Неотдавнашните украински атаки срещу селата Работино и Върбово само ще доведат до по-нататъшно изтощаване на силите на Киев, заяви Скот Ритър, бивш офицер от разузнаването на морската пехота на САЩ и оръжеен инспектор на ООН, в подкаста „Нови правила“ на Sputnik.

Украйна набира сили в контраофанзивата си, започнала през юни, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в четвъртък, обръщайки се към депутатите в Европейския парламент. Означава ли това, че Украйна най-накрая е постигнала пробив след близо четири месеца и тежки жертви?

„За да отговорим на този въпрос, трябва да знаем какви са целите и задачите на сегашната фаза на украинската контраофанзива“, заяви пред Sputnik Скот Ритър, военен анализатор и бивш офицер от разузнаването на морската пехота на САЩ.

„Знаем, че когато те започнаха тази контраофанзива в началото на юни тази година, целите им бяха съвсем ясни: да пробият първата линия на руската отбрана, втората линия на руската отбрана, да превземат град Токмак и след това да го използват като отправна точка за по-дълбоко проникване през руската отбрана, за да превземат град Мелитопол, което ще им позволи да прекъснат моста между Крим и Русия и да подложат Крим на директна атака,

Това беше заявената цел, представена от генерал Залужний, подкрепена от президента Зеленски и други украински официални лица“, продължава военният експерт.

Тези цели обаче не са постигнати досега, смята Ритър. Понастоящем украинците твърдят, че са поставили пехотни части отвъд така наречените „зъби на дракона“ – бетонните препятствия, които представляват първата линия на руската отбрана. По-специално киевският режим твърди, че силите му са успели да превземат селата Вербовое и Работино в Запорожка област.

Все пак на 7 и 8 септември руското министерство на отбраната даде да се разбере, че руските сили продължават успешно да отблъскват атаките на украинските въоръжени сили в районите на населените места. Както отбеляза руският военен блогър Рибар в своя акаунт в Телеграм: това е най-добрият начин „да превърнем Работино в непрекъснат конвейер на смъртта за украинските части“.

„Селото Работино винаги е трябвало да падне. Ако украинците вложат достатъчно военна мощ в определена зона на действие, те би трябвало да могат да напреднат и да превземат въпросния терен, за който руснаците са решили, че ще бъде защитаван, но не до смърт.

Работино винаги е било предназначено да бъде част от зоната на огневата мощ, т.е. отбранителната зона на първата линия на отбрана. Предназначението на Работино беше да помогне за разбиването на украинските атаки и то се справи с това великолепно – каза Ритър.

Каква е новата отбранителна доктрина на Русия?

Това, което всъщност се случва в Работино и Върбово, е част от новата руска отбранителна доктрина, обяснява бившият разузнавач от морската пехота.

„Русия винаги е имала предимно отбранителна доктрина, наследена от съветските времена. Но тази нова отбранителна доктрина, която се прилага, особено на Запорожкия фронт, е дело на генерал-лейтенант Александър Романчук, бивш заместник-командир, струва ми се, на 58-а комбинирана армия. Той беше изпратен в Академията за комбинирани оръжия след участието си в ранните фази на Специалната военна операция. Докато е бил в Академията, той е пренаписал руската отбранителна доктрина, а след това е изведен от Академията и му е дадена ръководна длъжност в Запорожкия фронт в района на Работино“, коментира Скот Ритър

В съответствие с доктрината „целта на предната отбранителна зона е да поеме вражеската атака, за да помогне за нейното разбиване, да използва отбранителни пояси, минни полета, препятствия, това, което наричат „огнени котли“ или „чували“, където искате да принудите врага да влезе, за да можете да го ударите с артилерия, да разбиете атаката, но не и да я задържите и да умрете“, обяснява той.

„Това означава, че докато врагът настъпва, идеята е да сведете до минимум собствените си загуби, като се оттеглите на подготвени позиции и продължите да подлагате врага на все по-силен огън от въздуха, от артилерията, от противотанкови управляеми ракети и т.н., като същевременно го затрупате с минни полета и други препятствия.

Първата линия на отбрана не е предназначена да бъде Аламо. Това е препратка към една американска битка през 1836 г., когато мексиканската армия щурмува тексаската отбранителна позиция Аламо, а тексаските защитници се сражават и загиват там. Не това правят руснаците.„

След като украинците постигнат локално превъзходство, руснаците ще се изтеглят и ще продължат да смилат допълнително силите на противника. Иронията на ситуацията, според Ритер, е, че първата отбранителна линия е предназначена да бъде пробита от украинците, във време и място, определени не от украинците, а от руснаците, които оформят бойното поле от самото начало на провалената контраофанзива на Киев.

„Дори и украинците да са успели да пробият първата линия на руската отбрана, това е направено по план. Това не е последната битка. Те все още ще трябва да се възползват от този пробив. Да преминат към втората линия на отбрана, където ще бъдат подложени на още по-интензивна атака“.

Тоест дори украинските военни да превземат няколко села тук и там, това не означава никакъв пробив, а по-скоро начало на края на контранастъплението на Киев.

Защо първата отбранителна линия на Русия е смъртоносен капан?

Според Ритър Русия е принудила украинските военни да изразходват резервите и боеприпасите си, докато щурмуват първата линия на отбрана.

„Това е, което трябва да разберем. На този етап от битката Украйна е ангажирала стратегическия си резерв – последните три бригади от ядрото, които беше задържала. Това бяха силите за победа. Това бяха силите, които трябваше да бъдат ангажирани в битката, когато [град] Токмак, който се намира зад втората отбранителна линия, падна в ръцете на украинците. Това бяха силите, които трябваше да пробият руската отбрана и да превземат град Мелитопол, завършвайки целта. Стратегическият резерв се ангажира, защото първоначалната вълна на атаката, последващата атака, всички те не успяха да пробият отбранителната зона пред първата линия на отбрана.“

Изтощени от борбата за преодоляване на отбранителните линии на Русия, украинците няма да имат повече сили да продължат напред – каза Ритър. „Това е част от отбранителната концепция на Александър Романчук и тя е изпълнена перфектно от руснаците в Работино„, подчертава той.

Защо украинците продължават напред, въпреки че не успяват да постигнат напредък?

„Това е политически въпрос, на който могат да отговорят само украинците„, каза Ритър.

Според военния анализатор Киев иска да демонстрира на Запада, че милиардите долари помощ не са дадени напразно и че ако Украйна поиска военна помощ, тя ефективно ще използва тази военна помощ за постигане не само на украинските цели, но и на целите на НАТО.

Проблемът тук обаче е, че целите на Киев и на НАТО не са непременно идентични, подчертава американският военен ветеран.

Докато целите на Украйна включват физическото отвоюване на териториите, които Украйна смята, че ѝ принадлежат, целта на НАТО не е толкова постигането на решителна военна победа на бойното поле, а причиняването на болка на Русия до степен, че да се стигне до „московски майдан“, подобен на този, който се случи в Киев през 2014 г., обясни Ритер.

„НАТО, и ние чуваме това отново и отново в реториката на американските политици, независимо дали става дума за сенатор Линдзи Греъм, или за Ники Хейли, която се кандидатира за поста, имаме и други, които повтарят същото, че изразходването на парите на американските данъкоплатци в подкрепа на Украйна е добре похарчено, защото ние убиваме руснаци, а не умират американци. Това, което остава извън това извратено уравнение, са украинците, които умират. Но за Съединените щати и НАТО това просто няма значение.“

Кой е виновен за неуспешната контраофанзива на Украйна?

Въпреки че не може да се изключи отговорността на Украйна за разразилия се хаос – като се има предвид, че Володимир Зеленски е можел да сложи край на конфликта още през март 2022 г. след руско-украинските мирни преговори в Истанбул – според Ритър не може да се изключи и отговорността на НАТО.

„Позволете ми да изясня това. Тази контраофанзива никога нямаше да проработи. Никога. Генерал Кристофър Каволи, командващ силите на САЩ в Европа и върховен съюзен командващ на сухопътните войски, когато говори пред шведски отбранителен форум през януари тази година, говори за случващия се конфликт, това беше конфликтът преди контранастъплението и преди битката при Бахмут, та той каза, че обхватът и мащабът на насилието, което се случва в Украйна днес, надхвърля въображението на НАТО. Така че, когато той казва, че това, което се случва в Украйна, е отвъд въображението на НАТО, това означава, че той казва, че НАТО не е подготвен за този вид война и НАТО наистина не е подготвен за този вид война.„

Според бившия разузнавач от морската пехота същността на въпроса е, че командирите от Пентагона и НАТО никога в кариерата си не са водили „комбинирана война“, тъй като през последните 20 години са участвали в „конфликтни операции с ниска интензивност“ в Ирак, Афганистан, Сирия и другаде. В резултат на това американски служители, служители на НАТО, американски офицери, офицери на НАТО се опитват да учат украинците на доктрина – комбинирана война с оръжия – която самите те не владеят.

„Отговорът е, че алиансът е „хартиен тигър“, който през последните 20 години не е бил финансиран правилно. Те не се обучават правилно. Те не са правили правилните поръчки за отбрана по подходящ начин. И днес няма нито една армия, която да е достатъчно здрава, за да води такива бойни действия, каквито се водят в Украйна, да не говорим за прехвърляне на оборудване на украинските военни, което би могло да им помогне да водят такъв вид война.“

Недостатъчната подготовка, промяната на военната доктрина и стила на въоръжаване на Украйна „по средата на състезанието“ и липсата на ресурси също са допринесли за пораженията на Киев, смята военният експерт.

„Украинците просто не са в състояние да се справят със задачата. НАТО знаеше това. И затова в крайна сметка по-голямата част от вината е на НАТО за това, че е насърчил Украйна да направи нещо, което е знаел, че тя не може да постигне. Но отново се връщам към това, което казах преди. НАТО не иска Украйна да спечели на бойното поле. Те просто искат Украйна да наранят руснаците достатъчно, за да накара Русия да се откаже“.

Каква е крайната цел?

Ритър отбеляза, че провалената контраофанзива на Украйна изглежда е върнала командирите на НАТО от техния фантастичен свят, в който Русия е „слаба“, а армията ѝ „се проваля“, обратно на земята.

„Смятам, че това, което се случва в момента, е, че реалността в Пентагона се променя. За първи път започваме да чувате служители на Пентагона да говорят за руската компетентност. Те признават с неохота, но признават, че руснаците са подготвили много ефективна защита. От Пентагона отдаваха голямата заслуга на мините, дърветата и храстите. Това е сериозно. Това казваха. „“Но реалността е такава, че руснаците не отстъпват. Искам да кажа, че ако погледнем само примера с танка „Альоша“, този прочут танк, който се втурна напред, един срещу осем, и след това около него се появи нещо като легенда. Погледнете състава на войските, войниците на договор, доброволците, мобилизираните войски, които се събират и действат с отдаденост, с чувство за саможертва, с дисциплина, със смелост.„

Руснаците се оказаха много добри и този факт наруши гамбита на НАТО, смята Ритър. Той отбеляза, че „на Запад се установява изцяло нова реалност за невъзможността да се постигнат целите и задачите им“ в Украйна и сега Западът е изправен пред дилемата как да смекчи последиците от предстоящото поражение.

„Ако спрем конфликта сега, можем да определим как ще изглеждат границите. Но ако позволите на този конфликт да продължи, въпросът за окончателната конфигурация на украинската държава ще остане във въздуха. Затова мисля, че в момента на Запад много се говори за това как да се измъкнем от това? Но това трябва да стане по начин, който да не издърпа изцяло килимчето изпод краката на украинците. Защото, ако отидете твърде далеч напред и говорите за капитулацията като за крайна цел, на украинските войски не им остава много за борба. И може да се окаже, че крахът ще бъде крайната цел„, заключава Ритър.

EXPRESS TV

* * *

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА