно в района на пребиваване. „Ще бъде възможно да напуснете дома си по някаква причина, без обяснение. Можете да отидете в планината, на морето, до езеро, да се срещнете с приятели“, каза премиерът. Той потвърди, че магазините, фризьорите и салоните за красота ще отворят на 18 май. „Ресторанти, барове, пицарии и кръчми също ще се отворят, но при условие, че епидемиологичната крива е контролирана и при спазване на всички предпазни мерки. Същите условия важат за морските курорти. Музеите ще бъдат отворени“, съобщи Конте.
Той препоръчва на всички граждани винаги да имат маска да я използват на многолюдни и затворени места. „На определени места използването на маска е задължително“, добави Конте. Премиерът спомена още две дати. „На 25 май планираме да отворим фитнес зали и басейни. Театрите и кината ще отворят на 15 юни, а от 15 юни ще предложим редица услуги за деца“, съобщи Конте.
След двумесечна карантина Италия овладя разпространението на пандемията. През съботното денонощие са починали 153 души, а това е най-ниският денонощен ръст на смъртни случаи от 9 март насам, пише „Гардиън“. Починалите от коронавирус в страната са 31 763, което нарежда Италия на трето място в света по този показател след САЩ и Великобритания. Броят пък на заразените възлиза на 224 760 – пето място в света след САЩ, Испания, Великобритания и Русия.
СВЯТ
САЩ и Китай на прага на сериозен конфликт
Светът активно се бори с коранавируса.
Първият шок от социалната и икономическа стагнация преминава, страните изчисляват загубите и говорят за това как ще изглежда животът в новия свят. Мъглата на войната с пандемията постепенно се разсейва, контурите на нови проблеми се появяват все по-ясно. Наред с това има и осъзнаването, че вирусът може да помогне в сериозен конфликт между
Китай и САЩ.
Труден диалог
Продължава след рекламата…
Въпреки огромното напрежение между страните, през януари-февруари 2020 г. държавите се опитаха да поддържат учтив и неутрален тон на взаимодействие. И все пак общият проблем не беше за дълго, но помогна да се остави брадвата на войната настрана.
Тръмп си позволи редица съкращения в посока към Китай, а Си Цзинпин от своя страна одобри възможността за хуманитарна помощ и възобновяване на пълноценната търговия.
Китай обаче успя да преодолее вируса. Поне динамиката на заболеваемостта отшумя; в градовете беше отменен комендантския час. В същото време Европа и САЩ търсят само възможни начини за разрешаване на кризата. Китайските строги мерки успяха да спрат разпространението на болестта в страната.
Според различни оценки последствията от пандемия могат да бъдат плашещи. Американската президентска администрация прогнозира, че до юни в САЩ всеки ден ще умират 3000 души. Малко хора са готови да дадат точна прогноза относно икономическите последици. Но е малко вероятно да е положителна.
Махалото се завъртя на изток. Китай е в по-добра позиция. Това не може да се игнорира от западните държави.
За какво беше обвинен Китай?
Още в началото на пролетта Китай и Западът си размениха остри, но пределни и неубедителни обвинения. Китайски дипломат намекна, че американските военни пръскат щамовете на болестта в Ухан, а американските политици упрекват Китай за прикриването на истинската степен на заболяването. Освен това Китай, както и Русия и Иран, бяха обвинени в хакерски атаки и разпространение на фалшификати.
В тази връзка информацията за желанието на редица европейски държави да затворят институтите Конфуций, главен проводник на меката сила на Китай в света, не беше случайна.
В САЩ, например, китайските образователни институции последователно затварят от 2018 г. През последната година една трета от институтите, включително и най-старата в Мериленд, не са отворили вратите си. През март Швеция прекъсна образователното сътрудничество с Китай, прогони всички китайски институции от страната.
Шведските власти считат, че институтите Конфуций са изцяло подкрепени от държавните пари на Китай и имат вредно въздействие върху шведското общество. Като се имат предвид последните събития, възможно е Швеция да не е последната държава, която затваря китайски институции на своята територия.
„Маскираната дипломация“, проведена от китайското ръководство, не оказа подходящото влияние върху Европа и Америка. КНР активно предоставя хуманитарна медицинска помощ на целия свят, но това не е достатъчно за западната общественост да промени позицията си.
Имаше все повече и повече недоволни. Така водещите европейски държави изразиха определени претенции срещу Китай. Азиатският гигант все повече се призоваваше да проведе независимо проучване на причините за болестта и да бъде по-открит. Не без преки обвинения.
Британският вестник The Daily Mail е изчислил сумата, която Китай трябва да плати поради проблемите, които Великобритания среща. Количеството според британски журналисти излезе впечатляващо, повече от 351 милиарда паунда. А активистите на Мериленд в Съединените щати отидоха още по-далеч и заведоха съдебен иск срещу китайското ръководство.
Китайска пандемия
Дори преди Коронавируса, в много публикации Китай вече фигурира като „злодейна страна“ и „империя на злото“. Ръководството на КНР беше обвинено в създаването на трудови лагери за национални малцинства. „Гардиън“ и „Вашингтон пост“ описаха в цвят „зверствата“ и „изтезанията“, към които прибягват китайските пазачи в тези лагери. Западните медии постепенно ескалираха ситуацията.
И на 20 април един от основните политически стратези на Доналд Тръмп Стивън Банън изложи теза, която беше във въздуха от дълго време. Той каза, че Китай е основният виновник в глобалната пандемия.
Според американския политик Китай скрил важна информация, не предоставил точни цифри за болестта и като цяло саботирал борбата срещу вируса.
Банън умишлено не започна да разчита на коментарите на СЗО и други международни организации, които потвърдиха, че Китай по-скоро с готовност си сътрудничи с хуманитарните организации и редовно актуализира статистиката за растежа на заразените хора. Във всеки случай Банън постигна основното за Америка – „новият враг на човечеството“ явно стана очевиден.
След това известната англосаксонска разузнавателна агенция Five Eyes публикува доклад на 15 страници, който може да се нарече продължение на реториката, започната от Банан.
Авторите озвучават асистента на Тръмп и съобщават, че Китай е скрил информация и не е позволил нейното разпространение. Агенцията също така, позовавайки се на собствени източници, твърди, че още през 2019 г. китайските учени са имали пълна картина на вируса. Вероятно вирусът може да стигне до хората точно от лабораторията на Ухан.
Докладът беше разпространен от австралийския вестник The Daily Telegraph на 4 май и вече се превърна в истинска сензация. Асошиейтед прес, Си Ен Ен, BBC, DW и много други са поставили разследването на своите страници.
Нищо лично – не е политика
Китайската карта е изключително важен актив и много страни се стремят да я играят в свои интереси, по-специално САЩ я използват. Основният интерес сега е да се намери виновник за кризата. Китай е идеално подходящ за тази роля, тъй като самият коронавирус идва от Ухан, Китай.
Разбира се, твърденията към Китай могат да бъдат оправдани. Всъщност, ако оставим настрана най-тежките форми на теорията на конспирацията, Китай може да е отговорен за такова бързо разпространение на болестта. Но колко справедлива е такава претенция? Освен ако, разбира се, такава дума като справедливост е приложима в международната политика.
Китайският вестник Женмин Жибао съвсем основателно отбелязва, че пандемията от испански грип през 1917 г. започва в САЩ, а първият болен от СПИН е регистриран в САЩ – но никой никога не е планирал да накаже американската държава. Очевидно коронавирусът е отлична възможност да провежда своите политически маневри.
В Съединените щати наближават президентските избори. От това как настоящото ръководство ще се справи с „китайската заплаха“ зависи дали Тръмп ще остане в овалния кабинет или ще бъде заменен от почти официален опонент на бъдещите избори, демократът Джо Байдън.
Нещо подобно се наблюдава на изборите преди 4 години. Тогава Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп спореха за действията на Русия, а след изборите за възможното й въздействие върху резултатите от гласуването.
Този път лайтмотивът на президентската надпревара ще бъде Китай. Американските избиратели се надяват на успокоение на кризата с короната и чакат новият или стар лидер на страната да реши въпроса с големия азиатски съсед.
Докладът Five Eyes определено е само началото. В следващите месеци ще видим много нови „факти“, потвърждаващи „правилността“ на доклада. За Китай това ще бъде истинско изпитание за сила; страната не е изпитала такъв натиск върху своя политически имидж.
Сегашната ситуация в света е забележително характеризирана от теорията на един американски политолог Ян Бремър. В неговата идея днес сме свидетели на така наречения свят на G-zero (свят на голямата нула).
Няма истински и безспорен лидер в този свят, крехкият баланс едва ли е в състояние да задържи света от нов мащабен геополитически конфликт за дълго време. Западът обективно загуби авторитета си, а Китай, напротив, демонстрира будистко спокойствие дори в разгара на кризата. Коронавирусът тласна света към нов кръг от нестабилност и как всичко ще завърши е много голям въпрос.
СВЯТ
ОБАМАГЕЙТ: Тръмп с обвинения за най-голямото престъпление в историята на САЩ
Доналд Тръмп обвини Барак Обама в извършването на „най-голямото престъпление“ в историята на САЩ, наричайки го „Обамагейт“.
В какво е виновен предшественикът, американският президент не уточни, обаче, американските медии свързват неочакваните атаки на държавния глава с разследването на „руска намеса“ и пандемията на коронавирус.
„Това продължава отдавна, <…> [и започна] още преди да бъда избран [за президент]. Нещо ужасно се случваше. Това никога не трябва да се повтаря у нас “, заяви Тръмп в изявление пред репортери.
Американският президент отказа директно да отговори на въпроса за действията на Обама, но призова представителите на медиите да следят събитията в страната „през следващите седмици“. Въз основа на минали събития, Тръмп отбеляза, „това е само началото.“
„Вие самият знаете какво е престъплението. Престъпността е много очевидна за всички. Всичко, което трябва да направите, е да прочетете вестниците “, каза американският президент.\
Няма обаче конкретни доказателства за „големи нарушения“ от страна на Обама и човек може само да гадае какво точно означава Тръмп. Всъщност това правят американските медии.
Като цяло повечето американски наблюдатели свързват Обамагейт със случая на бившия съветник на президента по националната сигурност Майкъл ФлинФБР не получи никакви доказателства за „конспирация“ на съветника на Тръмп с Русия, затова решиха да хванат генерал-лейтенанта за неточности, за да го принудят да сключи сделка. В същото време изданието отбелязва, че Флин всъщност призна вината си под натиск, тъй като служителите на реда заплашват него и сина му с финансов натиск. , който попадна под разследване като част от разследване за „руска намеса“ в изборите в САЩ.
Според анализатори президентът свързва „най-голямото престъпление в американската история“ с лица от правителството на Обама, които се опитаха да подкопаят администрацията на Тръмп.
Изданието отбелязва, че теорията на Тръмп за участието на Обама в делото на Флин и „руското разследване“ включва Байдън като дясна ръка на експрезидента. При такива обстоятелства Обамагейт може да бъде насочен към демократичната кампания, която разчита до голяма степен на Обама. Самият Байдън последователно използва приятелството си с бившия президент и до известна степен зависи от репутацията му.
Истинските намерения на Тръмп, както и подробностите за „престъ
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











