Омбудсманът поиска работещи правила за работата от разстояние

Два синдиката защитиха промените в Кодекса на труда за работата от разстояние, които в момента са на фаза обществено обсъждане. Както „Сега“ писа, промените ще затормозят тази форма на работа с нови изисквания под претекст да се гарантират безопасни и здравословни условия на труд и при хоум офис. Вместо прокламираната гъвкавост, новите правила ще направят трудно човек да работи откъдето иска и да сменя свободно работното си място – нещо съвсем естествено от пандемията насам.

С промените се въвежда изискване мястото на работата от разстояние да се посочва в трудовия договор, когато е различно от седалището на работодателя, т.е. когато се намира в друго населено място или друга държава. Допълва се изискване помещението на работа от разстояние да е с достатъчна площ и с условия, позволяващи на служителя да работи без риск за здравето и безопасността. Служителят ще трябва, освен това, да предоставя на работодателя писмена информация за характеристиките на осигуреното работно място за извършване на работа от разстояние.

Тези допълнителни условия, според вносителите, ще направят възможно да започнат да се прилагат записани още през 2011 г. текстове, че „работодателят носи отговорност за безопасните и здравословни условия на труд на работното място на работниците и служителите, които извършват работа от разстояние“. Вносителите претендират и да осигуряват гъвкавост, макар че в мотивите си изрично посочват, че след промените „нито една от страните няма да има право едностранно да променя уговореното място на работата от разстояние“.

В становища по кодекса Синдикатът на административните служители „Подкрепа“, а днес вече и КНСБ, твърдят, че критичният поглед към промените се дължи на некомпетентност и непознаване на тънкостите в Кодекса на труда и че промените ще защитят и работодателя, и служителя, а освен това са достатъчно гъвкави и за пръв път ще позволят свобода в тази област. От синдиката обаче потвърждават, че занапред ще трябва да сключваме допълнително споразумение към трудовия си договор, ако решим да работим от Варна, вместо от София. Ще трябва да опишем писмено пред работодателя и условията си на труд у дома. Ако решим от Варна да отидем в Бургас, ще трябва да подпишем ново споразумение към трудовия си договор. С ново описание на работното място. Ако отидем за зимата в топлите страни – също ново споразумение и ново писмено описание. Така, според вносителите, а явно и според синдикатите, ще се защитят интересите на всички.

МТСП: В ЕС работодателят отговаря за безопасните условия на труд

Заместник-министърът на труда и социалната политика Десислава Стоянова днес се срещна по промените и с представители на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (АИБЕСТ), Българската предприемаческа асоциация (БЕСКО), Българска работодателска асоциация „Иновативни Технологии“ (БРАИТ) и Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).

Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“, е обърнала внимание, че новите разпоредби гарантират правото на двете страни в трудовото правоотношение – работодател и работещ, да се договарят помежду си, включително и по отношение на правилата, по които ще се извършва работата от разстояние, като се детайлизира обхватът на това договаряне. По този начин правата на работодателя също са защитени, тъй като той ще бъде освободен от отговорност, ако служителят наруши въведените правила, за които е бил информиран, казва Петкова. „Отговорността за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е на работодателя, като така е уредено във всички държави – членки на ЕС. Няма как работодателят да гарантира безопасност и здраве при работа, ако не знае от къде работи служителят“, е обяснила Петкова.

Заместник-министър Десислава Стоянова и представителите на БАСКОМ, АИБЕСТ, БЕСКО и БРАИТ се договориха работодателските организации да изпратят информация за идентифицираните от тях проблеми и възможни решения, които да бъдат обсъдени в рамките на общественото обсъждане на законопроекта. „Именно това е целта на процедурата за обществено обсъждане. Да се чуят всички заинтересовани страни и да се намерят най-работещите решения“, заяви Десислава Стоянова.

Място на работа или работно място – открийте разликите

И Синдикатът на административните служители „Подкрепа“, и КНСБ твърдят, че критиците на промените не схващат разликата между понятията „място на работа“ или „работно място“. Двете са ясно дефинирани в Кодекса на труда. За място на работата се смята „седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата“. Под седалище обикновено се разбира населеното място, в което се намира управлението на една фирма и точно това задължително се пише в трудовия договор.

Работното място пък е помещението, цехът и т.н., където човек работи, а ако работи от разстояние, работното му място е „домът на работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието“. Сега няма изискване да се посочва работното място в трудовия договор, само има забрана работодателят едностранно да променя мястото на работа, т.е. седалището на фирмата.

С промените в трудовия договор вече ще трябва да се определя „мястото на работата от разстояние, когато е различно от седалището на фирмата“. Въпреки че седалището на фирмата в случая не се променя, това на практика се тълкува като изискване всяко преместване на служителя в друг град или държава да се вписва в трудовия договор. Това потвърждават и КНСБ в своето становище със следното изречение:

„Ако работата от разстояние се осъществява на територията на Република България, като седалището на фирмата е в София-град, а работата от разстояние преимуществено ще се извършва от апартамент или вила във Варна, например, това трябва да бъде записано в индивидуалния трудов договор“.

Според синдиката обаче това е облекчение, а не затормозяващо изискване. От КНСБ са споменали „преимуществено“, но срокове в промените не се уточняват, т.е. на практика би следвало всяка промяна да се декларира, независимо колко краткотрайна ще е тя.

„С тази промяна не се ограничават нито работникът, нито работодателят. Напротив – с нея се дава по-голяма свобода за двете страни и в същото време се гарантира стабилност за работодателя къде може да търси своя работник и как да изисква от него правилна експлоатация на техниката и изпълнение на трудовите задължения от това място“, твърдят от КНСБ.

От синдиката са коментирали и специално хипотезите на работа от дома, с което потвърждават опасенията, че ще трябва да доказваме, че домът ни е достатъчно безопасно място, за да работим в него. С новото предложение в КТ се прави промяна на термина „работно място при работа от разстояние“ – ще се разбира не като целия дом на работника, а определено „място в помещение в дома на работника или служителя или в друго помещение по негов избор извън предприятието, където се извършва работата“, посочват от КНСБ. „С други думи, ако в дома работникът е избрал да работи от хола си, то това ще е работното място, което трябва технически да бъде осигурено и обезопасено, така че в това помещение работодателят или инспекцията по труда при необходимост да могат да извършват проверки. Така отпада и неяснотата, ако в дома, докато работим от разстояние, се случи злополука, дали тя ще бъде трудова или битова – ще бъде трудова, ако се случи в обявеното работно помещение в рамките на работното време“, обясняват от КНСБ.

Вече има обещания за промени на промените

„В промените има редица проблеми, посочени в медийни публикации. Като представител на ИТ сектора, поемам задачата реалните нужди на сектора да бъдат отчетени в закона. Гъвкавостта е водеща (не само в този сектор) и трябва да я уредим внимателно. Второ, това е ранен етап на проекта. Негативните реакции, които са напълно резонни, ще доведат до подобряване преди изобщо проектът да бъде внесен в парламента. Именно това е ролята на общественото обсъждане“, коментира преди няколко дни депутатът от ПП-ДБ Божидар Божанов в профила си в „Туитър“. „Моето мнение е, че трябва на първо време да разграничим изцяло отдалечени позиции от възможността за home office, като ще направя съответните предложения в рамките на общественото обсъждане“, смята той. „В проекта има и добри идеи, които трябва да се прецизират. Нека отчитаме, че не само ИТ секторът работи дистанционно и законът трябва да обхваща целия спектър от хипотези, защитавайки работниците, и несъздавайки прекомерна тежест за работодателите“, коментира още депутатът.

Омбудсманът поиска работещи текстове

Коментар по Кодекса днес направи и омбудсманът Диана Ковачева. Тя е категорична, че трябва да бъдат преосмислени предложените текстове за осигуряване на безопасността при работа и настоява да се предложат законодателни решения, които реално да постигнат подобряване на организацията на здравословните и безопасните условия на труд за работещите онлайн. С предложените сега промени се възлагат допълнителни, неприсъщи задължения на работниците и служителите, които ще извършват работа от разстояние, посочва омбудсманът, като дава за пример писмената информация за характеристиките на работното място и изискването да се осигури достатъчно площ за „хоум офис“.

Ковачева смята, че осигуряването на безопасни условия на труда е изцяло задължение на работодателя, включително и когато работното място е в дома на работника. Омбудсманът посочва още, че изпълнението на тези задължения е комплексно и включва действия от страна на работодателя, респективно службата по трудова медицина, за извършване на контрол на факторите на работната среда, които задължения не могат да бъдат заменени от субективната преценка на работника. Това обаче връща дискусията на изходна точка – как е възможно работодателят да носи отговорност за условията на работа в дома на служителя, и трябва ли служба по трудова медицина да идва на оглед вкъщи, за да потвърди доколко е безопасно да се работи там.

Право на изключване за всички

Всички приветстват въвеждането на право на изключване, но всички забелязват, че вносителите са преценили нуждата от него единствено при работата от разстояние, а не и за присъствените работници, поради което настояват режимът да бъде уеднаквен за всички.

За целта, както писахме, се предлага специален текст, че служителят, който извършва работа от разстояние, не е длъжен да осъществява електронна комуникация с работодателя по време на междудневната и седмичната почивка, освен когато в трудовия договор са уговорени условия, при които това е допустимо. Засега обаче това е предвидено само за работата от разстояние. Така излиза, че работещият от вкъщи няма да е длъжен да следи служебните чатове в извънработно време, но на присъствения служител е позволено да се звъни и нощем.

„Намирам тази промяна за правилна и необходима. Но също така бих искала да обърна внимание, че това право на необезпокоявано ползване на почивка от страна на работниците следва да бъде гарантирано на всички наети работници, а не само на работещите от разстояния“, коментира омбудсманът.

EXPRESS TV

* * *

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА